Р Е Ш Е Н И Е
№56/28.4.2021г.
гр. Ямбол,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично
заседание на петнадесети април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЪЛКО ДРАГАНОВ
2. ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретаря Ст. Панайотова и с участието на прокурора Ж. Илиев, разгледа докладваното от съдия В.
Стоянова КАНД № 40 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство пред
Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Началник РУ, Тополовград, при ОД на МВР, Хасково, против Решение № 1 от 21.01.2021г. по анд № 20202320200104 по описа на РС, Тополовград, с което е отменено НП № 20-0358-000515 от 18.11.2020 год. на Началника на РУ - Тополовград, с което на З. А. Н. ***, е наложена глоба в размер на 250 лева на основание чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ.
Недоволен от така постановеното решение е останал касаторът, който намира първоинстанционното съдебно решение за неправилно и незаконосъобразно, като не споделя правните изводи изложени в него. Иска отмяна на решението на ЯРС и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание, касатора, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.
Ответната страна, редовно призована в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Участващия в процеса представител на ЯОП намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че решението на ТРС е правилно и законосъобразно, както и че са правилни изводите на съда за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на оспорения съдебен акт за наведените в жалбата касационни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е неправилно.
ТРС приема за установена следната фактическа
обстановка: На 14.11.2020 г. е била извършвана
рутинна проверка на автомобила управляван от жалбоподателя. Полицейските
служители са спрели за проверка лек автомобил ***, модел ***, собственост на
жалбоподателя, при която са установили, че за автомобила, управляван от последния
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ за 2020 г. От
разпита на актосъставителя и свидетеля, присъствал
при установяване на нарушението и съставяне на акта в съдебно заседание се
установява, че водача е имал сключена Застраховка
„ГО“, която обаче е била изтекла към момента на проверката. Последния е заявил,
че има сключена нова такава от деня в който е извършена проверката, като е
заплатил вноската по нея часове преди извършване на самата проверка. От
приложените документи е видно, че застрахователната полица е сключена на
14.11.2020 г. в гр. Ямбол, при разсрочено плащане, като първата вноска е
заплатена от жалбоподателя на същата дата в 11:17 часа /видно от приложената
сметка/. В самата застрахователна полица обаче е записано, че срока на
застраховката е с начало 00:00 часа на 16.11.2020 г.,
и този час и дата са посочени като начало на периода на застрахователното
покритие. В съдебно заседание, разпитания по делото актосъставител
посочва, че жалбоподателя, пред него /а и от служебна справка е установено/ е
посочил, че има изтекла застрахователна полица, която водача си е мислил, че
изтича на 16.11.2020 г., а тя всъщност е изтичала на 16.10.2020г.
т.е. съдът прави извод, че водача се е подвел и е объркал месеца.
АУАН АА 543145/14.11.2020г. е съставен за
това, че на процесната дата 14.11.2020г. около 16.30
часа, в гр.***, на ул.“***“, Зл. Н. управлява лек автомобил „***” с per. № ***, негова собственост, който не е спрян от
движение и няма сключена валидна застраховка „ГО“ за 2020 г. към момента на проверката,
с което е нарушил чл.483 ал.1 от КЗ. Актът е подписан от актосъставителя,
свидетеля присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта и
от нарушителя като във възражение е посочено, че той има сключена застраховка
от 14.11.2020 г. Актът е връчен на нарушителя срещу подпис на същата дата. Въз
основа на този акт е издадено НП № 20-0358-000515 от 18.11.2020 г. от Началника
на РУ - Тополовград, с което на основание чл.638, ал.1, т,1 от КЗ е наложена
глоба в размер на 250 лв. НП е връчено на жалбоподателя на 01.12.2020 г. ТРС намира, че както от
обективна, така и от субективна страна, е безспорно установено и доказано по
делото извършеното от жалбоподателя административно нарушение. Но в случая след
като е изследвал обстоятелствата при които е извършено самото нарушение и
събраните доказателства, ТРС намира, че следва да се приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, за което излага съображения в мотивите си, приемайки, че Зл. Н. се
е заблудил в месеца на изтичане на старата му застраховка, преценявайки точно
дните, което също показва, че не е имал трайни противоправни
намерения да нарушава законовите разпоредби и въпреки, че е объркал месеца се е
погрижил да сключи задължителната застраховка и не е допуснал да се стигне до
служебна дерегистрация по силата на чл.143, ал.10отЗДвП.
Според ТРС, административнонаказващия орган макар, че е бил длъжен, не е обследвал всички обстоятелства преди издаването на НП, включително и наличието на основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН и поради това е издал незаконосъобразно и необосновано НП, което подлежи на отмяна само на това основание.
Изложените по горе правни изводи на ТРС не се споделят от настоящата инстанция. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е неправилно.
Процесното НП № 20-0358-000515
от 18.11.2020г. на Началник РУ към ОД на МВР, Хасково, РУ, Тополовград, е
издадено на основание чл. 683 ал. 1т.1 вр. чл. 461,
т. 1 от КЗ. Според разпоредбата на чл.
638, ал. 1 от КЗ на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: глоба
от 250 лв. – за физическо лице. В конкретния случай не е спорно, че ответната страна е управлявал
МПС, без задължителна застраховка „ГО“. Дори и да се е заблудил в месеците,
както приема РС, минал е почти месец, в който
е бил без задължителната застраховка „ГО“. Следователно по никакъв начин не се променя
обстоятелството, че няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Обстоятелството, че
ответната страна се е объркал при пресмятане на срока на валидност на застраховката
„ГО“, като причините за това също са неясни, не води до недоказаност на
извършеното нарушение. Безспорен е факта, че към момента на проверката не е имало сключен и действащ договор за
застраховка „ГО“. От друга страна чл. 28 от ЗАНН е неприложим в конкретния
случай, с оглед на характера на обществените отношения които се охраняват.
Предвид изложеното ЯАС намира, че касационната жалба е основателна, решението на ТРС следва да бъде отменено, а НП-потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 т. 1от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1 от 21.01.2021г. по анд № 20202320200104 по описа на РС, Тополовград, като вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0358-000515 от 18.11.2020 год. на Началника на РУ – Тополовград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете ЧЛЕНОВЕ: 1./п/не се чете
2./п/не се чете