№ 38
гр. Видин , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:АНЕТА М. ПЕТКОВА
Членове:ВАЛЯ Й. МЛАДЕНОВА
ГАБРИЕЛ П. ЙОНЧЕВ
при участието на секретаря АРТИНКА АНГ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА М. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20211300500200 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 14 от 30.03.2021г. по гр.д.№ 522/2020г. Белоградчишкият районен съд
е оставил без уважение молбата на АНН. М. ТР. , ЕГН **********, с адрес с.Средогрив,
ул.“Първа“ № 65 и като майка и законен представител на Г. АНТ. ТР. и М. АНТ. ТР. срещу
АНТ. Г. ТР. , ЕГН ********** от гр.Белоградчик, ул.“Стара планина“ № 3 , бл.35,вх.Б,
ап.19, за защита от домашно насилие , извършено от АНТ. Г. ТР. на 18.12.2020 г. между
21.00 и 22.00 часа в гр.Белоградчик, ул.“Стара планина“ № 3 , бл.35,вх.Б, ап.19 като
неоснователна.
В законния срок решението е обжалвано от молителя.
Във въззивната жалба на АНН. М. ТР. се сочи, че обжалваното решение е неправилно,
поради което се иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да
бъдат наложени мерки за защита спрямо ответника, така както са поискани от
първоинстанционния съд. Излага се, че неправилно районен съд не е кредитирал
показанията на свидетели, като е приел , че не са очевидци, както и че са заинтересовани с
оглед изхода на делото. Твърди се, че от събраните гласни доказателства –показанията на
св.Миролюб Петков, които са последователни , асни, детайлни и кореспондиращи с
фактическата обстановка, изложена в молбата за домашно насилие и декларацията по
чл.9,ал.3 ЗЗДН- е установено, че е осъществено домашно насилие от страна на ответника
1
А.Т.. Излага се , че то се изразява в опит на А.Т. да удари молителката А.Т., да осъществи
близост с нея под въздействието на аркохол, отправените заплахи , че ще я прати в
гробищата. Поддържа се , че като майка молителката търси защита и за двете си деца, тъй
като те са свидетели и са пряко засегнати от случващото се в семейството. Позовава се на
чл.2 , ал.2 ЗЗДН, съгласно който за психическо и емоционално насилие спрямо дете се смята
всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Моли за отмяна на решението на
БРС, с което е оставена без уважение молбата и да бъде издадена заповед за защита.
Въззивния съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо. С него съдът се
е произнесъл по молбата на АНН. М. ТР. , ЕГН **********, с адрес с.Средогрив, ул.“Първа“
№ 65 и като майка и законен представител на Г. АНТ. ТР. и М. АНТ. ТР. срещу АНТ. Г. ТР.
, ЕГН ********** от гр.Белоградчик, ул.“Стара планина“ № 3 , бл.35,вх.Б, ап.19 за защита от
домашно насилие.
Поддържа се в молбата, че страните имат сключен граждански брак. Твърди се от молителя,
че на 18.12.2020 г. между 21.00 и 22.00 часа в гр.Белоградчик, ул.“Стара планина“ № 3 ,
бл.35,вх.Б, ап.19 в семейното им жилище ответникът осъществил акт на домашно насилие,
както и постоянен психически и емоционален тормоз по време на брака , както към
молителката , така и към децата.
Ответникът лично и представляван от процесуален представител в производството излага,
че молбата е неоснователна, тъй като не са упражнени описаните актове на домашно
насилие.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по
ЗЗДН, като е приел, че не е доказан акта на насилие, да е осъществен акт на домашно
насилие. Актовете на домашно насилие, визирани в чл.2, ал. 1 ЗЗДН обхващат широк кръг
хипотези на различни видове домашно насилие, всяка от които има многобройни проявни
форми, безспорно обаче, следва да бъде установен осъществен такъв акт. Решаващият съд е
приел, че от събраните в производството доказателства, не е установено извършено
домашно насилие на посочените дати, като от показанията на свидетелите, които не са
присъствали, така и на молителя, така и на ответника, не се установяват твърдените актове.
Въззивният съд споделя така установената фактическа обстановка от първоинстанционния
съд и направените въз основа на нея обосновани изводи, като не намира основания за
изграждане на различни изводи въз основа на така приетата доказателствена съвкупност.
2
Освен това, първоинстанционният съд е събрал всички поискани от страните, относими и
допустими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа страна. Настоящата
въззивна инстанция препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК,
правейки ги по този начин част от своя съдебен акт.
Във въззивната инстанция не са ангажирани други допустими и относими доказателства.
Въззивният съд, в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените факти и
като подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на съответно релевантните
нормативни актове, приема следното от правна страна:
Въззивният съд следи служебно за валидността на обжалвания съдебен акт, за
допустимостта в обжалваната му част, а за правилността му – съобразно въведените във
въззивната жалба оплаквания.
Домашно насилие може да бъде установено само при кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: на първо място – осъществен от съответното лице - ответник по
молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите,
описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице – молителят в
производството по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място на
извършване, и на второ място – наличие между тези лица на правна, фактическа и/или
родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН. В процесния случай втората предпоставка не е
спорна между страните.
Визираният в молбата акт на домашно насилие следва да бъде доказан изцяло – по време,
място, начин на извършване и авторство. Макар производството по ЗЗДН да има за основна
цел защитата на пострадалите лица, последиците от установяването на извършено насилие
имат и съответни санкционни последици. Поради това следва по правилата на ГПК и ЗЗДН
да бъде безспорно и категорично установено наличието на извършено домашно насилие със
съответните доказателства. Макар и с известни особености, в процеса по ЗЗДН важат
общите принципи на доказване в гражданския процес, като молителят следва да докаже
пълно и главно основателността на подадената до съда молба и обуславящите това факти от
обективната действителност. Невъзможността да се установят по описания начин
безпротиворечиво релевантните по спора факти обосновава и отказ за издаване на исканата
заповед за защита. Ето защо е в тежест на въззивниците - молители пълно и главно да
установят наличието на умишлено и противоправно поведение, осъществено от въззиваемия
- ответник спрямо тях на твърдяната в молбата дата – 18.12.2020 г. и по посочения начин.
Изслушаните в хода на съдебното дирене свидетели, противно на оплакванията във
въззивната жалба, не установяват на датата 18.12.2020 г. в апартамента, намиращ се в град
Белоградчик ответникът А.Т. да е осъществил домашно насилие спрямо молителката А.Т. и
в присъствие на молителите Г. АНТ. ТР. и М. АНТ. ТР., чрез някои от действията, твърдени
в молбата. Безпротиворечиви са показанията на свидетелите, че молителката А.Т. им е
3
споделила, че ответникът се опитал да осъществи физическа близост с молителката след
употреба на алкохол , но тя му отказала. Както седял , той бил свил юмрук и се опитал да я
удари , но тя избегнала удара , след което се развикал:“ Ей сега те ударих и те пратих в
гробищата, ти оттук бял ден няма да видиш.“ Нито едно от разпитаните лица не е очевидец
на такива действия от страна на настоящия въззиваем. Свидетелите са възпроизвели
обстоятелства, които са им преразказани от молителката, поради което възприятията им за
събитията от процесната дата не са годни да установят релевантни по делото факти. Ето
защо правилно първоинстанционният съд е кредитирал гласните доказателствени средства
единствено в частите им, в които са преки и непосредствени, почиващи на лични
възприятия на свидетелите относно поведението на страните на сочената дата и място.
Недоказани са останали твърденията, че малолетните молители Георги и Мирослав
многократно са възприемали осъществено спрямо молителката домашно насилие –
психически и физически тормоз, превръщайки се по този начин те самите в жертви на
насилие (чл. 2, ал. 2 ЗЗДН).
Съобразно изложеното въззивният съд намира, че описаните действия в молбата за
защита, които следва да изпълват фактическия състав по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН не са
установени пълно и главно от въззивниците - молители, а за съда недоказаният факт е
неосъществил се факт - аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Доколкото такова доказване не е
осъществено по делото изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на молбата
за защита са обосновани и съответстват на събрания по делото доказателствен материал.
Действително в хода на първоинстанционното производство е била издадена заповед за
незабавна защита по реда на чл. 18 ЗЗДН. Тази заповед обаче се издава в закрито заседание
на съда, без участието на страните и само въз основа на твърденията в подадената молба,
преценени от съда като съдържащи данни за съответната опасност по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН.
Целта й е да предостави временна, но незабавна защита, и да бъдат избегнати възможните
опасности за молителите през времетраенето на делото до окончателното му
решаване. Издаването на заповед по чл. 18 ЗЗДН няма обвързващо действие за
решаващия съдебен състав, доколкото в хода на разгърналия се състезателен процес е
напълно възможно събраните доказателства да оборят твърденията в подадената молба.
Затова и изрично чл. 19 ЗЗДН определя действието й до издаването на заповедта за защита
или до отказа за такава.
Следователно, като е приел, че не се обосновава извод за обективно извършен акт на
домашно насилие от страна на ответника А.Т. спрямо молителката А.Т. и молителите Г.А. и
М.А., и съответно е отказал да издаде заповед за защита в полза на молителите, с която
спрямо ответника да бъдат наложени мерки по ЗЗДН, първоинстанционният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските за въззивното производство.
4
С оглед оставянето на въззивната жалба без уважение и съобразно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, във
връзка с чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 16 ТДТКССГПК, въззивницата А.Т. следва да бъде
осъдена да заплати, по сметка на Видински окръжен съд, държавна такса по въззивната
жалба в размер на 12.50 лева, доколкото въззивниците Г.А. и М.А. не дължат държавна
такса за въззивно обжалване, тъй като не са навършили 18 - годишна възраст – арг. от чл. 11,
ал. 3 от ЗЗДН.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция на въззивниците не следва да бъдат
присъждани разноски.
Въззиваемият не е претендирал разноски , поради което не следва да се присъждат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 14 от 30.03.2021г. по гр.д.№ 522/2020г. Белоградчишкият районен
съд .
ОСЪЖДА АНН. М. ТР., с ЕГН **********, с адрес с.Средогрив, ул.“Първа“ № 65 да
заплати по сметката на ВОС припадащата й се част от Д.Т. в размер на 12,50 лева.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5