Р
Е Ш Е Н И Е
№ 971
град Пловдив, 26.05.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно
дело № 2809 по описа за 2022 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 9б, изр.2,
вр. с чл. 4, ал.1,
изр.2 от ЗМДТ във вр. с чл. 144, ал.1
и чл. 156
- чл. 161 от ДОПК.
Делото е образувано по жалба на „ЛУМИ” ЕООД, ЕИК
********* срещу Акт за установяване на задължения № 212/03.08.2022г., съставен от
Т.Д.П.-Г. главен инспектор в „Ревизии и контрол“, сектор „МДТ - Събиране и
контрол” на Община „Родопи”, в частта му потвърден с Решение № 57/27.09.2022 г.
на решаващия орган по чл. 107, ал. 4 от ДОПК, с който са били установени
задължения на дружеството за такса битови отпадъци - за компонента „чистота на
териториите за обществено ползване“ за периода от 01.01.2020 г.до 31.12.2021г. ,
в размер на 8776,11 лв. – главница и 1223,73 лв.- лихва за забава към
04.08.2022 г.
В жалбата са развити доводи за непредоставяне на услугите
по чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
упълномощените адвокати П. и Г.,
включително с представената от тях писмена защита. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът – Началник отдел "Финансова
политика" при Община Родопи, чрез упълномощената адв. М., изразява в
съдебно заседание и в представената писмена защита становище за отхвърляне на жалбата
като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира жалбата за допустима и основателна, при установено от фактическа страна следното:
С оспорения акт се обосновава, че съгласно чл. 62 от ЗМДТ такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
Посочва се, че дължимостта на ТБО се поражда от наличието на установената в
закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл.64,
ал.1 от ЗМДТ във връзка с чл. 11 от ЗМДТ, като в случая от представените и
приети по делото декларации по чл.14 от ЗМДТ, същата се твърди да е налична. Няма спор, че имотите на „Луми“ ЕООД
се намират извън строителни граници в землищата на с. Оризари и с. Кадиево,
общ. „Родопи“, същите не попадат в границите определени с раздел II, 2.1.9. и
т. 2.1.13 на Заповедите на кмета на община „Родопи“. Съгласно Раздел II, т.
2.2. на представените по делото Заповед № 752 от 31.07.2019 г. и Заповед № 927
от 10.09.2020 г. на Кмета на община „Родопи“/л.208 и сл./, с които се определят
границите, в които се предлагат услугите по чл. 62 от ЗМДТ е определено, че
поради спецификата на теренните условия, както и за имоти, непопадащи в
определените граници, са определени граници на районите, в които ще се
предлагат и извършват само услугите: „Обезвреждане на битови отпадъци в депа
или други съоръжения за битови отпадъци“ и „Поддържане на чистота на територии
за обществено ползване“, както следва: имоти, които не са посочени в т. 2.1 на
посочените заповеди; незастроени УПИ в регулацията на населените места;
незастроени УПИ в земеделски земи и горски територии; незастроени имоти,
попадащи в земеделски земи и в горски територии. Административният орган
поддържа, че в конкретния случай недвижимите имоти собственост на „Луми“ ЕООД
са незастроени и попадат съгласно чл. 10, ал.11, т. 2 от Наредба № 7 на
Общински съвет „Родопи“ за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги, в обхвата на раздел II, т. 2.2.7 на посочените заповеди в
границите на районите, в които Общината предлага и извършва само услугите: 1.Обезвреждане
на твърди битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци
(обезвреждането се извършва в Регионално ДТБО Цалапица) и 2.Поддържане на чистота на териториите за обществено
ползване. Както се каза със Заповед № 752/31.07.2019 г. и Заповед №
927/10.09.2020 г., издадени на осн. чл. 62 и чл. 63 от ЗМДТ, е видно, че са
определени границите на районите, в които ще се извършват всички видове услуги,
включително и оспорения компонент „чистота на териториите за обществено
ползване“. В така посочените граници, конкретно за с. Оризаре и с. Кадиево,
където се намират процесните имоти, е посочено, че услугите се извършват в
имотите, които са в регулация на населеното място, както и конкретно цитирани
имоти, сред които не попадат тези, собствени на дружеството - жалбоподател. Дори
и да бъде прието, че имотите на дружеството жалбоподател, намиращи се извън
строителните граници на с. Оризаре и с. Кадиево, все пак попадат в
териториалния обхват на заповедите по чл. 63 от ЗМДТ, то в настоящия случай не
е налице втората предпоставка - общината фактически да е предоставила спорната
услуга „чистота на териториите за обществено ползване“, което да обоснове
пораждане на задължение за заплащането й. По делото е представена многотомна
административна преписка, но от представените с нея доказателства не може да бъде
изведен несъмнен извод, че действително е била предоставяна услугата
„поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване” извън
населеното място на селата Оризаре и Кадиево. Представените трудови договори,
длъжностни характеристики на общинските служители, ангажирани с поддържането на
чистотата в района, дневни протоколи за приемане на извършена работа /л.247 и
сл./ за с. Оризари; трудови договори, длъжностни характеристики на общинските
служители, ангажирани с поддържането на чистотата в района, дневни протоколи за
приемане на извършена работа /л.1589 – л.3422./ за с. Кадиево. Списък на
автомобили за винетни стикери за 2020 г. /л.3423/; касов бон за закупен винетен
стикер на стойност 97 лв., Искане за извършване на разход с код 159(1) от 03.02.2020
г., фактура от 30.06.2020 г. за извършен ГТП, Квитанция № 4450 от 02.04.2020
г., издадена от „Амарант България“ ООД за начислена застрахователна премия,
фактура от доставчик „Салина 7“ ЕООД от 31.08.2020 г. за доставка на течни
горива, придружена с платежно нареждане за същата сума /л.3488 и сл./; фактури
за доставка на горива от „Бент ойл“АД; фактури от 30.06.2020г. и 31.08.2020г. /л.3636
и сл./ издадени от „КМД“ ЕООД за заплащане на услугата - извозване на
строителни отпадъци; кантарни бележки,
не доказват фактически да е била извършвана оспорената услуга. По делото няма представени графици за работа
на служителите, доклади от проверяващи служители, отчети за обема, времето и
мястото на предоставяне на услугата, пътни листи, с които да се констатира
фактът на поддържането на чистотата в съответните площи и обемът на извършената
работа. Не е представен договор за ползване на депо за отпадъци, от който би
могло да бъде изведен извод, че отпадъци
се събират в резултат на предоставяне на услугата „чистота на териториите за
обществено ползване“ и такива отпадъци се депонират на конкретно мястое. От друга
страна протоколите за приемане на извършена работа не съответстват на никакви
графици, планове, отчети за обема, времето и мястото на предоставяне на
услугата, за да бъдат съпоставени. Приложените по делото трудови договори сочат
на осигурен кадрови потенциал на община Родопи да осъществи задължението си да
поддържа чистотата на териториите за обществено ползване, но не и че това е
реално осъществено. По делото не са приложени графици, протоколи или други
доказателства от които да е видно, че назначените работници по чистотата в
конкретни дни са извършвали своята дейност по поддръжка на териториите за
обществено ползване, а не по сметопочисване или сметоизвозване например“ /
Решение № 9527/14.04.2020 г. по адм. дело № 13367/2019 г. по описа на ВАС/ . По
конкретния правен спор е необходимо да
бъде установено, че на територията на с.Оризари и с. Кадиево общ.Родопи е
извършвана поддръжка на чистотата на обществените територии. От доказателствата
по делото не се извежда изводът, че
имотите собственост на „Луми” ЕООД са включени в териториалния обхват на
издадените от Кмета на Община Родопи заповеди по чл.63, ал.2 от ЗМДТ. Вярно е,
че територията на селото е вписана в тях, но се има предвид само тази която е
включена в регулация. Употребеният от общинската администрация термин означава,
че това са имотите, които са урегулирани. ЗМДТ не борави с понятието имоти в
регулация, а говори за „строителните граници на населеното място”. Съгласно §5,
т.6 от ЗУТ, строителните граници на населеното място са тези определени с
устройствен план, без да се включва землището. Добилото гражданственост понятие
„в регулация” и употребеният в ЗМДТ израз „строителните граници на населеното
място” са идентични по своето съдържание, тъй като включват в себе си
територия, който по своя характер е урбанизирана. В конкретния случай не е
установено по делото, че процесните имоти са част от тази територия. Изрично в
декларациите, въз основа на които се определя задължението за ТБО – чистота на
обществените територии, е посочено, че недвижимите имоти се намират извън
строителните граници на населеното място. В заповедите, които кметът е издал по
реда на чл.63, ал.2 от ЗМДТ не е предвидено изрично, че услугите, които
общината предоставя се отнасят и за „Луми“ ЕООД. Дори да се приеме, че
процесните имоти са в териториалния обхват на заповедите по чл.63, ал.2 от ЗМДТ
издадени за съответните години, то не е безспорно установено, че услугата е
реално извършвана. Липсат доказателства
за реално извършване на услугата. Относима към материалната законосъобразност
на оспорения АУЗ е и нормата на чл. 71 от ЗМДТ, която следва да се приложи в
редакцията ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., тъй като както е
каза по – горе, с изменението в ДВ, бр. 88 от 2017 г., видно от ПЗР на ЗИД на
ЗМДТ, § 21, законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 5
относно чл. 66, ал. 3, т. 1, § 15, 16, 17 и 20, които влизат в сила от деня на
обнародването на закона в "Държавен вестник". Разпоредбата на чл. 71
от ЗМДТ не е между посочените, които влизат в сила от деня на обнародването на
закона в "Държавен вестник". Преди 01.01.2020 г. отново е направено
изменение с ЗИД на ЗКПО на § 21 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ, публикувано в ДВ бр. 14
от 2021 г., като е предвидено, че направените изменения на ЗМДТ, включително и
на чл. 71 влизат в сила от 01.01.2022 г. Отново с § 15 г) от ПЗР на Закон за
изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците, обн. ДВ бр. 14 от 2021 г., в сила от
17.02.2021 г., е отложено влизането в сила на измененията на § 21 от ЗИД на ПЗР
на ЗМДТ като същите щели да влязат в сила първи януари на втората година,
следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и
жилищния фонд в Република България през 2021 г., т. е на 01.01.2023 г. Следователно, изменената редакция на чл. 71
от ЗМДТ, влиза в сила на 01.01.2023 г. При това положение за релевантния период
е приложима редакцията на чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ /ДВ, бр. 101 от 2013 г.,
в сила от 01.01.2014 г. /, съгласно която не се заплаща такса за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се
предоставя от общината; и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци -
когато няма такива. Или иначе казано, таксата битови отпадъци не е данък и
нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в
закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект, а се
изисква и фактическо престиране и ползване на услугата в отделните компоненти
като условие за законосъобразното установяване на този вид задължения, в
какъвто смисъл е константна практиката на Върховен административен съд.
В случая, съдът намира, че от доказателствата по
делото не се установява наличието на всички предпоставки, от които възниква
задължението за заплащане на този компонент от такса битови отпадъци.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, които се
констатираха в размер на 1450 лв.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения № 212/03.08.2022г.,
съставен от Т.Д.П.-Г. главен инспектор в „Ревизии и контрол“, сектор „МДТ -
Събиране и контрол” на Община „Родопи”, в частта му потвърден с Решение №
57/27.09.2022 г. на решаващия орган по чл. 107, ал. 4 от ДОПК, с който на „ЛУМИ” ЕООД, ЕИК *********, са били
установени задължения на дружеството за такса битови отпадъци - за компонента
чистота на териториите за обществено ползване, за периода от 01.01.2020 г.до
31.12.2021г. , в размер на 8776,11 лв. – главница и 1223,73 лв.- лихва за
забава към 04.08.2022 г.
ОСЪЖДА Община Родопи да заплати на „ЛУМИ” ЕООД, ЕИК *********
разноските по делото в размер на 1450лв. (хиляда четиристотин и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: