№ 12
гр. Нова Загора, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Мария М. Димитрова
в присъствието на прокурора Д. М. М.
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Частно наказателно
дело № 20222220200029 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.155 и сл. от Закона за здравето.
Направено е предложение от Районна прокуратура гр. Сливен по чл.157 от Закона за
здравето /ЗЗ/ за настаняване на ХЮС. Х. АЛ., ЕГН **********, живуща в гр. Нова Загора,
на задължително лечение в специализирано здравно заведение поради наличното му
психично заболяване.
Предложението в съдебно заседание се поддържа от прокурора. По същество
прокурора поддържа, че са налице предвидените в закона кумулативни предпоставки за
настаняване на задължително лечение на ХЮС. Х. АЛ..
Защитникът на лицето чието настаняване на задължително лечение се иска пледира
да се уважи предложението на Районна прокуратура Нова Загора, тъй като това е в интерес
на освидетелствания, като съдът се съобрази със заключението на вещото лице.
Лицето чието настаняване на задължително лечение се иска, не се води във второто
съдебно заседание, тъй като същото е контактно с болни от Ковид 19 и поставено под
карантина в ДПБ гр. Раднево. В проведеното с.з. на 28.01.2022 г. същият заявява, че желае
да се лекува, тъй като не се чувства добре.
От събраните по делото доказателства, писмени, гласни и съдебно психиатрична
експертиза се установява от фактическа страна следното:
Лицето чието настаняване на задължително лечение се иска ХЮС. Х. АЛ., с ЕГН
********** живее в гр. ***
Освидетелстваният Коста Атанасов Мирчев, на 28 години, постъпва за пореден път в
ДПБ Раднево.
1
От малък буйствал в къщи и в училище, бил неспокоен, карал се с всички, бил
агресивен, нощем не спял. През м.януари 2020 г. починал внезапно братът близнак, плачел,
търсел го всеки ден. Лекуван в Детска психиатрична клиника гр. варна. В последващите
години бил все по-неспокоен, скитал денем и нощем, чувал гласове на братята си и плачел,
псувал, викал, бил агресивен с хората. Последният му престой в болницата е от 14.09.-
20.10.2021 г.
Постъпва за освидетелстване съгласно определение на съда, тъй като бил конфликтен
с близките си, заплашвал с убийство, чупел прозорци и покъщнина.
При постъпването се представя психомоторно леко напрегнат. Ориентиран за
собствена личност, дезориентиран за време и място. Борави с беден речников фонд. Не
разкрива психотична продукция. Емоционално лесно дразним, лабилен. Памет и интелект –
на ниво умерена умствена изостаналост.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза Х. Х. А. страда от
УМЕРЕНА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ. ЗНАЧИТЕЛНО НАРУШЕНИЕ НА
ПОВЕДЕНИЕТО, ИЗИСКВАЩО ГРИЖИ ИЛИ ЛЕЧЕНИЕ. /Код по МКБ10-F71/
/ЕПИЛЕПСИЯ/G40/.
Съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза умствената
изостаналост включвала състояние на дефицит в развитието на интелекта и паметта, който е
вроден или придобит в първите години на живота в резултат на органични увреди на
главния мозък. Интелектуално-паметовия дефицит често се съпровождал с дисхармонично
развитие на характеровите черти. Била налице повишена емоционална лабилност и
свързана с нея склонност към емоционално отреагиране, импулсивност, склонност към
неглижиране на някои социално значими аспекти на собствените постъпки. При
флустриращи ситуации се наблюдавал понижен праг на чувствителност. Поведението, в
зависимост от конкретната ситуация можело да бъде ориентирано както към справяне с
възникналия проблем, така и да бъде агресивно насочено към конкретния фрустриращ
обект.
В конкретния случай отежняващо обстоятелство било и липсата на семейна
подкрепа, дисхармоничните отношения в семейството и лошите социално-битови условия,
при които живеел А..
Към настоящия момент, отчитайки актуалната психотична симптоматика, липсата на
критичност към проявите на заболяването си, прекъсване на лечението в домашна
обстановка, липсата на семейна среда с достатъчно надеждни ресурси за упражняване на
ефективен контрол за провеждане на лечение, е налице повишен риск от опасно поведение,
във връзка с което е целесъобразно прилагането на принудителни медицински мерки.
Към момента на освидетелстването Х.А. не може да изразява информирано съгласие
за лечение.
Установената по-горе фактическа обстановка съдът възприе след цялостен анализ на
събраната по делото доказателствена в съвкупност - събраните по делото писмени и гласни
2
доказателства, заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като обективно и компетентно.
От така установеното съдът счита, че предложението на прокурора следва да бъде
уважено, като освидетелствания ХЮС. Х. АЛ. следва да бъде настанен на задължително
стационарно лечение за срок от два месеца, считано от датата на постъпване в ДПБ
Раднево, тъй като от тогава е започнато лечение на същия.
Събраните по делото гласни доказателства са същите, които са били събрани и в хода
на проверката по прокурорската преписка и послужили като основание за внасяне на
предложението предмет на разглеждане в настоящото производство. От събраните гласни
доказателства също се установява, че А. живее сам и не може да се грижи за себе си. Не си
пие лекарствата, чупи прозорците на къщата, свидетелите говорят за агресивно поведение.
Свидетелите свидетелстват, че положението на освидетелстваното лице се влошава с
течение на времето. Свидетелските показания са в насока, че те се страхуват за себе си.
В хода на съдебното следствие не бяха установени други доказателства
опровергаващи вече събраните в хода на прокурорката преписка. Не бяха ангажирани
каквито и да е било доказателства, които да наведат извод у съда, събраните гласни
доказателства да не отговарят на обективната истина, да е налице някакъв вид
заинтересованост на свидетелите по делото от неговия изход извън рамките на обикновената
загриженост за собствената си безопасност. Такива доказателства не бяха ангажирани нито
от прокурора нито от защитника на освидетелстваното лице, поради което и съдът не намери
основание да не ги кредитира като обективни, и да не ги вземе предвид при постановяване
на съдебното си решение.
Разпоредбата на чл.155 ЗЗ изисква да са налице следните кумулативни предпоставки
за настаняване на едно лице на задължително лечение – лице страдащо от психично
разстройство посочено в чл.146, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗ и което поради заболяването си може да
извърши престъпление, представляващо опасност за близките му, за околните, за
обществото или застрашава сериозно здравето им. В случая безспорно бе установено, че
лицето страда от такова заболяване. Поради което и съдът намира, че е налице тази законова
предпоставка, т.е лицето попада в категорията на лицата с психични разстройства по чл.146,
ал.1 т.2 от закона.
Според настоящия съдебен състав съществува опасност лицето да извърши
престъпление, която опасност произтича от конкретното заболяване на същото. Ето защо и
предвид заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра като компетентно и
безпристрастно и доколкото няма доказателства за противното, а и не бе оспорено от нито
една от страните, съдът намира, че е налице и тази предпоставка на закона за настаняване на
задължително лечение на лицето ХЮС. Х. АЛ.. От друга страна вещото лице по делото в
съдебно заседание поддържа заключението си, което е в насока, че е налице умерен риск от
опасно поведение, с оглед на клинично проявената болест на освидетелствания попада в
рискови и опасни ситуации.
Така мотивиран съдът намери, че по отношение на освидетелствания ХЮС. Х. АЛ. са
3
налице всички предпоставки, визирани в чл. 155 от Закона за здравето да бъде настанен на
задължително лечение. Формата следва да бъде стационарна, тъй като в домашни условия е
невъзможно осъществяването на надлежен контрол с оглед установените по делото
фактически данни, поради което няма сигурност, че ще спазва поддържащата терапия. Тъй
като съдът намери, че е неспособен да изрази информирано съгласие за лечение, а и
заключението на вещото лице е такова, следва да назначи такова лице от Общинската
служба по здравеопазване да дава информирано съгласие за лечението, което следва да се
проведе на А..
На основание горното и чл.162 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СТАЦИОНАРНО ЛЕЧЕНИЕ в
специализирано болнично заведение – ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА -
Раднево ЗА СРОК ОТ ДВА МЕСЕЦА, считано от датата на постъпване в ДПБ Раднево –
28.01.2022 г. освидетелствания ХЮС. Х. АЛ., роден на 02.02.1993 г., живущ в гр. ***
български гражданин, неосъждан, с ЕГН ********** страдащ от УМЕРЕНА УМСТВЕНА
ИЗОСТАНАЛОСТ. ЗНАЧИТЕЛНО НАРУШЕНИЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО,
ИЗИСКВАЩО ГРИЖИ ИЛИ ЛЕЧЕНИЕ. ЕПИЛЕПСИЯ, без способност да изразява
информирано съгласие за лечение.
НАЗНАЧАВА представител на Общинската служба по здравеопазване при
Община Раднево, който да изразява информирано съгласие за лечението на ХЮС. Х.
АЛ., с ЕГН **********
Препис от решението да се изпрати на ДПБ гр. Раднево и Общинската служба по
здравеопазване при Община Раднево за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред СлОС.
Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4