Р Е
Ш Е Н
И Е
№72
гр. Варна, 19.03.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на деветнадесети
февруари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№29 по описа за 2019г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от Л.И.К., чрез адв.З., срещу постановеното решение
№770/18.10.2018г. по т.д.№937/2017г. на ВОС.
В жалбата се твърди,
че решението е недопустимо, а в условие на евентуалност неправилно. За да е допустим
предявеният иск с правно основание чл.145 от ТЗ е необходимо да е налице
решение на ОСС, което да предхожда предявяването на исковете, да посочва точно
какви искове и на какво материално основание следва да предяви дружеството
срещу управителя си. В случая такова решение не е налице, тъй като решението от
03.07.2017г. не отговаря на посочените изисквания. Самото решение е взето след
изтичане на погасителната давност за предявяване на исковете, считано от датата
на сключване на договора - 19.09.2011г. или от
датата на узнаването му от другия управител на дружеството.
Неправилни са
изводите на съда основани на аналогия с договора за поръчка и приложението на
чл.284 от ЗЗД, както и с гестията по чл.60 от ЗЗД. Неправилен е и извода, че
сумата от 71 544,37лв. представлява вреда на дружеството, без оглед на
причинителя на съответните части от общия размер на вредата и неоснователността
на възражението на ответника за съпричиняване.
Неправилен е и
извода, че действията по оттегляне на възражението на ищцовото дружество са
приети за престъпление. Неправилен е и изводът за неоснователност на
възражението за погасяване на иска по давност, както и че приложима е
петгодишната давност.
По същество се
претендира обезсилване на решението и прекратяване на производството като
недопустимо, а в условие на евентуалност отхвърляне на исковете като
неоснователни. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание
въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. По същество
моли същата да бъде уважена по съображенията изложени в нея и тези по същество
пред първата инстанция. Претендира присъждане на направените по делото разноски
пред двете инстанции.
Въззиваемата страна
„ЕФФЕКТ“ ЕООД, редовно призована не е депозирала писмен отговор в срока по
чл.263 от ГПК. С писмени становища и в съдебно заседание, чрез пълномощника си,
оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че с оглед мотивите на ВКС в
производството по т.д.№439/2014г. на ВОС, в настоящото производство е
представено решение на едноличния собственик на капитала за завеждане на иска.
Още повече, че самото завеждане на иска по предходното производство
представлява и обективира решение на едноличния собственик на капитала за
търсене на отговорност по чл.145 от ТЗ. Излага още, че възражението за давност
е преклудирано, тъй като не е въведено с отговора на исковата молба, а същото е
и неоснователно. Видно от удостоверението на ЧСИ изпълнителното дело е
приключило на 25.02.2015г. поради пълно плащане, а след това е образувано НОХД
№73/2016г., което е приключило на 04.10.2017г. Към датата на оттегляне на
подаденото от дружеството възражение по чл.414 от ГПК ответникът е действал
като негов управител, като заличаването му като такъв е извършено едва на
09.05.2013г., от която дата следва да започне да тече давностния срок.
От събраните по
делото доказателства се установява, че предявеният иск обхваща пълния размер на
претърпените от дружеството вреди, поради което и същият е доказан по размер. В
мотивите на присъдата по наказателното производство е прието, че ответникът
съзнателно е сключил неизгодна сделка – договор за счетоводна услуга, от което
за дружеството е произлязла значителна вреда, поради което е установена и
причинната връзка.
По
същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди решението на ВОС и му присъди
направените по делото разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът по предмета на
спора съобрази следното:
Производството пред
ВОС е образувано по предявен иск от „ЕФФЕКТ” ЕООД, гр. Варна, срещу Л.И.К., за плащане на сумата 71 544,37
лева, представляваща дължимо обезщетение за нанесени на дружеството вреди от
неправомерни действия на ответника К. като негов управител, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 19.07.2017г.,
до окончателното й плащане.
В исковата и
допълнителната искови молби се твърди, че на 02.05.2011г. по партидата на
дружеството ищец е била вписана промяна в представителството – като управител е
бил вписан Л.К., представляващ заедно и поотделно с вписания управител Т Д. С
влязло в сила решение по т.д.№1092/2011г.
на ВОС е прието за установено, че с вписването от 02.05.2011г. е вписано
несъществуващо обстоятелство.
Твърди се, че за
времето, през което ответникът Л.К. е бил вписан като управител на дружеството
и в качеството си на негов представляващ е сключил с трето лице - „Силвър
Лайън” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, представлявано от С Й И,
договор за счетоводна услуга. Договорът е бил сключен при липса на нарочно
решение на ОСС, каквото се изисква съгласно действащия към този момент
дружествен договор, и въпреки липсата на необходимост, тъй като дружеството е
имало назначен на трудов договор главен счетоводител. Действието по сключване
на договора е действие във вреда на дружеството.
Излага се още, че на
03.10.2011г. управителят Л.К. се явил пред нотариус във връзка със съставяне на
констативен протокол, в който той „в качеството си на управител на „ЕФФЕКТ”
ООД” потвърдил неизпълнение на договорно задължение на дружеството по договора
за счетоводна услуга от 19.09.2011г., даващо основание на насрещната страна да
претендира уговорената неустойка, представляваща 200% от стойността на
договора.
Въз основа на
договора за счетоводна услуга от 19.09.2011г. и констативния протокол от
03.10.2011г. по ч. гр. дело №14867/2011г. на ВРС в полза на „Силвър Лайън” ЕООД
е издаден изпълнителен лист за сумата 50 000лв., представляваща дължима
неустойка по т.9 и т.10 от договора, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 06.10.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумите 1 000 лв.
- заплатена по делото държавна такса и 1 000 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на
издадения изпълнителен лист е било образувано изп.дело №20117190400158 по описа
на ЧСИ С Я, с peг. №719 в КЧСИ, към
което впоследствие било присъединено и изп. дело №411/2014г. по описа на ЧСИ С.
Я, peг. №719.
Срещу издадената
заповед за изпълнение в полза на „Силвър Лайън” ЕООД е подадено възражение по
чл.414 от ГПК от управителя на дружеството Т Д.
В хода на
образуваното впоследствие исково производство по т. дело №3097/2011г. по описа
на ВОС, Л.К. е направил изявление за признаване на предявения от кредитора
„Силвър Лайън” ЕООД иск, както и е направил изявление за оттегляне на
подадените от „ЕФФЕКТ” ООД възражение и частна жалба срещу заповедта за
изпълнение и допуснатото незабавно изпълнение.
В резултат на тези
действия постановеното по т. дело №3097/2011г. по описа на ВОС решение, с което
бил отхвърлен искът на
кредитора „Силвър Лайън” ЕООД с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК е обезсилено, а производството по делото
прекратено като недопустимо (решение №127/10.05.2013г. по
в.т.д.№535/2012г. по описа на ВАпС, влязло в законна сила на 28.03.2014г.). В хода на производството дружеството ищец
е осъдено да заплати на „Силвър Лайън” ЕООД сумата 3 450 лева –
разноски по делото.
В хода на воденото
срещу „ЕФФЕКТ” ООД принудително изпълнение по изп. дело №158/2011г. по описа на
ЧСИ С. Я, peг. №719, е наложен запор върху банкови сметки на дружеството в
„ПРОКРЕДИТБАНК” АД, като са събрани суми в общ размер на 26 176,52 лв. Към
09.05.2012г. остатъкът от дълга бил в размер на 30 074,79 лв.
За да се предотврати
изпълнението на сумите, представляващия Т Д е внесъл парична гаранция по сметка
на ВРС, в хода на заповедното производство по ч. гр. дело №14867/2011г., в
размер на 30 790,77лв.
Въпреки предприетата
защита на интересите на дружеството, на 02.08.2012г. Л.К. подал до заповедния
съд по ч.гр.д. №14867/2011г. искане постановеното спиране на изпълнителното
дело да бъде отменено, като внесената по сметка на ВРС сума да бъде преведена
по посочена в молбата банкова сметка.
***, че в резултат на
посочените действия на управителя Л.К., извършени в нарушение на дружествения
договор на „ЕФФЕКТ” ООД от 17.03.2008г., при липсата на необходимост от
сключването на договора за счетоводна услуга от 19.09.2011г. и явната му
безполезност за дружеството, на последното били причинени реални вреди,
съизмерими със събраните в хода на заведеното срещу него изп. дело №158/2011г.
и присъединеното към него изп. дело №411/2014г. по описа на ЧСИ С. Я, peг. №719
в КЧСИ, парични средства в общ размер на 71 335,14 лв., в това число 66 928,74
лв. по изп. дело №158/2011г. и 4 406,40 лв. по изп. дело №411/2014г. Част от
тази обща сума, съответстваща на 29 267,32
лв., била събрана от наложения запор върху банковите сметки на „ЕФФЕКТ”
ООД.
Излага се още, че
съобразявайки се с влязлото в сила решение по по т.д. №1525/2015г. на ВКС, ІІ т.о.,
на 03.07.2017г. е взето нарочно решение на едноличния собственик на капитала на
„ЕФФЕКТ” ЕООД за завеждането на настоящия иск за обезщетяване на вредите,
причинени на дружеството от неправомерните действия на бившия му управител Л. К..
В съдебно заседание и
с писмено становище ищецът поддържа предявените искове. По същество моли същите
да бъдат уважени, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът, с писмени
отговори и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърди, че:
за сключване на договора за счетоводна услуга от 19.09.2011г. не е било
необходимо да е налице решение на ОСС; същият не дублира по предмет щатните
счетоводители на ищеца, тъй като целта на договора е да се оцени съответствието
с националния стандарт за финансови отчети на малки и средни предприятия за
периода от 01.08.2009г. до 30.08.2011г. Дейността по договора е различна от
одиторската дейност, достатъчно обемна и квалифицирана, поради което и
извършването й не може да се осъществи от титулярните счетоводители на
дружеството. Явяването на ответника пред нотариус за съставяне на констативен
протокол не е виновно поведение, тъй като липсва съставен документ за предаване
на документацията на изпълнителя по договора по вина на втория управител Т К. Д.
Заплащането на разноски за производството по т.д.№3097/2011г. на ВОС е резултат
от действието по завеждане на делото от управителя Т Д.
Сочи, че сключените
от дружеството договори за заем не представляват вреди, тъй като сумите са
заети за изплащане на изискуемите задължения на търговеца.
Прави възражение за
погасяване на предявените искове по давност, тъй като решението за завеждане на
иск по чл.145 от ТЗ е взето на 03.07.2017г., т. е повече от три години от
датата на сключване на договора за счетоводна услуга – 19.09.2011г.
По същество твърди,
че предявените искове са недопустими и производството по същите следва да бъде
прекратено, тъй като решението на едноличния собственик на капитала на ищцовото
дружество не съдържа всички елементи, които следва да са налице в решението за
предявяване на иск с правно основание чл.145 от ТЗ. В условие на евентуалност моли
съда да отхвърли исковете като неоснователни и му присъди направените по делото
разноски.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявените искове са
с правно основание чл.145 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира, че
постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо. Съобразно трайно
установената съдебна практика, част от която обективирана в решения по
т.д.№61/2011г. 2-ро т.о. на ВКС, т.д.№1002/2015г. на 1-во т.о. на ВКС,
т.д.№1525/2015г. на ВКС, 2-ро т.о. и т.д.№975/2017г. на ВКС, 1-во т.о., допустимостта
на иска по чл.145 от ТЗ е обусловена от наличие на взето решение на ОСС за
предявяване на искове за реализиране на имуществената отговорност на управителя
по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ.
В настоящия случай е
налице решение на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество
„ЕФФЕКТ“ ЕООД – Я К Кот 03.07.2017г. за завеждане на иск срещу лицето Л.И.К.,
за това, че на 19.09.2011г., в качеството си на управител на „ЕФФЕКТ“ ООД ,
съзнателно е сключил неизгодна сделка -
Договор за счетоводна услуга с възложител „Еффект“ ООД и изпълнител „Силвър
Лайн“ ЕООД и от това е произлязла значителна вреда за дружеството. Със същото
решение дружеството е възложило на управителя – Т Д да предприеме всички
необходими действия по завеждане на иска с правно основание чл.145 от ТЗ срещу Л.К.
за посочените вреди.
Съдът намира, че с
така взетото решение са изпълнени изискванията на чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ. В
същото се съдържа индивидуализация на вида на вредите и обстоятелствата, от
които същите произтичат, поради което предявените искове са допустими и следва
да бъдат разгледани по същество.
Между страните по делото не е налице спор относно фактите, установени
надлежно при разглеждане на производството пред ВОС, както следва:
На 02.05.2011г. по партидата на дружеството „Еффект“ ООД е било извършено вписване №
20110502103044 на обстоятелството, че Л.И.К. е управител на дружеството.
С влязло в сила на 08.05.2013г. решение по т.д.№ 1092/2011г. на
ВОС е прието за установено по отношение на „Еффект“ ООД, че вписване №20110502103044
на обстоятелството, че Л.И.К. е управител на дружеството представлява
несъществуващо обстоятелство, на основание чл.29 от ЗТР.
Вписването на Л.К. като управител на „Еффект“ ООД е било заличено на
09.05.2013г.
На 19.09.2011г. Л.К., в качеството си на управител на „Еффект“ ООД е
сключил със „Силвър Лайън” ЕООД, гр. Варна, на договор за счетоводна услуга (с
нотариална заверка на подписите) срещу договорено възнаграждение от
25 000лв. В договора е уговорено и задължение за заплащане на неустойка от
неизправната страна в размер на 200% от цената на договора.
С изявление от 03.10.2011г., обективирано в констативен протокол от същата
дата на нотариус рег. №193 в НК, Л.К., в качеството си на управител на „Еффект“
ООД е признал, че дружеството не е изпълнило задължението си по договора за
счетоводна услуга сключен със „Силвър Лайн“ ЕООД.
От приложеното ч.гр.д. №14867/2011г. на ВРС се установява, че в полза
„Силвър Лайън” ЕООД срещу длъжника „ЕФФЕКТ” ООД е била издадена заповед за
изпълнение №8697/07.10.2011г., допуснато е нейното незабавно изпълнение и е
издаден изпълнителен лист за сумите, както следва: от 50 000 лв. – дължима
неустойка по т.9 и т.10 от договор за счетоводни услуги от 19.09.2011г.,
законната лихва върху нея, считано от 06.10.2011г. до окончателното й плащане и
2 000 лв. – разноски за заповедното производство.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът „Силвър Лайън” ЕООД
е образувал изп. дело №158/2011г. по описа на ЧСИ С. Я, peг. №719. От
изпратената до длъжника „ЕФФЕКТ” ООД покана за доброволно изпълнение изх.№01873/31.10.2011г.
(л.91 от делото) се установява, че размерът на дължимата към момента на
изпращането й законна лихва върху главницата по изпълнителния лист е в размер
на 311,06лв. В поканата е посочено, че е наложен запор върху всички банкови
сметки на длъжника в ПРОКРЕДИТ БАНК АД, ПИБ АД и ЦКБ АД.
В издаденото от съдебния изпълнител удостоверение изх.№01014/06.07.2012г.
(л.105, ч.гр.д. №14867/2011г. на ВРС) е посочено, че по изп. дело №158/2011г.
са събрани суми от наложения запор върху банковите сметки на длъжника в
ПРОКРЕДИТ БАНК АД, част от които са били изплатени на взискателя; към
посочената дата - 06.07.2012г., остатъкът от дълга е в размер на 30 690,77
лева.
На 26.07.2012г. длъжникът „ЕФФЕКТ” ООД е внесъл по сметка на Варненски
районен съд сумата от 30 790,77лв. като гаранция за остатъка на вземането на
кредитора и е поискал спиране на изпълнителното производство. Искането е било
уважено от заповедния съд, като с определение №10977/31.07.2012г. е постановено
спиране на принудителното изпълнение по изп. дело №20117190400158 на ЧСИ С. Я.
На 02.08.2012г. по ч.г.д.№14867/2011г. на ВРС, 34-ти състав е постъпила
молба „Еффект“ ООД, представлявано от Л.К. за отмяна на определение
№10977/31.07.2012г. за спиране на изп.д.№ 20117190400158 на ЧСИ С. Я и за
превеждане на сумата от 30 690,77лв. по посочената в молбата банкова
сметка.
*** №678/15.01.2015г. сумата от 30 790,77лв. е била преведена по
сметка на частния съдебен изпълнител за погасяване на задълженията на длъжника
по възобновеното изп. дело №158/2011г. /л.220 от ч.г.д.№14867/2011г./
Разпореждането е постановено въз основа на молба от 02.12.2014г. от „Еффект“
ЕООД, представлявано от Т К. Д с искане внесената гаранция да бъде преведена по
сметка на ЧСИ С Я за заплащане на дължимите по възобновеното изпълнително дело
суми.
Въз основа на подадено от „Еффект“ ООД, чрез управителя Т Д възражение по
чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №14867/2011г.
на ВРС, кредиторът „Силвър лайн“ ЕООД е предявил иск за установяване на
вземането си по реда на чл.422 от ГПК, образуван в т.д.№3097/2011г. на ВОС. С
постановеното решение по в.т.д.№535/2012г. на ВАпС производството по делото е
било прекратено, а постановеното от ВОС решение обезсилено, поради надлежно
оттеглено възражение от длъжника „Еффект“ ООД, чрез управителя му Л.К. с молба
от 11.11.2011г. Със същото дружеството „Еффект“ ООД е осъдено да заплати на
ищеца „Силвър лайн“ ЕООД сумата от 3 450лв. – разноски по делото. За
посочената сума е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изп.д. №20147190400411, впоследствие присъединено към изп. дело №158/2011г.
Съгласно издадени от ЧСИ С. Я две справки – изх. №466/03.02.2015г. и изх.
№427/02.02.2015г. (л.141-142 от делото), към посочените в справките дати
размерът на дълга по изп. дело №158/2011г. е 6 850,41 лева, а по присъединеното
към него изп. дело №411/2014г. – 4 406,40 лева. Превод на тези суми по
банковата сметка на съдебния изпълнител е нареден от длъжника „ЕФФЕКТ” ЕООД на
13.02.2015г. (л.152,153 от делото). Ефективното плащане на тези суми от
длъжника се установява и от вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза.
От заключението по същата, прието като обективно, компетентно дадено и не
оспорено от страните по делото се установява още, че от наложения запор по
банковите сметки на „ЕФФЕКТ” ООД до 25.06.2012г. на частния съдебен изпълнител
са били преведени суми в общ размер на 29 388,32 лв. След 25.06.2012г. от
изпълнения запор по банковите сметки на „ЕФФЕКТ” ООД на ЧСИ допълнително са
преведени суми в общ размер на 486 лева (на 03.01.2013, съотв. на 20.03.2014).
Общият размер на събраните чрез този изпълнителен способ средства от длъжника е
29 874,32 лева.
На 26.07.2012г. е направен превод по сметка на ВРС в размер на 30 790,77лв.
с основание „обезпечение по т.д.№14867/2011г. на ВРС, 34-ти състав по реда на
чл.181 от ЗЗД вр. чл.420 от ГПК“. На 13.02.2015г. чрез банков превод от
„Весела“ ООД е наредена сумата от 6 870,65лв. в полза на ЧСИ С Я с вписано
основание „и.д.201471900400411 ЧСИ 719 С.Янкова зад.лице Еффект ЕООД“.
Общия размер на заплатените суми по изпълнителните дела е в размер на
71 544,37лв.
С влязла в сила на 04.10.2017г. присъда №80/29.09.2016г. по НОХД
№73/2016г. на ВОС, ответникът Л.И.К. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.220, ал.1 от НК за това, че на 19.09.2011г. в гр. Варна, в
качеството си на длъжностно лице - управител на „ЕФФЕКТ” ООД Варна, съзнателно
сключил неизгодна сделка - договор за счетоводна услуга с изпълнител „СИЛВЪР
ЛАЙЪН” ЕООД и от това за възложителя „ЕФФЕКТ” ООД произлязла значителна вреда в
размер на 50 000 лева, като му е наложено и съответно наказание.
Влязлата в сила присъда, съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, е
задължителна за страните и съда в настоящото производство по отношение на
установените с нея обстоятелства – извършването на деянието (съзнателно
сключване от страна на ответника Л.К. като управител на „ЕФФЕКТ” ЕООД на
неизгодна сделка, от което за дружеството е произлязла значителна вреда),
неговата противоправност и виновността на ответника.
Предвид изложеното, съдът счита, че по делото са безспорно установени
предпоставките за отговорността на управителя: действие, с което нарушава
задълженията си към дружеството ищец, на което е бил управител – сключения
договор във вреда на представляваното дружество; вреда – в размер на
договорената неустойка от 50 000лв.; причинна връзка между вредата и
поведението на управителя и вина.
Спорни в настоящото производство са въпросите за размера на претърпените
от дружеството ищец вреди, за наличието на съпричиняване на вредите от втория
управител, както и за погасяване на предявения иск по давност.
При отговора на същите съдът съобразява характера на отговорността на
управителя по чл.145 от ТЗ, която е особен вид имуществена отговорност, чиято
правна природа следва от особения статут на управителя и се определя от двете
правоотношения, в които същият встъпва с дружеството – органно и договорно.
Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на
договорното и органното задължение на управителя произтича от осъществения
фактически състав на т.нар. „управленски деликт“ /в този смисъл са решение по
т.д.№669/2008г. на ВКС, 1-во т.о., решение по т.д.№276/2011г. на ВКС, 2-ро
т.о.; решение по т.д.№4117/2013г. на ВКС, 2-ро т.о./.
От друга страна, отговорността на управителя се простира до преките и
непосредствени вреди, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Ако обаче същият е бил недобросъвестен, действал е с груба
небрежност, ще отговаря за всички преки и непосредствени вреди, както отговаря
деликвентът при непозволено увреждане – чл.82, изр.2 от ЗЗД /решение по
г.д.№5272/2014г., 4-то г.о на ВКС/.
С оглед на горното и доколкото в процесния случай е налице виновно и
умишлено деяние, ответникът, в качеството му на управител на ищцовото дружество
към датата на сключване на неизгодната сделка за счетоводно обслужване, следва
да отговаря за всички вреди настъпили от нея, а именно размера на договорената
неустойка, както и разходите по принудителното й събиране. По отношение на
последните съдът намира, че същите са резултат от недобросъвестното поведение
на управителя Л.К., който е оттеглил депозираното възражение срещу издадената
заповед за изпълнение по чл.414 от ГПК, като е преклудирал всички защитни
възражения на дружеството срещу дълга, вкл. за нищожност на неустоечната клауза
и е довел до стабилизиране на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Съдът намира за неоснователни твърденията, че оттеглянето на възражението е
направено в интерес на дружеството, тъй като същото не се подкрепя от събраните
по делото доказателства /решението, с което предявеният от заявителя иск с
правно основание чл.422 от ГПК е отхвърлен, макар и невлязло в сила/.
По делото не са събрани доказателства и за наличие на съпричиняване на
вредите, тъй като след издаване на заповедта за изпълнение, вторият управител
на дружеството е предприел всички предвидени в закона действия за защита на
интересите му, които са били осуетени именно с оттегляне на възражението срещу
издадената заповед, а от доказателствата се установява, че след влизане в сила
на заповедта същият е изплатил остатъка от задължението ползвайки стойността на
внесената гаранция.
Предвид изложеното, съдът намира, че отговорността на ответника е за
всички произтекли от неизгодната сделка вреди в размер на 71 921,90лв.,
поради което предявеният иск е основателен.
С оглед основателността на иска,
съдът следва да разгледа и да се произнесе по въведеното възражение за
погасяването му по давност.
Направеното възражение не е преклудирано, тъй като е въведено още в
отговора на исковата молба /л.197 от т.д.№937/2017г. на ВОС/.
Съдът счита, че давността за предявяване на иск за обезщетение на
дружеството за причинени му от управителя вреди е пет годишна, като съобразно
разпоредбата на чл.115, ал.1, б.“д“ от ЗЗД започва да тече от датата на
освобождаване на управителя /датата на решението на ОС за освобождаването му/,
която в конкретния случай е датата на влизане в сила на решението по чл.29 от
ЗТР, с което е прието, че вписването му е несъществуващо обстоятелство –
08.05.2013г. / в този смисъл е и решение по т.д.№66/2012г. на ВКС, 2-ро т.о./.
Ето защо, предявеният на 19.07.2017г. иск с правно основание чл.145 от ТЗ
не е погасен по давност.
Предвид
основателността на иска с правно основание чл.145 от ТЗ, основателна е и
акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху главницата, считано
от подаване на исковата молба – 19.07.2017г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.86 от ЗЗД.
С оглед съвпадане
изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане, въззивникът Л.И.К. следва да бъде осъден да заплати
на „Еффект“ ЕООД, гр.Варна сумата от 1620лв., представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №770/18.10.2018г.
по т.д.№937/2017г. на ВОС.
ОСЪЖДА Л.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕФФЕКТ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Жеравна” №7,
представлявано от управителя Т Д, сумата от 1620лв., представляваща направени
пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: