Р Е Ш Е Н И Е № 825
13.08.2020 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 14.07.2020 г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Пенка Георгиева
като разгледа докладваното от съдия
Георгиева в.гр.дело № 1115 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Главна
дирекция „Гранична полиция“, МВР , представлявана от гл.юрк.А.Н.,
срещу Решение № 568/18.02.2020 г. по гр.д.№ 17176/2019 г. на ПРС, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на Х.Д.К. с ЕГН ********** следните суми:
сумата от 1565,07 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд от 215,9 часа, получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 22.10.2016 г. – 22.10.2019
г., както и сумата от 141,85 лева мораторна лихва за
периода 01.01.2017 г. – 22.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 1565,07 лева от датата на подаване на
исковата молба – 22.10.2017г. до окончателното изплащане на дължимите суми,
както и сумата от 350 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон- ЗМВР и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи / отм./.
Мотивира становище, че в случая е неприложима субсидиарно
Наредбата да структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ/. Моли за
отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявените искове.
В законоустановения срок по чл.263 ГПК е постъпил и отговор
на въззивната жалба от въззиваемата
страна, в който се взема становище за
правилност и законосъборазност на решението.
Иска се то да бъде потвърдено от въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице, разполагащо
с право на обжалване , поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Пловдивският окръжен съд, като се запозна с обжалваемия съдебен акт и доказателствата по делото, във
връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания,
намира за установено следното:
При дължимата служебна
преценка съгласно нормата на чл.269 ГПК, въззивният
съд констатира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.
Казаното налага да се извърши
преценка за правилността на обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на
ОСГТК по отношение
на преценката за неговата правилност
служебният контрол по принцип следва
да бъде отречен
предвид изричната разпоредба на чл.
269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото
в жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на
императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото.
Въззивният
съд намира, че обжалваното решение е правилно на осн.
чл.272 от ГПК препраща към мотивите му, като следва да изложи само следните съображения :
Ищцовата
претенция е, че по време на нощните смени е полаган извънреден труд, т.к.
същите са били 12 часови , а нормативно определената продължителност на нощния
труд е 7 часа. Поради това се претендира преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 спрямо нормалната продължителност на работното време от 8
часа съгл. чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Претенцията е за положен извънреден труд, който
не е заплатен от работодателя, при спазване на нормата на чл.187, ал.6 от ЗМВР
– с 50% увеличение.
От фактическа
страна по делото се установява, че между
страните е съществувало служебно правоотношение, възникнало на осн. ЗМВР. Ищецът К. е работил на длъжността „***“ в група
ОДЧ при Гранично полицейско управление- Летище Пловдив към Регионална дирекция
„Гранична полиция“-Аерогари, структурно подчинена на ГД „Гранична полиция“-МВР,София.
Приетата и неоспорена ССЕ с в.л. Б. В., изготвена след проверка на протоколите
за отчитането на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. и платежните
бележки по делото, установява, че в процесния период ищецът е положил 1514 часа
нощен труд, който превърнат в дневен възлиза на 1729,9 часа, като разликата от
215,9 часа се явява извънреден труд, чиято стойност е 1565,07 лв. Сумата не е
изплатена на служителя.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове са
основателни. Нормативната рамка относно отчитането на положения труд при процесното правоотношение е следната: Работното време на
държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна
седмица /чл.187, ал.1 от ЗМВР/. При работа на смени работното време се
изчислява сумирано на тримесечен период. В този случай е възможно полагането на
нощен труд в часовия интервал 22-06ч., като работните часове не следва да
надвишават 8 часа на всеки 24 часа. Нормата на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР предвижда при работа на смени, трудът извън
работното време и при отработени до 70 часа за тримесечния период да се заплаща
като извънреден труд с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. В
чл.187, т.9 от ЗМВР е указано, че с наредба на Министъра на вътрешните работи
се определя редът за организацията и разпределението на работното време,
отчитането му, за компенсиране на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители. През процесния период действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., в която липсва изрично правило за
преизчисляване с К 1,143 при сумирано отчитане на работното време на положения
нощен труд. Това не означава , обаче, че
не следва да се приложи посочената наредба и такова преизчисление
не следва да се извърши. Това е така, т.к. законодателят е въвеждал
последователно в различни нормативни актове регламентиращи полагането на нощен
труд редица закрили на последния. Така в ЗМВР изрично е посочено в чл.188, ал.2
от ЗМВР, че държавните служители, които полагат нощен труд се ползват със
специалната закрила по КТ. В чл.140, ал.1 от КТ пък е разписано, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. КТ е основата на регулацията на
правоотношенията между работници/служители и работодател, като в случаите на
специална категория служители, каквито са и държавните, не може да се
регламентират по-лоши условия на труд от общите. В случая става въпрос и за
специална закрила на нощния труд, при което общите правила следва да намерят
приложение и по отношение на държавните служители, чийто правоотношения се
регламентират по ЗМВР. В чл.188, ал.2 от ЗМВР изрично е записано, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по КТ.
ЗМВР предвижда , че при работа на смени е възможно полагането на нощен
труд, който не следва да надвишава 8 часа за
всеки 24 часа. Това не дерогира, обаче,
закрилата на нощния труд и не следва да се тълкува като изравняване на
условията на полагане на дневния с нощния труд.
Приемане на противното би означавало поставяне на държавните служители в
неравностойно положение с обикновените работници и служители. Също така би лишило от смисъл дадената
изрична защита на нощния труд на служителите по ЗМВР в чл.188, ал.2.
По изложените съображения, съдът намира, че в случая приложение следва да
намери разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ , при което с оглед сумираното
изчисляване на работното време на работещ на смяна държавен служител по
ЗМВР се прилага принципа на превръщане
на нощните часове в дневни с К 1,143.
Приетата по делото експертиза е приложила това правило и е установила
броя на извънредно положените часове, както и размера на дължимото заплащане за
тях. Така претенцията за заплащане на извънреден труд за исковия период, след
преобразуването на положените часове нощен труд в дневен се явява основателна и
доказана и следва да бъде уважена до посочените в ССЕ размери.
Безспорно е по делото, че тези плащания не са извършени, при което се
доказва претенция за заплащане на обезщетение за забава по основание. Досежно размера, съдът ще кредитира установеното от ССЕ.
До същите фактичекски и правни изводи е достигнал
и първоинстанционният съд, поради което решението
като правилно и законосъобразно ще следва да бъде уважено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да
заплати на въззиваемия сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 330лв., заплатено
адвокатско възнаграждение. Направеното в съдебно заседание възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК се явява неоснователно, т.к. същото е
съобразено с минималните размери по Н№1/2004 МРАВ.
По изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 568/18.02.2020 г. по гр.д.№ 17176/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“, МВР, да заплати на Х.Д.К. с ЕГН **********,
сумата от 330лв., разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :