РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Бургас, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20252000500107 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
20765/26.11.24г., уточнена с допълнителна въззивна жалба вх.№
9/17.02.2025г. и двете на БОС от „ЕИВ“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.161, партер, представлявано от
Ив.Киряков и Е.Георгиев, чрез адв.Т.Н., против решение № 879/23.11.2024г.
по гр.д.№ 1497/2023г. на БОС, в частта, с която са уважени предявените от
М. К. К., ЕГН: ********** от село Р., ул. „С. С. К. М.“ № **, против Община
Несебър, ЕИК: *********, с административен адрес гр.Несебър, ул.
„Еделвайс“ №10, представлявана от кмета Николай Кирилов Димитров,
искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 с.з., съединени
по реда на чл.219, ал.3 от ГПК с иск с правно основание чл.79 ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за претърпени на 31.05.2022г. в резултат от
неправилна организация и неспазени технически изисквания за обезопасяване
при извършване на ремонт на улица „Св. Св. Кирил и Методий“ в с. Равда
неимуществени вреди, вследствие претърпени една средна телесна повреда
и няколко леки такива за размера от 40 000лв., ведно със законната лихва
1
върху сумата, считано от датата на деликта - 31.05.2022г. до окончателното
изплащане и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер
на 3616.33лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от
завеждане на исковата молба на 25.08.2023г. до окончателното изплащане,
както и направените разноски по делото, съобразно уважената част от
претенциите. Решението се обжалва и в частта, с която е уважен по реда на
чл.219, ал.3 ГПК предявеният от Община Несебър против „ЕИВ“ ООД,
гр.Бургас регресен иск за същите суми, които дружеството е осъдено да
заплати на Общината, след заплащането им в полза на въззиваемата М. К.,
ведно със съдебно-деловодните разноски по обратния иск.
Твърди, че постановеното решение не е правилно. Поддържа неправилно
възприета от съда фактическа обстановка по делото, довела до погрешни
изводи и крайно разрешение на спора. Моли да бъде отменено и постановено
ново, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени. Излага подробни аргументи.
Няма доказателствени искания. Претендира разноски.
По делото е надлежно депозиран отговор от Община Несебър, чрез
ю.к.Р. Счита депозираната въззивна жалба на „ЕИВ“ ООД, гр.Бургас против
решение № 879/23.11.2024г. по гр.д.№ 1497/2023г. на БОС, в частта, с която
са уважени предявените от М. К. К. против Община Несебър за
основателна, а решението на Окръжен съд - Бургас – за неправилно в тази
част. Също моли за отмяната му. В случай, че становището на Общината не
бъде споделено от съда, поддържа правилност на постановеното
първоинстанционно решение в частта, с която е уважен предявеният от
Общината против „ЕИВ“ ООД, гр. Бургас обратен иск. При условията на
евентуалност моли за потвърждаването му.
Въззиваемата М. К. К. оспорва въззивните жалби в депозирания по реда
на чл. 263 ГПК отговор, чрез адв. И. С. Счита обжалваното решение за
правилно, справедливо и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Не
ангажира доказателства, претендира разноски.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентния
съд и са допустими.
Предявените искове пред БОС са с правно основание чл.49, вр. с чл.52
ЗЗД и чл.86 ЗЗД, съединени по реда на чл.219, ал.3 от ГПК с иск с правно
2
основание чл.79 ЗЗД.
Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред Бургаски окръжен съд е образувано по искова молба
от М. К. К. против Община Несебър. Твърди, че на 31.05.2022г., придружена
от съпруга си, пресичали ул.“Св.Св.Кирил и Методий“, с.Равда, общ.Несебър.
пътното платно било в ремонт от м.януари, същата година, като се извършвал
основен ремонт. Била извършена смяна на водопроводни тръби, а също се
изпълнявало разширяване на пътното платно, с цел обособяване на
паркоместа. По този повод улицата била дълбоко разкопана и засипана с едър
чакъл. По цялото протежение на ремонта никъде не били обособени места за
пресичане и преминаване за пешеходците, още по-малко обезопасени такива.
Нямало поставени и указателни табели. К. и съпругът й решили да посетят
клон на банка, който се намирал в непосредствена близост до дома им. При
излизане от сградата на банката, тя стъпила върху чакъла, подхлъзнала се и
загубила равновесие. При падането почувствала остра болка в лявото рамо и в
главата. След транспортирането й до болнично заведение в гр.Бургас се
оказало, че е получила фрактура на горния край на лявата раменна кост.
Първоначално ръката й била обездвижена, а впоследствие – на 21.06.2022г.
претърпяла и операция. Също се установило, че в резултат на инцидента има
фрактура на носните костици, без разместване. Получила прорезна рана на
челото и охлузване на носа. Около месец и половина след операцията
посетила повторно лечебното заведение, в което била извършена
манипулацията и били извадени поставените Киршнерови игли. След това,
считано от 16.09.2022г. постъпила в Специализирана болница за
рехабилитация - гр. Несебър за физикална терапия. Поддържа, че през цялото
време, след инцидента, дори и в края на провежданата физиотерапия,
приключила в края на м.ноември, 2022г., изпитвала болки, ръката й била
обездвижена за дълъг период от време, като до края на м.септември, 2022г.
била в невъзможност сама да се обслужва. Твърди, че и към завеждане на
исковата молба ръката й е подута и продължава да провежда лечение с
иновативни методи – остеопатия.
Позовава се на неспазване на правилата за безопасност от страна на
3
изпълнителя на ремонтните работи и липса на участъци, в които пешеходците
да пресичат, както и на поставени пасарелки за преминаване. Твърди
претърпени болки и страдания, както и извършени разходи по повод
лечението. Моли за тяхното репариране, като с исковата молба претендира
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 47 000лв., както и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 616.33лв., по конкретно
изброени пера, ведно с лихвата за забава, от датата на деликта – по отношение
на неимуществените вреди и от завеждане на исковата молба на 25.08.2023г. –
за имуществените вреди, също и разноските по делото. Ангажира
доказателства.
По указание на съда в първото проведено открито съдебно заседание на
19.04.2024г. ищцата е конкретизирала обстоятелствата, при които се твърди, че
е претърпяла вредите – стр.165 и сл. по гр.д.№ 1497/2023г. по описа на БОС.
Процесуалният й представител е заявил, че К. е била в офис на банка, на
ул.“Св.Св.Кирил и Методий“. Излизайки от офиса, двамата със съпруга й
предприели пресичане на улицата. Улицата не била разкопана в тази част по
посока на движението им, но в края на улицата било разкопано, имало дълбок
изкоп и стъпвайки там, въззиваемата паднала. Преди ремонта там била тревна
площ и тротоар, но след ремонта станало пътно платно. Именно там, на
пътното платно, стъпвайки върху камъните, тя загубила равновесие и паднала.
Самата ищца уточнява, че паднала в близост до срещуположната на
банката страна, откъм жилищната сграда, където са нечетните числа.
Община Несебър е оспорила исковете в надлежно приложения отговор
по реда на чл.131 ГПК. Заявява, че поради липса на конкретизация относно
мястото на инцидента, не може да изложи правозащитните си твърдения, но
счита, че К. е била в известност, че на улицата, където живее, се извършват
ремонтни дейности и въобще не е следвало да пресича на това място. Ето
защо, Община Несебър счита, че инцидентът е изцяло по нейна вина,
следователно исковете й подлежат на отхвърляне, а в случай, че съдът не
възприеме това – моли за намаляване на претендираните обезщетения.
Ангажира доказателства.
С отговора срещу исковата молба, по реда на чл.219, ал.1 ГПК, Община
Несебър е поискала конституирането на трето лице-помагач – „ЕИВ“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.161, партер,
4
представлявано от Ив.Киряков и Е.Георгиев. За да обоснове правния си
интерес от процесуалното действие, се е позовала на сключен договор с
ответника по регресния иск - № 400/19.10.2021г. за възлагане на обществена
поръчка. С него е възложено на дружеството да извърши СМР с предмет:
„Благоустрояване и ремонт на ул. „Кирил и Методий“, част от ПИ
61056.501.505 в участъка от О.Т.14 – 16 до О.Т.22, с.Равда, община Несебър“.
Твърди, че изпълнението на договора е започнало на 12.05.2022г., т.като на
тази дата е открита строителната площадка. При одобряването на
инвестиционния проект, бил изготвен и приложен План за безопасност и
здраве, като част от мерките представлявали ограждане, сигнализиране и
обезопасяване. Счита, че след като участъкът бил означен като такъв, в ремонт
и сигнализиран, ищцата въобще не е трябвало да пресича там. Въпреки това,
моли за ангажиране отговорността на „ЕИВ“ ООД, понеже това е лицето,
което носи отговорност за вредите при произшествия, възникнали в резултат
от неспазване на правилата за безопасност.
Молбата е удовлетворена от съда, като с определение № 2991 от
28.11.2023г. по делото, „ЕИВ“ ООД, гр.Бургас е конституирано в качеството
му на трето лице-помагач на Община Несебър и е приет за съвместно
разглеждане предявеният по реда на чл.219, ал.3 ГПК обратен иск на Община
Несебър срещу третото лице-помагач. Петитумът на иска е, в случай, че съдът
уважи предявените против Общината претенции, да осъди „ЕИВ“ ООД,
гр.Бургас да й заплати всички суми, за които е ангажирана отговорността й.
Моли и за присъждане на разноски.
Ответникът по иска - „ЕИВ“ ООД, гр. Бургас не е депозирал писмен
отговор на обратната искова молба. В съдебно заседание оспорва предявения
против него иск. Заявява, че на 16.05.2022г. е издаден акт за установяване на
състоянието на строежа, при спиране на строителството, който акт е подписан
от Община Несебър. Заявява, че на датата на инцидента на обекта не е имало
техни работници. По това време е имало работници на „ВиК“, които
извършвали смяна на водопроводни тръби. Позовава се на твърдението по
исковата молба, че към момента на инцидента, находящите се в близост
работници се притекли на помощ, но това не били техни работници, понеже
дружеството към този момент не изпълнявало ремонтни дейности.
Твърди, че след откриване на строителната площадка, определяне на
5
строителна линия и ниво на строеж на техническата инфраструктура на
12.05.2022г., на 16.05.2022 г. обектът бил спрян, за да се извърши подмяна на
водопровод. При спирането обектът бил обезопасен с жълти ленти от
работници на „ЕИВ“ ООД, гр.Бургас. Твърди, че отговорността следва да бъде
понесена от работниците на „ВиК“, понеже те работели там в момента.
Твърди, че „ЕИВ“ ООД, гр.Бургас възобновило работата си около един месец
след това – на 15.06.2022г. Позовава се на приложените от Общината писмени
доказателства. Излага и други правозащитни доводи. Моли искът да бъде
отхвърлен.
От ангажираните писмени и гласни доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Не се спори, затова съдът приема фактът за установен по реда на чл.153
от ГПК, че приблизително от средата на м.януари, 2022г. в с.Равда, на ул.
„Св.Св. Кирил и Методий“ започнал ремонт.
Първоначално, според показанията на св. К. - съпруг на въззиваемата и
св. С. - без родство със страните, започнали изкопни работи за направа на
уличен водопровод. След приключването на тази дейност, започнали
отстраняване на тротоарите и тревните площи. Цялата улица (има се предвид
отсечката от ул. „Св.Св. Кирил и Методий, между ул.„Пирин и ул.“Свобода“)
била разкопана. Тротоарът бил разкопан от край до край. След това от едната
страна било изкопано пътното платно, бил изкопан ров, върху който
впоследствие били обособени паркоместа. Ровът, според св. К., бил широк
около 2.50 м и дълбок около 50 см. В него бил насипан трошен едър камък.
Движението по улицата не било изцяло спряно, а била запазена едната
лента, по която се движели автомобили. За пешеходците не били поставени
никакви подходи към жилищните сгради, а също липсвала информационна
табела с посочена фирма-изпълнител, възложител, срок на изпълнение.
Мястото не било обезопасено. Единствено, когато правели водопровода,
шахтите били очертани със сигнална лента. Друго обезопасяване липсвало,
както липсвали и пасарелки, а заобиколен път, по който да минават живущите
от тази страна на пътя до срещуположната – нямало. Нощно време не
поставяли обезопасителна мрежа и нямало пазачи.
Аналогични в тази връзка са показанията и на св.Севлиева, без родство с
въззиваемата. От тях се установява, че от началото на 2022г. до началото на
6
летния сезон на ул.“Св.Св.Кирил и Методий“, с.Равда, извършвали ремонт.
Били ремонтирани тротоарите и пътя. Сменяли водопровод, сменяли
канализация и доста време пътят бил на чакъл. От двете страни на улицата
имало изкопи, включително тротоарът – от край до край. Земната маса била
премахната изцяло, начиная от оградите.
Горната фактическа обстановка се установява и от извършената СТЕ и
приложените писмени доказателства. Видно от договор № 400/19.10.2021г. за
възлагане на обществена поръчка, Община Несебър възложила на въззивника
„ЕИВ“ ООД - гр.Бургас, СМР с предмет: „Благоустрояване и ремонт на ул.
„Св.Св. Кирил и Методий“ в част от ПИ 61056.501.505 в участъка от о.т. 14-16
до о.т. 22 в с.Равда, общ.Несебър – стр.78 по гр.д.№ 1497/23г. БОС. В
изпълнение на договора, с Протокол образец № 2а за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на
техническата инфраструктура, на 12.05.2022г. била открита строителна
площадка, като съгласно договор № 400/19.10.2021г. за възлагане на
обществена поръчка, изпълнителят – т.е. „ЕИВ“ ООД, гр.Бургас се задължил
сам и за своя сметка да създаде, осигури и поддържа необходимите мерки за
здравословни и безопасни условия на труд с оглед опазване на живота,
здравето и трудоспособността на работещите и на лицата, които по друг повод
се намират в непосредствена близост, включително да предприеме мерки за
пожарна безопасност, безопасност и организация на движението по пътищата
и опазване на околната среда.
От извършеното експертно заключение и акт обр. № 10 – стр.159 по гр.д.
№ 1497/23г. БОС, се установява, че на 16.05.2022г. е установено състоянието
на строежа при спиране на строителството, както следва: Изпълнени СМР –
демонтажни работи, изкопи, насипи, основа от трошен камък, доставка и
полагане на бетонови бордюри. С акт обр. № 11 – стр.161, за установяване на
състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за
всички спрени строежи по общия ред и предвидените в чл.7, ал.3, т.10 други
случаи, строителството е възобновено.
Междувременно, на 31.05.2022г. въззиваемата М. К., придружена от
съпруга си, предприела пресичане на ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ именно в
ремонтирания участък и поради липса на възможност да пресекат другаде,
двамата пресекли през разкопаното и насипано с натрошен камък улично
7
платно. Въззиваемата се подхлъзнала на камък и паднала, като си ударила
ръката, носа и челото.
На това място съдът дължи отговор на първия спорен по делото въпрос, а
именно: следва ли, при положение, че са налице документи, установяващи
спряно строителство към датата на инцидента, да бъде ангажирана
отговорността на Общината, а оттам – регресно и на „ЕИВ“ ООД. Отговорът е
резултат от анализа на събраните писмени и гласни доказателства и съдът
приема, че е положителен, понеже приложените актове обр.№ 10 и обр.№ 11
подкрепят оплакванията, изложени в обстоятелствената част на исковата
молба, че към 31.05.2022г. ремонтът не е бил довършен и след разкопаване на
улицата и отнемане на тротоарите, тревните площи и земни маси, е насипана
основа от трошен камък и са поставени бордюри, но не е положена
окончателната настилка, по която безопасно да се придвижват пешеходците и
живущите в ремонтирания участък.
Показанията на св. К. и св. С. относно състоянието на участъка от ул.
„Св.Св. Кирил и Методий“, с. Равда, се подкрепят от заключението на в. лице.
Установява се, че по проект пасарелки или обособени места за пресичане на
пешеходци и безопасно преминаване от едната страна на улицата на
насрещната не са предвидени по причина, че е предвидено ремонтът да бъде
извършен на два участъка, последователно. Първо е трябвало да бъде
разкопана едната част на ул. „Св.Св.Кирил и Методий“ - до междинната улица
„Ивайло“, а впоследствие – другата. При следване на предвижданията по
проекта не е имало нужда от обособяване на зони за пресичане или поставяне
на пасарелки.
От изследваните писмени доказателства, предоставени от Община
Несебър, в.лице е стигнало до извода, че това разделяне на ремонта на две
части не е спазено, а участъкът е разкопан изцяло, в каквато насока са и
показанията на разпитаните свидетели.
На основание описаното съдът заключава, че като не са спазени
предвижданията по проект и в същото време не е осигурено безопасното
пресичане на пътното платно, е налице деликтно поведение от страна на
възложителя на ремонта, а той на свой ред основателно може да претендира
отговорността да бъде понесена от изпълнителя на ремонта, съгласно
сключения между тях договор и поетото по чл.10, ал.4 от този договор
8
задължение от изпълнителя за осигуряване на безопасни условия както на
труд, така и на преминаване от страна на работещите и лицата, които по друг
повод се намират в близост до обекта.
Затова въведеното възражение от страна на третото лице-помагач на
Община Несебър и ответник по обратния иск, че към датата на деликта
дружеството не е извършвало ремонтни работи, се явява ирелевантно за
разрешаване на спора и не може да промени решаващия извод по делото в
частта относно основателността на заведените искове.
По делото не е било спорно, че на 31.05.2022г. въззиваемата М.К. е
паднала в участъка на ремонта на ул. „Св.Св.Кирил и Методий“, с.Равда,
затова настоящият апелативен състав приема за доказани три от елементите
на деликта – противоправно поведение на деликвента, вреда, причинно-
следствена връзка между тях, а вината се презюмира.
Безспорно е и се установява, че при падането въззиваемата е получила
три леки телесни повреди – счупване на костици на носа, без разместване на
костите, прорезна рана на челото и охлузване на носа, както и една средна –
фрактура на горната част на раменната кост. Степента на телесните повреди
съдът е съобразил изцяло с разясненията по ППВС № 3 от 27.IX.1979г.
относно признаците и различията на видовете телесни повреди по НК.
Понеже понесените вреди не са оспорени като характер и интензитет на
уврежданията от страна на Община Несебър и от третото лице-помагач,
въззиваемата страна е оттеглила молбата си пред първата инстанция за
назначаване на СМЕ, а доказателствената тежест по отношение на
уврежданията и продължителността на възстановителния период са от
компетентността на специалист в съответната област. Що се отнася до
ангажираните гласни и писмени доказателства в тази връзка, следва да се
отбележи, че преките впечатления от инцидента и последствията са
пресъздадени пред съдебния състав от съпруга на пострадалата К., който е
заинтересуван от изхода на спора.
Ето защо, съдът следва да определи обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди по реда на чл.162 от ГПК и при приложение на
разясненията в мотивната част на ТР № 1/2021г. от 01.08.2022г. по т.д.№
1/2021г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на обезщетението за претърпените от въззиваемата болки
9
и страдания, съдът приема следното: безспорно се установява, че в деня на
инцидента К. била прегледана от служители на ФСМП – Несебър и
транспортирана до МБАЛ „Сърце и мозък“ - гр. Бургас. Раните на лицето
били обработени и били извършени образни изследвания. Установена била
описаната по-горе фрактура на костици на носа, без разместване и
двуфрагментна фрактура на проксималния край на левия хумерус, малко
разместена. На пострадалата била поставена ортеза за имобилизиране на
раменната става. След описаните изследвания и манипулация, бил назначен
контролен преглед след 10 дни.
Въпреки това, по данни от св.Костадинов, пострадалата изпитвала силни
болки и явно е потърсила второ мнение в друго лечебно заведение – МБАЛ
„Скин Системс“ ЕООД в с. Доганово, общ. Елин Пелин. Там направили втора
рентгенова снимка и лекарите дали мнение за оперативно лечение. На
22.06.2022г. К. била оперирана под обща анестезия и била извършена
мануална репозиция на фрактурата и фиксиране с 4 резбовани Киршнерови
игли. Отново била поставена ортеза тип „Дезо“. Назначени били контролни
прегледи на 01.07.2022г. и на 08.07.2022г.
На 09.08.2022г. по повод силни болки и оток в областта на лявата раменна
става, въззиваемата постъпила повторно в МБАЛ „Скин Системс“ ЕООД в
с.Доганово, общ. Елин Пелин. След извършени изследвания, отново била
назначена оперативна интервенция, продължила 40 минути. Извършена била
ексцизия на калцификатите, възстановен бил мускулът и извадени
Киршнеровите игли. Оперативната рана била затворена. На 11.08.2022г.
въззиваемата била изписана, а в периода 16.09.2022г. – 23.09.2022г. постъпила
в Специализирана болница за рехабилитация - Несебър. При изписването е
описано подобрение по отношение увеличаване лекотата при изпълнение
обема на движение на лява раменна става и на болковата симптоматика.
Впоследствие – считано от 05.11.2022г. до 07.07.2023г. започнала терапия
– остеопатия.
Междувременно въззиваемата се поддържала с обезболяващи и
противовъзпалителни медикаменти, понеже, видно от показанията на съпруга
й, след поставяне на Киршнеровите игли, се развила бактериална инфекция.
Общо, св.Костадинов е посочил, че въззиваемата била обездвижена 101 дни –
т.е. около три месеца и една седмица. През това време се налагало той да й
10
помага, защото не можела да се изкъпе сама и не можела да се обслужва,
включително за личен тоалет. Според този свидетел възстановяването й е на
80%, защото не може сама да простре чаршафите, а вика него да помага.
При всичко описано, за определяне на справедливия размер на
дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът съобрази
следното: Става въпрос за жена, на навършени ** години към датата на
инцидента (обичайно – пенсионна възраст), претърпяла болки и страдания в
резултат от подробно описаните в мотивната част на решението телесни
повреди. Събраните доказателства свидетелстват за извършване на две леки
операции – първата за репозиция на фрактурата, с поставяне на Киршнерови
игли и втората – за отстраняване на калцификат, възстановяване на мускул и
изваждане на иглите. Принципно, изваждането на иглите е съвсем лека
манипулация, извършвана и в амбулаторни условия, макар в конкретния
случай това да не е протекло така, а е било съчетано с оток в областта на
раменна става и лява ръка, както и последвала първата интервенция
бактериална инфекция.
Съдът кредитира показанията на св. К. относно периода на обездвижване
на въззиваемата и силните болки, които изпитвала, като отчита, че към датата
на инцидента е била вече в напреднала възраст, при която оздравителните
процеси протичат по-бавно, поради естествените изменения във функциите на
човешкия организъм. Независимо от възстановяването на костта и тъканите,
винаги остава следа и старите травми се повлияват за един продължителен
период от промените в метеорологичните условия. Ноторно известно е, че
след подобни увреждания и оперативна намеса, за доста дълъг период от
време пострадалото лице изпитва болка при застудяване, при увеличаване на
влажността на въздуха, при резките промени на времето, при движение.
Относно процентът възстановяване, който се твърди от св.Костадинов – съдът
не може да го прецени, понеже за това са нужни експертни знания, които нито
съдът, нито свидетелят притежават.
Настоящият състав кредитира показанията на св. К., че инцидентът
рефлектирал върху психиката на пострадалата и дал трайно отражение върху
последващото й поведение. Тя станала боязлива, по-предпазлива и неуверена
при вървене и постоянно търсела подкрепа и придружаване.
При описаното, настоящият състав приема, че физическите и психически
11
преживявания на въззиваемата следва да бъдат компенсирани, чрез заплащане
на обезщетение, макар и парите да не могат да репарират изцяло горните
вреди, поради тяхното естество. Съдът зачита всички събрани доказателства
по делото и приема, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от страна на М.К. възлиза на 25 000лв., като се зачете
датата на инцидента – 31.05.2022г. За да възприеме този размер, съдът
съобрази, че размерът на обезщетението следва да бъде определен и
индивидуализиран, като се отчетат икономическите условия в страната към
датата на произшествието, а също и това, че при няколко телесни повреди
обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяка от тях.
Пострадалият изпитва общо неразположение, свързано със съчетаното
усещане от всички претърпени травми и не може да бъде разграничено каква
част от болката и страданието е причинена от всяка от тях поотделно.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се счита в забава от датата на
увреждането. От този момент се дължат лихви, по принцип, в случай, че се
претендират и те компенсират увреденото лице за периода, до получаване на
обезщетението.
По отношение на обезщетението за имуществените вреди съдът приема
следното: Претендира се сума в размер на 3 616.33лв., формирана като
обезщетение за заплатени медицински услуги и консумативи, провеждане на
терапия – остеопатия и разходи за гориво, във връзка с лечението.
Съдът приема за основателно присъждането на обезщетение за всички
заплатени суми за медицински услуги, консумативи и лекарства, с изключение
на терапия – остеопатия и разходите за гориво. Остеопатията всъщност не е
медицинско лечение, а гимнастика и масажи за раздвижване и безспорно
попада извън назначената физиотерапия, проведена в Специализирана
болница за рехабилитация – Несебър. Тя е по желание на въззиваемата, не е
назначена от специалист, затова съдът приема, че ответната страна не следва
да понесе разноските за нея. Също така, съдът приема за недоказан и размерът
на извършените разноски за гориво, защото не може убедено да се твърди по
отношение на всички приложени фискални бонове, че установяват заплащане
на гориво за точно определеното пътуване, при положение, че не е известно
колко километра са пропътувани, на кои дати, какъв е разходът на гориво на
12
конкретния автомобил и т.н.
Ето защо, съдът приема за основателно присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1406.82лв., ведно с лихвата за забава, считано
от завеждане на исковата молба, така, както се претендира.
С оглед така изложеното, следва решение в горния смисъл.
По разноските:
За ищцовата страна: ищцата е освободена от д.такса, а разноските за
извършената експертиза са поети от Община Несебър. Претендира се
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в полза на адв. И. С.
предявени са два иска – с цена от 47 000лв. и с цена от 3 616.33лв. Първият
иск се преценява като основателен до размера от 25 000лв. с предвиден по
Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа адвокатски хонорар в
размер на 4 450лв. Съобразно уважената част от този иск на процесуалния
представител адв. С. се дължи сума в размер на 4 450 х 25 000 / 47 500 –
2 342.11лв.
По втория иск – за 3 616.33лв., адвокатският хонорар е в размер на
661.63лв. Съобразно уважената част от иска, определена по горния начин,
дължимата сума възлиза на 257.39лв.
Общо за първата инстанция на адв. С. се дължи хонорар в размер на
2 599.50лв.
За втората инстанция, понеже страната се брани против решение, с което
изцяло е уважен вторият иск, но първият е уважен до размера от 40 000лв., за
втория иск ще бъде присъдена същата сума, както в първата инстанция, а за
първия ще бъде изменена до размера от 2 406.25лв. Така, общо за втората
инстанция на адв. С. се следва хонорар в размер на 2 663.64лв. Общо за двете
инстанции на адв. С. се дължи сума в размер на 5 263.14лв. С
първоинстанционното решение е присъдена сума в размер на 4 511.60лв., а с
настоящото ще бъде присъден остатъкът от 751.54лв. – кръгло 752лв.
За Община Несебър: Съдът определя общо юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв., също са заплатени разноски за
експертизата в размер на 820лв. Съобразно отхвърлената част от исковете в
полза на Общината се дължи сума в размер на 541.41лв. за първата
инстанция. За втората инстанция се дължи сума в размер на 118.37лв. или
13
общо за двете инстанции 659.78лв. С първоинстанционното решение М.К. е
осъдена да заплати на Община Несебър сума в размер на 88лв., а с настоящото
ще бъде присъдена допълнително сума в размер на 571.78лв. – кръгло 572лв.
За „ЕИВ“ ООД, което в отношенията си с Общината е ответник: по
причина, че дружеството е привлечено като трето лице, срещу което е
предявен обратен иск, то има право на разноски срещу страната, която го е
привлякла неоснователно – т.е. за отхвърлената част от исковете – чл.78, ал.3
ГПК. Исковете са в общ размер от 51 116.33 лв. и за първата инстанция са
уважени до размера от общо 26 406.82лв., а са отхвърлени за обща сума в
размер на 24 709.51лв. Пред първата инстанция са извършени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 4 740лв., следователно Община
Несебър дължи на дружеството сумата в размер на 2 291.30лв., а за втората,
при по-малък интерес от 43 616.33лв., уважена жалба до общ размер от
17 209.51лв. и доказателства само за внесена д.такса за обжалване в размер на
872.33лв., се дължи сума в размер на 344.19лв. Общо за двете инстанции
Община Несебър дължи на „ЕИВ“ ООД сума в размер на 2 635.49лв.
„ЕИВ“ ООД дължи на Община Несебър част от разноските за първата
инстанция – в размер на 578.59лв. и сума в размер на 181.63лв. за втората
инстанция. Общо дължимата сума е в размер на 760.22лв.
След извършено служебно прихващане, за двете инстанции Община
Несебър ще следва да заплати на „ЕИВ“ ООД за разноски сума в размер на
1875.27лв.
Също дружеството следва да понесе и разноските на Община Несебър за
адвокатско възнаграждение в полза на адв. И. С. за настоящата инстанция,
след заплащането им от страна на Общината в размер на 752лв.
С оглед всичко така описано, следва решение в горния смисъл. Водим от
това, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 879/23.11.2024 г. по гр. д. № 1497/2023 г. на
БОС, в частта, с която Община Несебър, ЕИК: *********, с
административен адрес: гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 10, представлявана от
кмета Николай Кирилов Димитров е осъдена да заплати на М. К. К., ЕГН:
14
********** от с. Р., ул. „С. С. К. М.“ № **, обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания, претърпени на 31.05.2022 г. при пресичане на
улица „Св. Св. Кирил и Методий“ в с. Равда, за размера над 25 000лв. до
присъдения размер от 40 000 лв., както и в частта, с която е присъдена
законна лихва за забава върху отхвърлената част от главницата от 15 000 лв.
за периода от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, също и в
частта, с която Община Несебър, представлявана от кмета Николай К.
Димитров е осъдена да заплати на М. К. К., обезщетение за имуществени
вреди от същия инцидент за размера над 1 406.82 лв. до присъдения размер
от 3 616.33 лв., както и в частта, с която е присъдена законна лихва за забава
върху отхвърлената част от тази главница в размер на 2 209.51 лв. за периода
от 25.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете в горните части.
ОТМЕНЯ решение № 879/23.11.2024г. по гр.д.№ 1497/2023г. на
БОС, в частта, с която Община Несебър, представлявана от кмета Николай
К.Димитров е осъдена да заплати д.т. по с-ка на БОС за размера над
1056.28лв., както и в частта, с която „ЕИВ“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 161, партер, представлявано от Ив.
Киряков и Е. Георгиев е осъдено да заплати на Община Несебър,
представлявана от кмета Николай К. Димитров, извършените пред първата
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер от 2 556.33 лв.
ОСЪЖДА Община Несебър, ЕИК: *********, с административен
адрес: гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 10, представлявана от кмета Николай К.
Димитров да заплати на адв. И. С., по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА допълнително
разноски общо за двете инстанции в размер на 752 лв., освен присъдените
пред първата инстанция.
ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН: ********** от с. Р., ул. „С. С. К. М.“ № **
да заплати на Община Несебър, ЕИК: *********, представлявана от кмета
Николай К. Димитров, допълнително разноски общо за двете инстанции в
размер на 572 лв., освен присъдените пред първата инстанция.
ОТМЕНЯ решение № 879/23.11.2024 г. по гр. д. № 1497/2023 г. на
БОС, в частта, с която „ЕИВ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище: гр.
Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 161, партер, представлявано от Ив. Киряков и Е.
15
Георгиев, е осъдено да заплати на Община Несебър, представлявана от
кмета Николай К. Димитров, след заплащането им в полза на М. К. К.,
сумите на: обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
претърпени на 31.05.2022 г. при пресичане на улица „Св. Св. Кирил и
Методий“ в с. Равда, за размера над 25 000 лв. до присъдения размер от 40
000 лв., както и законна лихва за забава върху отхвърлената част от
главницата от 15 000 лв. за периода от 31.05.2022 г. до окончателното
изплащане на главницата; на обезщетение за имуществени вреди от същия
инцидент за размера над 1 406.82 лв. до присъдения размер от 3 616.33 лв.,
както и законна лихва за забава върху отхвърлената част от тази главница в
размер на 2 209.51 лв. за периода от 25.08.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата; държавна такса за първата инстанция за размера над 1056.28 лв.
до размера от 1777.53 лв. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете в горните части.
ОСЪЖДА „ЕИВ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище: гр. Бургас,
ж.к. „Славейков“, бл. 161, партер, представлявано от Ив. Киряков и Е.
Георгиев да заплати на Община Несебър, ЕИК: *********, с
административен адрес: гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 10, представлявана от
кмета Николай К. Димитров, извършените за адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗА разноски, присъдени с настоящото решение в размер
на 752 лв., след заплащането им от страна на Общината в полза на адв. С.
ОСЪЖДА Община Несебър, ЕИК: *********, с административен
адрес: гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 10, представлявана от кмета Николай К.
Димитров да заплати на „ЕИВ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище: гр.
Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 161, партер, представлявано от Ив. Киряков и Е.
Георгиев сумата от 1875.27 лв. разноски общо за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17