Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
1585/15.8.2019г. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд четвърти състав
На дванадесети август Година две хиляди и
деветнадесета
В публичното съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа
докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер
3282 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП
№ 03-009796/18.07.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-
гр.Варна, с което на «Х.Г. ЕООД е наложено административно
наказание имуществена санкция в
размер на 200 лева, на осн.чл.415в ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното административно наказание
имуществена санкция от 200 лева на 100 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:Производството е с правно основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на управител на
санкционираното дружество против наказателно постановление №
03-009796/18.07.2018г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна,
с което за нарушение на чл.403а ал.1 от КТ, на търговеца е наложено
административно наказание имуществена санкция.
С жалбата се счита, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно. Същото е
формално изготвено и връчено, като при издаването му не са съобразени всички
действащи правни норми, включително тази на чл.28 от ЗАНН. В конкретния случай
е наложено наказание „имуществена санкция“ , което не е съответно на тежестта
на нарушението. Нарушението има всички белези на малозначително и е с
изключително ниска степен на обществена опасност. Формулира се искане за отмяна
на наказателното постановление.
В с.з. жалбата се поддържа чрез
процесуален представител.
По същество се поддържат основанията за отмяна , поради
наличието на маловажен случай на административно нарушение.
Представител на въззиваемата страна
оспорва жалбата.
По същество моли съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
На 05.07.2018г. служители на ДИТ – Варна
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – ресторант
„Санторини“, находящ се в гр. Варна, кк.
„Чайка“, плаж „Кабакум“, стопанисван от
«Х.Г. ЕООД.
От проверяващите било поискано да бъде представен за
проверка екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, но такива документи
въобще не били представени.
С протокол от 12.07.2018г. на дружеството било предписано да
държи на разположение на контролните органи
такъв екземпляр.
Впоследствие на контролните органи бил предоставен екземпляр от правилника за вътрешния трудов
ред.
На 12.07.2018 г. бил
съставен срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение. В
съдържанието на акта било посочено неизпълнението на задължението да се държи
на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния
трудов ред. За дата на извършване на нарушението била определена датата на
проверката – 05.07.2018г.
Акта бил връчен на представляващ дружеството , като в
съдържанието му не били вписани възражения. Възражения били депозирани по административнонаказателната преписка и
впоследствие, но били преценени като неоснователни.
На 18.07.2018 г. административно наказващия орган
финализирал административно наказателната преписка, издавайки обжалваното НП, с
което наложил административно наказание от вида имуществена санкция, при
отчитане на факта на отстраняване на нарушението и липсата на настъпили вредни
последици, над минималния размер, предвиден в привилегированата разпоредба на
чл.415в ал.1 от КТ.
Горната фактическа обстановка
се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото в хода на съдебното следствие: сведение от
05.07.2018г.; копие от протокол за извършена проверка ПР1823414/12.07.2018г. ;
идентификационна карта; заповед и други. Фактическата обстановка по делото не
се оспорва от страна на въззивното дружество.
При проверка на съставения акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и
процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на административно
нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно
изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за възражения по
АУАН; наказателното постановление е било издадено в рамките на предвидения в
ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите
обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали
безспорни доказателства за извършеното нарушение, установявайки на място в
обекта липсата на писмено определено длъжностно лице. По АНП са събрани
доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение.
В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение
се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на
извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по КТ.
Административно
наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения
възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на
нарушенията по чл.403а ал.1 от КТ, поради което следва да
се ангажира административно наказателната отговорност на въззивното дружество.
От друга страна е отчетено, че нарушението
е отстранено след установяването му, преценена е и липсата на доказателства да са произтекли вредни
последици и правилно е квалифицирано нарушението по чл.415в от КТ.
Неправилно
обаче е определен размерът на административното наказание, което да бъде
наложено. При липсата на данни за
извършени други нарушения, адекватно на
тежестта на извършеното нарушение се явява наказание в минималния, предвиден в
закона размер и в този смисъл наказателното постановление следва да бъде
изменено, съобразно формулираното искане.
Що
се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът
не споделя същите, предвид на следното:
С жалбата се счита, че наказателното постановление е
формално изготвено и връчено, като при издаването му не са съобразени всички
действащи правни норми, включително тази на чл.28 от ЗАНН. В конкретния случай
е наложено наказание „имуществена санкция“ , което не е съответно на тежестта
на нарушението. Нарушението има всички белези на малозначително и е с
изключително ниска степен на обществена опасност.
Според настоящия съдебен състав липсват
основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН доколкото се касае за задължение да бъдат
съхранявани в обекта определени документи, осигуряващи безпрепятственото и
своевременно извършване на проверка от контролен орган, а самото деяние, като
извършено от юридическо лице е безвиновно по своя характер и представлява
формално бездействие. Деянието не показва занижена степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и правилно е било
имуществено санкционирано.
Предвид горното, съдът намери, че правилно деянието е било
квалифицирано по чл.415в ал.1 от КТ и не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Изложеното
по- горе мотивира съда да измени наказателното постановление като намали
размера на наложеното административно наказание до минимално предвидения в
закона.
Водим
от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: