Решение по дело №107/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 260004
Дата: 11 януари 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20201700100107
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260004

 

гр.Перник, 11.01.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на 10 декември октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                Председател: Антон Игнатов

 

при секретаря Ива Цветкова, като разгледа докладваното от съдията, гр. дело № 107 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предявени са субективно съединени искове по чл.557, ал.1, т.1 КЗ, от ищците Е.Д.М., ЕГН ********** и И.С.И., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез адв.Я.Д., от САК, с адрес ***, срещу ответника Гаранционен фонд, Булстат *********, с адрес: ***, представлявано от Б. М., с които молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на всеки един от тях сумата от 100 000 лв., представляваща частично обезщетение от иск от 200 000 лв. за всеки един от тях, за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, вследствие на смъртта на С. М.- съпруг на първата ищца и баща на втория ищец, настъпили в резултат на ПТП от *** г., на същата дата, ведно със законната лихва върху главниците, смятано от датата на изпадане в забава- 04.01.2020 г., до датата на окончателното изплащане.

Претенцията се основава на разпоредбата на чл.557, ал.1 КЗ, предвид обстоятелството, че произшествието, което е настъпило на територията на Република България, е предизвикано от МПС, което, след настъпването му е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано МПС), поради което Гаранционен фонд дължи обезщетение. Твърди се, че на *** г., около 20:30 ч., в землището на ***, на автомагистрала ***, км. 23 + 400, с посока от *** към ***, е реализирано пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил „Ауди A3" с peг. № ***, пешеходеца С. И. М. и поне още едно неидентифицирано МПС. ПТП настъпва при следния механизъм: л.а. „Ауди A3" с peг. № ***, движейки се със скорост 100 км./ч. - 120 км./ч. в лявата лента по ***, с посока от *** към ***, достига до км. 23+400. По същото време пешеходецът С. И. М. е предприел пресичане на автомагистралата, при което се е намирал в лявата пътна лента пред автомобила. При тези обстоятелства е настъпил удар между лява крайна част на предната броня на автомобила и тялото на пешеходеца в резултат на което тялото се е плъзнало странично по левия габарит на автомобила, счупило е огледалото за обратно виждане и е отхвърлено напред и наляво по посока на движението на лекия автомобил. В резултат на този удар и последващото падане върху пътното платно пешеходецът получава открита фрактура на лява подбедрица (опорен крак) и фрактура на лъчевата кост на лява предмишница. Тялото на М. паднало върху лявата лента за движение на пътното платно, при което краката му сочели към разделителната ивица. При това положение е последвало прегазване директно през главата на С. М. от друг (поне още един автомобил). При последващото прегазване тялото на М. е било разположено неподвижно върху пътното платно.

В резултат на реализираното ПТП пешеходеца С. И. М. е починал на място. Смъртта се дължи на получената тежка, груба и несъвместима с живота открита черепно-мозъчна травма.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Гаранционен фонд е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, като е изразил становище, че искът е фондът е бил сезиран вече от ищците, като същите са били уведомени да представят доказателства. Твърди се също, че автомобилът, предизвикал ПТП е бил установен и това е автомобил „Ауди А3“, с ДКН ***, управляван от С. Т. С.. Оспорва се и размерът на исковете, като се твърди, че е налице и съпричиняване.

В качеството на трета страна- помагач на ответника е привлечено ЗК „ЛЕВИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***. В съдебно заседание, чрез своята процесуална представителка- адв.Т. от САК, е изразила становище, че отговорността на застрахователното дружество не следва да бъде ангажирана, тъй като застрахованият автомобил „Ауди A3" с peг. № *** не е причинил вредите.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

След настъпил инцидент на *** г. в землището на ***, на автомагистрала ***, км. 23 + 400, с посока от *** към ***, във връзка с реализирано пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участието на лек автомобил „Ауди A3" с peг. № ***, е образувано ДП № 88/2017 г. по описа на ОД на МВР – П.. В хода на разследването е изготвена комплексна медицинска и автотехническа експертиза, по която вещите лица са дали заключение, че първият удар между лек автомобил „Ауди A3" с peг. № *** е бил непредотвратим, но този удар не е довел до смъртта на пешеходеца, тъй като според вещите лица не е възможно лекия автомобил да е преминал през главата на С. М.. Отново според вещите лица тежката открита черепно-мозъчна травма е причинена при последващо прегазване от друг неизвестен автомобил (поне още един). Непосредствено преди прегазването тялото на С. М. се е намирало неподвижно върху платното за движение т.е. за разлика от първия удар вече не е налице хипотезата на внезапно навлизане в опасната зона за спиране на автомобила преминал през главата на г-н М. и ударът е бил предотвратим. Поради тази причина и доколкото след извършване на всички оперативно издирвателни действия не е идентифициран автомобила, прегазил главата на С. М., досъдебното производство е спряно с постановление на прокуратурата от 11.07.2019 г.

Установено е, че ПТП е настъпило при следния механизъм - л.а. „Ауди A3" с per. № *** се движейки се със скорост 100 км./ч. - 120 км./ч. в лявата лента по ***, с посока от *** към ***, достига до км. 23+400. По същото време пешеходецът С. И. М. е предприел пресичане на автомагистралата, при което се е намирал в лявата пътна лента пред автомобила. При тези обстоятелства е настъпил удар между лява крайна част на предната броня на автомобила и тялото на пешеходеца в резултат на което тялото се е плъзнало странично по левия габарит на автомобила, счупило е огледалото за обратно виждане и е отхвърлено напред и наляво по посока на движението на лекия автомобил. В резултат на този удар и последващото падане върху пътното платно пешеходецът получава открита фрактура на лява подбедрица (опорен крак) и фрактура на лъчевата кост на лява предмишница. Тялото на М. паднало върху лявата лента за движение на пътното платно, при което краката му сочели към разделителната ивица. При това положение е последвало прегазване директно през главата на С. М. от друг (поне още един автомобил). При последващото прегазване тялото на М. е било разположено неподвижно върху пътното платно.

В резултат на инцидента и причинената от него смърт на С. М. ищците претендират репарация на причинените им значителни неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от така внезапната и нелепа смърт на техния съпруг и баща- шокът, който изпитали в първия момент, след като научили за смъртта на своя близък, обезобразеният вид на пострадалия и шокът от гледката и картината, която се запечатала в съзнанието на непълнолетния И., а й на майка му Е.. Ищците твърдят, че се стряскат на сън, не могат да изтрият страшния спомен за смъртта на техния баща и съпруг и най-вече за начинът, по който било обезобразено лицето му. Ищците трябвало да свикват да живеят без личната и финансова подкрепа на техния баща и съпруг.

На *** г. била предявена претенция от ищците към Гаранционен фонд, във връзка с която е заведена щета с номер *** г. Били представени всички писмени доказателства по делото, както и препис от постановление за спиране на ДП № 88/2017 г. В законоустановения 3-месечен срок Гаранционен фонд не изплатил обезщетение, като вместо това с писмо изх. № *** г. поискал да бъдат представени допълнителни документи. На *** г. с изтичането на законоустановения 3-месечен срок за произнасяне, според ищците, Гаранционен фонд е изпаднал в забава и дължи законна лихва върху дължимите обезщетения, смятано от 04.01.2020 г.

Към делото е приложено цялото ДП № 88/2017 г. по описа на ОДМВР- П.. Същото е спряно на основание чл.199 и чл.244, ал.1, т.2 НПК, поради неоткриване на извършителя.

По делото са разпитани като свидетели М. Т. и С. Г.- майка на първата ищца и баба на втория ищец/ показанията й преценени по реда на чл.172 ГПК/.

Според първия свидетел случаят бил през месец ***, било ***, не си спомня датата и годината. В близост до дома им на магистралата чули че е блъснат човек, а на другия ден се разбрало, че това е С.. Той разбрал от Е. по телефона. И. не можел да приказва, а Е. само плачела. Това било след смъртта на втория ден. На погребението било половината село на гробищата в ***. До 40 дни семейството ходело всеки ден. Три месеца,  половин година и година били почитани. Към момента близките не са преодолели мъката от загубата. Той е ходел непрекъснато на изнасяне и се е виждал постоянно и това е темата им всеки път на разговор. Е. и С. преди инцидента били прекрасно семейство, а И. бил едно от най глезените деца в махалата. С. се трудел от сутрин до вечер да има всичко за детето. Между тях имало много разбирателство. Семейството живее затруднено материално и духовно. И. учи, добър ученик е благодарение на финансовата помощ на родителите на Е.. И. много се променил, той непрекъснато приказвал, а сега през по – голямата част мълчи.

Според втората свидетелка, семейството е приело трагично вестта за смъртта на С.. Е. започнала да пищи, а И. не можел да се успокои.  От стреса той започнал да заеква. Предстояла консултация със специалист. На погребението имало не по малко от 150 души. На всички помени 40 дни, 6 месеца и година помените ги правели с най малко по 40 души. На погребението ковчегът бил затворен. Към момента ищците не са преодолели мъката. Разговорите били все за него. Всичките му вещи били запазени. Той имал много нови блузки, майката предлагала И. да ги носи, но той не искал, тъй като трябвало да му останат за спомен. Те били задружно семейство. Внука й отишъл да учи в езиковата гимназия в ***. Понякога живеят в ***, а понякога в ***. И.е отличник спечелил награда на конкурс и трябвало да ходи на екскурзия в ***, но него нищо не го радвало. С желанието да не го лишават гледали да му купят нещо, да му дадат пари, за да излезе с приятели. Семейството е винаги тъжно, особено на празници, не им е весело, както е било.

По настоящото дело е приета комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и професионално и не е оспорено от страните. В заключението на поставените въпроси вещите лица- д-р К.Ч. и инж.В.В. са дали отговор на поставените въпроси в следния смисъл:

Към експертизата, като неразделна част, е приложена мащабна скица на ПТП /формат А4, М 1:250/, която е изготвена съобразно обстоятелствата, установени по време на огледа. Скицата съдържа технически данни за пътното платно, мястото на тялото, положението на автомобила след ПТП и местата на установените находки.

Местопроизшествието не е запазено. В протокола за оглед е описано положението на тялото на пешеходеца. Отразени са и местата, на които са намерени различни парчета от детайли на МПС, както и „платненка". По предния капак на МПС не са описани деформации, което означава, че липса фаза „носене" при удара - той е приплъзващ. В протокола не са описани и следи върху настилката, оставени от обувката на опорния крак в момента на първоначален контакт. От професионална гледна точка, може да се направи извода, че по дължина на пътя, мястото на първоначален контакт е преди установените находки. Данните не са достатъчни за прецизно установяване на мястото на удара, но може да се приеме, че то е на 5-10 метра преди приетия ориентир 2.

По л.а. „Ауди" е описана деформация на предна броня в ляво, счупено ляво огледало за обратно виждане и др. Ако се приеме, че МПС се е движило по средата на лявата лента, за да се получат тези деформации, ударът е бил на 6,5 метра в ляво от крайната дясна част на платното за движение.

Лек автомобил „Ауди" се е движи в лявата пътна лента по скоростен път, с посока от *** към ***. При км. 23+400 /в землището на ***/, настъпва удар с пешеходеца С. М., който се е намирал в лявата пътна лента. Ударът е с лява крайна част на автомобила в тялото на пешеходеца, като тялото на пострадалия се е плъзнало странично по левия габарит на автомобила и е счупило огледалото за обратно виждане. Вследствие ударните сили, пешеходецът е отхвърлен основно напред и леко косо в ляво.

Първоначалният контакт е между лявата част на предната броня на лекия автомобил и областта на лявата подбедрица на пешеходеца, при опорен ляв крак, след което тялото се е приплъзнало по лявата странична повърхност на лекия автомобил и е последвал удар в лявото огледало.

Счупването на лъчевата кост на левия горен крайник най-вероятно е получено при падането върху терена след отхвърляне на тялото, а множеството охлузвания по крайниците се дължат на провлачването върху асфалта.

МПС спира след удара, като след това е изместено на установеното при огледа място.

При огледа и аутопсията върху трупа на С. И. М., извършени на ***г. се установили следните травматични увреждания:

- Открита черепно-мозъчна травма: голяма кожна рана в окосмената част на главата; многофрагментни счупвания на костите на черепния покрив и на черепната основа, с разместване на фрагментите, с липса на част от костните фрагменти; разкъсване на твърдата мозъчна обвивка; разкъсване и размачкване  на  главния  мозък,  с  липса  на  голяма част  от мозъчното вещество; двустранни счупвания на всички кости формиращи лицевия череп, с изключение на долната челюст.

- Травма на ляв и десен долни крайници: открито счупване на костите на лява подбедрица на границата между средна - долна трета, охлузване по вътрешна повърхност на лява пета; кръвонасядане по гръбна повърхност на ляво ходило - горна и вътрешна повърхности; охлузване по предна повърхност на ляво коляно; охлузване по предна повърхност на дясно бедро.

- Травма на ляв горен крайник: счупване на лъчевата кост на границата средна-долна трети; множество охлузни наранявания по гръбните повърхности на ръката и по пръстите на ръката.

- Остра кръвозагуба: значителна външна кръвозагуба; бледост на трупа и на вътрешните органи.

Установените при огледа и аутопсията травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и са причинени със значителна към голяма по интензитет травмираща сила.

Морфологичните характеристики на получените травматични увреждания, техният' вид и характер,, разгледани в съвкупност, отговарят да са получени в резултат от претърпяна автомобилна травма - блъскане на пешеходец от движещ се автомобил, с последващо прегазване от автомобилно колело.

Анализирайки данните от делото, експертите са приели, че в конкретния случай травматичните увреждания са получени от поне два автомобила.

Според експертите от данните по делото следва да се приеме, че първоначалния удар е осъществен между лявата външна част на предната броня на лек автомобил „Ауди A3" в областта на лявата подбедрица на пешеходеца, при опорен ляв крак, след което тялото се е приплъзнало по лявата странична повърхност на лекия автомобил и е последвал удар в лявото огледало. Тялото е отхвърлено напред и наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил.

Счупването на лъчевата кост на левия горен крайник най-вероятно е получено при падането върху терена след отхвърляне на тялото, а множеството охлузвания по крайниците се дължат на провлачването върху пътното платно.

Тежката черепно-мозъчна травма е получена при прегазване от автомобилно колело, в момент в който пострадалият е бил паднал и е лежал върху терена /платното за движение/, като прегазването е осъществено директно от автомобилно колело през главата на пострадалия от друг автомобил.

Смъртта на С. И. М., според вещите лица, е с травматичен произход и се дължи на тежката, груба, несъвместима с живота открита черепно-мозъчна травма.

Базирайки се на данните от делото и на вече изложеното по-горе, експертите са приели, че травматичните увреждания причинени от лек автомобил „Ауди A3", не са в причинна връзка с настъпилия смъртен резултат  -  при   описания  механизъм  на  настъпване   на  удара  между пешеходеца и л.а. „Ауди A3" не е възможно главата да бъде прегазена от колело на същото МПС. Тежката открита черепно-мозъчна травма причинила смъртта на М. е получена при прегазването от друг автомобил, в момент в който тялото на пострадалия е лежало върху пътното платно.

Първоначалният удар е осъществен между лявата външна част на предната броня на лек автомобил Ауди A3, рег.№*** и областта на лявата подбедрица на пешеходеца. Към момента на удара най-вероятно пешеходецът е бил неподвижен, като тялото му е било частично завъртяно към лекия автомобил. Последвало е приплъзване на тялото по лявата странична повърхност на лекия автомобил и удар в лявото външно огледало. Тялото е отхвърлено напред и наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил, след което е последвало падане и провлачване върху пътното платно, след което тялото на пострадалия е било неподвижно, лежащо върху пътното платно, до момента на прегазването от автомобилно колело на друг автомобил /автомобили/.

Базирайки се на изложеното до тук, от медицинска и техническа гледна точка, според експертите, следва да се направи извода, че травматичните увреждания са причинени от поне два автомобила, тъй като от техническа и медицинска гледна точка след първоначалния удар тялото е отхвърлено напред, но и встрани наляво и не може да бъде прегазено от лекия автомобил причинил първоначалния контакт с тялото на пострадалия.

При условие, че видимостта на водача на неизвестния автомобил към пешеходеца се определя само от дължината на осветената зона от фаровете, то при правилно избрана скорост на движение, няма пречка, той да спре и да предотврати удар /прегазване/, като задейства своевременно спирачната система за аварийно спиране.

Произшествието настъпило вечерта на *** г. в тъмната част на денонощието, по скоростен път в района на км 23+400, при сух асфалт. Пътното платно се състои от две платна за движение, които определят посоките на движение на МПС /към *** и към ***/. Предмет на разглеждане е платното за движение в посока от *** към ***. Същото е еднопосочно, с две ленти за движение, като широчината на дясната е 3,8 м, а на лявата - 4 м. Маркировката между лентите е бяла прекъсната линия, а платното за движение от двете му страни е ограничено от бяла прекъсната линия. Изградена е и лента за аварийно спиране, в дясно от платното за движение с ширина 3 м. Участъкът от пътя към мястото на ПТП е прав, с лек надлъжен наклон. За ориентир 2 е приета канавка на разделителната ивица, в ляво от платното за движение.

Режимът за движение към мястото на ПТП е при максимална скорост въведена с пътен знак, отразен на скицата. От техническа гледна точка, условията за движение към момента и място на ПТП са добри по отношение на безопасността /изискват подбиране на скорост на движение съобразно светлините на МПС/ и нямат пряка връзка с настъпилото произшествие.

За да се изчисли пълен спирачен път /опасна зона/, са необходими следните начални данни: скорост на движение, стойност на спирачното закъснение и времената: на реакция, на сработване на спирачната система и на нарастване на спирачното закъснение.

Опасната зона за спиране на л. а. „Ауди" при конкретните пътни условия и скоростта му на движение е 33 метра.

Скорост от 64,39 км/ч или по-ниска, дава възможност за спиране на 1 метър преди мястото на хипотетичен удар.

При изследването на кръвната проба иззета по време на аутопсията от трупа на М. е установено наличие на етилов алкохол в количество 2,0 гр/л. /СХТЕ №*** на ВМА-С./. Това е концентрация на алкохол в кръвта към момента на настъпването на смъртта.

Като се вземе предвид, че смъртта е настъпила в кратък период от време след първоначалния контакта с л.а. Ауди A3 и последващото прегазване от друг неизвестен автомобил /-и/, довело до настъпването на смъртта, експертизата приема, че това е била и концентрацията на алкохол към момента на настъпването на първоначалния контакт с л.а. Ауди A3, към момента на настъпване на ПТП на *** г.

При концентрация на алкохол в кръвта от 2,0 гр/л /промила/, лицето се е намирало в средна степен на алкохолно опиване и със сигурност е било алкохолно повлияно.

За сигурно алкохолно повлияни лица, се считат лица с концентрация на алкохол в кръвта над 1,5 промила.

Средната степен на алкохолно опиване /лица с концентрация на алкохол между 1,5-2,5 промила/, се характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост, сърдечно-съдови разстройства, признаци на значително потискане на дейността на централната нервна система.

При клинично изследване се установяват смущения в зрението, липса на координация на движенията, невъзможност да се пише, смущения в говора, тремор, загуба на критичност, сериозни нарушения в поведението, избухливост, агресивност, дължащи се на корова потиснатост и освобождаване на първичните инстинкти.

От клинична гледна точка се отчита интоксикация.

Според експертите клиниката на алкохолното опиване невинаги е еднаква, както при различните лица, така и у един и същи човек, т.е. всеки индивид би могъл да покаже различна алкохолна реакция, която зависи от една страна от фактори заложени в самия индивид, а от друга - от фактори извън него.

В конкретния случай следва да се отбележи, че изложеното в отговора на предходните задачи, се базира на установеното количество на алкохол в кръвната проба, а не на клинично изследване на конкретното пострадало лице.

Според експертите, след удара между пешеходеца и л.а.„Ауди" е последвало падане на тялото на пострадалия върху платното за движение. Прегазването, от автомобилно колело, е настъпило при легнало положение на тялото, но до това положение може да се стигне по много начини, които експертизата не може да коментира, тъй като са хипотетични.

При съвкупна преценка на събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира, че в производството се установи, че смъртта на съпруга и бащата на ищците несъмнено им е причинила тежки неимуществени вреди. При доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване, съгласно чл.154, ал.1 ГПК, по делото са установени всички останали елементи от фактическия състав на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, обосноваващи отговорността на ответника Гаранционен фонд за търпените от ищците вреди в резултат на процесното ПТП, а именно -  смъртта на С. М. е причинена в резултат от неправомерно поведение на водач на моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство). От събраните в настоящото производство гласни и писмени доказателства е видно, че че първият удар между лек автомобил „Ауди A3" с peг. № *** е бил непредотвратим, но този удар не е довел до смъртта на пешеходеца, тъй като не е възможно лекия автомобил да е преминал през главата на С. М., а тежката открита черепно-мозъчна травма е причинена при последващо прегазване от друг неизвестен автомобил (поне още един).

Разпитаните по настоящото дело свидетели по категоричен начин доказват претърпените неимуществени вреди от ищците, изразяващи се в преживения стрес при първоначалното научаване за смъртта на техния съпруг и баща и последващите страдания, в резултат на загубата.

В случая на увредените лица- съпруга и син на починалото лице,. следва да бъдат заплатени обезщетения от Гаранционен фонд, които обхващат всички неимуществени вреди, пряко и непосредствено, произтичащи от увреждането.

Обезщетенията за неимуществени вреди, съгласно чл.52 от ЗЗД, се определят от съда по справедливост. При определяне на обезщетение за неимуществени вреди се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. В разглеждания казус неимуществените вреди са във формата на болки и страдания от емоционално и психическо естество, понесени от ищците, като последица от смъртта на техния син.

Съобразявайки характера и тежестта на страданията, нереодолимия характер на мъката от загубата на съпруг и баща, съдът намира, че справедливото възмездяване на двамата ищци предполага обезщетяването им със сума от по 100 000 лева. Обезщетения в посочените размери са обусловени от трайната невъзможност ищците да водят предишния си начин на живот, като винаги ще бъдат съпътствани от спомена за сполетялата ги загуба.

При отчитане на наличните данни за съпричиняване, изразяващи се в нерегламентирано пресичане на автомагистрала и доказана употреба на алкохол от страна на починалия, обезщетението, което се дължи на всеки от двамата ищци – по 100 000 лева следва да бъде намалено с 1/2, или със сумата от по 50 000 лева. Така, ответникът ще бъде осъден да заплати на всеки от ищците сума в размер на 50 000 лева.

За горните суми ще бъде уважен всеки от исковете и отхвърлен за разликата над тях до претендираните 100 000 лева по всеки иск.

Срокът, в който следва да бъде изплатено дължимото от ответника Гаранционен фонд обезщетение, съвпада с този, в който следва да изплати обезщетение и застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Това следва от препращането на чл.558, ал.5 от КЗ към срока по чл.496 от КЗ, в който следва да заплати обезщетение застрахователят, както и от препращането на чл.558, ал.1 изр.2 от КЗ към разпоредбата на чл.497 от КЗ, уреждаща момента, в който застрахователят изпада в забава за плащане на дължимото обезщетение. Според чл.496, ал.1 вр. ал.2, т.1 от КЗ, срокът, в който следва да се изплати дължимото обезщетение е до три месеца от предявяването на претенцията.

При ответника е заведена щета № *** г., т. е. на тази дата ищците са предявили претенцията си към ответника. Изтичането на законоустановения тримесечен срок на *** г. е поставило Гаранционен фонд в забава. Поради това, съгласно чл.558, ал.1 изр.2 вр. с чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и чл.84, ал.1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по отношение на плащането на обезщетенията и дължи законната лихва за забава, смятано от *** г., от който момент е основателна претенцията на ищците за заплащане на лихва за забава върху дължимите обезщетения.

По разноските:

Ищците са били освободени от заплащането на държавни такси и съдебни разноски и съответно не са направили такива. Направено е искане от процесуалния им представител- адв.Я.Д. от САК, за присъждане на възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗА. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение на адв.Д. от 2 030 лв. за всеки един от ищците, а по сметка на Пернишки окръжен съд сумата от 4 000 лв., представляваща държавна такса- 4“ върху уважените искове.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

 ОСЪЖДА Гаранционен фонд, Булстат *********, с адрес: ***, представлявано от Б. М., да заплати на Е.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Я.Д., от САК, с адрес ***, сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, вследствие на смъртта на С. М.- неин съпруг, настъпили в резултат на ПТП от *** г., на същата дата, причинени от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство), ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на изпадане в забава- 04.01.2020 г., до датата на окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска до пълния претендиран размер от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща частично обезщетение от иск от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, Булстат *********, с адрес: ***, представлявано от Б. М., да заплати на И. С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Я.Д., от САК, с адрес ***, сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, вследствие на смъртта на С. М.- негов баща, настъпили в резултат на ПТП от *** г., на същата дата, причинени от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство), ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на изпадане в забава- 04.01.2020 г., до датата на окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска до пълния претендиран размер от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща частично обезщетение от иск от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, Булстат *********, с адрес: ***, представлявано от Б. М., да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд държавна такса в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева/.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, Булстат *********, с адрес: ***, представлявано от Б. М., да заплати на адв.Я.Д. от САК, с адрес ***, сумата от 4 060 лв. /четири хиляди и шестдесет лева/- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението е постановено при участието на трета страна ЗК „ЛЕВИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***.

 

 

 

Съдия: