№ 235
гр. Габрово, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело №
20224200100290 по описа за 2022 година
за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Ж. П. Ж. , чрез
пълномощника адв.И. иск срещу ЗД „БУЛ ИНС“” АД за заплащане обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат от получени увреждания при ПТП на
29.08.2019г. ,ведно със законните последици.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 29.08.2019г. в гр.Габрово е настъпило
ПТП с участието на ищеца като пешеходец. Същият е бил блъснат от лек автомобил .След
ПТП е бил откаран в болница,в отделение по хирургия. Описани са уврежданията ,които е
получил ищецът и проведеното лечение, както и търпените болки и страдания. Твърди се,че
вредите следва да бъдат обезщетени от виновния за причиняването им водач на лекия
автомобил „Дачия Логан“ с рег.№***, Д. И. В.. За автомобила ,с който е причинено ПТП
има владино сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно
дружество. Към него е била отправена претенция по чл.380 КЗ с вх.№ ОК-
11606/07.01.2020г. , но не е изплатено обезщетение.
Претендира се да бъде постановено решение ,с което ответното застрахователно
дружество ЗД „Бул Инс" АД да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 60 000лв. лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП, ведно със законната
лихва от 07.01.2020г.- деня на предявяване на претенцията пред застрахователя ,както и
направените разноски по делото.
Постъпил е писмен отговор от ответника. В него се излагат доводи за нередовност на
исковата молба ,както и за неоснователност на исковите претенции. Твърди се ,че не е
установен механизмът на ПТП и че е настъпило по вина на водача на лекия автомобил.
Оспорва се да е осъществен фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Прави се позоваване на чл.15
НК. Оспорва се твърдените от ищеца увреждания да са в причинна връзка и да са следствие
от процесното ПТП. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца , който с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпване на ПТП.
Сочи се нарушение на чл.114 ЗДвП. Оспорва се исковата претенция и по размер. Ответникът
счита ,че при евентуална основателност на исковата претенция, следва относно законната
лихва да се има предвид чл.497,ал.1 КЗ.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните
доводи,прие за установено следното:
1
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване изискванията по чл.380.
В случая искът по чл.432,ал.1 КЗ е предявен след като ищецът е заявил пред
ответника претенцията си за обезщетяване по предвидения в КЗ ред.
От събраните по делото доказателства се установява,че на 29.08.2019г. в гр.Габрово
е настъпило ПТП, с участието на ищеца като пешеходец, който при пресичане на платното
за движение на бул.“Васил Априлов“ е бил блъснат от лек автомобил „ Дачия Логан", с рег
№ ***, управляван от Д. В..
От заключението на САТЕ се установява,че процесното ПТП е настъпило в светлата
част на деня, като лекият автомобил „Дачия Логан“ ,рег.№*** , управляван от Д. В. се е
движил по бул.“Васил Априлов“ посока центъра на гр.Габрово, със скорост 68,7км.ч. в
момента ,когато пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение / от дясно на
ляво за посоката на движение на автомобила / и е изминал 6 метра ,където траекториите на
пешеходеца и автомобила се пресичат и настъпва удара. Мястото на удара е онагледено на
приложената към заключението скица. При удара тялото на пешеходеца е паднало върху
автомобила , последвало е носене и странично падане на пешеходеца и плъзгане до
окончателното установяване, както е описано в протокола за оглед. От техническа гледна
точка ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил чрез спиране .Само при
хипотеза на бързо бягане на пешеходеца при пресичането , удърът би бил непредотвратим
за водача на лекия автомобил. Експертизата е констатарила, че няма данни в материалите по
делото за наличието на други участници в движението и водачът на лекия автомобил е
могъл да избегне удара и чрез заобикаляне – преминаване зад пешеходеца. Като причина за
настъпване на ПТП експертизата сочи ненавременното възприемане на пешеходеца от
водача на лекия автомобил. В с.з. вещото лице Х. поддържа направените в заключението
констатации,че ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил .Съгласно
заявеното от вещото лице причина за ПТП не е скоростта,с която се е движил автомобила ,а
късното възприемане на пешеходеца от водача на автомобила ,както и че липсват данни
дали пешеходещът въобще е възприел автомобила.
Заключението на САТЕ е изготвено на база цялостната преценка на събраните по
делото доказателства и специалните знания , с които разполага вещото лице. Същото не се
опровергава от останалите доказателства по делото , предвид на което съдът го приема за
обективно и обосновано .
Твърденията на св.В., че не е имала видимост към пешеходеца поради движещ се в
дясната лента пред нея автомобил, са недоказани, като не се подкрепят от данните ,отразени
в протокола за оглед от 29.08.2019г./ л.73-76 от делото/, съставен в присъствието на
свидетелката в деня на инцидента , в който няма обективирано от нея изявление ,че е имало
движещ се пред нея автомобил в дясната лента.
От представената медицинска документация и приетата по делото СМЕ се
установява, че при процесното ПТП ищецът /който към датата на инцидента е бил на 86г./ е
получил следните травматични увреждания: травма на главата с мозъчно сътресение,без
загуба на съзнанието; двустранно счупване на тазови кости-лява и дясна срамна кости и
лява и дясна седалищни кости;счупване на ръба на лявата орбита; множество охлузвания по
лицето и разкъсно-контузна рана на лявата вежда от около 5 см., по горните и долни
крайници; поява на петия ден на „стрес-язви“- кървене от стомашно-чревния
тракт.Проведено е консервативно болнично лечение за периода 29.08.2019-11.09.2019г., след
което четири месеца е бил на постелен режим и изцяло обслужван от близките си. След
петия месец започнал да се изправя до леглото и да ползва тоалетен стол вътре в стаята.Към
м.февруари 2020г. можел сам да се придвижва с две патерици и да излиза на двора. Месец
март-април се прибрал в дома си, можел да се обслужва самостоятелно и да излиза от дома
си с бастун. По време на домашното лечение приемал обезболяващи. Комфортът на живот
на ищеца е бил снижен за срок от около седем месеца, като предвид възрастта му
,възстановяването е протекло занчително по-бавно. При извършения преглед от вещото
лице на 27.09.2022г. се констатира,че и към настоящия момент ищецът се предвижва с
помощно средство - бастун , има затруднения при ставане и сядане /нуждае се от чужда
2
помощ или помощно средство ,за да се подпре./.Има видим белег в областта на лявата
вежда. Интензитетът на изпитваните болки е бил висок през първите 4-5 месеца след ПТП в
тазобедрените стави и таза, след което е започнал постепенно да намалява. Има оплаквания
от главоболие, световъртеж и загуба на равновесие и нестабилност при ходене .Към
момента не може да свие долните крайници в тазобедрените стави по-вече от 90 градуса и в
коленните стави над 90 градуса. При опит да клекне ,усеща болки. Има периодични болки в
тазобедрените стави при ходене. Не може да клекне и да се обуе, изпитва трудности при
обличане. Оплаква се от периодично главоболие.От данни от информационната систева на
МБАЛ „Д-р Тота Венкова“-Габрово вещото лице е установило,че ищецът е имал само една
предходна хоспитализация за опреация на катаракта през 2012г.За периода 2012 -2019г.
няма данни за други хоспитализации. През 1969г. е бил лекуван от ЧМТ в гр.София, не е
опериран. Бил напълно възстановен от травмата. За счупването на тазовите кости
обикновенният период на възстановяване е едномесечен срок на обездвижване и
тримесечен срок на неработоспособност; травмата на главата , довела до мозъно сътресение
без загуба на съзнание, е с възстановителен период месец и половина - два.Раните и
охлузванията отзвучават за две седмици при нормално протичане на оздравителния период.
При ищецът оздравителният процес е протекъл в рамките на нормалното ,с оглед възрастта
му. След 6-7 месец е можел да се обслужва и придвижва самостоятелно и да живее
самостоятелно. Не се очакват подобрения, нито влошаване на амплитудата на движение в
крайниците. Относно ЧМТ и последиците от нея, вещото лице счита ,че е възможно
нестабилността при ходенето , която затруднавя обслужването му и придвижването, да се
задълбочи. От извършените справки вещото лицее не е установило преди ПТП ищецът да е
имал заболявания на сърдечно-съдова система, на опорно-двигателния апарат, което е
благоприятствало сравнително добрия изход от получените при ПТП травми.
От показанията на св.Ж.а, която е полагала непосредствени грижи за ищеца след
процесното ПТП , се установява,че още при престоя в болницата, е ходела да го храни , като
на третия ден получил голям язвен кръвоизлив.Вкъщи било оборудвано за него специално
легло с дюшек. Бил четири месеца на легло, с памперси. На петия месец леко бил раздвижен
и можел да сяда на санитарен стол. В началото на следващата година започнал сам да се
движи с две патерици, а по-късно с бастун.И до сега се движи с бастун. Внимава се с
храната ,заради язвата. Преди инцидента бил жизнен ,сам си пазарувал , ходел дълги
разстояния пеша . Сега губи равновесие, движенията му са затруднени, не може да кляка ,
трудно се обува , трудно подвижен е , не ходи вече да пазарува, слиза само за мъничко до
двора и се прибира.
Ценени по реда на чл.172 ГПК, показанията на св.Ж.а не се опровергават от
останалите данни по делото, предвид на което съдът ги кредитира.
Не се оспорва по делото наличието към датата на процесното ПТП на валидно
застрахователно правоотношение по засраховка ГО между ответника и водача на лекия
автомобил,участник в ПТП,което се установява и от приложената на л.5 от делото справка .
При така събраните доказателства, съдът намира,че са налице предпоставките по
чл.432,ал.1 КЗ за уважаване на предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване изискванията по чл.380.
В случая искът по чл.432,ал.1 КЗ е предявен след като ищецът е заявил пред
ответника претенцията си за обезщетяване по предвидения в КЗ ред .
Към датата на настъпване на ПТП ,при което е пострадал ищецът, е съществувало
застрахователно правоотношение по засраховка ГО между ответника и водача на лекия
автомобил,причинил произшествието ,като са осъществени и предпоставките на чл.45 ЗЗД
за ангажиране отговорността на прекия причинител на вредата спрямо увредения.
Настъпването на процесното ПТП по вина на водача на лекия автомобил „Дачия
Логан“ ,рег.№*** , се установява от приетата по делото САТЕ относно механизма на
протичането му . Причина за настъпване на ПТП е субективното поведение на водача на
лекия автомобил. За него ударът е бил предотвратим, като е имал техническа възможност да
възприеме своевременно ищеца като пешеходец и започналия от него процес на пресичане
3
, още при навлизането му на пътното платно / пътния участък е прав, при ясна видимост,в
светлата част на денонощието/ и да спре или да го заобиколи, с отклоняване надясно , без
да навлиза в съседната лента, каквито действи не са били предприети поради
несвовременното възприемане на пешеходеца от водача на лекия автомобил. От водача на
лекия автомобил са нарушени чл.20,ал.2 ЗДвП и чл.116 ЗДвП ,в резултат на което е
натъпило процесното ПТП. Ищецът като пешеходец е бил видима опасност за движенето, с
която водачът на лекия автомобил е имала обективна възможност и съгласно чл.20,ал.2 от
ЗДвП е следвало да се съобрази още от момента ,когато пешеходецът е предприел
пресичане ,като чл.116 от ЗДвП задължава водачите да бъдат внимателни към пешеходците
/ и в частност към възрастните хора/. Като не е изпълнила тези свои задължения като водач
на МПС с оглед конкретната пътна обстановка ,без своевременно да реагира на
обективираното поведение на ищеца като пешеходец , когато се насочва към платното за
движение и с поведението си, видимо за водача, явно и очевидно показва, че започва
пресичане на пътното платно, и без да предприеме действие за спиране или заобикаляне на
опасността с отклоняване надясно, без да се налага навлизане в съседната лента за
движение, поради несвоевременното възприемане на пострадалия, по вина на водача на
лекия автомобил е настъпило процесното ПТП, при което ищецът е получил травматичните
увреждания, установени от приетата по делото СМЕ.
От данните по делото не се установява процесното ПТП да представлява „случайно
деяние”, каквото възражение е направено от ответника. По смисъла на чл.15 от НК,
случайно деяние е налице, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. Съгласно съдебната практика, както и в
правната доктрина, еднозначно се приема, че за да бъде изключено виновното поведение на
водача е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1. деецът да е
съобразил предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при
управлението на МПС и 2. да са налице условия, при които той да е бил поставен в
невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните
последици. С оглед на общия правен принцип, че никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, водачът на МПС не би могъл да се позове
успешно на случайно деяние, щом е допуснал нарушения на правилата за движение,
намиращи се в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, вследствие на
които нарушения сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на
общественоопасните последици. В случая, като не се е съобразил с пътната обстановка и с
изискването на закона :чл.20,ал.2 ЗДвП и чл.116 ЗДвП , св. Д. В. като водач на лекия
автомобил „Дачия Логан“ ,рег.№*** е причинила процесното ПТП противоправно. Същата
не е била поставен в невъзможност да предотврати настъпването на вредоносните
последици, като от приетата САТЕ се установява ,че е имала техничска възможност да
предотврати контакта между ищеца и лекия автомобил чрез спиране или чрез заобикаляне
на пешеходеца.
Основателно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия.
Съгласно установената съдебна практика, за да е налице съпричиняване по смисъла
на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо
пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до
увреждането като неблагоприятен резултат.
В случая от събраните по делото доказателства се установява ,че ищецът е
предприел пресичане в населено място , на пътното платно на бул.“Васил Априлов“ ,
гр.Габрово, на необозначено за това място. От данните от протокола за оглед и
заключението на САТЕ се установява, че в близост до мястото ,където е предприето
пресичането, има пешеходна пътека тип „Д17“ за пресичане на бул“Априлов“, както е
отразено на скицата към заключението на САТЕ / на 29 м. от удара/. С оглед тези данни,
ищецът е предприел пресичане на пътното платно на необозначено за целта място - извън
4
намиращата се в близост пешеходната пътека, на централен булевар в града, като липсват
данни, от които да се изведе,че при предприемане на пресичането е възприел и се е
съобразил с приближаващото превозно средство. С това си поведение, което не е съобразено
с чл.113,ал.1 и чл.113, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ЗДП, ищецът се е поставил в опасност и е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. За наличието на съпричиняване при
такава хипотеза се е произнесъл и ВКС с постановеното ТР по т.д.№2/2016г. на ОСНК. В
т.6,б”г” от тълкувателното решение е прието ,че законът дава право на пешеходците да
пресичат платното за движение и извън определените за целта места – чл.113, ал.2 от ЗДвП.
На това право не съответства задължение на водачите на пътни превозни средства да ги
пропуснат. При упражняване на правото на пешеходеца да пресече платното за движение,
той е длъжен да се съобрази с общите ограничения и забрани по чл.113,ал.1,т.т.1,2 и 4 и
чл.114,т.т.1 и 2 от ЗДвП. Следователно, при пресичане на пътното платно извън
определените за целта места правото на пешеходеца не е абсолютно. Налице е
съпричиняване, ако пешеходецът не се е съобразил с ограниченията на чл.113, ал. 1,.т.1, 2 и
4 и чл.114 от ЗДвП и задължението си да отиде на пешеходна пътека, когато в близост има
такава. В случая ,независимо от допуснатите от виновния водач нарушения на правилата по
чл. 20, ал. 2 и чл. 116 ЗДвП, вредите не биха настъпили, ако ищецът не бе предприел
пресичане на платното за движение извън определеното за целта място, при наличето в
близост на пешеходна пътека , където е следвало да го извърши съгласно изискванията на
чл.113 ЗДвП, както и бе съобразил предпремането на пресичане с приближаващия лек
автомобил, управляван от св.В. , което обосновава наличието на съпричиняване .
От събраните по делото доказателства се установява, че произшествието е
настъпило в светлата част на денонощието, на прав пътен участък, при ясна видимост.
Съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза от техническа гледна точка
за водача на лекия автомобил ударът е бил предотвратим чрез спиране или заобикаляне и е
могъл да бъде избегнат от него , ако своевременно е възприел пресичащият пешеходец. По
делото липсват данни пешеходецът да е възприел автомобила. С оглед поведението на
двамата участници в ПТП и отчитайки значително по-голямата отговорност на водачите на
МПС за осигуряване на безопасност на движението от тази на пешеходците, съдът намира,
че водачът на лекия автомобил е допринесъл в значително по-голяма степен за настъпване
на процесното ПТП ,с оглед вменените му от закона задължения по чл.5,т.2 ЗДП - да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението ; по чл.20 ЗДП - да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, по
чл.116 ЗДП - да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.Предвид на това приносът
на ищеца за настъпването на процесното ПТП следва да се определи в размер на 20%, при
липсата на доказателства да е предприел внезапно пресичане на пътното платно и да е била
ограничена видимостта на водача на лекия автомобил да го въприеме още от началото на
пресичането.
При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, съдът взе предвид вида и характера на получените при процесното
ПТП увреждания , причинените от тях болки ,страдания и неудобства, тяхната
продължителност ,период на възстановяване и последици към момента. При настъпване на
ПТП пострадалият е бил на 86 години , което предпоставя по-дълъг възстановителен период
.В резултат на ПТП ищецът е получил травма на главата със счупване на ръба на лявата
орбита, мозъчно сътресение без загуба на съзнание , двустранно счупване на тазовите кости,
множество охлузвания по лицето и рана на лявата вежда с остатъчен видим белег,
охлузвания по долните и горни крайници. За тези увреждания няма данни да са протекли с
усложнения .Възстановителният преиод е протекъл в рамките на обичайния, с оглед
възрастта на пострадалия и травмите, които е получил. Причинените увреждания
,проведеното лечение и възстановителния перод ,са били съпроводени с болки и страдания
,които е търпял ищецът. Лечението е било консервативно,с двуседмичен болничен престой,
през който е получил кървене от стомашно-чревния тракт вследствие на травматичните
увреждания, като това впоследствие е свързано със съобразяване на храната, съгласно
заявеното от св.Ж.а. През четирите месеца на постелен режим ,ищецът е бил изцяло
зависим в ежедневието от грижите на своите близки, което му е причинило битови
неудобства и негативни изживявания. През този период болките са били значителни по
интензивност в тазобедрените стави и таза. След този период е ползвал помощни средства
5
за предвижване, като около два месеца се е движил с патерици, след което и до момента се
предвижва с помощта на бастун. Комфортът му на живот е бил снижен за период от около
седем месеца. От получените травми е настъпила промяна в походката, във възможността
долните краници да функционират в пълен обем, като има ограничения при свиване в
тазобедрените стави и коленните стави, а при опит да клекне и болки, което състояние е
трайно и за което не се очаква да има подобрение, както и да се влоши това негово
състояние, предвид становището на вещото лице . Ищецът има затруднения и в
обслужването си относно възможността сам да се обува и облича. В резултат от травмата на
главата е получил главоболие, световъртеж и загуба на равновесие, каквито оплаквания има
и към момента - три години след ПТП, най-вече загуба на равновесие и нестабилност при
ходене. Прогнозата на вещото лице е за съществуваща възможност в бъдеще нестабилността
в походката да се задълбочи. След ПТП активността на ищеца чувствително е намаляла,
като вече не ходи да пазарува, движенията му са ограничени само да излизане на двора,като
при предвижването си ползва бастун, установено от показанията на св.Ж.а. Съобразявайки
посочените обстоятелства ,както и обществено-икономическите условия в страната и
лимитите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
увреждането , съдът прие, че следва да се присъди обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от процесното ПТП от 50 000лв.
С оглед приетото съпричинявана от ищеца от 20%, предявеният иск по чл.423,ал.1 КЗ
следва да бъде уважен за сумата от 40 000 лева и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 60 000лева.
Обезщетението от 40 000лв. следва да бъде присъдена ведно със законната лихва,като
нейната дължимост от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ изрично е посочена в чл.493,ал.1,т.5 КЗ. Съгласно тази разпоредба
застрахователното покритие обхваща и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ – лихвите за
забава ,когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал.3. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят следва да заплати лихвата за
забава,дължима от застражования,считано от по-ранната от двете дати на уведомяването му
за настъпването на застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 от КЗ или от увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване на застрахователна
претенция). От данните по делото се установява, че ищeцът е предявил застрахователната си
претенция пред застрахователя на 07.01.2020г. и от тази дата следва да бъде осъден
застрахователя да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение, доколкото по
делото не се твърди и не се установява да е имало по–ранно уведомяване от застрахования /
р. по т.д.№2466/2018г. на ВКС,ІІ т.о, р.№167 по т.д.№2273/2018г., опр.№291 от 27.05.2021г.
по т.д.№1343/2020г.,ІІт.о. ВКС/.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.6 ГПК, ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Габровски окръжен съд
държавна такса в размер на 1600лв . и за заплатен от бюджетните средства на ГОС депозит
за вещи лица общо от 676лв.
На основание чл.78,ал.1 ГПК на ищеца са дължими разноски съразмерно уважената
част от иска. В случая осъщественото по делото процесуално представителство от адв.М. И.
е при условията на чл.38,ал.1,т.2 ЗА. Предвид на това следва за предоставената защита
съобразно размера на уважената част от иска да се определи адвокатско възнаграждение на
адв.И. като пълномощник на ищеца в настоящото производство , на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА във
вр. с чл. 7, ал.2,т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на 1730лв., съобразявайки редакцията на Наредбата към датата на сключване на
договора 08.07.2022г./л.13 от делото/. Разпоредбите на Наредба №1/2004г. имат
материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е
в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната
инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е
предадено обратното действие. В тази насока е и практиката на ВКС – опр. от 08.12.2016г.
по ч.т.д.№1135/2016г., І т.о, определение № 782/ 12.12.2014г. по ч.т.д. № 3545/ 2014г. на II
ТО на ВКС, определение № 189/ 29.05.2014г. по гр.д. № 1024/2014г. на IV ГО на ВКС и
определение № 270/ 24.07.2014г. по гр.д. № 7159/2013г. на IV ГО на ВКС и др.
На основание чл.78,ал.3 ГПК ишецът следва да заплати на ответника направените
6
от него разноски по делото съразмерно отхвърлената част от иска. От представените
доказателства се установява,че направените за производството по делото разноски от
ответника са в размер на 150лв. заплатено възнагражданеие за вещо лице и 2880лв. с ДДС
,заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е близо до минималния размер ,предвиден в
чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията й към датата на сключване на договора на 11.08.2022г./ л.38 от делото/ - от
2796лв. с ДДС, предвид на което и с оглед осъщественото процесуарно представителство по
делото , възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение е неоснователно. Съразмерно отхвърлената част на иска ,дължимите на
ответника разноски са в размер на 1010лв.
На основание изложеното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК831830482, със седалище и управление: гр.София
1407, р-н „Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на Ж. П. Ж., ЕГН**********, от
гр.Габрово, бул.“******** , на основание чл.432,ал.1 КЗ обезщетение за претърпени от ПТП
на 29.08.2019г. неимуществени вреди в размер на 40000лв. ,ведно със законната лихва от
07.01.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предавяния иск по чл.432,ал.1
КЗ в останалата част за сумата над 40000лв до размер на сумата от 60 000лв., претендирано
обезщетение за неимуществени вреди .
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК831830482, със седалище и управление: гр.София
1407, р-н „Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати по сметка на Габровски окръжен
съд държавна такса връху присъденото обезщетение в размер на 1600лв. и сумата от
676лв. възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК831830482, със седалище и управление: гр.София
1407, р-н „Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“ №87 , да заплати на процесуалния представител
на ищеца адв.М. Г. И. от АК – София , с адрес гр. София, ул.*** адвокатско възнаграждение
в размер на 1730лв. ,на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Ж. П. Ж., ЕГН**********, от гр.Габрово, бул.“****** , да заплати на ЗД
БУЛ ИНС АД, ЕИК831830482, със седалище и управление: гр.София 1407, р-н „Лозенец“,
ул.“Джеймс Баучер“ №87 , сумата от 1010лв. - разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
7