Мотиви: Окръжна прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение против К.Р.В. *** за това, че на 28.06.2018 г. в гр. Перник,
на ул. „Младен Стоянов", при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Фолксваген Голф" с per. № ***, на пешеходна пътека тип М8. 1 нарушил правилата
за движение по пътищата - чл,119, ал. 1 от ЗДвП, като
при приближаване на пешеходната пътека не спрял, за да пропусне преминаващите
по нея пешеходци и по непредпазливост е причинил смъртта на С. С. П.-
престъпление по чл.343, ал.3, б,„б", вр. ал . 1, б. „в" , вр.
чл.342, ал.1 от НК.
Представителят
на обвинителната власт поддържа обвинението така, както е повдигнато и предлага
на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода около средния размер предвиден
от закона, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим. Предлага се
подсъдимият да бъде лишен и от право на управление на МПС за срок не по-малък
от лишаването от свобода.
Конституираните
като частни обвинители, наследници на починалото лице, чрез техния повереник изразяват становище, че поддържат внесеното
обвинение и предлагат на подсъдимия да се наложи наказание над средното
предвидено от закона за лишаването от свобода и предвиденото за лишаване от
право да управлява МПС.
Подсъдимия-
лично и чрез процесуалният си представител, се признава за виновен и моли да му
бъде определено наказание при- предпоставките на чл.55 НК в минимален размер,
чието изтърпяване на основание чл. 66 НК да бъде отложено. Моли се да не бъде
прилагана разпоредбата на чл.343г НК.
Окръжният съд след като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 НПК намери от
фактическа и правна страна следното:
К.Р.В. е
роден на *** г. в гр.***, но живее в гр.***. Завършил е *** образование.
Правоспособен водач е с категории „В","С", „АМ" и
„ТКТ" от дълго време и като такъв многократно е наказван по
административен ред за нарушение на правилата за движение. Осъждан е три пъти-
реабилитиран по право за извършено престъпление по транспорта по НОХД №
114/2005 г. на СВС, след което е бил
осъден с влязло в сила на 10.10.2012 г. споразумение
по НОХД № 440/2012 г. по описа на Районен
съд гр. Сливница на „лишаване от свобода" за срок от шест месеца, чието
изтърпяване е било отложено на осн. чл.66 от НК за
срок от три години и по НОХД № 13842/2014 г. по което му е наложено наказание пробация. По отношение и на двете последни осъждания не е
налице реабилитация, /по хипотеза невъзможна по чл.86 НК/, нито по чл.88а НК,
доколкото касателно второто осъждане едно от
императивните условия на чл.88а НК е да не е извършил друго престъпление от общ
характер, а за третото не е изтекъл законоустановеният срок. Следователно подсъдимият се води
осъждан.
Пострадалият
е пенсионер на ** г., семеен, с деца и трайно утвърдени положителни навици при
придвижване по пътищата.
На 28.06.2018 г. около 11.00
ч. В. управлявал л, а. „Фолксваген Голф" с per, № *** в гр.Перник, по ул."Младен
Стоянов", като се движел в посока от ул.„Юрий Гагарин" към
ул."Рашо Димитров". Било облачно и валял дъжд, поради което
асфалтовата пътна настилка била мокра. Стигайки в близост до кафене
„Оазис", намиращо се до пътя от дясната му страна, В. управлявал
автомобила със скорост около 50 км/ч. В същия участък широчината на пътното
платно била 10.70 метра, като се състояло от две ленти за движение в двете
посоки, разделени с единична непрекъсната линия, Непосредствено пред кафене
„Оазис" с хоризонтална пътна маркировка била обозначена пешеходна пътека
тип М8.1 с ширина 4,00 м. Към пешеходната пътека В. имал принципно видимост от
около 150,00 м. преди нея. Когато автомобилът му бил на разстояние не по-малко
от 44,00 м. от пешеходната пътека, по нея, от лявата страна на водача,
пресичане предприел осемдесет и две годишният С. С. П.. В. имал възможност при
избраната от него скорост на движение от 50 км/ч. и наличната видимост да спре
преди пешеходната пътека, за да пропусне пресичащия пешеходец П., но в
нарушение на задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл.119, ал. 1 от ЗДвП той не сторил това.
От момента, в който стъпил на
платното С. П. успял да измине разстояние от около 7-8 метра по пешеходната
пътека, когато от дясната му страна последвал удар с предната лява част на
автомобила, управляван от В.. От удара тялото на П. било качено на предния
капак, главата му се ударила в предното панорамно стъкло и то се счупило, след
което бил отхвърлен на няколко метра и паднал върху пътното платно.
Подсъдимият задействувал спирачната система на около 16.50 м. преди
удара, а автомобила спрял на около 14,00 м. от мястото на ПТП-то. В. слязъл, да
провери състоянието на пострадалия и подал сигнал в център на „Национална
система 112" за случилото се.
На мястото на
произшествието пристигнали медицински екип и служители на 2-ро РУ на МВР гр.
Перник- свидетелите И.Д., Х.А. и Р.Ч., а след тях и служители на Сектор
„ПП" в ОД на МВР гр.Перник- свидетелите И.Й. и И.С..
Непосредствено след
произшествието С. П. бил транспортиран до МБАЛ „Р. Ангелова" в гр. Перник за
оказване на медицинска помощ, където бил настанен в хирургично отделение за
лечение.
Установило,
че в резултат на удара е получил съчетана травма: тежка открита черепно-мозъчна
травма- разкъсно-контузно нараняване в лявата
слепоочно-теменна област на главата, кръвонасядания
по вътрешната повърхност на меките черепни обвивки в челните и лявата
слепоочно-теменна области на главата, многофрагментно
импресионно счупване на дясната челна кост, линеарно счупване на лявата челна кост, многофрагментно
импресионно счупване на левите слепоочна и теменна
кости, линеално счупване на лявата тилна кост, линеарни
счупвания на черепната основа през пирамидната кост, криловидната кост, етмоидалната кост и мастоидния
израстък, субдурален хематом в лявата
слепоочно-теменна област, субарахноидален кръвоизлив,
обширни контузии на главния мозък с размекчение и некрози на мозъчно вещество в челните лявата
слепоочно-теменно-тилна области на главния мозък, мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните тонзили, хидро и нневмоцефалия; лицева
травма - счупване на горночелюстнмте синуси; шийна травма- счупване на дясната дъга на шести шиен
прешлен; гръдна травма- счупвания на ребра от двете гръдни половини, плеврален излив; травма на двата
горни крайника- масивни кръвонасядания в областта на двете раменни стави и двете митични области, многофрагментно
счупване на дясната раменна кост в областта на анатомичната й шийка, многофрагментно счупване на лявата раменна кост в областта
на диафизата в горната и трета и в областта на
хирургичната шийка, счупване на дясната лопатъчна
кост в областта на гленоидалната ямка,
охлузни наранявания по задните повърхности на двете лакътни стави, множество линеарни
наранявания в областта на лява предмишница; охлузване
по предна повърхност на лявото коляно.
Въпреки
проведеното оперативно лечение на 07.08.2018 г. С. П. починал.
Видно от
заключението по извършената съдебномедицинска експертиза причина за смъртта на
С. С. П. е тежката съчетана травма, като водеща роля в генезата на настъпване
на смъртта има тежката черепно-мозъчна травма, причинила тежки и груби
увреждания на жизненоважен орган какъвто е главния мозък, а между травматичните
увреждания, получени при ПТП-то и настъпилата смърт е налице пряка непрекъсваща
се причинно- следствена връзка.
От
извършеното химическо изследване на взетата от К.В. проба кръв е установена
липса на етилов алкохол.
Така приетата
фактическа обстановка е сходна с тази внесена от прокуратурата чрез
обвинителният акт и се установява след собствен анализ от съда на всички
събрани доказателства. При това настоящата инстанция кредитира показанията на
всички разпитани по делото свидетели, събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.283 НПК, заключенията на вещите лица по съдебно медицинската
и автотехническата експертизи, както отчасти и
обясненията на подсъдимия. Всички те си кореспондират по отношение на
авторството на деянието, част от механизма на неговото извършване и формата на
вината, поради което съдът им дава вяра в тази насока.
Както от
обясненията на подсъдимия, така и от разпитаните свидетели и фотоалбум към
АТЕ несъмнено се установява, че на 28.06.2018 г. В. се е движел с л. а,
„Фолксваген Голф” с per.
№
*** в гр.Перник, по ул."Младен Стоянов”, в посока ул."Юрий Гагарин”
към ул."Рашо Димитров”. Той добре познавал този маршрут и знаел за
маркираната пешеходна пътека, тъй като не минавал по него за първи път.
Безспорно е, че същия ден, около 11.00 ч., било облачно и валял дъжд, поради
което асфалтовата пътна настилка била мокра. В този час стр1гайки в близост до кафене „Оазис”,
намиращо се до пътя от дясната му страна, В. управлявал автомобила със скорост
около 50 км/ч. От АТЕ и изготвения при огледа фотоалбум се установява още, че в
същия участък широчината на пътното платно била 10.70 метра, като се състои от
две ленти за движение в двете посоки, разделени с единична непрекъсната линия.
Непосредствено пред кафене „Оазис" с хоризонтални пътна маркировка била
обозначена пешеходна пътека тип М8.1 с ширина 4,00 м. Към пешеходната пътека В.
имал приндипно видимост от около 150,00 м, преди нея.
Няма спор, че в един момент подсъдимият задействувал
спирачната система, но въпреки това настъпил удар с преден ляв калник на колата
и тръгналият да пресича междувременно пешеходец С. П.. От удара тялото на
последния било качено на предния капак, главата му се ударила в предното
панорамно стъкло и то се счупило, след което бил отхвърлен на няколко метра и
паднал върху пътното платно. Няма съмнение, от приетата по делото СМЕ, че следствие на получените от този удар наранявания
пострадалият починал.
Спорно е,
мястото на настъпване на удара и наличието или не на препятствие под формата на
товарен камион. Твърденията на подсъдимия в тази насока са, че удара между него
и жертвата е настъпил непосредствено след пешеходната пътека, а на последната
В. се е разминал с камион на служителите по градската чистота, който е попречил
на видимостта му. Съдът не кредитира обясненията в тази им част. Приема, че
това е част от защитната позиция на подсъдимия. Така твърдените факти
категорично се опровергават от заключението на вещото лице по АТЕ, обективните
находки констатирани при огледа на местопроизшествие и приложения към протокола
за същия фотоалбум и правилата на формалната логика. Според заключението на
вещото лице по АТЕ, което настоящият състав кредитира напълно, като компетентно
и вярно, видимостта на подсъдимия към пешеходната пътека е била не по- малка от
150 м. преди нея. Опасната зона за спиране при установената скорост от 50 км/ч е била 31 м. Вещото лице е
категорично, че когато пострадалият е навлязъл на пешеходната пътека, отстоянието на автомобила до мястото на удара е било в
рамките от 44 до 156 м., в зависимост от скоростта на придвижване на П.. Т. е.
във всички случаи извън опасната зона. Самият подсъдим твърди, че пострадалият
е бил с „леко ускорена крачка", което отговаря на изчисленията на вещото
лице при „бърз ход" на пешеходеца. Горното отстояние
в този случай е било 91.87 метра. Това математическо изчисление изключва
категорично практическата, а и хипотетична възможност В. да се е разминал на
пешеходната пътека с товарен автомобил и след това П. да е „изскочил"
изненадващо. Този извод важи и при всички останали видове ходове посочени от
вещото лице. На още по-- голямо основание тази възможност се изключва от
установеното по няколко способа
задействане на спирачната уредба на автомобила на подсъдимия, което е около 16.50 м. преди сблъсъка. Ако В. се е разминал точно на
пешеходната пътека с друг товарен автомобил, това, на практика, изключва каквато и да е възможност между него и П. да
възникне конфликтна точка с оглед възможността на последния да навлезе на
пътното платно да се придвижи през първата лента за движение дори и при бързо
бягане, което с оглед възрастта му и хлъзгавата настилка е логически изключено
и при избраната скорост на движение на лекия автомобил да се удари в него.
Това, както твърди и вещото лице в съдебно заседание е изключено и с оглед на обективните находки
от предмети по платното и разстоянието на което е паднал пострадалия.
Категорично и
несъмнено вещото лице по АТЕ /втора задача/ е
определил мястото на удара в лентата за движение на подсъдимия, на обозначената
пешеходна пътека.
При така
приетата за установена фактическа обстановка и разбор на доказателствата съдът
намира, че с деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав по чл.343, ал.З, б.„б", вр.
ал. 1, б. „в", вр. чл.342, ал.1 от НК,
Пряка причина
за настъпването на ПТП-е е неизпълнение на задължението от страна на К.В. да
спре, преди мястото на удара, тъй като е имал видимост към мястото на навлизане
на пешеходеца на платното за движение не по-малка от 44,00 м. В момента на
навлизане на пешеходеца на платното за движение автомобилът, управляван от В. е
бил на отстояние до мястото на удара по-голямо от
опасната му зона за спиране, независимо от начина на придвижване на пешеходеца
и водачът е разполагал с техническа възможност да задейства спирачната система
и да спре.
Като не е
предприел спиране, за да пропусне преминаващия по пешеходната пътека пешеходец,
В. виновно е нарушил чл. 119, ал. 1 от ЗДП.
От обективна
страна деянието е извършено чрез
бездействие- водача е имал практическата
възможност да задействува навреме спирачната система
на автомобила, така че да избегне сблъсъка, но не го е сторил.
От субективна
страна подсъдимият е действал при непредпазливост, като форма на вината. В. не
е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
Причина за
извършване на деянието е ниското правно съзнание и неспазване на правилата за
движение по пътищата.
При
индивидуализацията на наказанието съдът прие като смекчаващи отговорността
обстоятелства, подробните обяснения на подсъдимия с които макар и частично
спомага за разкриване на обективната истина. Отегчаващи отговорността
обстоятелства минали осъждания, като неблагоприятна характеристика на
личността, множество наказания по реда на ЗДвП, тежките и многобройни
наранявания нанесени на жертвата, извън конкретните такива довели до смъртта.
При така изложеното и на основание чл.343, ал.З, предл.
последно б.„б", вр. ал.1, б.„в", вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.54 НК съдът намери, че едно наказание лишаване от свобода около средния предвиден
в закона размер за срок от седем години, отговаря най- точно на целите визиране
в чл.36 НК.
На основание
чл.57, ал.1 т.З 3ИНЗР определя
първоначален общ режим на изтърпяване на така определеното наказание.
При същите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът на основание чл.343г,
вр. чл.343, ал.З, б.„б", вр.
ал. 1, б. „в", вр. чл.342, ал.1, вр. чл.37 т.7 от НК съдът лиши подсъдимия от право да
управлява МПС за срок от осем години.
С оглед
изхода на делото съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на Републиканския
бюджет сумата 541.64 лв. - разноски направени от ОД МВР Перник, както и по
сметка на ВСС София, чрез сметка на ПОС сумата 230 лв. разноски в съдебното
производство.
В този смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата си. 
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: