№ 20713
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110150005 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на ЗОДОВ.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ от Е. Д. М. срещу
П Р Б за заплащане на сумата 20000,00 лeва, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди през периода 09.08.2022 г. до 03.09.2022 г.- лишаване от правосъдие
и ефективни средства за защита, последица от бездействието на П да разгледа негова Жалба
от 09.08.2022 г. на Главния прокурор за възобновяване на наказателно дело 1018/2019 г. на
ВКС на основание чл. 422 НПК, ведно със законната лихва от 14.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете по допустимост, основание и
размер. Оспорва наличието на противоправно деяние, настъпването на вреди и причинна
връзка между соченото поведение на ответника и заявения вредоносен резултат. Евентуално
възразява срещу иска за обезщетение на неимуществени вреди като предявен в завишен
размер.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковата претенция е допустима. Разгледана по същество, съдът приема иска за недоказан и
неоснователен по следните съображения:
За отговорността на Държавата, чрез орган на П, за нарушение на правото на ЕС не се
установяват предпоставките за това, в който смисъл са решения rankovich and others v. Italian
Stare; Brasserie du Pecheur и Faactortame; Kobler на Съда на ЕС, а именно 1. наличие
1
нарушение на правна норма на източник на правото на ЕС, която предоставя права на
частноправни субекти, 2. нарушението да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка
причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. В настоящия случай
не се установи нарушение на ХОПЕС, доколкото този нормативен акт се прилага съгласно
чл. 51 ХОПЕС само в случай, че държавният орган е прилагал/не съюзна правна
норма/правото на ЕС. Няма нарушение и на КЗПЧОС, тъй като е извън приложното поле на
чл. 2в ЗОДОВ, доколкото ЕС все още не се е присъединил към КЗПЧОС и не е част от
правото на ЕС. Освен това се прилага субсидиарно, доколкото липсва вътрешна правна
уредба или норма от вътрешното право е тълкувана и приложена в нарушение на норма от
Конвенцията.
Твърди се липса на отговор на подадена от ищеца молба до главния прокурор за
възобновяване на наказателно дело по реда на чл.422 НПК. Видно от данните по делото по
направеното от ищеца искане е налице произнасяне, обективирано в съдебен акт,
постановен от прокурор при ВКП с постановление от 11.10.2022 г. (л.65).
Видно от представената по делото жалба от 24.11.2022 г. подадена от ищеца (л.64) същото
постановление е било обжалвано от страна на ищеца. С оглед на това не се доказва
твърдяното от ответника противоправно бездействие в настоящия случай.
По отношение на сочените от ищеца правни норми съдът приема, че няма допуснато от
ответника явно нарушение, а то е такова, когато е нарушена ясна материалноправна
разпоредба на правото на ЕС (Решение С-224/01) или явно не е съобразена установената
съдебна практика на СЕС (С-168/15).
Следва да се посочи, че ищецът не представя никакви доказателства относно претърпените
от него вреди, поради което същите са изцяло недоказани. Ищецът е оттеглил искането за
свидетелски показания, които са имали за предмет доказването на претърпените вреди.
Следва да се посочи, че в настоящия случай липсва причинна връзка между твърдените от
ищеца вреди и извършените от ответника действия във връзка с разглеждането на
процесната прокурорска преписка. Не всяко обстоятелство или поведение, което предшества
вредите, е тяхна причина. Нужно е още предшестващите вредите обстоятелства да имат, от
една страна, пряка и непосредствена връзка с вредите, и, от друга - тази връзка да е
съществена и необходима, за да се признае, че те са причина за вредите. Съдът счита, че
вредата не може да бъде пряко следствие и обективна предпоставка, условие, за
настъпването на твърдените неимуществени вреди, защото този резултат доказателствата
сочат, че е настъпил от други източници, вкл. Липсва противоправно поведение на
ответника, което да ги обосновава недвусмислено, респ. наличието на причинна връзка е
само теоретична и хипотетична. Ето защо исковата претенция съдът приема за недоказана и
неоснователна, а като такава подлежи на отхвърляне.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Д“, бл. ..,
ВХ..., ет. 2, ап. 5, срещу П Р Б, Булстат: ..., с адрес: гр. София, бул. „..“ № 2, иск по чл. 2в, ал.
1, т. 2 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 20000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди през периода 09.08.2022 г. до 03.09.2022 г.- лишаване от
правосъдие и ефективни средства за защита, последица от бездействието на П да разгледа
негова Жалба от 09.08.2022 г. на Главния прокурор за възобновяване на наказателно дело
1018/2019 г. на ВКС на основание чл. 422 НПК, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3