Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №8211 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.С.“ срещу решение от 15.02.2019 г. по гр.д. №30141/2018 г. на
Софийския районен съд, 25 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу Д.Р.М. кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗД за сумата
от 217,14 лв., представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия
за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от 12.06.2017
г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 27,72 лв. за периода
15.09.2015 г. - 27.04.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по гр.д. №38071/2017 г. по описа на СРС, 25 състав.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, тъй като
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът не е потребител на
топлинна енергия, а последният е собственик на процесния топлоснабден имот.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло
обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Д.Р.М. срока за отговор
по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. - оспорва същата. Не
претендира разноски.
Третото лице-помагач „Б.” ООД не взема
становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и
собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по
правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един
централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги,
само ако ги е подписал.
По делото не е спорно, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден
имот, но от представения и неоспорен договор от 14.10.2009 г., сключен между ЕС
и ищцовото дружество е прието, че собствениците на апартаменти №№3.4 и 7.1 във
вх.Г няма да се считат за потребители на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ,
т.е. по силата на договора ищецът е приел да не се прилагат разпоредбите на
чл.150-153 ЗЕ.
При тези данни и
с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав
споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, че страните не са в сочените
от ищеца облигационни отношения по доставка на топлинна енергия.
Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде
потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №41706/15.02.2019 г., постановено по
гр.д. №30141/2018 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.