№ 2025
гр. Варна, **2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20243110107980 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от страна на
ищеца В. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния представител адв. А. Д. от
АК - Варна, против Прокуратурата на Република България.
Ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да
му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат от повдигнатото срещу него обвинение в извършването па престъпление от
общ характер по чл.206, ал.3, пр.2, във вр. с ал.1 от НК, по което е образувано ДП №*** г. по
описа на Второ РУ при ОД на МВР В. и пр. пр. №*** г. на ВРП, приключило с Присъда
№*** г. по НОХД № *** г. по описа на ВРС, * с-в; както и сумата от 600 лв., представляваща
нанесени имуществени вреди за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по ДП №*** г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР В. и пр. пр. № *** г.
на ВРП, съгласно Договор за правна защита и съдействие приложен по досъдебното
производство, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на образуване на
настоящото дело в съда до окончателното му изплащане, както и всички направените по
делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че през 2022 г. било образувано ДП №*** г. по описа
на Второ РУ при ОД на МВР В. и пр. пр. №***г. на ВРП, като в хода на досъдебното
производство ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление
по чл.206, ал.3, пр.2, във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 01.03.2022 г. в гр. Варна,
противозаконно присвоил чужда движима вещ — лек автомобил ,,**" с peг. № ***, с рама
***, на стойност 4209,80 лева, собственост на „Б.Г." ЕООД, с представляващ дружеството
К.Н.Д., която владеел, като деянието представлява опА. рецидив. На 20.10.2023 г. бил внесен
обвинителен акт във ВРС, въз основа на който било образувано НОХД №*** г. по описа на
1
ВРС, * с-в. На 28.11.2023 г. било проведено открито разпоредително заседание и делото било
отложено за 16.01.2024 г. за разпит на свидетели и вещи лица. С Присъда №*** г. по делото
съдът признал ищеца за невиновен. Срещу постановената присъда имало подаден протест от
ВРП, който протест впоследствие бил оттеглен. Поради това образуваното ВНОХД №** по
описа на ВОС било прекратено с Определение №**2024 г.
Ищецът твърди, че наказателното производство срещу него било водено в
продължение на повече от четири години. Вследствие това ищецът изключително много се
затворил в себе си, спрял да общува с близки, приятели, роднини. През целия процес до
получаване на окончателното съдебно решение той трябвало да понесе много горчивина от
неразбирането на тези органи, че не е виновен. През цялото време ищецът бил притеснен,
уплашен, психически разстроен и в състояние на стрес, поради дискредитиране на доброто
му име в обществото. Чувствал се е безперспективен и обезнадежден, с голямо напрежение
и тревожност, депресия и непреодолим страх, нервност и отчаяние поради възможността, да
бъде осъден без вина. С това производство били накърнени моралните и нравствените
ценности на ищеца, както и социалното му общуване. С повдигането и поддържането на
обвинението в съда от ВРП било унизено човешкото му достойнство, преживяванията и
чувствата му, вследствие несправедливо повдигнатото му обвинение и множеството
обяснения, които трябвало да дава. Всичко това било крайно негативно за него,
разстройващо психичното му състояние, като отнело спокойствието му и нормалния му сън.
Вредите, които понесъл ищецът се изразявали в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността му, накърнената чест, достойнство, добро име в
обществото, които били пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното
поведение от страна на ВРП, а именно привличането му като обвиняем и конституирането
му като подсъдим в две съдебни инстанции. На досъдебното производство, както и на
съдебното производство ищецът бил представляван от защитника си – адв. А. Д. от АК –
Варна по сключен договор за правна защита и съдействие. За осъществената защита ищецът
заплатил на защитниса сумата от 600 лв.
Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищецът моли за уважаване
на претенцията му, както и за присъждане на направените по делото разноски.
В депозирания писмен отговор на исковата молба от ответната страна се сочи, че счита
иска за неоснователен. Сочи се, че претендираните неимуществени вреди не представляват
пряка и непосредствена последица от дейността на прокуратурата. Ответната страна
оспорва да са настъпили твърдяните от ищеца негативни преживявания и обстоятелства, на
които той основава претенцията си. Оспорва се също сочената продължителност на
наказателното производство. Ответната страна твърди, че досъдебното производство е било
образувано през 2022 г., а съдебното производство е приключило през 2024 г. Сочи, че няма
яснота относно броя, интензитета и вида на процесуално-следствените действия с участието
на ищеца, които са били извършени по делото, което ответникът счита, че е от съществено
значение при преценката за основателността на иска и размера на обезщетението. Ответната
страна оспорва иска и по размер, като твърди, че претендираното обезщетение е в завишен
2
размер, несъответстващ на критериите за справедливост, заложени в чл.52 от ЗЗД. Също
така страната счита, че сочените от ищеца негативни преживявания като страх, притеснение
и отчаяние, че може да бъде осъден, не са резултат единствено от воденото срещу него
наказателно производство, а и от съдебното му минало към момента на привличането му
като обвиняем. Ищецът бил осъждан многократно преди това, като му били налагани
ефективни наказания „лишаване от свобода", в това число и за престъпления осъществени
при условията на опА. рецидив. Предвид това ответникът счита, че ищецът е лице с трайно
установени престъпни навици и значително занижени морални критерии, за което не може
да се приеме, че се е ползвал с добро име и авторитет в обществото. Предвид това ответната
страна оспорва и твърдението на ищеца, че воденото срещу него наказателно производство е
довело да преустановяване на контактите му с близки, приятели и роднини и на социалното
му общуване. Относно претенцията за имуществени вреди ответната страна заявява, че за
твърдяните от ищеца направени разноски в наказателното производство, не са посочени
доказателства
Предвид твърденията в отговора и считайки исковата молба за неоснователна,
ответната страна моли исковата претенция да бъде отхвърлена..
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът В. Д. Й. живее в ***. Установява се от материалите по изисканото и
приложено по делото НОХД № *** г. по описа на РС – Варна, че срещу него е било водено
досъдебно производство №*** г. по описа на Второ РУ при ОДМВР-гр.В.а. Досъдебното
производство е било образувано с постановление на прокурор при Районна прокуратура –
гр. Варна от ** г. за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК. С постановление от
**2023 г. ищецът В. Д. Й. е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на
01.03.2022 г. в гр. Варна противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил
**“, с рег. №**, на стойност 4209, 80 лв., собственост на „Б.Г.“ ЕООД, представлявано от
К.Н.Д., която вещ обвиняемият владеел, като деянието представлява опА. рецидив –
престъпление по чл.206, ал.3, предл.1, във вр. с ал.1 от НК. За въпросното престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. Със същото
постановление по отношение на ищеца Й. е била взета мярка за неотклонение „Подписка“,
като в същия ден той е бил поканен да даде обяснения в качеството на обвиняем, но се е
възползвал от правото си да откаже да даде обяснения, за което е бил съставен съответния
протокол. На 10.10.2023 г. на ищеца и защитника му адв. А. Д. от АК – Варна са били
предявени материалите по досъдебното производство и на същата от разследващия е било
съставено заключение с мнение за предаване на съд. Ищецът е бил защитаван по
досъдебното производство от адв. А. Х. Д. от АК – Варна, съгласно пълномощно от
27.06.2023 г. Между тях е бил сключен договор за правна защита и съдействие от същата
дата, с който е уговорено адвокатско възнаграждение, платимо на адв. Д. по сметка. Не са
представени доказателства за това дали и кога сумата е била преведена по сметка на
защитника.
3
На 20.10.2023 г. в Районен съд – Варна е бил внесен обвинителен акт против ищеца,
ведно с материалите по досъдебното производство, въз основа на който е било образувано
НОХД №*** г. по описа на съда. На 28.11.2023 г. е било проведено разпоредително
заседание, за което ищецът е бил приведен от Затвора – Варна, тъй като към този момент е
изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода. На заседание на 16.01.2024 г. е бил
даден ход на съдебното следствие, а на следващо съдебно заседание на 12.03.2024 г. е било
приключено съдебното следствие и съдът се е произнесъл с присъда №*** г., с която ищецът
е бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.206, ал.3, предл.2 във вр. с
ал.1 от НК и оправдан по повдигнатото му обвинение. Срещу постановената присъда е бил
подаден протест от Районна прокуратура – Варна на 18.03.2024 г., който на 23.05.2024 г. е
бил оттеглен от страна на прокуратурата. Предвид това образуваното ВНОХД №*** г. по
описа на ОС – Варна е било прекратено с определение от *** г., влязло в законна сила на
11.07.2024 г.
През времетраенето на наказателното производство по НОХД № *** г. на РС – Варна
ищецът е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода в размер на една година и
десет месеца, при строг режим, наложено му с определение, одобряващо споразумение по
НОХД №*** г. на РС – Добрич, в сила от 09.12.2022 г. Преди това ищецът е търпял
ефективно и наказание лишаване от свобода от пет години, при строг режим, наложено му
чрез групиране на осн. чл.25, ал.2 от НК на наказания по НОХД №*** г. на ОС – Варна и по
наказателно дело от 2018 г. на Окръжен съд – Вупертал, ФРГ. Изтърпяването на това общо
наказание е приключило на 04.03.2021 г.
От показанията на посочения от ищцовата страна свидетел Добри Й. Й. /баща на
ищеца/ се установява, че ищецът изпитвал силни притеснения през време на висящото
досъдебно производство №*** г. по описа на Второ РУ при ОДМВР-гр.В.а и НОХД № *** г.
по описа на РС – Варна, че може да получи осъдителна присъда и да търпи и следващо
наказание, освен тези, които търпял. Свидетелят посещавал ищеца в Затвора – Варна и
ищецът му споделял тези притеснения, като изглеждал разтревожен и недобре психически.
Поискал свидетелят да му занесе апарат за кръвно, тъй като имало периоди, в които се
повишавало кръвното му налягане.
Гореописаните факти съдът прие за установени с категоричност от представените по
делото доказателства, изброени по-горе, включително и свидетелските показания, които
съдът няма основание да отхвърли. Макар и да са дадени от родственик на ищеца съдът
счита, че следва да им даде вяра, тъй като свидетелят, като близък родственик, който в онзи
момент е посещавал ищеца в затвора е имал възможност да възприеме състоянието му и
преживяванията му, а и свидетелските показания не са в някакво противоречие с останалия
доказателствен материал. На база на така установените факти по делото съдът счита, че се
налагат следните правни изводи: Предявената претенция за неимуществени вреди е доказана
по основание. Безспорно е, че е било образувано досъдебно производство, в хода на което
ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем; че впоследствие е бил внесен
обвинителен акт и спрямо ищеца е била постановена оправдателна присъда. Предвид това са
4
налице предпоставките по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съобразявайки момента на привличане
на ищеца в качеството на обвиняем - **2023 г. и момента, в който наказателното дело е
приключило с влязъл в сила съдебен акт –11.07.2024 г., съдът следва да приеме, че
продължителността на наказателното производство, относно която ищецът е претърпял
вреди и е основателно да претендира обезщетение, е от около една година. Съдът приема за
безспорно доказано по делото, че ищецът в посочения период е претърпял неимуществени
вреди от действията на прокуратурата, а именно негативни преживявания, свързани с
привличането в качеството на обвиняем по досъдебното производство за тежко умишлено
престъпление и внасянето на обвинителен акт в съда; тревожност и притеснения от
евентуално предстоящо поредно наказание, което ищецът е смятал, че ще търпи ефективно,
предвид съдебното му минало; напрежение и безпокойство, които преживявания очевидно са
в причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство. Съдът счита, че не се
доказват с категоричност твърденията на ищеца, че в резултат на повдигнатото обвинение е
било уронено доброто име на ищеца в обществото, тъй като в тази насока доказателства не
са ангажирани, за да се установи с категоричност, че ищецът се е ползвал с висок авторитет
и добро име, които в резултат на наказателното производство са били накърнени. Също така
за недоказани съдът приема и твърденията в исковата молба, че в резултат на наказателното
производство ищецът се затворил в себе си и спрял да общува с близки и приятели.
Действително в периода на наказателното производство ищецът е бил изолиран, но по
причина, че е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода в затвора, наложено му
с влязъл в сила съдебен акт. Не са представени доказателства, от които да се направи извод,
че след освобождаването му ищецът е ограничил социалните си контакти по причина на
негативни преживявания, вследствие незаконното обвинение. Не се доказва също да са
настъпили драстични промени в обществения статус и репутацията на ищеца.
Предвид гореизложеното, за да бъде определен размерът на дължимото от ответната
страна обезщетение за неимуществени вреди, следва да се отчетат следните обстоятелства:
продължителността на воденото наказателно производство – в случая от около една година;
тежестта на деянието, за което е бил привлечен ищецът в качеството на обвиняем – в случая
е за деяние, което съставлява тежко умишлено и престъпление; обстоятелството, че е бил
внесен обвинителен акт; както и данните за емоционалното и психическо състояние на
ищеца – в случая безспорно претърпяните горепосочени негативни преживявания,
свързани най-вече с допусканата от ищеца вероятност за последващо ефективно наказание
лишаване от свобода; обстоятелството, че ищецът е имал предишни осъждания и изтърпяни
наказания. Поради тези обстоятелства съдът счита, че справедливият размер на обезщетение
за неимуществени вреди е от 1500 лв., поради което приема, че до този размер предявената
претенция за неимуществени вреди е доказана. Посочената сума следва да се присъди ведно
със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба - 28.06.2024 г., до
окончателното плащане. В останалата част, до пълния размер на претенцията за
неимуществени вреди от 10 000 лв., искът следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан, а именно за сумата от 8500лв.
5
Относно претенцията за имуществени вреди, съдът счита, че същата е недоказана.
Липсват доказателства, удостоверяващи заплащането от страна на ищеца на сума от 600 лв.
по сметка на упълномощения от него защитник, или заплатена по друг начин, поради което
претенцията следва да се отхвърли.
При този изход на процеса и в съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца внесената държавна, както и
адвокатско възнаграждение, като последното съобразно уважената част от исковата
претенция. Така ответната страна следва да заплати на ищеца сумата от 10 лв. – държавна
такса и 120 лв. адвокатско възнаграждение, т.е. общо сумата от 130 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на В.
Д. Й., с ЕГН ********** от ***, сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), съставляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
28.06.2024 г., до окончателното плащане, на основание чл.2, ал.1, т.3, от ЗОДОВ, вследствие
незаконно повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл.206, ал.3, пр.2, във
вр. с ал.1 от НК, за което е било образувано ДП №*** г. по описа на Второ РУ при ОД на
МВР В. №*** г. и НОХД № *** г. на РС – Варна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. Й., с ЕГН ********** от ***, против
ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание по чл.2, ал.1,
т.3, от ЗОДОВ за неимуществени вреди, в останалата част до пълния размер от 10 000 лв., а
именно за сумата от 8500 лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. Й., с ЕГН ********** от ***, против
ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание по чл.2, ал.1,
т.3, от ЗОДОВ за имуществени вреди в размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляващи
зцапрлатено адвокатско възнаграждение по повод незаконно повдигнатото обвинение в
извършване на престъпление по чл.206, ал.3, пр.2, във вр. с ал.1 от НК, за което е било
образувано ДП №*** г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР В. №*** г. и НОХД № *** г.
на РС – Варна.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на В.
Д. Й., с ЕГН ********** от ***, направените по делото разноски от 130 лв. (сто и тридесет
лева).
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6