№ 14206
гр. С., 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20231110163468 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по искова молба с вх. № 331582/20.11.2023 г. на К. Д. Б.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу С. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес:
***, К. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и С. К. П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***.
Ищцата – К. Д. Б., твърди, че е наследница на баща си – Д.Б. П., починал
на 23.11.2020 г. Приживе на 12.11.1967 г. последният сключил граждански
брак с майка – М.Н.С., който е бил прекратен чрез развод по исков ред на
20.07.1987 г. Впоследствие, Д.Б. П. сключил втори брак с ответницата С. К. П.,
от който брак били родени две деца, а именно останалите двама ответници –
С. Д. П. и К. Д. П..
Ищцата твърди, че през 1995 г. ответницата С. Д. П. придобила в режим
на съпружеска имуществена общност чрез покупко-продажба следния
недвижим имот: ***, находящ се в ***, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ B СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ***, находящ се в жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор: 68134.619.33,
1
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, който обект е с
площ от 93.59 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата с
идентификатори: на същия етаж: 68134.619.33.1.153, под обекта:
68134.619.33.1.151, над обекта: 68134.619.33.1.157, заедно с избено
помещение № 19, с площ от 4.29 кв.м. и 4.940% идеални части от общите
части на сградата (наричан по-долу за краткост „Имотът“).
Ищцата поддържа, че ½ ид. ч. от имота била придобита от С. Д. П., а
останалата ½ ид. ч. от дъщеря й – С. Д. П., по силата на саморъчно завещание
от 01.12.2003 г., с което баща й – Д.Б. П., е завещал цялото си движимо и
недвижимо имущество в нейна полза. Завещанието било обявено и
впоследствие вписано с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от
12.02.2021 г. при нотариус с рег. № 696 на Нотариалната камара, с район на
действие – К.ски районен съд.
Ищцата твърди, че в нейна полза не са оставени никакви имоти и
движими вещи, поради което счита, че с тази разпоредителна сделка е била
накърнена запазената част от наследството на баща , която се равнява
на 5/24 ид. ч. от процесния имот.
Моли съда на основание чл. 30, ал. 1 ЗН да намали саморъчно
завещание от 01.12.2003 г., извършено от Д.Б. П. в полза на С. Д. П., до
размер 5/24 ид. ч. и същите да бъдат възстановени.
Моли съда да допусне и извърши делба на гореописания имот между
нея, С. Д. П. и К. Д. П., в качеството си на законни наследници при
съответните законови квоти.
Претендира разноски по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
В срока по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на исковата молба от
ответниците. Оспорват предявените искове като недопустими, а в условията
на евентуалност като неоснователни.
Ответницата С. К. П. – втората съпруга на починалия, счита, че е
недопустимо искът за делба да се разглежда в същото производство като иска
по чл. 30, ал. 1 ЗН, тъй като искът за възстановяване на запазената част от
наследството е предявен единствено срещу дъщеря – С. Д. П., а останалите
ответници са страни само по иска за делба.
2
Счита още, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е недопустим спрямо
ответницата С. Д. П., тъй като Д.Б. П. е изготвил завещание, с което се е
разпоредил с цялото си движимо и недвижимо имущество в нейна полза.
Ответницата не претендира своята запазена част от наследството на съпруга
си, поради което счита, че не следва да бъде конституирана като страна в
производството по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН. Не оспорва
действителността на завещателното разпореждане.
Възразява, че ищцата не е конкретизирала дали претендира
възстановяване на 5/24 ид. ч. от цялото наследствено имущество на Д. П., или
5/24 ид. ч. от процесния имот, като отбелязва, че последното би било
недопустимо, тъй като възстановяване на запазена част от наследство може да
се иска от цялата наследствена маса, а не по отношение на конкретна част от
същата.
По отношение на иска за съдебна делба по чл. 34 ЗС, във вр. с чл. 69, ал.
1 ЗН счита, че същият е недопустим по отношение на недвижимия имот с
идентификатор ***, представляващ ***, с адрес: ***, тъй като последният
представлява лично имущество на ответницата в резултат на пълна
трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 СК. Твърди, че
имотът е закупен по време на брака с Д.Б. П. с изцяло лични средства, една
част от които представляват дарение от покойната майка, която сума
последната е получила от продажба на неин собствен имот, находящ се в ***.
Остатъкът от сумата била осигурена изцяло с лични спестявания от трудови
възнаграждения на ответницата. Поддържа, че средствата, придобити по
дарение, и спестяванията от трудови възнаграждения не са част от
съпружеската имуществена общност, поради което процесният апартамент
представлява лично имущество на ответницата по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК.
Евентуално, ако съдът приеме, че не е налице пълна трансформация на
лично имущество, ответницата счита, че е налице частична трансформация
по смисъла на чл. 23, ал. 2 СК, представляваща частта от имота, закупена с
паричните средства, получени по дарение от покойната майка, поради което
съдът следва да допусне делба само по отношение на дела от процесния имот,
който съответства на останалата част от покупната цена на същия, като част от
СИО.
Ответницата моли съда при допускане на съдебна делба на имота
3
същият да бъде възложен в неин дял на основание чл. 349, ал. 1 ГПК.
В случай че съдът допусне делба на процесния имот, ответницата
поддържа, че в делбената маса не са включени всички недвижими имоти,
представляващи собственост на Д.Б. П., тъй като по време на брака с първата
си съпруга – М.Н.С., съпрузите са придобили в режим на СИО недвижим
имот, находящ се в ***, поради което Д.Б. П. притежава ½ ид. ч. от
гореописания имот, както и от всички останали имоти, придобити по време на
брака между М.Н.С. и Д.Б. П. в периода 12.11.2967 г. – 01.01.1988 г.
Ответницата твърди още, че при справка в Имотния регистър е
установила, че Д.Б. П. е бил съсобственик и на ид. ч. от редица недвижими
имоти, находящи се в с. Р., община К., а именно:
Поземлен имот с ид. 63536.51.75, с площ по документи 1 200 кв. м.,
находящ се в обл. К., община К., с. Р., местност Шишманица;
Поземлен имот с идентификатор № 63536.35.27, с площ по документи 1
300 кв. м., разположен в област К., община К., село Р., местност Тухлите;
Поземлен имот с идентификатор № 63536.52.83, с площ по документи
800 кв. м., разположен в област К., община К., село Р., местност
Шишманица;
Поземлен имот с идентификатор № 63536.3.71, с площ по документи 1
740 кв.м., разположен в област К., община К., с. Р., местност Селище;
Поземлен имот с пл. № 203, парцел 8, с площ по документи 391 кв. м. и
изградена в него жилищна сграда с площ от 105 кв. м., разположен в
област К., община К., село Р., местност Шишманица;
Поддържа, че гореописаните имоти са били съсобствени на починалия
Д.Б. П. и неговия брат – А.Б. П., с ЕГН: **********, поради което последният
следва да бъде конституиран като страна в делбеното производство.
Ответницата моли съда да прекрати производството по чл. 30, ал. 1 ЗН
по отношение на нея, както и да приеме за установено по отношение на
наследниците на Д.Б. П., че С. К. П. е изключителен собственик на недвижим
имот с ид. ***, представляващ ***, с адрес: ***, а в условията на евентуалност
– изключителен собственик на съответните идеални части от имота.
При условие че съдът приеме за установено по отношение на
ответницата, че последната е изключителен собственик на процесния имот,
4
моли съда да прекрати производството по съдебна делба на наследството на
Д.Б. П., а ако такава бъде допусната, процесният имот да бъде възложен в дял
на ответницата на основание чл. 349, ал. 1 ГПК.
Претендира разноски.
Ответницата С. Д. П. също поддържа, че предявените от К. Б. Д. искове
са недопустими, а в условията на евентуалност – неоснователни.
Счита, че е недопустимо искът за делба да се разглежда в същото
производство като иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, тъй като искът за възстановяване на
запазената част от наследството е предявен единствено срещу нея, а
останалите ответници са страни само по иска за делба. Поддържа, че така от
петитума на исковата молба не може да бъде установено дали ответницата
претендира възстановяване на запазена част в размер на 5/24 ид. ч. от цялото
наследство на Д.Б. П., или единствено 5/24 ид. ч. от процесния недвижим
имот. Ако се претендира възстановяване на запазената част от цялото
наследствено имущество, твърди, че трябва да бъдат посочени всички
недвижими имоти в патримониума на наследодателя, а ако се претендират
5/24 ид. ч. от имот с ид. ***, искът е неоснователен, тъй като същият е
изключителна собственост на майка й – С. К. П.. Възразява и срещу размера
на идеалните части, за които се иска възстановяване.
По отношение на иска за съдебна делба по чл. 34 ЗС, във вр. с чл. 69, ал.
1 ЗН счита, че същият е недопустим по отношение на недвижимия имот с
идентификатор ***, представляващ ***, с адрес: ***, тъй като последният
представлява лично имущество на ответницата – С. К. П., в резултат на пълна
трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 СК. Твърди, че
имотът е закупен по време на брака с Д.Б. П. с изцяло лични средства, една
част от които представляват дарение от покойната майка, която сума
последната е получила от продажба на неин собствен имот, находящ се в ***.
Остатъкът от сумата била осигурена изцяло с лични спестявания от трудови
възнаграждения на ответницата. Поддържа, че средствата, придобити по
дарение, и спестяванията от трудови възнаграждения не са част от
съпружеската имуществена общност, поради което процесният апартамент
представлява лично имущество на ответницата по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК.
В случай че съдът допусне делба на процесния имот, ответницата
поддържа, че в делбената маса не са включени всички недвижими имоти,
5
представляващи собственост на Д.Б. П., тъй като по време на брака с първата
си съпруга – М.Н.С., съпрузите са придобили в режим на СИО недвижим
имот, находящ се в ***, поради което Д.Б. П. притежава ½ ид. ч. от
гореописания имот, както и от всички останали имоти, придобити по време на
брака между М.Н.С. и Д.Б. П. в периода 12.11.2967 г. – 01.01.1988 г.
Ответницата твърди още, че при справка в Имотния регистър е
установила, че Д.Б. П. е бил съсобственик и на ид. ч. от редица недвижими
имоти, находящи се в с. Р., община К., а именно:
Поземлен имот с ид. 63536.51.75, с площ по документи 1 200 кв. м.,
находящ се в обл. К., община К., с. Р., местност Шишманица;
Поземлен имот с идентификатор № 63536.35.27, с площ по документи 1
300 кв. м., разположен в област К., община К., село Р., местност Тухлите;
Поземлен имот с идентификатор № 63536.52.83, с площ по документи
800 кв. м., разположен в област К., община К., село Р., местност
Шишманица;
Поземлен имот с идентификатор № 63536.3.71, с площ по документи 1
740 кв.м., разположен в област К., община К., с. Р., местност Селище;
Поземлен имот с пл. № 203, парцел 8, с площ по документи 391 кв. м. и
изградена в него жилищна сграда с площ от 105 кв. м., разположен в
област К., община К., село Р., местност Шишманица;
Поддържа, че гореописаните имоти са били съсобствени на починалия Д.Б.
П. и неговия брат – А.Б. П., с ЕГН: **********, поради което последният
следва да бъде конституиран като страна в делбеното производство.
Моли съда да отхвърли иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, а ако бъде
допуснато производството по съдебна делба на недвижими имоти, включени в
наследството на Д.Б. П., в делбената маса да бъдат включени всички
недвижими имоти – собственост на наследодателя.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба и от ответника
К. Д. П., който оспорва предявените искове като недопустими, а в условията
на евентуалност като неоснователни.
Счита, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН и искът по за делба по чл. 34 ЗС следва
да бъдат разгледани в отделни производства поради различие на страните по
6
тях.
По отношение на иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН ответникът
счита, че същият е недопустим спрямо него, тъй като той не оспорва волята на
починалия си баща да прехвърли цялото си движимо и недвижимо имущество
на сестра му, поради което страни в това производство следва да бъдат
единствено ищцата – К. Д. Б., и лицето, в чиято полза е направено
завещателното разпореждане, а именно – С. Д. П..
Възразява, че ищцата не е конкретизирала дали претендира възстановяване
на 5/24 ид. ч. от цялото наследствено имущество на Д. П., или 5/24 ид. ч. от
процесния имот, като отбелязва, че последното е недопустимо, тъй като
възстановяване на запазена част от наследство може да се иска от цялата
наследствена маса, а не по отношение на конкретна част от същата.
По отношение на иска за съдебна делба по чл. 34 ЗС, във вр. с чл. 69, ал. 1
ЗН счита, че същият е недопустим по отношение на недвижимия имот с
идентификатор ***, представляващ ***, с адрес: ***, тъй като последният
представлява лично имущество на ответницата – С. К. П., в резултат на пълна
трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 СК. Твърди, че
имотът е закупен по време на брака с Д.Б. П. с изцяло лични средства, една
част от които представляват дарение от покойната майка, която сума
последната е получила от продажба на неин собствен имот, находящ се в ***.
Остатъкът от сумата била осигурена изцяло с лични спестявания от трудови
възнаграждения на ответницата. Поддържа, че средствата, придобити по
дарение, и спестяванията от трудови възнаграждения не са част от
съпружеската имуществена общност, поради което процесният апартамент
представлява лично имущество на ответницата по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК.
Ако съдът приеме, че ответникът следва да е страна в производството по
делба на наследственото имущество на покойния си баща, поддържа, че в
делбената маса не са включени всички недвижими имоти, представляващи
собственост на Д.Б. П., тъй като по време на брака с първата си съпруга –
М.Н.С., съпрузите са придобили в режим на СИО недвижим имот, находящ се
в ***, поради което Д.Б. П. притежава ½ ид. ч. от гореописания имот, както и
от всички останали имоти, придобити по време на брака между М.Н.С. и Д.Б.
П. в периода 12.11.2967 г. – 01.01.1988 г.
Ответникът твърди още, че при справка в Имотния регистър е установил,
7
че Д.Б. П. е бил съсобственик и на ид. ч. от редица недвижими имоти,
находящи се в с. Р., община К., а именно:
1) Поземлен имот с ид. 63536.51.75, с площ по документи 1 200 кв. м.,
находящ се в обл. К., община К., с. Р., местност Шишманица;
2) Поземлен имот с идентификатор № 63536.35.27, с площ по документи 1
300 кв. м., разположен в област К., община К., село Р., местност Тухлите;
3) Поземлен имот с идентификатор № 63536.52.83, с площ по документи
800 кв. м., разположен в област К., община К., село Р., местност Шишманица;
4) Поземлен имот с идентификатор № 63536.3.71, с площ по документи 1
740 кв. м., разположен в област К., община К., с. Р., местност Селище;
5) Поземлен имот с пл. № 203, парцел 8, с площ по документи 391 кв. м. и
изградена в него жилищна сграда с площ от 105 кв. м., разположен в област К.,
община К., село Р., местност Шишманица;
Поддържа, че гореописаните имоти са били съсобствени на починалия Д.Б.
П. и неговия брат – А.Б. П., с ЕГН: **********, поради което последният
следва да бъде конституиран като страна в делбеното производство.
Моли съда да отхвърли иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН по
отношение на него, а в условията на евентуалност да отхвърли предявените от
К. Д. Б. обективно съединени искове като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
Съгласно указания, дадени с Разпореждане № 109871/02.08.2024 г., с
уточняваща молба № 298179/24.09.2024 г. ответницата С. К. П. уточнява, че
предявява инцидентен установителен иск с правно основание чл. 212 ГПК,
във вр. с чл. 23, ал. 1 СК, а в условията на евентуалност – иск с правно
основание чл. 212 ГПК, във вр. с чл. 23, ал. 2 СК, срещу всички останали
наследници на Д.Б. П., а именно:
К. Д. Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***;
С. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: ***;
К. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Моли съда да признае за установено по предявения от С. К. П., че С. К. П. е
изключителен собственик на недвижим имот с идентификатор № ***,
представляващ *** с адрес: ***, с площ от 93.59 кв. м. и избено помещение №
8
19 с площ от 4.29 кв. м. и 4.940% идеални части от общите части на сградата.
В условията на евентуалност моли съда да признае за установено по
предявения от С. К. П. срещу К. Д. Б., С. Д. П. и К. Д. П. иск с правно
основание чл. 212 ГПК, във вр. с чл. 23, ал. 2 СК, че С. К. П. е изключителен
собственик на част от недвижим имот с идентификатор № ***, представляващ
*** с адрес: ***, с площ от 93.59 кв. м. и избено помещение № 19, с площ от
4.29 кв. м. и 4.940% идеални части от общите части на сградата.
В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещен иск с вх. №
415248/19.12.2024 г. от ответницата К. Д. Б., която оспорва изцяло така
предявените инцидентни установителни искове с правно основание чл. 212
ГПК, във вр. с чл. 23, ал, 1 СК и в условията на евентуалност – чл. 212 ГПК,
във вр. с чл. 23, ал. 2 СК.
Ответницата оспорва фактическите твърдения в молбата, като твърди, че
наследодателят Д. П. е притежавал ½ ид. ч. от правото на собственост върху
процесния имот, тъй като всички материални и нематериални придобивки в
семейството му са се дължали на неговите доходи, които са били необичайно
високи към онзи момент.
Оспорва твърдението, че С. К. П. е изключителен собственик на имота, тъй
като същият не е придобит срещу лично имущество на същата. Поддържа, че
имотът е съпружеска имуществена общност, тъй като е придобит по време на
брака. Твърди, че не са налице други имоти на наследодателя, които да бъдат
включени в делбената маса в настоящия процес.
Моли съда да отхвърли предявените инцидентни установителни искове с
правно основание чл. 212 ГПК, във вр. с чл. 23, ал, 1 СК и в условията на
евентуалност – чл. 212 ГПК, във вр. с чл. 23, ал. 2 СК, както и да й бъдат
присъдени направените по този иск разноски.
Отговор на насрещната искова молба с вх. № 417330/23.12.2024 г. е
получен и от ответника К. Д. П.. Последният не оспорва фактите, на които се
основават предявените искове с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, респ. чл.
23, ал. 2 СК. Счита предявените искове за допустими и основателни.
С Разпореждане № 109871/02.08.2024 г. съдът е дал указания на
ответниците да уточнят дали предявяват иск за делба на други имоти освен
посочения от ищцата К. Б. ***, с ид. ***. С уточняваща молба с вх. №
9
281084/04.09.2024 г. ответниците молят съда да допусне и извърши делба на
всички недвижими имоти, които са били собственост на наследодателя им –
Д.Б. П..
Ответниците предявяват и насрещен иск за делба с насрещна искова молба
с вх. № 361887/11.11.2024 г. срещу К. Д. Б., с ЕГН: ********** и М.Н.С., с
ЕГН: **********, с адрес: ***. Молят съда да допусне и извърши делба на
***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., с адрес на имота в
***, който самостоятелен обект се намира на етаж 3 /три/ в жилищна сграда с
идентификатор 68134.201.162.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.201.162, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент, брой нива на обекта 1 /едно/, с площ 73.36 кв. м., с
прилежащи части: Мазе № 15 /петнадесет/, с площ от 6.48 кв. м. и идеални
части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 68134.201.162.1.16, 68134.201.162.1.14, под обекта:
68134.201.162.1.9, над обекта: 68134.201.162.1.21, представляващ съгласно
документ за собственост: ***, находящ се в *** в жилищната сграда - блок
***, състоящ се от: стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със
застроена площ от 73.36 кв. м., при съседи: изток-фасада, запад – апартамент
на Й., север – апартамент на Н., юг - фасада, отгоре – апартамент на Р., отдолу
– апартамент на М., заедно с избено помещение № 15, с полезна площ от 6,48
кв. м., при съседи: изток – стена, запад – стена, север – мазе на Генчеви, юг –
стена, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
2,073 % идеални части от правото на строеж върху мястото.
С Определение № 49851/06.12.2024 г. съдът прекратява делото по
отношение на искова молба № 361887/11.11.2024 г. от С. П., К. П. и С. П.,
предявена срещу К. Б. и М.С., за включване в делбата на гореописания
недвижим имот с ид. *** и връща исковата молба. Последната се явява
недопустима с оглед на факта, че ищците не са обосновали правен интерес от
предявяване на иска за делба, предвид твърденията им в молба с вх. №
361887/11.11.2024 г. и тези в отговорите на първоначално предявената искова
молба. Исковата молба е недопустима и тъй като не е налице спор между С.
П., К. П., С. П. и К. Б. по отношение на факта, че по силата на завещателно
разпореждане, направено от наследодателя – Б. П., в полза на С. П.,
последната е придобила притежаваните от него недвижими имоти. В
10
допълнение, дори да се приеме, че искът е предявен само от С. П. срещу М.С.,
то същият отново би бил недопустим с оглед обстоятелството, че М.С. е трето
на сънаследниците лице по смисъла на чл. 345 ГПК.
По отношение на включване в делбата на други недвижими имоти:
В ОИМ на С. П. (л.66), в ОИМ на С. П. ( л. 76) и ОИМ на К. П. (л. 86) е
изложено, че починалия Д.Б. П. и неговия брат – А.Б. П. са притежавали
сънаследствени имоти (5 на брой), намиращи се в област К., поради което
последният следва да бъде конституиран като страна в делбеното
производство по отношение на тези имоти. С. П. и К. П. не са сезирали съдът с
конкретен петитум за включване в делбата на тези имоти, нито е предвила иск
срещу А. П.. С. П. не е сезирала съдът с конкретен петитум за включване в
делбата на тези имоти, нито е предвила иск срещу А. П., направила е общо
искане – ако се допусне делба, то да бъдат включени всички недвижими имоти
собственост на наследодателя.
С разпореждане № 109871/02.08.2024 г. (л. 95) съдът е дал ясни указания
на С. П., С. П., К. П. да конкретизират дали предявяват иск за делба на други
имоти, освен посочения от ищеца К. Б. недвижим имот с идентификатор ***.;
при положителен отговор да представят поправена искова молба с препис за
насрещната страна, в която да индивидуализират ответниците, да посочат
основание за възникване на съсобствеността; да посочат всички
съсобственици на имотите; да индивидуализират имотите; да сезират съда с
изричен петитум във връзка с иск за делба на недвижимите имоти. Страните са
предупредени за неблагоприятните последици.
Съдът е продължил неколкократно срока за изпълнение на указанията.
В предоставения на страните срок, същите не са сезирали съда с изричен
диспозитив относно включване в делбата на 5 на брой поземлени имот
намиращи се в област К., съсобствени между починалия Д.Б. П. и неговия
брат – А.Б. П., нито са отправили иск за делба срещу последния. Поради което
съдът е счел че не е сезиран с искане за включване в делбата на други имоти.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Ищцата – К. Д. Б., предявява следните обективно и субективно
съединени искове:
11
Иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН срещу ответницата С. Д. П. с
предмет намаляване до размера, необходим за допълване на ищцовата
запазена част, на извършено в нейна полза от Д.Б. П. саморъчно
завещание от 01.12.2003 г.;
В условията на евентуалност, в случай, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН бъде
уважен, предявява иск по чл. 341 ГПК, във вр. с чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН
срещу ответниците С. К. П., С. Д. П. и К. Д. П. за делба на следния
недвижим имот: ***, находящ се в ***, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ***, находящ се в жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор:
68134.619.33, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, който обект е с площ от 93.59 кв. м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж:
68134.619.33.1.153, под обекта: 68134.619.33.1.151, над обекта:
68134.619.33.1.157, заедно с избено помещение № 19, с площ от 4.29
кв.м. и 4.940% идеални части от общите части на сградата.
2. Ответницата – С. К. П., предявява следните обективно и субективно
съединени искове:
Инцидентен установителен иск с правно основание чл. 212 ГПК, във вр.
с чл. 23, ал. 1 СК срещу за признаване на установено по отношение на
ответниците К. Д. Б., С. Д. П. и К. Д. П., че ищцата е изключителен
собственик на ***, находящ се в ***, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ***
В условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 212 ГПК, във
вр. с чл. 23, ал. 2 СК за признаване на установено по отношение на
ответниците К. Д. Б., С. Д. П. и К. Д. П. , че ищцата е изключителен
собственик на част от гореописания процесен имот.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът в определението за насрочване се е произнесъл по този въпрос, но за
пълнота на решението ще преповтори мотивите си.
На първо място, допустимостта на съединяването на искове в делбеното
12
производство е обусловена от неговата крайна цел, а именно ликвидиране
състоянието на съсобственост. В този смисъл в делбата е допустимо
съединяване на искове, касаещи принадлежността на правото на собственост
върху имуществото, предмет на делба по конкретното делбено дело, кръга от
лица, на които това право принадлежи, както и окончателното уреждане на
отношенията по повод съсобствеността.
С оглед изричната норма на чл. 343 ГПК в производството за делба се
решават и споровете относно завещания, истинността на писмени
доказателства, както и исканията за намаляване на завещателни
разпореждания, какъвто именно представлява предявения от ищцата К. Д. Б.
иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
Съдът не възприема възражението на ответниците, че искът за делба и
искът за възстановяване на запазена част от наследството на Д.Б. П. следва да
бъдат разгледани в отделни производства, тъй като макар въпросите кои от
страните в делбеното производство и при какво съотношение в правото на
собственост ще се явят съсобственици е преюдициален по отношение делото
за делба, същите могат да бъдат разгледани в самото делбено производство,
без необходимост от разделяне на исковете по реда на чл. 210, ал. 2 ГПК.
Фактът, че първият иск е предявен срещу един ответник – С. Д. П., а искът
за делба е субективно съединен срещу последната, нейния брат – К. Д. П., и
нейната майка – С. К. П., не противоречи на разпоредбата на чл. 210, ал. 1
ГПК. Тя трябва да се тълкува стеснително, а именно че би било недопустимо в
делбеното производство да се разглеждат спорове за материално право с лица,
за които не се твърди да са съсобственици към момента на предявяване на
иска. В настоящия случай и двамата ответници имат основание да
претендират наличието на права в съсобствеността – на основание
наследяване по закон, като С. К. П. предявява и иск за трансформация на
лично имущество по чл. 23 СК, който се явява преюдициален за иска с правно
основание чл. 34 ЗС, във вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН, поради което следва да бъде
разгледан в същото производство. Въпросът относно действителното наличие
на тези права и тяхното съотношение се отнася до съществото на спора, а не
до неговата допустимост.
По отношение на възражението на ответниците срещу предявения иск с
правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, че ищцата К. Д. Б. не е конкретизирала дали
13
се претендира възстановяване на 5/24 ид. ч. от цялото наследствено
имущество на наследодателя, или единствено на 5/24 ид. ч. от правото на
собственост върху недвижим имот с ид. № 68134.619.33.1.151, което би се
явило недопустимо, тъй като възстановяване на запазена част от наследство
може да се иска само по отношение на цялото наследствено имущество, съдът
намира същото неоснователно.
Съдът е обявил за безспорни следните обстоятелства:
Не се спори, а и видно от Удостоверение за наследници с изх. № 06351 от
17.06.2021 г. на СО, район „Подуяне“, че след смъртта си Д.Б. П. е оставил
следните наследници по закон:К. Д. Б., С. К. П., С. Д. П., К. Д. П..
Не се спори, а и видно от Удостоверение за сключен граждански брак №
011168/23.05.1991 г. на Общински народен съвет „Сердика“, че наследодателят
Д.Б. П. е живял в граждански брак със С. К. П., с ЕГН: **********, до
момента на смъртта си – 23.11.2020 г.
Не се спори, а и видно от Протокол за обявяване на саморъчно завещание с
рег. № 806 от 12.02.2021 г., че наследодателят Д.Б. П. е завещал в полза на
дъщеря си – С. Д. П., цялото си движимо и недвижимо имущество.
По иска с правна квалификация с чл. 23, ал. 1 СК и евентуалния иск по чл.
23, ал. 2 СК:
Основателността на претенцията по чл. 23 СК за пълна (чл. 23, ал. 1 СК),
респективно частична трансформация (чл. 23, ал. 2 СК) на лично имущество,
предполага доказването на факта на влагане на лични средства от ищцата към
момента на придобиване на имота, като меродавният момент на придобиване
при покупко – продажбата е заплащането на покупната цена за имота.
Ирелевантен е и не се изследва приносът на другия съпруг по смисъла на това
понятие, произтичащ от разпоредбата на чл. 21, ал. 2 СК. В тежест на
ответниците е да докажат твърденията си, въведени с отговорите на исковата
молба.
Както се приема в Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. на ВКС по
т.д. № 2/2022 г., ОСГК, докладчик съдията Гергана Никова, уредената в чл. 23
СК трансформация на лично имущество е самостоятелно основание за
възникване на лично притежание, наред с посочените в чл. 22 СК.
Новопридобитото става лично по силата на закона. За него презумпцията за
14
съвместен принос изобщо не действа, поради което обосноваването на лично
притежание не преминава през оборването й. Съпругът, който твърди, че е
титуляр на конкретно вещно право поради трансформация, трябва да
докаже произхода на средствата, вложени в придобиването, за да се приеме,
че то представлява преобразуване на негово лично имущество.
Съгласно чл. 23, ал. 1 СК „Лични са вещните права, придобити по време на
брака изцяло с лично имущество.”, като следва да се има предвид, че целта на
разпоредбата да се ограничи възможността за трансформиране на лично
имущество, като преобразуването не се допуска за всякакво лично
имущество на съпрузите.
Несъмнено в обхвата на подлежащото на трансформиране лично
имущество попадат вещните права по чл. 22, ал. 1 СК - вещните права,
придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство
и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил (изр. първо).
Основанието за изключването на вещните права, придобити преди брака, от
обхвата на СИО е изначалната невъзможност другият съпруг да има принос
в придобиването им (така горецитираното ТР №2/2025). Това изцяло важи и за
другите имуществени права, придобити преди брака, поради което и те са
годно средство за трансформация по чл. 23 СК. Основанието за изключването
на вещните права, придобити по наследство (включително при частно
завещателно разпореждане) или по дарение, от обхвата на СИО е строго
личният характер на придобиването при отсъствието на задължение за
насрещна престация от наследника и надарения.
В конкретния случай, С. П. твърди, че апартамента е закупен със средства
от дарение от майка й, както и с лични спестявания от трудови
възнаграждения.
Съдът намира, че в хода на делото, не се доказа С. П. да е получила дарение
от майка й с предмет пари, нито да е получила каквато и да е сума пари от
нея, нито да е платила част от цената за покупката на апартамента с пари
получени като дарение от майка си. Показанията на свидетеля допусната на
страната на С. П. - Д.К.И. са изключително общи, не са подробни, нито пълни.
Свидетелката на въпроси на съда не може да отговори кой е продал
апартамента намиращ се в ***”, нито кой е закупил този в *** свидетелката не
знае какъв е произхода на средствата с които е закупен процесния апартамент,
15
нито правено ли е парично дарение в полза на С. П. от майка й. Други
доказателства от страна на С. П. не са ангажирани във връзка с дарението.
Показанията на свидетеля на страната на К. Б. - М.Н.С. са непоследователни
по отношение на факта кой е закупил ***.
По делото не се доказа и твърдението, че част от средствата за покупка на
апартамента са от лични спестявания от трудови възнаграждения С. П..
Представените от същата документи от НОИ, трудова книжа и други във
връзка с получените трудови възнаграждения и осигурителен доход, не водят
до друг извод. Не се установи преди,по време на сделката страната да е
притежавала спестявания, нито техния размер, нито произхода им, нито че
именно с тях е платила част от продажната цена на апартамента.
Следва да се има предвид, че дори по делото бе установено, че С. П. има
спестявания от трудови възнаграждения, за да попадне случая в приложното
поле на чл. 23 СК е необходимо не само средставата да са лични, а и да са
получени от продажбата на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК.
Както се приема в Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. на ВКС по т.
д. № 2/2022 г., ОСГК: при приложим за имуществените отношения между
съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК не е достатъчно плащането на
цената на недвижим имот по време на брака да е извършено от личен влог на
единия съпруг, за да се приеме за доказано, че е осъществена трансформация
в полза на съпруга-титуляр на вземането по влога. На влог обичайно се
съхраняват както средства, влагането на които би съставлявало проявна форма
на материален принос по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК (а именно: получени от
трудово възнаграждение за положен труд по трудово или служебно
правоотношение, доходи от упражняване на свободна професия, занаят или
търговска дейност, включително като едноличен търговец, съдружник или
акционер в търговско дружество и др., приходи от продажбата на имущество,
придобито и притежавано от съпрузите в режим на СИО), а така също и
средствата, получени от продажбата на лично имущество по чл. 22, ал. 1
СК. Само влагането на последните ще има за последица осъществена
трансформация по чл. 23 СК, защото характерът на собствеността върху
вещите е функция на средствата, чрез които са придобити. По тази причина,
макар паричните влогове да са лични на съпруга-титуляр, плащането на
цената за придобиването на вещно право със средства от паричен влог не е
16
достатъчно, за да се формира извод за доказана трансформация по чл. 23
СК. Такава би била налице, ако постъпленията по влога са формирани в
резултат от осребряването на имущество, за което законът допуска
преобразуване.
В обобщение, искът по чл. 23, ал. 1 СК за пълна трансформация е
неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователен е и евентуалния иск по
чл. 23, ал. 2 СК за частична трансформация, предвид вече изложените мотиви,
към които съдът препраща, във връзка с недоказаността, че част от
продажната цена на апартамента е с произход - дарение в полза на С. П. от
страна на майка й.
По иска с правна квалификация чл. 30, ал. 1 ЗН:
Ищецът по иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН следва да докаже
следните обстоятелства: 1) че е сред кръга от наследници с право на запазена
част, посочен в чл. 28, ал. 1 ЗН – низходящи, родители или съпрузи; 2) че
наследодателят им се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество чрез
завещание в полза на ответниците; 3) че наследодателят е излязъл извън
разполагаемата си част, като се е разпоредил с посочените в исковата молба
имоти в полза на ответницата, с което е накърнил запазената част на ищците
от наследството му.
По отношение на въпроса следва ли да се състави наследствена маса или
не:
Когато завещателното разпореждане е универсално /тоест, когато с него
наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество или с дробна част от
него/, съгласно чл.16, ал.1 ЗН то придава качеството на наследник на лицето, в
полза на което е направено. Като наследник, лицето, в полза на което е
направено универсалното завещание, придобива не само всички права на
наследодателя, но и става отговорно за всички негови задължения. Поради
това при предявен иск за намаляване на универсалното завещание до размера
на запазената част на наследник по закон не е нужно да бъде образувана
маса по чл.31 ЗН, а намалението следва да се извърши направо в дробна част,
съответстваща на запазената част на наследника по закон съобразно
разпоредбата на чл.29 ЗН. Образуването на наследствена маса по чл.31 ЗН е
необходимо само тогава, когато е завещана определена вещ или вземане
/тоест, само при завет/, за да може да се определи чистия актив на
17
наследството, тъй като само от този актив могат да се облагодетелстват
заветниците - Решение № 25/12.02.2016 г. по гр.д. № 4119/2015 г., I г.о. ВКС.
За да се уважи иска за възстановяване на накърнена запазена част, като се
намали дарственото разпореждане, следва да са налице следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наследодателят да е починал; 2) ищецът
да е наследник по закон на починалия наследодател и 3) предписаната в чл. 29
ЗН запазена част на наследниците да е била накърнена с дарственото
разпореждане или със завещателно разпореждане от техния общ
наследодател.
По делото се установи, че Д. П. е починал, както и че е оставил следните
наследници по закон:К. Д. Б., С. К. П., С. Д. П., К. Д. П.; както и че
наследодателят Д.Б. П. е завещал в полза на дъщеря си – С. Д. П., цялото си
движимо и недвижимо имущество; наследодателят Д.Б. П. е живял в
граждански брак със С. К. П., до момента на смъртта си – 23.11.2020 г.
Саморъчното завещание (т. нар. олографно завещание) е частен
диспозитивен документ, който е подписан от завещателя, поради което при
липсата на доказателства за неговата неавтентичност, той обвързва
наследниците на починалото лице с извършените от последното
разпореждания mortis causa с имуществото му и произтичащите от тях права и
задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Съдът намира, че са спазени императивните изисквания на чл. 13 ЗН, във
вр. чл. 21, във вр. чл. 25 ЗН, поради което процесното завещание е породило
своя правен ефект.
Основен принцип при тълкуването на сделките mortis causa е същите да се
тълкуват освен с всички общо известни правила на тълкуването, така и в
ползва на валидността (in favorem validitatis). В случая при спазване на
посочения принцип за тълкуване на сделките по повод на смърт, както и при
приложението на чл. 20 ЗЗД – с оглед извършване на граматическо,
систематично и телеологическо тълкуване, настоящият съдебен състав
намира, че в случая извършеното разпореждане от наследодателя по повод на
смърт има характер на общо завещателно разпореждане по смисъла на чл. 16,
ал. 1 ЗН. Според посочената новела, завещателните разпореждания, които се
отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се
наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което
18
са направени. В тази насока по per argumentum a fortiori от Решение No 276 от
5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. No 2959/2013 г., I г. о., ГК , в което е възприето, че
„Когато е завещано конкретно имущество, но от доказателствата по делото е
видно, че то изчерпва имуществото, останало след смъртта на наследодателя,
завещанието следва да се приеме за общо по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН.“.
В процесния случай, безспорно волята на завещателят – води до извод, че
същият се е разпоредил с имуществото си чрез сделка mortis causa, която е
направила ответницата С. П. универсален и единствен правоприемник –
наследник по завещание, което се ползва с предимство пред наследниците по
закон.
В случая с оглед нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН, ищеца се явява наследник по
закон на починалия наследодател. Според правилото на чл. 29, ал. 1 и ал. 3 ЗН
– запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато
наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него –
1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на
наследодателя. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3,
когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил
низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на
всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при
две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от
наследството.
Тоест, при тълкуването и приложението на посоченото правило следва, че
запазената част когато е налице съпруг и три и повече деца е налице, както
следва: запазена част на съпруга и децата – 5/6, съответно разполагаема част –
1/6. Тъй като наследниците не са задължителни необходими другари, то
следва, че всеки от наследниците – при прости аритметически изчисления има
5/24 ид. ч. от запазената част .
Следва да се приеме, че когато запазената част от наследството е накърнена
със универсално завещание, то намалението се извършва в идеална част от
предмета на завещанието, съответна на запазената част, без да се формира
наследствена маса. В тази хипотеза, както при накърняване с универсално
завещание, запазената част се възстановява като дробна част от
наследството, в случая от наследствените имущества.
Правилата на чл. 36 ЗН не намират приложение, защото те се отнасят до
19
завет и дарение на отделни наследствени имоти, а не до разпореждане с
цялото наследство – в този смисъл напр. Решение No 229/05.12.2013 г. по гр. д.
No 3663/2013 г. на ВКС,II Г. О.
Следователно запазената част е накърнена, поради което претенцията
следва да бъде уважена, като извършеното завещание в полза на ответницата
следва да бъде намалено с размера на запазената част. Тоест, ако завещанието
не беше извършено, общият наследодател би имал 1/6 ид. част в разполагаема
част, като останалите 5/6 идеални части са запазена част. Предвид това и с
оглед размера на запазената част от ищеца, следва извод, че последния би
имал 5/24 ид. част от собствеността върху наследствените имущества, колкото
е и необходимо за възстановяването на запазената им част.
С оглед изложеното, предявения иск следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правна квалификация чл. 341 ГПК, във вр. с чл. 34 ЗС и чл. 69
ЗН:
По предявения иск за делба с правна квалификация чл. 341 ГПК, във вр. с
чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 69, ал. 1 от ЗН ищците следва да докажат следните
материални и процесуални предпоставки: 1) съсобственост върху
недвижимите имоти – предмет на делбата 2) че предметът на делбата е годен
обект на правото на собственост; 3) размера на притежавания от всеки
съсобственик дял от вещта. Всеки съделител носи доказателствената тежест
да установи осъществяването на наведените от него правопогасяващи и
правоизключващи възражения и следва да докаже притежаваните от него
идеални части от съсобствените процесни имоти.
Предвид уважаването на иска за възстановяване на запазена част на ищцата
К. Б. от наследството на Д. П., то следва да се приеме, че същата притежава
5/24 ид.ч. от недвижимия имот - апартамент 141, ответницата С. П. притежава
19/24 ид.ч. по силата на универсалното завещателно разпореждане, а
ответницата С. П. притежава ½ ид.ч. след прекратяване на СИО, следователно
имота следва да се допусне до делна при квоти:
К. Б. - 5/48 ид.ч.
С. П. - 19/48 ид.ч.
С. П. - 24/48 ид.ч.
К. П. не притежава ид.ч. от имота и иска срещу него следва да се отхвърли.
20
По разноските:
Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността
на дяловете им, включително разноските по чл. 78а, ал. 1 ГПК. По
присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по
чл. 78 и 78а ГПК. Разноски за делбеното производство се присъждат с
крайния акт, приключващ втора фаза. Изключение от това правило е налице,
когато в първа фаза на делбеното производство са присъединени за
разглеждане други искове.
В случая в делбеното производство е присъединен за разглеждане иск по
чл. 30 ЗН, който е уважен, поради което и разноските се разпределят по
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК и се дължат на ищеца К. Б.. Последният
своевременно е претендирал съобразно представения списък разноски за
държавна такса - 50,00 лв., и адвокатско възнаграждение в размер на 3000
лева. Предвид липсата на разграничаване на възнаграждението по отделно за
иска за възстановяване на запазена част и иска за делба, то съдът намира че
платеното възнаграждение за всеки е по 1500 лв. Следователно на страната
следва да се присъдят 1500 лв. Не е направено възражение за прекомерност.
С оглед отхвърлянето на исковете на С. П. по чл. 23 СК, право на разноски
имат К. Б.,С. П. и К. П., които не са претендирали разноски по отношение на
тези искове, както и не са представили доказателства, че са сторили такива.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, СЪДЪТ
РЕШИ:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30 ЗН, универсалното завещателно
разпореждане извършено със саморъчно завещание от 1.12.2003 г. от Д.Б. П.,
ЕГН **********, починал на 23.11.2020 г., в полза на С. Д. П., ЕГН
**********, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на К. Д. Б., ЕГН:
**********, в размер на 5/24 идеални части от наследството на Д.Б. П., ЕГН
**********, починал на 23.11.2020 г.
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 34 от ЗС да се
извърши съдебна делба на следния недвижим имот:
***, находящ се в ***, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ B
21
СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ***, находящ се в жилищна сграда – многофамилна, разположена
в поземлен имот с идентификатор: 68134.619.33, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда,
или в сграда със смесено предназначение, който обект е с площ от 93.59 кв. м.,
при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия
етаж: 68134.619.33.1.153, под обекта: 68134.619.33.1.151, над обекта:
68134.619.33.1.157, заедно с избено помещение № 19, с площ от 4.29 кв.м. и
4.940% идеални части от общите части на сградата,
между :
К. Д. Б., с ЕГН: **********, С. К. П., с ЕГН: **********, С. Д. П., с
ЕГН: **********,
при квоти:
1.К. Д. Б. -5/48 ид.ч.
2.С. К. П. - 24/48 ид.ч.
3.С. Д. П. - 19/48 ид.ч.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за делба предявен срещу К. Д. П., с ЕГН:
**********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. П., ЕГН: **********, срещу К. Д. Б., с
ЕГН: **********, С. Д. П., с ЕГН: **********, К. Д. П., с ЕГН: **********,
иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за установяване, че е изключителен
собственик поради трансформация на лично имущество на:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ B СГРАДА с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. П., ЕГН: **********, срещу К. Д. Б., с
ЕГН: **********, С. Д. П., с ЕГН: **********, К. Д. П., с ЕГН: **********,
евентуален иск с правно основание чл. 23, ал. 2 СК за установяване, че е
собственик поради придобиване отчасти с лично имущество на част от
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ B СГРАДА с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на ***.
ОСЪЖДА С. Д. П., с ЕГН: ********** да заплати на К. Д. Б., с ЕГН:
**********, разноски сторени в производството по иска по чл. 30 ЗН в размер
на 1550 лв.
22
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
23