Срещу подсъдимият Д.Ц.А., роден на ***г. в гр.Кнежа, живее в с.гр., българин, български гражданин, с основно образование, не работи, не е женен, осъждан за престъпления от общ характер, с ЕГН:********** е повдигнато обвинение за това, че на 22.01.2014г. в гр.Кнежа обл.Плевен, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 350 лева от владението на Х.И.Л. от гр.Кнежа обл.Плевен, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежа е придружен с две средни телесни повреди: счупване на дясна мишнична кост с предна локсация (изкълчване) на дясна раменна става, довело до трайно затруднение на движението на десен горен крайник; счупване на четири броя ребра в лява гръдна половина, причинило трайно затруднение на движението на снагата,от които е последвала смъртта на пострадалата Х.И.Л. от гр.Кнежа обл.Плевен – престъпление по чл.199 ал.2 т.1 предл.2, във вр.с чл. 198 ал.1, във вр. с 129 ал.1 от НК.

В хода на съдебното производство процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен ангажира становище, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин фактическата обстановка изложена от прокурора в обстоятелствената част на обвинителният акт. Сочи се, че деянието е съставомерно по чл.199 ал.2 т.1 предл.2, във вр.с чл. 198 ал.1, във вр. с 129 ал.1 от НК, поради което съдът следва да го признае за виновен, като се прави искане за определяне на наказание около 18 години „ лишаване от свобода“.

Подсъдимият Д.Ц.А. в хода на съдебното производство дава обяснения като твърди, че е влизал в дома на пострадалата, като е взел от там без нейно съгласие сума от около 300 лева. Категорично отрича да я е докосвал или въобще да й причинявал някакво телесно увреждане. Заявява, че е разбрал за смъртта й едва когато е бил задържан от полицейските служители.

Сл. Защитник – адв. Ц. Ц. ангажира становище, че от събраните в хода на производството доказателства не може да се направи категоричен извод, че телесните увреждания и в частност двете средни телесни повреди са причинени на пострадалата от подсъдимият. Навеждат се доводи, че тези фрактури могат да бъдат следствие от падане, поради което не може да се направи еднозначен извод относно това,че именно подсъдимият с активните си действия е предизвикал уврежданията, които в последствие са и довели до смъртта на Л.. В този смисъл се прави искане подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

В хода на съдебното производство  и до откриване на съдебното следствие са предявени граждански искове както следва :

Приет е за съвместно разглеждане в рамките на настоящото наказателно производство граждански иск, предявен от Т.И.Л. / син на пострадалата / срещу подсъдимия Д.Ц.А. с правно основание чл.45 от ЗЗД и цена на иска 100 хил. лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на деянието ведно със законната лихва, считано от 22.01.2014 г. – датата на деянието, до окончателно изплащане на сумата. Както и иск с правно основание чл.45 от ЗЗД граждански иск, предявен от Т.И.Л. срещу Д.Ц.А. с цена от 350 лв., представляващ обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на деянието, за което е повдигнато обвинение, ведно със законната лихва, считано от 22.01.2014 г. – датата на деянието, до окончателното изплащане на сумата.

Приет е за съвместно разглеждане в рамките на настоящото наказателно производство и граждански иск от З.И.В. / дъщеря на пострадалата / срещу  подсъдимия с правно основание чл.45 от ЗЗД и цена от 100 хил. лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на деянието ведно със законната лихва, считано от 22.01.2014 г. – датата на деянието, до окончателно изплащане на сумата.

С нарочно определение съдът е конституирал  Т.И.Л. и З.И.В. в качеството им на граждански ищци и частни обвинители.

Частният обвинител и граждански ищец Т.И.Л. и неговият повереник ангажират становище, че деянието е съставомерно така както е повдигнато обвинението с обвинителният акт, доказано е от обективна и субективна страна и с оглед на това се прави искане подсъдимият да бъде признат за виновен, респективно да му се наложи наказание „ лишаване от свобода“.  Сочи се, че предявените граждански искове успешно са доказани по основание и следва да бъдат уважени от съда в размера, в който са заявени исковите претенции.

Частният обвинител и граждански ищец З.И.В. ангажира становище, че подсъдимият е лицето, което е извършило противоправното посегателство срещу имуществото и личността на майка й, поради което моли съда подсъдимият да бъде осъден, а на нея да бъде присъдено обезщетение за претърпените болки и страдания.

            Съдът, като прецени събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Подсъдимият Ц.А. е роден на ***г. в гр.Кнежа. Живее в гр.Кнежа обл.Плевен. Българин. Български гражданин. С основно образование. Не работи. Не е женен. Осъждан за престъпления от общ характер. ЕГН:**********.

Подсъдимият към началото на 2014 година постоянно пребивавал и живеел в гр.Кнежа. Нямал постоянни трудови доходи, от които да се издържа. Посещавал домовете на самотно живеещи възрастни хора от града, където по договаряне със собствениците извършвал възмездно услуги. Често въвеждал възрастните хора в заблуждение, че ще им достави конкретни стоки или, че ще им извърши услуги, за което получавал парични средства, като в последствие не изпълнявал поетите от него ангажименти. По повод на така организираният от подсъдимият начин на изхранване и издържане, А. познавал и пострадалата Х.Л.. През 2013 година на няколко пъти й помагал при обработването на дворното място. Между двамата възникнали отношения на по-чести контакти, при които пострадалата му е давала пари на заем. Във връзка с това подсъдимият знаел  къде тя съхранявала своите ценности. Отново във връзка с този интензитет на контакти А. имал ясна представа за тежкото здравословно положение на Х.Л. и за това, че  тя не може да се придвижва без чужда помощ и патерици.

На 22.01.2014 година подсъдимият работил в имота на Б.П. ***. След  като приключил с възложените му задачи, вечерял със двамата свидетели К. и около 19.30 часа напуснал жилището им.  У подсъдимият се формирало намерение да отиде в къщата на пострадалата Л. и да вземе от нейните пари. В изпълнение на това свое престъпно намерение, той прескочил оградата на дворното място, в което се намирала жилищната сграда обитавана и ползвана от пострадалата, и  направил опит да влезне в жилището през входната врата на остъклението. Тъй като последното било заключено, той решил да влезе в стаята през прозореца. Видял през стъклото, че помещението е тъмно, но свети лампа в коридора, след което с крак разбил дограмата и влязъл вътре. От блъскането на прозореца, в стаята паднали няколко саксии, които стояли на перваза от вътрешната страна. Л. по това време си почивала в леглото. Намирала се  вдясно от прозореца. От шума  тя се събудила и попитала на висок глас „Кой си ти?”. Подсъдимият не й отговорил на запитването, като бързо се насочил към нощното шкафче, което се намирало между двете легла в помещението, издърпал чекмеджето и от вътре взел сумата от 350 лева. Продължил да претърсва помещението за още пари. През това време пострадалата Л. успяла да се изправи до леглото държейки се за леглото с ръка и когато подсъдимият решил да напусне помещението, отново през прозореца, тя се опитала да го спре. В този момент А. хванал пострадалата Л. за дясната ръка, с която тя се подпирала на леглото и използвайки физическа сила извил ръката й, в следствие на което дясната мишнична кост се счупила. Пострадалата паднала на колене до леглото.  Подсъдимият незабавно напуснал жилището, отново през прозореца. Прескочил оградата на дворното място и се укрил в тъмнината.Пострадалата Х.Л. останала на колене до леглото си, без възможност да се изправи и да потърси помощ. В началните часове на нощта външната температура в гр.Кнежа на 22.01.2014г. била около 5^оС (л.165 от д.п.). Тази ниска температура, общото здравословно състояние на  на пострадалата и невъзможността й да се придвижва, довели до преохлаждане на  тялото, вследствие на което тя починала около 3 до 4 часа след това.

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство № Д - 15/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Плевен писмени и гласни доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Писмените материали обективизирани в съответните протоколи за проведени действия по разследването по своя същност са непротиворечиви в частта относно данните от значение за обвинението. Събирането на доказателствата в хода на досъдебното производство е извършено законосъобразно и при спазване на процесуалните изисквания на НПК.  

От протокола за оглед на местопроизшествие от 30.01.2014 година се установява, че пострадалата е намерена в дома си, пред леглото в клекнало положение и без признаци на живот. От последният е видно, че е констатирано взломно проникване в обитавания от пострадалата имот осъществено през приземния прозорец на стаята, в която е намерена Л., както и че последният е намерен отворен към момента на осъществяване на това действие по разследването. Данните, които се черпят от този доказателствен източник напълно си кореспондират с показанията на св. П.Е., който заявява, че чекмеджето на шкафчето е било издърпано, а намиращите се вътре вещи разхвърляни и изхвърлени от него. Установява се, че проникването е осъществено през прозореца, при което са съборени на земята няколко саксии в посока към вътрешността на стаята. При така събраните данни съдът приема за безспорно установено, че проникването в дома на пострадалата е осъществено не през входната врата, а посредством разбиването / за което говорят данните от Протокола за оглед на местопроизшествие във връзка със състоянието на дограмата и стъклата/ на прозореца на приземния етаж. Това действие е осъществено без собственика да е давал съгласие. От същият доказателствен източник се установява, че пострадалата Х.Л. е намерена в леко облекло / нощница/ в клекнало положение до леглото, като с просто око се възприемала травма на дясната ръка.

Относно момента на проникването в дома на Л. по гореописаният начин, то в хода на съдебното производство се събират множество доказателства, които в своята съвкупност водят до извода, че това се е случило на 22.01.2014 година. На първо място, за тази дата съобщава и подсъдимият / както в обясненията дадени в хода на досъдебното производство, така и в тези дадени по делото / макар тук да следва да се направи уговорката, че подсъдимият сочи на различен механизъм на проникване в помещението и различен времеви интервали в обясненията си дадени пред настоящия съдебен състав. От друга страна обаче, от показанията на св. З. се установява, че след 22.01.2014 година сутринта Х.Л. не е виждана жива, а портата на дворното място е била заключена. Относно второто обстоятелство З. се е уверила лично, като се опитала да отвори вратата на ****.2014 година. Показанията на тази свидетелка, която основно се позовава на датите във връзка с други събития случили се в този интервал от време се подкрепят и от приобщените писмени доказателства. Така св. З. свързва датата ****.2014 година с посещение на погребение на Д.Ш.. От справката на  Община Кнежа /л.89 от делото/ и справка от ЕТ „ ************* „ се установява, че Ш. е починала на ****.2014 година, като погребението е извършено на ****.2014 година. В същата насока са и показанията на св. Ш., от които се установява, че последната е видяла Х.Л. жива на 21.01.2014 година, след която дата е преустановила посещенията си в дома й, тъй като излязла в болничен. От представената справка от Община Кнежа / л.85 от делото/ се установява, че първият ден на отпуска по болест на М.Ш. е 22.01.2014 година. Същата свидетелка съобщава, че на датата ****.2014 година се е намирала на автогарата в гр. Кнежа, където срещнала св. А.К., която й съобщила, че дома на Х.Л. е заключен и последната не отваря вратата. Съдът не намира никакви причини да не кредитира с доверие показанията на тези свидетели, включая на св. К. относно срещата й със св. Ш.. Лицата са крайно незаинтересовани от изхода на производството, като данните които съобщават пред съда си кореспондират както по между си, така и с конкретно установени факти от писмените доказателства свързани със събития в гр. Кнежа по същото време. Тези обстоятелства, в кумулативна обвързаност с данните от съдебно-медицинската експертиза, която ще бъде коментирана по-надолу дават основание на съда да приеме  за безспорно установено, че след сутринта на 22.01.2014 година Х.Л. не е виждана жива, както и че проникването в дома й е осъществено именно на 22.01.2014 година в тъмната част на денонощието след 19.30 часа. Проникването в дворното място не е осъществено през портата, тъй като съвкупният свидетелски материал сочи на това,че след 22.01.2014 година портата е била постоянно заключена и е останала такава до деня, в който Л. е била намерена мъртва.Тук следва да се посочи, че и подсъдимият дава обяснения относно момента на проникване в дома на Л., като в тези дадени пред съдия в хода на досъдебното производство твърди, че е влязъл в тъмната част на денонощието, а в последствие в обясненията си дадени в съдебно заседание заявява, че това се е случило през деня. Съдът приема, че като източник на данни от значение за делото относно този факт следва да се възприемат обясненията от досъдебното производство. Пострадалата е намерена по нощница, което иде да рече, че се е подготвяла за съд. Разпитаните свидетели / съседи на Л./ сочат, че обичайно е стояла по анцуг през деня.  От друга страна св. К., в чиито дом се е намирал подсъдимият до вечерта, сочи, че на инкриминираната дата Д.А. е бил с него и е напуснал дома му едва след вечеря / след 19.30 часа/. В същата насока са и показанията на св. К., която също сочи, че на 22.01.2014 година, когато е било погребението на тяхна роднина, подсъдимият е прекарал деня със свидетеля К.. Съдът приема, че няма обективна пречка да не се кредитират с доверие показанията на св. Ц.К. и Б.К., в частта относно това, че на инкриминираната дата подсъдимият е напуснал домът им  между 19.30 и 20.00 часа, което с оглед сезона е било в тъмната част на денонощието. При така установените факти, съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият е проникнал в дома на Х.Л. в тъмната част на денонощието след 19.30 часа на 22.01.2014 година.

По въпроса във връзка с начина на проникване в помещението, където се е намирала пострадалата Х.Л., както бе посочено по-горе, данни се черпят от Протокола за оглед на местопроизшествие. Последният е съставен съобразно изискванията на НПК, поради което може да се ползва като годен доказателствен източник. Факта, че прозореца на приземния етаж е бил отворен посредством използването на сила се установява от съдържимите в протокола данни във връзка със състоянието на дограмата и стъклото. В тази насока са и показанията на св. И.Л., който е присъствал при влизането в дома заедно с полицейските служители девет дена след инцидента. В този смисъл съдът следва да посочи,че възприема промяната в обясненията на подсъдимият от досъдебното производство и тези дадени в съдебно заседание относно момента и мястото на влизането в дома на Л. като стремеж да изгради защитна теза и алиби. Това становище на съда още повече се затвърждава от многократните изказванията на Д.А. в последното по делото открито съдебно заседание, където заявява,че в досъдебното производство е „избързал“ с даването на обяснения и това било причината за повдигнатото му обвинение. Няма как да не се вземе под внимание, че в досъдебното производство / разпитан пред съдия от ПлОС/  Д.А. е дал едни изключително подробни обяснения относно това, как е влязъл в стаята с описване дори на обстоятелството, че при влизането са паднали няколко саксии – все подробности, които няма как да знае, ако не е бил на мястото на произшествието. Възраженията от последното съдебно заседание, че върху него е бил упражняван натиск при даването на обяснения, не могат да се споделят от съда. А. заявява, че бил прибързал с показанията си дадени пред съдия, както и че не знаел за съдбата на Х.Л., докато не бил задържан. Ако това е било действително така, то недоумение буди откъде са му станали известни с такива подробности обстоятелствата във връзка с множество от находките открити на местопрестъплението. По делото не се събират никакви доказателства сочещи на това, че по някакъв начин на обвиненото тогава лице е оказвано въздействие, дори чрез присъствие при разпита му на оперативни работници. Напротив на зададения му въпрос, подсъдимият утвърдително и категорично заявява, че освен разследващия никой друг не е присъствал при даването на обяснения пред съдия.

Относно механизма на извършване на противоправното посегателство се установява, че Д.А., след като е влязъл през прозореца се е отправил към нощното шкафче, където е знаел, че Л. съхранява паричните си средства. От там взел сумата от 350 лева. В тази насока са и показанията на св. К.К. / л.69 от д.п./, който е присъствал на огледа и лично е възприел, че нощното шкафче до леглото било отворено. От друга страна обясненията дадени в с.з. от 12.09.2014 година съдът възприема изцяло като защитна теза. Соченото там, че е влязъл в светлата част на денонощието, след като му било отворено и взел парите от под мушамата на масата, не съответства по никакъв начин на събрания по делото доказателствен материал. Както бе посочено, по-горе през деня подсъдимият е бил със св. К., от друга страна мястото, от където са взети парите напълно съответства на това описано от подсъдимият в първите обяснения от д.п. и соченото от св. К..

Съдът приема, че от доказателствата по делото се установява по един безспорен начин, че отнетата сума е в размер на 350 лева. В тази насока обясненията на подсъдимият от д.п. напълно си кореспондират с показанията на З. В. / дъщеря на Х.Л./, която е била с нея на 13-14.01.2014 година и сочи, че Л. е останала с около 300 – 370 лева. Данните изложени в показанията на тази свидетелка напълно си кореспондират с тези на св. В.В.. По делото не се събират никакви данни през периода от 14.01. до 22.01.2014 година Х.Л. да е получавала някакви парични средства или да е разходвала такива. Напротив от показанията на свидетелите се установява, че трудната й подвижност и е пречела и последната не е пазарувала сама, нито пък в големи количества.

Съдът приема, че от събрания по делото доказателствен материал се установява по един безспорен начин, че пострадалата като е разпознала подсъдимият се е изправила до леглото си, където си е помагала да се задържи права с дясната си ръка. Подсъдимият е хванал ръката в областта на китката, извил е последната и в следствие на това настъпила травма на този крайник. От показанията на св. В.З., св. Т.Н. се установява, че пострадалата е била в общо достатъчно тежко здравословно състояние основно свързано с двигателната й активност. Това обстоятелство е било лесно възприемчиво от околните доколкото Л. се е придвижвала с патерици и при полагане на видимо повече от обичайното усилия. Относно физическото състояние на Л. данни се черпят и от показанията на св. К.Л. – личен лекар на пострадалата, според които за последната е било затруднение дори придвижването на къси разстояния. Показанията на тези свидетели относно здравословното състояние на Л. напълно се подкрепят и от заключенията по двете съдебно медицински експертизи по делото. От тук се следва извода, че подсъдимият, които е познавал Л. от преди деянието е имал формирано разбиране относно нейната трудна подвижност и общо влошено здравословно състояние основно свързано с това обстоятелство. В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза, която е изслушана в открито съдебно заседание и се възприема от съда като обективна и компетентна. От заключението се установява, че на Х.Л. са причинени две средни телесни повреди: открито счупване на дясна мишнична кост с предна локсация (изкълчване) на дясната раменна става, което е довело до трайно затруднение на десен горен крайник и счупване на 4 ребра в лявата гръдна половина, довело до трайно затруднение движението на снагата. В съвкупност с останалите събрани в хода на досъдебното производство писмени доказателства, свързани с физическото състояние на пострадалата, които бяха описани по-горе, се налага безспорният извод, че Х.Л. е страдала от тежък ставен синдром, който прогресирал с годините и придвижването дори на къси разстояния с помощни средства е било значително затруднено. Тазобедрените, коленните и глезенни стави не позволявали самостоятелно изправен стоеж на крайниците. При съвкупният анализ на така посочените по-горе доказателствени източници се установява, че след нанесените телесни увреждания от страна на подсъдимият и спрямо физическото здраве на пострадалата, последната практически е била поставена в невъзможност да се придвижи и със собствени сили да затвори прозореца, които оставен отворен от А. е станал основната причина за драстичното падане на температурата в помещението, където се намирала Л.. По искане на защитата в хода на съдебното производство е назначена допълнителна тройна съдебно медицинска експертиза с участието на ортопед-травматолог. Съдът няма основание да не възприема последната като обективна, компетентна и безпристрастна. Нещо повече, следва да се посочи, че допълнителната експертиза освен, че потвърждава изводите по първоначалната такава, дава още по-детайлни отговори относно механизма на уврежданията констатирани при аутопсията на Л.. Относно фрактурата на ръката / където са основните възражения на защитата/ от тройната съдебно медицинска експертиза се установява, че причинените открито счупване на дясната мишнична кост с масивно кръвонасядане, изкълчване на дясната раменна става са получени при съчетаване на няколко механизма, като е налице фиксиране на китката, огъване и усукване. Заключението е категорично относно това, че такива увреждания няма как да бъдат причинени при падане, независимо от положението на ръката и динамиката на падане. Съдът не констатира никакви неясноти и не възникват никакви съмнения относно това, че установената фрактура може да бъде причинена единствено при гореописаният механизъм, като се изключи практически възможноста за самонараняване по твърдения от защитата начин чрез падане. Описаните от вещите лица травматични увреждания на дясната ръка по своята същност водят до трайно затруднение на движението на горния десен крайник.

Относно причината за настъпилата в последствие смърт, то от заключението по първоначалната експертиза се установява, че непосредствената причина за смъртта на Х.Л. е преохлаждането на организма. Благоприятстващ на смъртта фактор, са загубата на кръв, мастната емболия от счупените кости, както и напредналата възраст на пострадалата. Смъртта не е настъпила непосредствено след причиняване на травмата, а поне 3-4 часа по-късно. При тези увреждания обаче Х.Л. е била поставена в състояние, което обективно й е попречило да направи каквото и да било с цел избягване на смъртоносния резултат.

Съдът приема, че от  доказателствата по делото не може да се направи категоричен извод, че счупването на ребрата в лявата гръдна половина на Х.Л. са причинени от подсъдимият чрез активни действия. Такъв вид травма може да бъде получена по два основни механизма : промяна в конфигурацията на гръдната клетка и чрез натиск / евентуално удар / в областта от или върху твърд предмет, което включва и възможност от падане или самонараняване. С оглед на това, съдът приема, че по отношение на това увреждане / което е елемент от обвинението/ не може да се направи въз основа на събраните доказателства еднозначен извод, че именно подсъдимият с активни действия е причинител на травмата на Л.  в лявата гръдна половина.

Основното възражение по доказателствата от страна на защитата и подсъдимият е във връзка именно на причиняването на телесното увреждане, довело до последвалата смърт на Х.Л.. В хода на цялото наказателно производство, в двете му фази досъдебна и съдебна, подсъдимият е категоричен и неизменно поддържа тезата, че е влизал на 22.01.2014 година в дома на Х.Л., последната е била жива и той без нейно съгласие е взел сумата от 350 лева. Д.А. отрича обаче да е имал физически контакт с Л., да я е хващал, блъскал или въобще да й е причинявал някакво телесно увреждане. Съдът обаче приема, че от доказателственият материал се налага единственият възможен и категоричен извод, че именно с действията си подсъдимият е причинил средната телесна повреда на горния крайник на Л.. Действително в показанията на повечето свидетели / св. И.Л. – внук на пострадата, св. З., св. Н., св. Т.Л.-син на пострадалата, В.В./ се съдържат данни, от които може да се направи извода, че пострадалата е страдала от старчески изменения на психиката, склероза и е била с явно сприхав характер, които често я е въвеждал в конфликти с хората, с които общува. Въпреки това от така събраните доказателства във връзка с характера на пострадалата по никакъв начин не може да се направи извод относно друга версия за причиняване на увреждането довело до настъпилата в последствие смърт. От друга страна тройната съдебно-медицинска експертиза и експертното мнение по нея дадени в открито съдебно заседание са категорични, че травмата на десния горен крайник на Л. няма как да бъде причинена по друг начин освен чрез фиксиране на китката, усукване и огъване, т.е. изключва се самопричиняване. Експертното мнение е категорично, че тази фрактура на горния десен крайник на пострадалата може да е единствено в  следствие от това, че е захваната ръката/ фиксирана/ от другиго. Това лице безспорно на 22.01.2014 година е бил подсъдимият Д.А.. Във връзка с причинената на Л. средна телесна повреда на горния десен крайник и по-конкретно на механизма за това в хода на досъдебното производство се събират и гласни доказателства , така св. П.Е. в показанията си сочи, че в негово присъствие подсъдимият е признал, че в тъмната част на денонощието е влязъл в дома на Л. с цел да вземе паричните средства и успял да вземе сумата от 350 лева в банкноти от 2х100 лева и една банкнота от 50 лева. Пред този свидетел подсъдимият е описал начина, по който е била облечена пострадалата / в нощница/, като е и съобщил относно обстоятелството, че бил разпознат от пострадалата, което го мотивирало да я блъсне  към леглото. Показанията на този свидетел напълно си кореспондират с тези на св. К., който също слухово е възприел разказаното от подсъдимият във връзка с деянието. В същата насока са и показанията на св. Т.Т. /л.99 от д.п./, с когото подсъдимият се е намирал в една килия след задържането му и пред когото е направил също признание, че е извършител на деянието, за което тогава е бил задържан. Не на последно място следва да се подчертае, че от обясненията на подсъдимият дадени по ЧНД 88/2014 по описа на Плос / л.215 от д.п./ се установява, по един безспорен и категоричен начин, че последният е влязъл в дома на пострадалата, през прозореца и е отнел паричната сума, така както е възприето от обвинението. Тук следва да се посочи, че в тази им част обясненията на подсъдимият напълно си кореспондират с останалият събран по делото доказателствен материал, поради което следва да се ценят като годен източник на данни от значение за наказателното производство. Обясненията са изключително подробни и в детайли описват механизма на деянието, поради което съдът приема, че последните са напълно правдоподобни. Що се касае до отричането от страна на подсъдимият да е упражнил физическо насилие спрямо пострадалата, то съдът приема, че това е форма на защита срещу обвинението, което е процесуално право на подсъдимият, но последната теза се оборва от съвкупният доказателствен материал.

Възраженията на защитата във връзка с показанията на св. Т.Т. / л.94 от делото/ - лицето, с което подсъдимият се е намирал в следственият арест и пред когото А. е признал, че е бутнал Л., тъй като тя го била разпознала няма как да бъдат споделени. Последните са в насока, че извън съдебните признания на подведеното под наказателна отговорност лице не могат да се ползват от съда като доказателствен източник. Защитата се позовава на съдебна практика на ВКС като се цитира Решение № 55 от ****.2003 г. на ВКС по н. д. № 74/2002 г., II н. о. Позоваването на защитата е крайно некоректно, тъй като застъпеното становище е в насока, че свидетелските показания, установяващи самопризнание, дори и да съвпадат с обясненията на обвиняемия, дадени по време на процеса, не могат да обусловят осъдителна присъда, освен ако в подкрепа на обвинението не са събрани и други доказателства. Конкретният случай не е такъв, тъй като освен направеното самопризнание пред свидетели се събират множество други доказателства установяващи по един безспорен начин механизма на извършване на деянието, за което е повдигнато обвинението и извършването му конкретно от предаденото на съд лице.

От назначената в хода на досъдебното производство  и изслушана в съдебно заседание съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която също се възприема от съда като обективна и компетентна се установява, че А. е психично здрава личност с асоциални и антисоциални черти в поведението. По време на извършване на престъпното деяние, за което му е повдигнато обвинение, той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Вещите лица са дали заключение, че при извършеното психологично изследване и регистрираното във времето противоправно поведение водят до извод за персистираща тенденция в поведението с цел манипулация и измама.

Относно показанията на св. Б.П.Ш., то съдът с оглед приетата като обективна и компетентна съдебно психиатрична експертиза, приема, че последният не може да възпроизведе или съобщи действителни факти, на които е бил очевидец или които са му станали известни и в частност относно последният момент, когато е видял пострадалата, поради което показанията му са напълно непригодни за целите на производството.

Относно личността на подсъдимият данни се черпят от показанията на св. П.Т.. Последната заявява, че след като подсъдимият коректно извършил няколко възмездни услуги, тя му дала по-крупна парична сума, която той не възстановил, нито изпълнил поетият ангажимент. В тази насока са и показанията на св.В.З. , в които тя също съобщава за некоректни отношения на А. с възрастни хора от селото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че с действията си обвиняемият Д.Ц.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.199 ал.2 т.1 предл.2, във вр.с чл. 198 ал.1, във вр. с 129 ал.1 от НК, а именно като на  22.01.2014г. в гр.Кнежа обл.Плевен, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 350 лева от владението на Х.И.Л. от гр.Кнежа обл.Плевен, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежа е придружен със средна повреда, изразяваща се  в счупване на дясна мишнична кост, с предна локсация (изкълчване) на дясна раменна става, довело до трайно затруднение на движението на десен горен крайник, от която е последвала смъртта на пострадалата Х.И.Л. от гр.Кнежа обл.Плевен,.

Изхождайки от трайната практика на съдилищата грабежът, като сложно присвоително престъпление, обхваща упражняването на сила или принуда по отношение на лицето, в чиято фактическа власт се намира вещта и самото отнемане е с намерение за присвояване. При него целта е прекъсване на фактическата власт на владелеца върху вещта и установяването на своя фактическа власт, като насилието в двете му форми е средство за постигане на тази цел. Като грабеж се наказва и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението деец употреби сила или заплашване, за да запази владеенето върху открадната вещ. В конкретният случай се установява по безспорен начин, че подсъдимият без съгласието на собственика – Х.Л. е проникнал в дома й и е взел сумата от 350 лева от нощното шкафче. Безусловно съдът приема за установено, че пострадалата е възприела и разпознала А. и именно с цел да задържи владеенето на отнетите вещи, хващайки дясната й ръка подсъдимият е предприел действия да сломи евентуална съпротива или въобще някаква форма на възпрепятстване спрямо неговото намерение да усвои чуждата парична сума. В случая грабежът е придружен със средна телесна повреда, което и запазва характеристиките му като съставно престъпление. Телесното увреждане изразяващо се  в счупване на дясна мишнична кост, с предна локсация (изкълчване) на дясна раменна става е довело до трайно затруднение на движението на десен горен крайник. Това от своя страна с оглед общото здравословно състояние на Х.Л. е довело до обективна невъзможност за последната да предприеме каквито и да било действия, за да се предпази и съхрани живота си, в следствие на което е настъпила и нейната смърт. По отношение на телесната повреда подсъдимият е действал при пряк умисъл. Тук не следва да се подценява, а напротив да се акцентира върху обстоятелството, че както подсъдимият, така и всички познаващи пострадалата са съзнавали колко тежко е нейното здравословно състояние и невъзможно предвижването без помощни средства – патерици. Иначе казано, Д.А. е бил напълно наясно какво ще предизвика действието му и в частност посегателството спрямо физическото здраве на пострадалата и то в областта на ръката, без употребата на която възрастната жена не е могла дори да промени местоположението си. Възприетото в доктрината становище, че изпълнителното деяние по чл. 199 ал. 2 т. 1 предл. 1 от НК се състои в причиняване на средна телесна повреда с интензитет да предпостави и обуслови настъпването на смърт - без това да е било самостоятелно целено от дееца, но при обективна възможност да бъде съобразено в пълна степен е имплементирано в настоящият случай. Причиняването на телесната повреда е средството, което деецът е избрал като необходимото и достатъчно да му осигури запазването на фактическата власт върху отнетата парична сума.

Отчитайки фактите по делото съдът намира, че субективните представи на Д.А. са включвали връзката между преследваната цел /да отнеме вещта/, преодоляването на съпротивата посредством тежкото засягане на здравето като единствено възможен път за съпротива срещу отнемането на вещта. Отнемането на живота на Х.Л. не е било искано и преследвано, но е следвало да бъде съобразено като последица. Подсъдимият е извършил престъплението грабеж умишлено - при пряк умисъл с користна цел, тъй като е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите обществено-опасни последици и е искал настъпването им. В своето съзнание той е имал конкретни правилни представи относно всички съставомерни елементи – както относно упражняваната от него сила и физическо въздействие по отношение на пострадалата Х.Л., така и как това ще й се отрази с оглед общото й състояние. Подсъдимият безспорно е съзнавал, че паричната сума, която отнема е чужда и не му се следва на никакво законово основание. Грабежа е придружен с една средна телесна повреда, от която е последвала смъртта. Телесните увреждания са причинени умишлено, а по отношение на настъпилата смърт, обвиняемият е действал по непредпазливост. Тук отново следва да се подчертае, че причинявайки телесното увреждане на горния крайник, Д.А., който от дълго време е познавал Х.Л., напълно е съзнавал, че последната не може самостоятелно, без помощни средства да стои изправена или да се придвижва.

Съдът приема, че подсъдимият Д.А. следва да бъде оправдан за това да е извършил престъплението по чл.199 ал.2 т.1, предл.2, вр. с чл.198 ал.1 от НК и при причиняване на пострадалата Х.И.Л. на счупване на четири броя ребра в лява гръдна половина, причинило трайно затруднение на движението на снагата. Както бе посочено по-горе при анализа на събраните по делото доказателства не може да се установи по един безспорен начин, че това телесно увреждане е следствие на активни действия предприети умишлено от подсъдимият. Според обвинението, А. е притиснал /ударил/ с крак пострадалата. Обективни находки и преки доказателствени източници в тази насока не се събират. От допълнителната тройна съдебно-медицинска експертиза се установява, че това увреждане може да се получи както при падане върху твърд предмет, така и при пристискане / удар/ с твърд предмет, като вещите лица не могат да дадат категорично заключение в ползата на един от двата вероятни механизма на причиняване. Предвид на това, съдът приема, че не може да се направи категоричен извод, че тази травма е причинена умишлено от подсъдимият на Х.Л., а не е например следствие на самопричиняване. Тази несигурност на доказателствата досежно това обстоятелство всякога следва да се възприема в полза на подсъдимият, поради което и с оглед възникналото основателно съмнение относно механизма на причиняване на това увреждане, съдът приема, че по реда на чл.304 от НПК Д.А. следва да бъде признат за невинен по тази част от обвинението.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимият съдът на първо място съобрази действащата санкционна норма към момента на извършване на деянието по чл.199 ал.2, т.1 предл.2, във вр.с чл. 198 ал.1, във вр. с 129 ал.1 от НК. Законодателят предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. В конкретният случай  съдът приема, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. В тази насока като смекчаващо вината обстоятелство съдът приема относително ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обичайните за този вид престъпления. Няма как да не се вземат предвид такива установени по делото обстоятелства, като това, че подсъдимият е упражнил относително слаба физическа сила, за да сломи съпротивата на пострадалата  и до голяма степен за тежкото увреждане значение е имало здравословното състояние на Х.Л.. По същество действията на подсъдимият във връзка с употребата на сила са сведени до хващане на дясната ръка, нейното усукване и последвало блъскане. Тук следва да бъде отчетена спецификата на настоящият случай, при който смъртта е настъпила вследствие невъзможността, предвид телесното увреждане, пострадалата да се погрижи за себе си и за своето здраве, след нанесената й травма. Съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство и младата възраст на подсъдимият, която най-вероятно до определена степен е била пречка за формиране на точна преценка относно това до какъв краен резултат може да се стигне. Отнетото по неправомерен начин имущество също е на ниска стойност / около минималната работна заплата/, който факт също следва да се възприема в полза на подсъдимият при определяне на вида и размера на наказанието. Като цяло по делото  не са налице доказателства за обичайно приеманите в практиката характеристики за изключителна тежест на този вид престъпления - например предварително замислен план, употреба на специално предвидено средство, продължително във времево отношение преодоляване на съпротивата на пострадалия с промяна на използваните затова сили и способи, изключителен интензитет на насилието. Във връзка със субективните характеристики на деянието, то подбудите за извършването на престъплението именно по този начин – в тъмната част на денонощието, когато подсъдимият е предполагал, че пострадалата спи, сочи на това, че последният се е стремял да избегне съпротива от страна на собственика на вещите, разчитал е,  че формираното намерение на „кражба“ ще бъде безпрепятствено осъществено без усложнения. Борбата на мотивите дали да причини телесно увреждане на собственика е била изключително кратка, доколкото А. въобще не е очаквал да бъде видян или разпознат от възрастната жена.Обясненията на подсъдимият и частичните признания относно отнемането на вещите също следва да се възприема като смекчаващо вината обстоятелство. Още в началният етап на досъдебното производство А. е  направил това признание, което не е било голословно, а в подробности при проведения разпит е разказал за механизма, начина и обстоятелствата по влизането в дома на пострадалата и отнемането на паричната сума. Що се касае до променените в последствие версии за случилото се, които подсъдимият поддържа в хода на съдебното производство, то съдът ги възприема като право на защитна теза, поради което не следва да се отразяват при определяне на наказанието. Момента, в който обаче е направено подробното признание, е дал възможност за бързото и ефикасно разкриване на обективната истина от разследващите и това обстоятелство следва да бъде отчетено от съда. От друга страна съдът приема, че отегчаващо вината обстоятелство са предходните осъждания на Д.А., наказанията по които явно по никакъв начин не са изиграли своята роля и последният не само е продължил с престъпните си прояви, но дори се наблюдава еволюция досежно тяхната обществена опасност. При изложените фактически параметри на степента на обществена опасност на деянието и дееца, не се очертава извод за изключителна тежест на конкретно извършеното престъпление, поради което съдът приема, че следва да се определи наказание при условията на чл.54 от НК, а именно „ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ В ЗАТВОР. Съдът приема, че с оглед липсата на доказателства относно каквото и да било имущество собственост на подсъдимият, не следва да се налага наказанието КОНФИСКАЦИЯ на имущество. Съдът приема, че така определеното наказание ще изпълни целите на генералната превенция и същевременно няма да бъде прекомерна репресия спрямо личността на извършителя.

При този изход на производството съдът следва да зачете и приспадне от така определеното наказание  „лишаване от свобода“  периода от 01.02.2014 година до настоящия момент 12.11.2014 година, през който период от време подсъдимият е с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В хода на съдебното производство е предявен граждански иск от Т.И.Л. и З.И.В.  за сумата от 100 000 лева за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на деянието изразяващи се в тъга по загубата на майката. Съдът намира, че иска има своето основание, но размерът му  е прекомерно завишен. От данните по делото се установява, че приживе между пострадалата Л. и нейният син Т.Л. и дъщеря З.В. не е бил налице някакъв висок интензитет на отношенията, които да предполага силна емоционална близост, липсата на която да предизвиква дискомфорт и неприятни усещания у ищците в степен, която да предполага присъждането на обезщетение в претендирания размер . Напротив от доказателствата по делото се установява, че най-вероятно поради характера на пострадалата двамата ищци са имали епизодични срещи с пострадалата Х.Л., в повечето случай при крайна нужда на последната от помощта им. В останалото време двамата не са полагали практически особени грижи за Л., макар и тя да е имала нужда от такива с оглед на здравословното й състояние. Предвид на това, съдът приема, че при спазване принципа на справедливостта, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците сумата от по 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на деянието, ведно със законната лихва считано от 22.01.2014 година и до окончателното изплащане на сумата.  За разликата до 100 000 лв. Двете искови претенции следва да бъдат отхвърлени , като неоснователни и недоказани.

Гражданският ищец и частен обвинител Т.Л. е предявил и иск с правно основание чл.45 от ЗЗД  за сумата от 350.00 представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на деянието, ведно със законната лихва, считано от 22.01.2014 година и до окончателното й изплащане. Съдът приема, че при този изход на наказателното производство иска следва да бъде уважен до размера на 175 лева. От данните по делото безспорно се установява, че подсъдимият е отнел от Х.Л. сумата от 350 лева, както и че последната има двама наследника – ищеца по този иск и З.В.. С оглед на това Д.А. следва да бъде осъден да заплати на Т.Л. сумата от 175 лева, ведно със законната лихва както е посочено по-горе, като за разликата до 350 лв.иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

   При този изход на наказателното производство подсъдимият на основание чл.189 от НПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД НА МВР гр.Плевен сумата от 712.08лв., представляващи деловодни разноски направени в хода на досъдебното производство и сумата от 2400лв./две хиляди и четиристотин лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданските искове по сметка на Окръжен съд гр.Плевен и сумата от 670лв./шестстотин и седемдесет лева/,   представляваща разноски в хода на съдебното производство по сметка на ПлОС. Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Национално бюро за правна помощ, сумата от 500лв.-представляваща разноски за служебен защитник в хода на досъдебното производство.

   С оглед изричното искане направено от повереника на гражданският ищец и частен обвинител, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на Т.И.Л. сумата от 500лв./петстотин лева/, представляваща разноски за повереник.

По отношение на веществените доказателства, то :  ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА :1 бр. синьо яке от шушляк с червена ивица и надпис „Марлборо”;1 бр. сини дънки с надпис „Ридинг” с цип и копче;1 бр. синя блуза с червени ръкави и надпис „Нардсигн”;1 бр. чифт обувки черни на цвят №44;2 бр. черни ръкавици вълнени и скъсани в областта на пръстите; след влизане в сила на присъдата следва да се върнат на подсъдимия. Останалите веществени доказателства : 1 бр. марля с трупна кръв на Х.И.Л. – опакована в кафяв хартиен плик;1 бр. тампон с поднокътно съдържимо от лявата ръка на трупа на Х.И.Л.;1 бр. тампон с поднокътно съдържимо от дясна ръка на трупа на Х.И.Л., след влизане в сила на присъдата да следва да бъдат унищожени.

            При горните съображения съдът постанови присъдата си.

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                           ЧЛЕН :