Р Е Ш Е Н И Е № 481
гр.
Видин, 27.11.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, 4
– ти състав в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Председател:
Милена Каменова
при секретаря П. Йорданова като разгледа докладваното от
съдията Каменова гр. дело № 1455 по описа за 2017 год., и за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 49, ал.3 във вр. с ал. 1 от СК, съединен с искове
по чл.53 СК, чл.56, ал.1 СК и чл.59, ал.2 СК във вр. с чл.143 СК.
Делото е образувано въз снова на
молба от Д.А.К. *** против Н.С.К.
***.
Твърди се от ищцата, че с ответника са
сключили граждански брак на 25.09.1993г. От брака страните имат четири деца, а
именно пълнолетните Мария Славейкова и Светослав С. и малолетните – Александър
Николаев С., ЕГН:********** и Виктория Николаева Славейкова, ЕГН:**********.
Сочи се, че от около две години ответникът започнал да злоупотребява с алкохол.
Ищцата излага твърдения, че ответникът е упражнявал физически и психически
тормоз върху нея. Ищцата твърди, че се е налагало да напуска семейното жилище
след осъществен тормоз спрямо нея от ответника. Поддържа, че ответникът не е
полагал грижи за семейството си. Сочи, че същият е регистриран в Бюрото по
труда. Ищцата поддържа, че семейното жилище е собственост на бащата на
ответника, но желае да й бъде предоставено за ползване.
Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати
брака между страните с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство по
вина на ответника. Иска се предоставянето на ползването на семейното жилище.
Ищцата желае да носи предбрачната си фамилия Георгиева. Иска да й бъдат предоставени
родителските права на родените от брака деца Александър Николаев С., ЕГН:**********
и Виктория Николаева Славейкова, ЕГН:**********, да бъде осъден ответникът да
заплаща месечна издръжка на всяко от децата в размер по 150лв. месечно, считано от предявяване на иска до
изменение или отпадане на основанието за даването й, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска до окончателното издължаване.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в
законния месечен срок. Отговорът е подаден след изтичане на срока по чл.131 ГПК, не е поискано от съда възстановяване на срока за отговор.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства.
От събраните
по делото доказателства, Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съпрузите са
сключили брак на 25.09.1993г., за което е съставен акт за граждански брак № 367
от 25.09.1993г. от Община Видин. От брака страните имат четири деца, а именно
пълнолетните Мария Николаева Славейкова, род. на ***г. и Светослав Николаев С., род. на ***г. и
малолетните – Александър Николаев С., ЕГН:**********, род. на ***г. и Виктория
Николаева Славейкова, ЕГН:**********, род. на ***г.
От
приложеното копие от трудов договор се установява, че ответникът работи с
основно месечно трудово възнаграждение 460 лева.
От разпита на
св. Светослав С. се установява, че същият живее заедно с родителите си.
Скандалите между страните по делото датират от три години. Сочи, че баща му от
една година употребява алкохол всяка вечер, след
което ставал конфликтен и се стигало до скандали с ищцата. Случвало се е и
физически да я тормози. С. сочи, че от няколко месеца ответникът по делото
работи, а така също имал доходи и от частна дейност – занимава се със строителство.
Но по-голямата част от доходите си изразходвал за алкохол и не ги влагал в
общото домакинство. Останали в жилището, което е собственост на леля им /сестра
на ответника/, тъй като нямали други близки в гр.Видин.
От разпита на
св.Мария Славейкова е видно, че същата живее с родителите с и малкото си дете.
Заявява, че е напуснала бащата на детето си и се прибрала при родителите си.
Това се е случило преди около година. Конфликтите между страните били ежедневие.
Славейкова сочи, че ответникът бил в нетрезво състояние през вечер. Отнасял се
лошо и с нея. Стигало се и до търсене на помощ от полицията. Скандалите били
свързани с липсата на пари. Славейкова завява, че работи и подпомага домакинството.
От разпита на
св. Славейко Цветанов, баща на ответника, се установява, че същият подпомагал
финансово семейството на сина си. Плащал им е сметките. Но от няколко месеца не
поддържал връзка със снаха си и внучката си Мария. Знае, че в семейството им
имало проблеми. Снаха му е търсила помощ от него във връзка със скандалите й със
сина му. В тези случаи заварвал сина си в настроение, пил, но това не
означавало, че не работи. Скандалите били свързани с липсата на средства, като
цяло толкова продължително отчуждение имало за първи път по време на брака страните
по делото.
От разпита на
Юлияна Вълчева се установява, че същата била търсена за помощ от племенниците
си при скандали между страните. Обикновено при тези ситуации заварвала брат си пил.
Семейното жилище на страните било собственост на родителите й, които са й го дарили.
Сочи, че снаха й била добра майка.
При условията
на чл.172 ГПК съдът дава вяра на свидетелските показания като логично дадени и
непротиворечиви, кореспондиращи си с данните по делото.
Видно от
приложения нотариален акт за дарение № 114 от 01.06.2017г., семейното жилище е
собственост на Юлияна Вълчева- сестра на ответника.
По делото е
изготвен социален доклад от ДСП Видин.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна
следното:
Като
основания за разстройството на брака се навежда основно противобрачното
поведение на ответника, изразяващо се в безотговорност, употреба на алкохол.
За да бъде
постановено прекратяване на брака на основание чл. 49 от СК е необходимо да е
налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака , т.е. да се установят и
конкретизират причините, които са разстроили брака, връзката им със състоянието
на брачните отношения и да се направи преценка дали те са предизвикали временно
или дълбоко и непоправимо разстройство на брака. От свидетелските показания се установи
употреба на алкохол от страна на ответника и упражняван върху съпругата
психически тормоз, което е довело до отчуждение. Тези обстоятелства създават убеждение у съда, че брачната връзка им съществува само формално, тъй като вече не изпълнява
основните принципи на отношенията между
съпрузите - взаимно разбирателство и доверие, основано на
уважение, привързаност, общи усилия и взаимна отговорност за развитие на
семейството. Настъпилия разрив в семейните отношения на страните е довел до невъзвратимо опразване на брака от дължимото от закона и
морала съдържание.
Разстройството на брака е непоправимо, тъй
като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е
намерило израз в съществуващото отчуждение между
съпрузите, липсата на
взаимност, привързаност. Брачната връзка съществува само формално, а това не е
в интерес на съпрузите. Ето защо и по изложените съображения, които съдът
прецени като важни обстоятелства, налагащи допускането на развода, брака между
страните ще следва да бъде прекратен с развод поради настъпилото в него дълбоко
и непоправимо разстройство.
С оглед направеното искане за
произнася по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка, на
осн. чл. 49, ал. 3 СК съдът дължи разглеждането и на този въпрос.
Брачната връзка отразява отношения между
пълнолетни и равнопоставени правни субекти, които доброволно са избрали да
създадат семейство заедно. Вината в брачния процес е понятие, чието съдържание
се различава значително от приетото в правната доктрина значение на термина
„вина”. За да се избегне елементът на субективизъм в процеса, константната
съдебна практика е възприела разрешението да се извършва преценка само на
фактическото поведение, обективирано в конкретни действия на всеки от
съпрузите. Значението на тези действия се
отчита само от гледна точка на взаимоотношенията съпруг-съпруга, майка-дете и
баща-дете.
От свидетелските показания се
установи употреба на алкохол от страна на ответника и упражняван върху съпругата психически
тормоз. Именно това
поведение е довело до разстройството на брака. Предвид гореизложените съображения съдът счита, че следва да прекрати брака между
страните по вина на съпруга.
По отношение на родителските
права:
Ищцата иска упражняването
на родителските права спрямо малолетните деца да бъдат предоставени на
нея. Съдът не следва
да се произнася по искания на ответника, тъй като същите са извън срока по
чл.131 ГПК.
При определяне кой от двамата родители
следва да упражнява родителските права спрямо децата,
съдът взе предвид следното:
С разпоредбите на чл.
59, ал. 2 вр. ал. 4 СК по легален път са предвидени критериите, които съдът следва да съобрази
при решаването на въпросите при кого от родителите да живеят децата, на кого от
тях да предостави упражняването на родителските права, при определянето на
мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Посочените въпроси
съдът решава, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на
децата. В понятието "интереси на децата" се
включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата. В това понятие влизат и материалните интереси на
детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и
грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за
интересите на детето има цялата съвкупност от интереси; не отделни обстоятелства,
а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. Такива съществени
обстоятелства са възпитателски качества на родителите, но не тяхното наличие, а
конкретното им проявление; проявените лични грижи и отношение към децата;
изявената готовност да отглеждат и възпитават децата си; привързаността на
децата към родителите; полът и възрастта на децата; социалната среда, в която ще
живеят децата и жилищно битовите условия и пр. фактори от значение за бъдещото
им пълноценно развитие.
В случая, съдът взе предвид писмените
доказателства,
гласните доказателства и
данните съдържащи си в социалния доклад. От данните посочени в социалния доклад
се установява, че непосредствените грижи по възпитание и отглеждане на децата полага майката. Майката полага усилия да осигури стабилна
семейна среда за отглеждане и възпитание на двете деца. Малолетните деца са
емоционално привързани към нея. Задоволени са емоционалните потребности на
децата от внимание, обич, грижа и зачитане. Изградена е доверителна връзка
между майката и децата. Също така от разпитаните по делото свидетели се
установи, че ищцата полага необходимите грижи за децата.
От друга страна от разпитаните
свидетели се установи, че ответникът употребявал алкохол, след което се стигало
и до скандали, което несъмнено се отразява върху психиката на малолетните деца,
поради което съдът счита, че родителските
права трябва да бъдат възложени на майката и да определи местоживеенето на
децата при майката.
Съдът, следва служебно да се произнесе
по въпроса за личните контакти.
По въпроса за
личните контакти:
По отношение на режима на лични
отношения се приема, че чрез него трябва да се постигне възможност детето да
расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право
на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си
родители. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед
конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за
общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на
когото не е предоставено упражняването на родителските права. Също така трябва
да се отчете и необходимостта от запазване и развитие на личните отношения с
бащата чрез определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде съхранена
и развита емоционалната връзка между тях. Независимо от това, на кого е
предоставено упражняването на родителските права, двамата родители са
равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля и значение за
формиране и подпомагане развитието на детето.
Съдът счита, че следва да
определи режим на лични
отношения на бащата с децата,
който да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00
часа в съботния ден до 18.00 часа вечерта на
неделния ден с преспиване, както и един месец през лятото, което време да не
съвпада с отпуска на майката, след което децата да бъдат връщани
по местоживеенето на майката.
По въпроса за издръжката:
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал. 1 и 2 от СК, размерът на издръжката,
която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие свои деца, се определя в
зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя да дава такава,
но не може да бъде по-малък от една четвърт от минималната работна заплата.
Съдът съобрази и обстоятелството, че понастоящем
минималният размер на издръжката, определен при съобразяване императивната
норма на чл. 142, ал.2 СК е 115.00 лева /с ПМС минималната работна заплата за
страната е определена в размер на 460лева, считано от 01.01.2017г./
Възможностите на лицата,
които дължат издръжка се определя от доходите, имуществото и квалификацията, а
възможността винаги е конкретна и обективна. При определяне размера на
издръжката от значение е обстоятелството при кого от двамата родители е
предоставено за отглеждане и възпитание детето. В случая следва да се има
предвид възрастта на децата, като съдът счита, че с оглед нуждата от храна, облекло, заплащане на такси в детската градина и др. следва да определи базова издръжка в размер на по 250.00 лева за всяко от децата. По отношение на ответника се установи доход в
размер на минималния за страната. От свидетелските показания се установи, че същият
полага труд в строителството. Майката не работи и полага непосредствените грижи за
малолетните деца.
При определяне на издръжката съдът взе
предвид, че непосредствени грижи за детето полага
майката, но
ответникът е в трудоспособна възраст, няма данни да страда от заболявания,
работи с установен минимален доход за страната, извършва и строителни дейности
с неустановен по делото доход от тази дейност, поради което следва да заплаща месечна издръжка на всяко от малолетните
си деца по 130.00 лева месечно, като искът над този размер до
предендирания такъв от 150 лева да се отхвърли, като неоснователен. Издръжката занапред
се
дължи от подаването на исковата молба, ведно със законната лихва
за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване.
По въпроса за семейното жилище.
Между страните няма спор относно
предоставяне ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.Видин,
ж.к.”Гео Милев”, бл.2, вх.Г, ет.4, ап. 7, собственост на близки на единия съпруг. Максималният срок
е до една година, поради което
съдът счита, че следва да предостави ползването на същото на ищцата за срок от една година, считано
от влизане на решението в сила.
По отношение на фамилното
име
Ищцата е направила искане
след прекратяване на брака да носи предбрачното
си фамилно име Георгиева. Съгласно разпоредбата на чл. 53 от СК
след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. За
запазване на брачното име е достатъчно волеизявлението на лицето, което променя
името си. В случая е налице волеизявление на ищцата, че желае да носи предбрачното си фамилно име Георгиева. След прекратяването на брака съпругата ще носи пребрачното си фамилно име Георгиева.
Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК
съдебните разноски по брачните дела са възлагат върху виновния или
недобросъвестния съпруг. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по
делото разноски в общ размер на 625.00 лева - държавна такса в размер на 25.00 лева, 600.00
лева – разноски за възнаграждение. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС окончателна държавна такса в
размер на 20.00 лева, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати и държавна такса върху присъдения размер на издръжката за двете деца
в общ размер на 374.40 лева.
На основание чл.242 ГПК следва да
се допусне предварително изпълнение по отношение на издръжката.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между Д.А.К.,*** и Н.С.К.,***, за което е
съставен акт за граждански брак №
367 от 25.09.1993г. от Община Видин, поради дълбокото му и
непоправимо разстройство, по вина на съпруга Н.С.К..
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права върху родените от брака на страните
малолетни деца - Александър Николаев С., ЕГН:**********, род. на ***г. и
Виктория Николаева Славейкова, ЕГН:**********, род. на ***г., на майката Д.А.К.,***.
Определя местоживеенето на децата на адреса на майката - гр.Видин, ж.к.”Гео
Милев”, бл.2, вх.Г, ет.4, ап. 7.
За
осъществяване на лични контакти с децата Александър Николаев С., ЕГН:**********,
род. на ***г. и Виктория Николаева Славейкова, ЕГН:**********, род. на ***г.,
бащата Н.С.К.,
ЕГН:**********, ще има право да ги вижда и взема при себе си всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9,00 часа
на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден, както и по един месец в
годината, през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, след което да връща децата по
местоживеенето на майката.
ОСЪЖДА Н.С.К.,***,
да заплаща месечна издръжка на Александър Николаев С., ЕГН:**********, род. на ***г.
в размер на 130.00 /сто и тридесет/ лева
и месечна издръжка в размер на 130.00 /сто и тридесет/ лева на Виктория Николаева Славейкова, ЕГН:**********,
род. на ***г., чрез тяхната майка и законен представител Д.А.К.,***, считано от датата на завеждане на делото
-05.06.2017г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
отпадане, изменение или прекратяване на основанието й за плащане.
Отхвърля
исковете за заплащане на издръжка на всяко от децата над уважения размер до
пълния предявен от 150 лева за всяко от тях.
ПРЕДОСТАВЯ ползването
на семейното жилище, находящо се в гр.Видин, ж.к.”Гео Милев”, бл.2, вх.Г, ет.4,
ап. 7, на съпругата Д.А.К., ЕГН:**********, за срок от една година, считано от
влизане в сила на решението.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно
име – Георгиева.
ОСЪЖДА Н.С.К.,*** да
заплати на Д.А.К.,***, сумата в общ размер на 625.00 /шестстотин двадесет и пет / лева – разноски за държавна такса в
размер на 25.00 лева и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00
лева.
ОСЪЖДА Н.С.К.,*** ,да заплати окончателна държавна такса по
сметка на ВРС в размер на 20.00 /двадесет/ лева, 374.40 лева /триста седемдесет и четири лева и
четиридесет ст./ - държавна такса върху
присъдената издръжка за двете малолетни деца, както и 5.00 /пет/ лева държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл. 242, ал.1 ГПК, допуска предварително изпълнение по отношение на
издръжката.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Видинския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: