№ 1162
гр. В., 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110202267 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на АХМ. Б. АХМ. против НП №
20-0819-002577/20.07.2020г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР -
В., с което му е наложено административно наказание
“ГЛОБА” в размер на 50 лева, на основание чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДП;
- “ГЛОБА” в размер на 300 лева, на основание чл. 177 ал.1 т.4 от ЗДП;
- “ГЛОБА” в размер на 50 лева, на основание чл. 181 т.1 от ЗДП;
- “ГЛОБА” в размер на 300 лева, на основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДП;
- “ГЛОБА” в размер на 20 лева, на основание чл. 185 от ЗДП
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призован, се представлява от процесуален
представител който подържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна в съдебно заседание редовно призована, не се явява
и изразила е писменно становище по делото и моли за юристконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
На 14.06.2020г. около 14.18 часа в община А., обл. В., на път
Автомагистрала №А-2, въззивникът управлявал л.а. с ДК № В 2512КР, като
не използвал обезопасителен колан по време на движение, с който е
оборудван автомобила. След като полицейските служители забелязали
автомобил чийто водач не си е поставил обезопасителен колан го спрели за
проверка. В хода на проверката на документи било установено, че въззивника
управлява спряно от движение МПС. Автомобилът бил спрян от движение на
20.10.2014г. В хода на проверката въззивника не представил доказателства, че
МПС е преминал годишен технически преглед. Водачът възз.А. не носил в
себе си и не представил на полицейските служители извършващи проверка на
место СУМПС и контролен талон към него, както и СРМПС част-2. При
справка се установило, че е неправоспособен. Водачът управлявал с издаден
фиш серия Н, бланков № 122636/20.10.2018г., незаплатен в срока за
доброволно плащане.
За констатираните нарушения бил съставен бил акт за установяване на
административно нарушение. С АУАН се повдига конкретно обвинение
срещу конкретно лице, като основното му предназначение е да определи
предмета на доказване, а от там и рамките, в които ще се осъществява
правото на защита. В случая в АУАН са посочени изискуемите реквизити
съгласно чл. 42 от ЗАНН. Акта е бил предявен на нарушителят, като същият
го подписал без възражения.
Въз основа на констатациите в АУАН АНО издал атакуваното
наказателно постановление.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло
показанията на депозирани в с.з. от свидетелите П. и К.. Техните показания
изцяло кореспондират помежду си, допълват се взаимно и се подкрепят от
останалите писмени доказателства кредитирани от съда. Няма нито едно
доказателство, което да хвърли съмнение в безпристрастността на органите на
реда по конкретния казус. Същите последователно и непротиворечиво
изложиха своите възприятия за развилата се ситуация в процесния ден.
Двамата свидетели са категорични, че са възприели управлението на
автомобила от въззивника без да използва обезопасителен колан. В тази
връзка, те посочиха както позицията, от която са наблюдавали управлението
на автомобила и неговия водач, така и бяха категорични по отношение на
нарушението. Свидетелите дават показания и за факта, че МПС е било спряно
от движение, не е било преминало технически преглед, водача не е
представил документи за правоуправление, същият е загубил
правоспособността си по реда на чл.157 от ЗДвП и е управлявал автомобила с
незаплатен фиш. Поради всичко гореизложено показанията им се ценят с
доверие от настоящия съд.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
2
делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното, административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началник група в сектор ПП при ОД на МВР - В..
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Въззивникът не е ангажирал доказателства или свидетели оборващи
констатациите на полицейските служители отразени в АУАН, докладни и др.
писмени документи приложени по делото.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в
съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното
производство. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да
опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и
съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН.
Събраните във въззивното производство гласни доказателства чрез разпита на
свид. П. и К. кореспондират с констатациите в съставения акт.
Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е
приложил материалния закон, като е констатирал нарушения по чл. 137А ал.1
от ЗДП и е сътнесъл нарушенията към административнонаказателната
отговорност по чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДП, като е наложил наказание "Глоба".
В този смисъл съдът намира, че правилно АНО е определил и размера на
наказанието, който е императивно определен от законодателя.
3
Съдът не споделя възраженията изложени в жалбата, че АНО не е посочил
мотиви за определяне размера на наказанието глоба, нито е обсъдил личната и
генералната превенция, тъй като както бе посочено по-горе санкцията
предвидена за нарушение по чл. 137А ал.1 от ЗДП е императивно посочена от
законодателя, а именно глоба в размер на 50 лева. В този случай АНО не е
задължен да изследва характеристични данни на нарушителя, нито да
съобразява размера на глобата с оглед генералната и специалната превенция
на наказанието.
В настоящият случай по безспорен начин бе доказана вината на
въззивника и извършеното нарушение - управление на автомобила без да
използва обезопасителен колан. И двамата свидетели са възприели, че
управлява автомобила без колан. Свид.Атанасов е категоричен, че въззивника
е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан. Това
обстоятелство не е оборено по никакъв начин. Автомобилът е бил спрян за
проверка в светлата част на денонощието и свидетелят е имал възможност да
възприемат категорично липсата на поставен обезопасителен колан при
движението на автомобила, а не при паркирането му. Поради това и съдът
приема, че възведеното нарушение е безспорно установено.
Съдът намира, че с действията си въззивникът е осъществил от обективна
и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 137а, ал.
1 ЗДвП, съгласно която водачите и пътниците в моторни превозни средства
от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. В конкретния случай жалбоподателят, като водач на пътно
превозно средство, е управлявал същото без да използва обезопасителен
колан, с който моторното превозно средство е било оборудвано.
Следователно законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя.
Съдът, противно на изразената позиция на въззивника, намери, че както в
АУАН , така и в НП са описани всички признаци на състава на нарушението,
което не затруднява правото на защита на обвиненото лице: посочени са
датата и мястото на извършване на нарушението, както и факта на управление
на превозното средство от въззивника без обезопасителен колан с което се
изчерпват елементите от състава на нарушението.
4
По пункт втори от НП:
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, в обстоятелствената част
на НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и
да са посочени обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. В тази връзка в обстоятелствената
част на НП декларативно се сочи, че МПС е било спряно от движение на
20.10.2014г., като не се сочи номер на ЗППАМ, с която се твърди, че
автомобилът е бил спрян от движение, дали тази заповед е връчена, кога и на
кого и дали е обжалвана по съответния ред, за да се прецени дали към датата
на нарушението същата е била влязла в сила. Непълното описание на
нарушението от фактическа страна винаги съставлява съществено
процесуално нарушение, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита
на нарушителя от една страна, а от друга страна ограничава възможността
съдът да прецени дали в действителност е осъществен твърденият състав на
административно нарушение.
Поради това и процесното НП следва да се отмени в тази му част.
По пункт трети от НП:
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и
пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като
условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и
ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с
министъра на вътрешните работи. От посоченото нормативно съдържание на
чл. 147, ал. 1 от ЗДвП следва извода, че законовата разпоредба регламентира
изискване за задължителен периодичен преглед на регистрираните МПС за
проверка на техническата им изправност, без да вменява конкретно
задължение на определено лице. При сравнителното тълкуване на нормата на
чл. 147, ал. 1 от ЗДвП със санкционната разпоредба на чл. 181, т.1 от ЗДвП
/предвиждаща административнонаказателна отговорност за собственика на
МПС или длъжностно лице, което не го представи в законоустановения срок
5
за технически преглед/, се следва извода, че задължението по чл. 147, ал.1 от
ЗДвП е за собственика на автомобила. Не е спорно, че санкционираният за
нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП водач на водач на автомобила е негов
собственик и поради което за него е съществувало задължение да го
представя за технически преглед. Предвид наличието на изрично предвидено
в ЗДвП задължение за водач на МПС, който е собственик на превозното
средство, да го представя за проверка на техническата му изправност,
съответно на собственика да се налага административно наказание по общата
санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
В този смисъл е и константната съдебна практика. Наказанието е определено
императивно в санкционната норма и съда неможе да го измени.
По пункт четвърти от НП:
Съгласно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл. 152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване
на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4”.
От друга страна правната норма на чл.150а ал.1 от ЗДвП / в редакцията и
към момента на деянието/ въвежда положителното правило за поведение на
всеки шофьор: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“. За да е валидно
свидетелството за управление на МПС трябва да отговаря на две
кумулативно дадени предпоставки: да е валидно, както по отношение на
срока, така и по отношение на категорията на управляваното моторно
превозно средство. Само при едновременното наличие на тези две
предпоставки, СУМПС би се явило „съответното свидетелство за
6
управление“ по смисъла на санкционната норма на чл.177 ал.1 т.2
предл.1 от ЗДвП. В тази връзка следва да се посочи, че правното значение на
СУМПС е изяснено в чл. 3, ал. 3 от Закона за българските лични документи
/ЗБЛД/, като тези, издадени от българската държава на нейните граждани
имат силата и на документ за самоличност. Основното предназначение на
СУМПС обаче е удостоверяване на правоспособността на лицето да
управлява МПС от дадена категория. Като страна-членка на ЕС, България е
транспонирала в националното си законодателство изискванията на
Директива 2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006 г., изменена с Директива
2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009 г., Директива 2011/94/ЕС на
Комисията от 28.11.2011 г., съответно съгласно § 2 от ПЗР на ЗБЛД
(преименуван ЗБДС, ДВ бр. 82/2009 г.) и § 35, т. 3 от ДР на ЗДвП (ДВ. бр.
54/2010 г.). И докато ЗБЛД урежда "условията и реда за издаване, ползване и
съхранение на българските лични документи", включително СУМПС, то
ЗДвП "урежда... изискванията за правоспособност на водачите на ППС,...
както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за
нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове", като целта е "да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване,
да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и
околната среда от замърсяването от МПС".
Вярно е, че наказаното лице към датата на нарушението е бил
неправоспособен водач, тъй като на 18.06.2012г. е загубил правоспособността
си по реда на чл. 157 ал.4 от ЗДвП и на 29.10.2012г. въз.А. е предал СУМПС
на компетентните органи. След тази дата до извършване на нарушението не
му е издаван документ за правоспособност. /Такъв е издаден след
възстановяване на категория едва на 20.04.2021г./. Следователно след като
административно-наказаното лице като водач на МПС не е притежавало
валидно СУМПС за категорията МПС което управлява, същото е допуснало
нарушение на чл. 150, ал. 1 ЗДвП, поради което правилно е ангажирана
административно наказателната му отговорността по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр.2
ЗДвП. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички
контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на МВР. При тази
редакция на нормата юридическият факт, който води до загубване на
7
правоспособност е отнемането на всички контролни точки. С настъпването на
факта на отнемането на контролните точки се проявяват предвидените в
закона последици – водачът губи придобитата правоспособност и за него
възниква задължението да върне свидетелството за правоуправление в
съответната служба на МВР. Издаването на заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка е последица на неизпълнението на
задължението му, възникнало на основание чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, поради
което, както тя, така и съобщението за нея са правноирелевантни за
съставомерността на процесното нарушение.
Приложената от АНО санкционна разпоредба е тази по чл.177, ал. т.2
от ЗДвП, която предвижда наказание глоба от 100 до 300 лв. за този, който
управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното
свидетелство за управление. АНО е определил санкцията към максималният
размер и настоящият съдебен състав счита това за правилно поради големия
брой нарушения осъществени от въззивника.
По пункт пети от НП:
Според разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП издаден фиш, глобата по
който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се
смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране
на публичния изпълнител. Действително, жалбоподателят не е оспорил
констатираното нарушение и е подписал издадения фиш, като няма данни
наложената глоба да е била заплатена. Съдът намира обаче, че с това не е
осъществен състав на административно нарушение, тъй като цитираната
норма в действителност не установява конкретно задължение за водач ите на
МПС, неизпълнението на което да се явява административно нарушение.
Според легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 6 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред
на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. За да се явява
едно деяние административно нарушение е необходимо същото да
представлява неизпълнение на нормативно установено задължение, което
изрично да е обявено за наказуемо с предвидените в ЗАНН наказания.
Нормата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП предоставя на санкционираните за
нарушения на този закон лица възможност да заплатят доброволно
8
наложените им глоби, но не предвижда наказание в случай на неспазване на
този срок. При бездействие след изтичане на седемдневния срок по чл. 186,
ал. 7 от ЗДП санкционираното лице е застрашено от възможността за
пристъпване към принудително събиране на глобата, но не и за налагане на
глоба по реда на ЗАНН. По отношение този законов текст е неприложима
общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, предвиждаща наказание за нарушения
на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което
не е предвидено друго наказание. Систематически чл. 185 от ЗДвП се намира
преди сочената за нарушена разпоредба на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП и
следователно може да намери приложение само по отношение
предшестващите я норми, но не и за следващите такива. При това положение
неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП в предвидения в
чл. 186, ал. 7 от с. з. срок н е представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за
наказуемо, а бездействието на водачите обуславя настъпването на друг
вид последици. Становището, че подобно бездействие е несъставомерно, се
споделя и в съдебната практика, като в тази насока изрично са Решение №
1005 от 22.07.2020 г. на АдмС - В. по к. а. н. д. № 914/2020 г.; Решение №
1310 от 16.09.2020 г. на АдмС - В. по к. а. н. д. № 1630/2020 г.; Решение №
1836 от 7.12.2020 г. на АдмС - В. по к. а. н. д. № 2458/2020 г. и др. По
изложените съображения аткуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено в тази му част поради липса на осъществен състав на
административно нарушение.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав
не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата
при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Както в акта така и в НП са посочени
дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената
санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено.
Поради това, съдът не споделя възражението на въззивника, че в хода на АНП
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
9
нарушаване на правото му на защита.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са
обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били
подадени възражения, спорни и неизяснени обстоятелства не е имало и в
хода на проведеното адм. производство, поради което АНО е преценил, че не
следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на
доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно издадено по пунктове първи,
трети и четвърти.
И като съобрази горните обстоятелства и баланс на отегчаващите и
смекчаващите адм.наказателната отговорност обстоятелства съдът счете, че
така наложеното на въззивника наказания се явяват адекватни на
установените нарушения. Поради това съдът прецени, че следва да потвърди
така определените в НП наказания.
Съдът счете, че в случая не би било допустимо налагане на наказание в
минимален размер по пункт 4 т.к. това би означавало определяне на
наказание в нарушение на принципа регламентиран в нормата на чл. 27, ал.3
от ЗАНН, и на следващо мястото защото налагането на минимално наказание
в случая не би било съответно на извършеното нарушение. Както бе посочено
по-горе възз. има утвърдени навици да не се съобразява с разпоредбите на
ЗДвП – има издадени 63 НП, и нарушението е извършено при пряк умисъл.
Действително от нарушението не са настъпили вреди. Горното обаче е
обяснимо предвид това че нарушението е формално, на просто извършване и
не предполага настъпването на вреди /имуществени или неимуществени/, а
вредните последици от него настъпват с момента на довършване на деянието.
Безспорно наказанието глоба рефлектира върху финансовата сфера на
нарушителя, но неговите доходи не са определящи за размера на наказанието.
Противното би означавало на лице без доходи изобщо да не бъде налагана
10
санкция глоба или да бъде налагана санкция в минимален размер при наличие
на отегчаващи отговорността обстоятелства, което не е нито целта, нито духа
на закона. Отделно от това, в случая въззивника не е ангажирал доказателства
за имотното си състояние, такива не са събрани и от АНО.
Не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. На първо място както бе споменато по-горе това не е инцидентна
проява на въззивницата. Обстоятелствата, че от нарушението няма настъпили
вредни последици, не е в състояние да квалифицират случая като маловажен
по смисъла на цитираната разпоредба. Процесното нарушение както бе
спомената по-горе е от категорията на т. нар. „формални“ нарушения,
„нарушения на просто извършване“, при които вредните последици
/обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на
изпълнителното деяние. Обстоятелството, че нарушението от този вид,
квалифицирано като повторно е извършено за първи път, не може да обоснове
извод за маловажност на същото. Ако се приеме обратното, то всяко първо
нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е
целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 40
лева съобразно уважената част на иска, които следва да бъдат заплатени от
жалбоподателя на ОД МВР В..
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА пункт 1, пункт 3 и пункт 4 на наказателно
постановление НП № 20-0819-002577/20.07.2020г. на Началник група в
сектор ПП при ОД на МВР - В. на Началник група в сектор ПП при ОД на
11
МВР - В., с което на АХМ. Б. АХМ. ЕГН ********** са наложени
административни наказания : “ГЛОБА” в размер на 50 лева, на основание
чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДП; “ГЛОБА” в размер на 50 лева, на основание чл. 181
т.1 от ЗДП; “ГЛОБА” в размер на 300 лева, на основание чл. 177 ал.1 т.2 от
ЗДП.
ОТМЕНЯ пункт 2 и пункт 5 на наказателно постановление НП № 20-
0819-002577/20.07.2020г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР - В.
на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР - В., с което на АХМ. Б.
АХМ. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в
размер на 300 лева, на основание чл. 177 ал.1 т.4 от ЗДП; “ГЛОБА” в размер
на 20 лева, на основание чл. 185 от ЗДП.
ОСЪЖДА АХМ. Б. АХМ. ЕГН **********, да заплати на ОД на
МВР-В. сумата от 40 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
12