№ 71
гр. гр.Велинград, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-П.А
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-П.А Административно
наказателно дело № 20245210200156 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и следащите от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0367-000246/02.04.2024 г. е наложено
наказание на Б. Д. З. с ЕГН **********, за нарушаване на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, като на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП й е наложена глоба в
размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Срещу НП е постъпила жалба на 25.04.2024 г. В нея жалбоподателят Б. Д.
З. изказва недоволство. Смята наказателното постановление за
незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Намира, че НП е издадено в
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – липсва конкретно описание на
мястото и обстоятелствата, при които е извършване на нарушението. Оспорва
резултата от АТСС мобилна радара система, като твърди, че същата не е
преминала периодичен преглед.
В ОСЗ не се явява жалбоподателя, нито процесуален представител, както
и ответника по жалбата.
Постъпили са писмени становища от страните. В приложените по делото
писмени бележки жалбоподателят поддържа жалбата. Заявява несъответствие
между посоченото в НП място на извършване на административното
нарушение и доказателствата, приложени по делото. Претендира разноски в
размер на 500 лв., платени в брой в деня на подписване на Договор за правна
защита и съдействие.
Ответникът по жалбата в писмено становище моли същата да се остави без
уважение, поради липса на допуснати съществени процесуални нарушения в
производството по установяване на административното нарушение и спазване
1
на материалноправните разпоредби. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 06.05.2023 г. в 14,18 ч. на път II 84, км. 38 + 000, при посока на
движение от Велинград към Юндола, се движи автомобил марка „Ауди“,
модел „А4 Авант“, с рег. № СВ9834ХА, собственост на С. К., управляван от
жалбоподателя Б. З.. На изхода от гр. Велинград към Юндола, в рамките на
населеното място, изпълнявал служебните си задължения св. С.. В патрулния
автомобил на свидетеля била монтирана АТСС мобилна радарна система TFR-
М № 564, която заснела управлявания от З. автомобил. Системата отчела
скорост на движение 106 км. ч. при общо въведено ограничение за населеното
място от 50 км. ч.
На 15.05.2023 г. е изготвен Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система. Видно от посочения протокол АТСС
мобилна радарна система TFR-М № 564 на дата 06.05.2023 г. за времето
между 13:45 ч. и 15:55 ч. е била разположена на път II 84, при км. 38 + 000, в
посока на движението на контролираните МПС от Велинград към Юндола.
АТСС е настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и
нормативните предписания, същото е преминало проверка, съгласно
Протокол № 1-27-23 от 20.03.2023 г. и е годно за експлоатация.
На 23.01.2024 г. е подписана Декларация за предоставяне на
информация, във връзка с чл. 188 от ЗДвП, видно от която собственика на
автомобила С. К. декларира, че на 06.05.2023 г., около 14:18 ч. автомобилът й
е бил управляван от Б. Д. З..
Изпратена е покана до жалбоподателя З., на основание чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН за съставяне на АУАН, връчена на последната на 16.03.2024 г.
В писмено сведение Б. З. признава, че в посоченото време именно тя е
управлявала автомобил с рег. № СВ9834ХА.
На 21.03.2024 г. в присъствието на свидетелите С. Т. и Б. Б. е съставен
АУАН с № 412637, за това, че на 06.05.2023 г. в 14:18 ч. в Община Велинград,
на ВТОРИ КЛАС № II – 84 км. 33+860 /Хмелосушилня/ преди знак Д 12 за
край на населено място в посока за гр. Пазарджик управлява товарен
автомобил Ауди А 4 Авант с рег. № СВ9834ХА, собственост на С. К. К. от гр.
София, родена на 09.03.1986 г., извършвайки следното нарушение: Управлява
МПС със скорост от 106 км. ч., при общо въведено ограничение за населено
място от 50 км. ч., Скоростта е заснета и фиксирана с АТСС мобилна радарна
система TFR-М № 564, клип № 5252. Предвид максимално допустима грешка
от 3 % от измерената скорост е отчетен толеранс от измерената скорост от 3
км. ч. в полза на водача, наказуемата скорост е 103 км. ч. – превишение от 53
км. ч., с което виновно е нарушила чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
На 02.04.2024 г. е издадено и обжалваното НП с № 24-0367-000246, с
което на Б. З. е наложено административно наказание – лишаване от право да
2
управлява МПС за три месеца и глоба в размер на 700 лв., на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Фактическата обстановка е идентично описана, като в
АУАН.
Съдът установи горното, анализирайки всички събрани доказателства по
отделно и в съвкупност, като дава вяра на показанията на свидетелите : С., К.,
Т., Б., които са непротиворечиви помежду си и са достоверни. Единствено св.
С. е присъствал на мястото на извършване на административното нарушение,
докато останалите не са присъствали и основават своите виждания на база
анализ на представените им документи.
Съдът отчете и приетите по делото писмени доказателства, а именно:
АУАН №412637 от 21.032024г.; заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г..
на МВР протокол рег. №367р-874 от 15.05.2023 г. декларация за предоставяне
на информация, във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, покана до Б. З.,
сведение от Б. З. от 21.03.2024 г. протокол № 1-27-23 от проверка на мобилна
система за видеоконтрол - TFR-IM, заповед № 3123-1590 от 10.09.2016 г. както
и заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г.
Съдът счита, че ж а л б а т а е ОСНОВАТЕЛНА, поради което
следва да бъде:
- у в а ж е н а като се ОТМЕНИ Наказателно постановление № 24-0367-
000246/02.04.2024 г. на Б. Т., на длъжност ВПД Началник група в ОДМВР
Пазарджик, РУ Велинград, упълномощен с 8121з-1632-02.12.2021 г. на
Министъра на ВР/312з-1590 от 10.09.2016 г. на директор на ОДМВР
Пазарджик.
В случая административното обвинение е повдигнато за нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено от Б. З. на 06.05.2023 г. в
14:18 ч. на път II – 84 км. 33+860 /Хмелосушилна/ в посока за гр. Пазарджик.
Със съставянето на акта за установяване на административно нарушение на
сочения като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно
извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и
място на извършване. Всички тези факти следва да бъдат доказани от
административно – наказващия орган. В случая не се събраха доказателства за
извършване на соченото нарушение от З. на път II – 84 км. 33+860
/Хмелосушилна/ в посока за гр. Пазарджик. Показанията на свидетеля и
актосъставител К., установяват, че същият не е присъствал при извършване на
деянието. Посоченото от него място в АУАН се основава не на лични
впечатления, а на база анализиране от него на изготвените протоколи.
От показанията на свидетеля С., извършил заснемането с АТСС, както и от
Протокол рег. № 367р-8749/15.05.2023 г. се установява, че действителното
местонахождение на техническото средство за заснемане е било от другия
изход на гр. Велинград – не в посока Пазарджик, а на изхода към с. Юндола, т.
е. на път II-84, но не на км. 33+860, а 38+000. От цитирания протокол се
установява, че същият е относим към случая, тъй като за времето на
3
извършване на административното нарушение – 14:18 ч., конкретното АТСС
се е намирало на път II-84, км. 38+000 посока Юндола.
Отчитайки, че в производството не се доказа Б. З. да е извършила
повдигнатото й административно нарушение, обжалваното НП следва да бъде
отменено.
Следва да се отбележи, че не е налице съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя, заради
грешно въведеното място. Такова щеше да бъде, ако имаше несъответствие
между фактите от АУАН и НП, но такова няма. В случая е налице
неизвършване на вмененото нарушение.
При този изход на производството, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
следва да се осъди ОД на МВР Пазарджик да плати разноски по делото за
един адвокат. Претенцията на жалбоподателя възлиза на 500 лв., които видно
от приложения договор за правна помощ са платени в брой в деня на
подписването му. Направено е възражение за прекомерност, което съдът
намира за неоснователно. Платеното възнаграждение е определено в
законовия минимум, изчислен по реда на чл. 18, ал. 4 от Наредба 1 за
определяне на минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0367-000246/02.04.2024 г.
на Б. Т., на длъжност ВПД Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ
Велинград, с което на Б. Д. З. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
„Крупская“ № 6, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3месеца,
за нарушаване на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да плати на Б. Д. З. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Крупская“ № 6 сумата от 500 лв.,
представляваща разноски за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4