Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК и по реда на чл. 463 вр. чл. 278 ГПК. Образувано е по жалба, подадена от Д. Й. К., против действията на ЧСИ С. К. по публичната продан на недвижим имот и против постановление от 13.06.2013г. за разпределение на суми по изпълнително дело № *0825/2011г. В жалбата К. твърди, че по образуваното изпълнително дело длъжник е само съпругът й. Навежда доводи, че на основание чл. 435, ал. 4 от ГПК има право на жалба срещу изпълнителните действия. Счита за незаконосъобразни всички действия на ЧСИ по публичната продан и конкретно продажбата на идеалните й части от недвижим имот – магазин от 542,20 кв. м., с идентификатор 10447.513.376.1.50, находящ се в гр. В. Т., ул. „П. Х.” № ., вх. ., . 1. Излага, че продажбата е извършена в нарушение на разпоредбите на чл. 504, ал. 1 ГПК вр. с чл. 500 ГПК. С подробни доводи обосновава, че не е длъжник по цитираното изпълнително дело. Счита, че наддаването от 29.05.2013г. е незаконосъобразно, а същевременно незаконосъобразно би било и постановлението за възлагане въз основа на него. Освен това обжалва и разпределението на сумите от публичната продан с аргумента, че същото е резултат от цитираните незаконосъобразни действия. Излага, че половината от платената сума е за закупуване на собствените й идеални части от имота, за което не е давала съгласие. Сочи, че разполага с правата по чл. 440 от ГПК. Моли съда да отмени посочените действия на ЧСИ, както и постановлението за разпределение на суми. Ответната страна по жалбата – „Б. П. Б.” (взискател по изпълнителното дело), заема становище за недопустимост на жалбата в частта й, в която се обжалват действия на ЧСИ по публичната продан на процесния имот. Счита, че липсва предмет на оспорване, жалбоподателката не е активно легитимирана за предявяването на жалба и жалбата е просрочена. Излага подробни съображения и за неоснователност на жалбата. „Р. – Б.– А. – С.” Е. и Н. М. К. не заемат становище по жалбата. В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ счита жалбата за недопустима в частта й, в която се обжалват действия на ЧСИ по публичната продан на процесния имот. В условията на евентуалност заема становище по съществото на жалбата. Счита същата за неоснователна като развива аргументи в тази насока. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Изпълнителното производство е образувано пред ЧСИ С.К.по молба „Р. – Б. – А. – С.” Е., подадена чрез пълномощника му адв. Л. В.. Към нея е приложен изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 405 и сл. ГПК и на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК. С посочения изпълнителен лист длъжникът Н. М. К. е осъден да заплати на взискателя сумата от 260 000 лв. – втора вноска по уговореното с договор от 09.03.2007г. парично вземане за възнаграждение по извършено строителство на магазин, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 26.06.2009г. до окончателното й заплащане, сумата от 15 340 лв. – неустойка за забава по същия договор за времето от 27.02.2009г. до 25.06.2009г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 266 от ЗЗД и чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, както и сумата от 25 062 лв. – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Молбата за образуване е придружена с цитирания изпълнителен лист, 2 броя обезпечителни заповеди и договор за правна защита и съдействие, с който е договорено възнаграждение между взискателя и процесуалния му представител в размер на 4145 лв. Част от имуществото на длъжника е процесният имот – поземлен имот, находящ се в гр. В.Т., ул. „П.Х.” № ., корпус „.” – магазин с площ 542,20 кв. м., състоящ се от офис – 14,74 кв. м., административен офис – 15.49 кв. м., търговска зала – 300,42 кв. м., складови помещения и сервизни помещения, построени в „жилищна сграда с офиси и магазини”, УПИ І, в кв. 104. Имотът е прехвърлен от „Р. – Б. – А. – С.” Е. на Н. К. и Д. К. чрез продажба от 29.03.2007г. Върху описания имот са наложени две ипотеки – от 29.03.2007г. – в полза на „Б. П. Б.” и от 29.10.2008г. в полза на „Р. – Б. – А. – С.” Е.. В хода на изпълнителното производство процесният имот е бил изнесен на публична продан, вследствие на което с постановление за възлагане на недвижим имот от 09.12.2011г. е възложен на „Р. – Б. – А. – С.” Е.. Въпросното постановление е отменено с влязло в сила Решение № 481 от 31.07.2012г. на ВТОС, а делото е върнато на съдебния изпълнител със задължителни указания. На 08.10.2012г. и на 30.10.2012г. са извършени описи на имота. С разпореждане от 28.03.2013г. на ЧСИ Косева е насрочена продан на процесния имот, която да започне на дата 28.04.2013г. и продължи до 17,00 часа на 28.05.2013г., а отваряването на наддавателните предложения е насрочено за 29.05.2013г. За извършването на публичната продан е съобщено на страните по изпълнителното дело (вкл. и на Д. К. – видно от протокол на основание чл. 44, ал. 2 от ГПК на л. 346 от изпълнителното дело). На основание чл. 487 са изготвени и поставени обявления за извършване на публичната продан на таблото в кантората на ЧСИ рег. № 809, на таблото в сградата на Районен съд В. Т., на таблото в община В.Т., на недвижимия имот и в сайта на КЧСИ. На 29.05.2013г. е съставен протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач, според който за купувач на процесния недвижим имот е обявен „Б. П. Б.” за сумата от 144 773,00 лв. Въз основа на цитирания протокол на 13.06.2013г. е издадÕно постановление за разпределение на суми по изпълнително дело № *0825/2011г. С посочения акт е постановено в едноседмичен срок от влизане на разпределението в сила „Б. П. Б.” да внесе сумата в размер на 12 011,69 лв., която да бъде разпределена както следва: 4 507,44 лв. на ЧСИ С. К. и 7 504,25 лв. на „Р. – Б. – А. – С.” Е.. На 28.05.2013г. при ЧСИ С. К. е входирана молба от „Б. П. Б.” по чл. 456 ГПК за присъединяване в изпълнителното производство във връзка със задълженията на Н. К. и Д. К. към банката, за които е издаден изпълнителен лист от 27.05.2013г. на районен съд град Г.О.на основание чл. 417 и чл. 418, ал. 2 от ГПК. С постановление за присъединяване от 28.05.2013г. вземането по посочения изпълнителен лист е присъединено към изпълнителното дело за сумите от 245 976,63 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, 38 597,10 лв. – лихва, 5845,47 лв. – наказателна лихва, 1 226,08 – годишна такса, 225,60 лв. – нотариална такса, 5 837,42 лв. разноски по гр. дело и 108,00 лв. – разноски по изпълнително дело, ведно с такси ЧСИ. На 10.06.2013г. на Д. К. е връчена покана за доброволно изпълнение на задължението по посочения изпълнителен лист. На 17.06.2013г. при ЧСИ С. К. е входирана настоящата жалба срещу действия на ЧСИ, свързани с публична продан на процесния имот и срещу разпределението на сумите по публичната продан. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира от правна страна следното: По отношение на жалбата по чл. 435 и сл. от ГПК: Съдът счита, че подадената жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 459, ал. 2 от ГПК ипотекарният кредитор се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Няма спор, че в настоящия случай изпълнението е насочена срещу имот, който обезпечава вземания на „Р. – Б. – А. – С.” Е. и „Б. П. Б.” срещу Д. К. и Н. К.. Наложената ипотека в полза на банката е първа поред. Налага се извод, че „Б. П. Б.” е присъединен взискател по изпълнителното дело по силата на чл. 459, ал. 2 от ГПК. Разпоредбата на чл. 459, ал. 2 урежда възможността кредитор с определена привилегия да се включи по право в изпълнителното дело още преди да му е издаден изпълнителен лист. Както се установява по настоящото изпълнително дело „Б. П. Б.” се е снабдила и с изпълнителен лист, въз основа на който, на 28.05.2013г. това вземане на банката е присъединено към изпълнителното дело. Т.е. Д. К. притежава качеството на ипотекарен длъжник по изпълнителното дело, а след 28.05.2013г. и качеството длъжник във връзка с реализиране на обезпеченото с ипотека вземане на банката. Настоящата инстанция счита, че и преди 28.05.2013г. Д. К. е имала качеството длъжник в изпълнителното производство, макар изпълнителният лист, въз основа на който е образувано то, да е издаден само за дълг на К.. Този извод произтича от изричната норма на чл. 429, ал. 3 от ГПК, според която изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, ипотекирало своя вещ за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. В случая е налице изпълнение, което е насочено срещу вещ, върху която са учредени две ипотеки (в полза на взискателя и в полза на „Б. П. Б.” ) срещу Н. К. и Д. К.. Следователно Д. К. се явява ипотекарен длъжник в изпълнителното производство по отношение на вземанията на „Р. – Б. – А. – С.” Е. и „Б. П. Б.” . В тази връзка неоснователни са доводите на жалбоподателката, че същата се явява трето лице на изпълнителното дело по смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК. Не намират опора в закона и възраженията за нарушения на чл. 504, ал. 1 от ГПК и чл. 500 от ГПК, доколкото в тези норми се третира фигурата на съпруга (респ. съсобственика) недлъжник, а както беше посочено К. се явява длъжник по делото. Следва да се отбележи, че действащият ГПК изчерпателно изброява кръга на действията, които подлежат на обжалване и на лицата, които могат да ги обжалват. В разпоредбата на чл. 435 ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени действията на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника по изпълнението. Това са постановлението за глоба и насочване изпълненÞето върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Жалбоподателката не обжалва нито едно от цитираните действия. Подадената жалба е насочена срещу всички действия на съдебния изпълнител по публичната продан – конкретно продажбата на собствените идеални части на жалбоподателката от процесния недвижим имот, включително и самото наддаване. Следва да се има предвид, че при публична продан на имот на обжалване подлежи крайният акт, а именно постановлението за възлагане (и то на основанията, изрично посочени в чл. 435, ал. 3 от ГПК). Към настоящия момент не е издадено такова, тъй като съобразно чл. 496, ал. 1 от ГПК, същото се издава при внасяне на дължимата сума от купувача. Впрочем депозиране на сумата от купувача към момента няма как да бъде осъществено, доколкото постановлението за разпределение на сумите, с което е определено каква сума следва да внесе „Б. П. Б.” , към настоящия момент не е влязло в сила. Следователно подадената жалба е преждевременна и е насочена срещу действия, които не подлежат на самостоятелно обжалване, поради което е недопустима (арг. от чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК). Освен това следва да се има предвид, че дори и цитираните от жалбоподателката действия да подлежаха на обжалване, то жалбата срещу тях се явява просрочена. Съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. Видно от протокол на основание чл. 44, ал. 2 от ГПК на л. 346 от изпълнителното дело, Д. К. е уведомена в качеството си на ипотекарен длъжник, че отварянето на наддавателните предложения ще се извърши на 29.05.2013г. в 09:00 часа в сградата на ВТРС. Т.е. действията по публичната продан, които обжалва К. са осъществени на 29.05.2013г., за която дата тя е уведомена и към тази дата е знаела за осъществяването им. Законният срок за обжалването на съответните действия изтича на 05.06.2013г., а жалбата е входирана при ЧСИ С. К. на 17.06.2013г., т.е. след изтичане на преклузивния срок, предвиден в закона. Поради горните съображения жалбата в тази си част се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да се прекрати. Относно жалбата, подадена по реда на чл. 463 вр. чл. 278 ГПК: В тази част производството е образувано по жалба на Д. К. срещу постановление от 13.06.2013г. за разпределение на суми по изпълнително дело № *0825/2011г. Жалбата е подадена от надлежна страна – длъжник в изпълнителното производство, в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Разпределението е акт на съдебния – изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по едно и същото изпълнение и недостатъчност на сумата постъпила по изпълнението за цялостно удовлетворяване на всички взискатели. В конкретния случай жалбоподателката навежда довод, че разпределението не е осъществено правилно, доколкото половината от платената от банката цена следва да й се разпредели, тъй като е собственик на 1/2 идеална част от продадения имот. Настоящата инстанция счита този довод на К. за неоснователен. Както беше изложено по-горе жалбоподателката има качеството на длъжник в изпълнителното производство (по арг. от чл. 429, ал. 3, чл. 456 и чл. 459 от Г¤К). При това положение за нея са неприложими нормите на чл. 504, ал. 1 и чл. 500 от ГПК, доколкото не притежава качеството недлъжник по изпълнителното дело. Ето защо възраженията й, че половината от сумите следва да бъдат разпределени на нея са неоснователни. В тази връзка неотносими към настоящото производство са възраженията на жалбоподателката, че има правата по чл. 440 от ГПК, доколкото същите касаят самостоятелно исково производство, различно от това по чл. 463 от ГПК. Налага се извод, че няма законова предпоставка половината от получените при публичната продан суми да бъдат преведени на жалбоподателката, следователно нейното оспорване срещу постановлението за разпределение на сумите е неоснователно. С оглед на гореизложеното жалбата, подадена от Д. К. срещу обжалваното разпределение като неоснователна следва да се остави без уважение. Водим от горното, съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. Й. К., ЕГН *, срещу постановление от 13.06.2013г. за разпределение на суми по изпълнително дело № *0825/2011г. на частен съдебен изпълнител С. К. с рег. № 809. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. Й. К., ЕГН *, против действия на частен съдебен изпълнител С. К. с рег. № 809 по изп. дело № *0825/2011г. по продажба на идеална част от недвижим имот – магазин от 542,20 кв. м., с идентификатор 10447.513.376.1.50, находящ се в гр. В. Т., ул. „П.Х.” № ., вх. ., . 1 и наддаване от 29.05.2013г., като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 912/2013г. по описа на ВТОС в тази му част. Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред В. апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |