Решение по адм. дело №782/2025 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на по жалба на К. Л. А. от с. Българене, общ. Левски, обл. Плевен, [улица]със съдебен адрес гр. Плевен, [улица] чрез адв. Т. Д. - ПлАК или адв. Р. Л. - ПлАК срещу Решение № 2153-14-41/04.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх. №1012-14-122/04.08.2025г. и допълнение към нея с вх. №1012-14-122#2/12.08.2025г. по описа на ТП на НОИ – Плевен, като е потвърдено разпореждане №2113-14-452#6/30.06.2025г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ – Плевен.

Посочено е, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие е материалноправни разпоредби, при съществено нарушение на административно- производствените правила и при несъответствие с целта на закона, като е посочено, че на 02.04.2025 г. оспорващият е подал заявление в ТП на НОИ - Плевен, с което е заявил желанието си да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68а КСО, като към заявлението е приложил и трудовата си книжка № 73. В трудовата книжка (стр. 12-17) надлежно са вписани обстоятелствата, че е работил в Машиностроителен завод - гр. Левски (впоследствие - „Машиностроител“ АД - Левски) като шлосер в периода от 06.12.1988 г. до 01.06.2000 г. при съответното основно трудово възнаграждение, като при прекратяване на трудовото му правоотношение е отбелязано, че всичко прослуженото време е 11 (единадесет) години, 05 (пет) месеца, 25 дни, като данните са заверени с подпис и печат на работодателя.

С Разпореждане № 2113-14-452#6/30.06.2025 г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ- Плевен е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се изложени мотиви, че оспорващият отговаря на условието за възраст, но няма необходимия осигурителен стаж от 39 години и 10 месеца, изискуем по чл.68, ал.2 за 2026 г. - към навършване на възрастта.

Пенсионният орган е приел, че до 31.03.2025 г., оспорващият има придобит осигурителен стаж, превърнат към трета категория, в общ размер на 37 год., 00 месеци и 24 дни, като стажът при осигурител „Машиностроител“ АД - гр. Левски е зачетен по наличните данни в Регистър на осигурените лица (РОЛ) за период след 01.01.1997 г., за следните периоди: 01.01.1997 г. - 31.01.1998 г., 01.05.1998 г. - 30.04.1999 г. и 01.07.1999 г. - 31.05.2000 г. Ръководителят на ПО не е зачел стажа на оспорващия за останалото време в рамките на периода от 06.12.1988г. до 01.06.2000г., тъй като е приел, че заверката в трудовата книжка не отговаря на изискванията на чл. 6 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж.

Оспорващият е обжалвал разпореждането пред директора на ТП на НОИ - Плевен, като е изложил доводи защо стажът в „Машиностроител“ АД - гр. Левски следва да бъде зачетен.

С оспореното Решение № 2153-14-41/04.09.2025 г. на директор на ТП на НОИ- Плевен, ръководителят на ТП е отхвърлил жалбата и е потвърдил като правилно и законосъобразно разпореждане № 2113-14-452#6/ 30.06.2025 г. на Ръководител ПО, с което е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО на оспорващия, като административният орган е мотивирал решението си, като е посочил, че заверката на трудовата книжка при осигурител „Машиностроител“ АД - гр. Левски не е извършена в съответствие с изискванията на чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС), тъй като е заверена само от работодателя и липсва подпис на счетоводител. Според директора на ТП на НОИ - Плевен, тъй като не са представени никакви допълнителни документи от оспорващия, относими към зачитане на стажа и няма информация в РОЛ, пенсионният орган правилно не е зачел осигурителния стаж при работодателя „Машиностроител“ АД за периодите: 06.12.1988 г. - 31.12.1996 г.; 01.02.1998 г. - 30.04.1998 г. и 01.05.1999 г. – 30.06.1999г.

Административният орган е приел, че при изключване на тези периоди осигурителният стаж на оспорващия остава в размер на 37 години 00 месеца 24 дни, т.е. по- малко от изискуемия стаж от 39 години 10 месеца, съгл. чл. 68, ал. 2 КСО, което не дава право на пенсия по чл. 68а КСО.

В жалбата е цитирана правна уредба относно осигурителен стаж и трудова книжка в КСО и КТ, като е посочено, че последователното разбиране на Върховния административен съд по въпроса, дали следва да се зачете материалната доказателствена сила на трудовата книжка, при неподписването й само от главния счетоводител на предприятието и при наличие на другите изискуеми реквизити по чл. 349 на КТ и чл. 6, ал. 1, т. 1 НТКТС, е обективирано в решение № 4213 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6099/2018 г., VI о., докладчик Л. Г. и решение № 4129 от 04.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5919/2023 г., VI о., докладчик Ю. Т., постановени по дела с установена фактическа обстановка, сходна с настоящата. Посочено е, че касационните състави приемат, че въпреки липсата на подпис на главен счетоводител на трудовата книжка, трудовата книжка следва да се ползва като официален удостоверителен документ но отношение на вписаните в нея обстоятелства, ако са спазени другите изискуеми но закон реквизити.

Посочва се, че това е така, защо разпоредбите на КТ съдържат императивните задължения на работодателя по отношение съдържанието и поддържането на трудовата книжка, като не се съдържа изискване и съобразяване на изпълнението им с наличието или липсата изрично на подпис/ волеизявление на главния счетоводител и последният не е предвиден в КТ като самостоятелен субект, носител на права и задължения, свързани с трудовата книжка, отделно от работодателя (съответно представляващия го ръководител, като носител на официалната представителна власт), а страните в трудовото правоотношение са работодателят и работника, поради което подписът на главния счетоводител (наличието или липсата на такъв) не е от решаващо значение и не е необходимо условие за възникването, изменението или прекратяването на тези правоотношения, респ. не е основание, чрез което може да се отрече материалната доказателствена сила на трудовата книжка.

Посочва се, че цитираните решения на ВАС съдържат и отговор на въпроса, какви са последиците от невъзможността на административния орган да се снабди с доказателства относно осигурителните права на лицето, поради липсата на ведомости за заплати, трудови досиета или други трудово- правни документи, като съдебните състави приемат, че невъзможността на административния орган да се снабди с доказателства не може да бъде в тежест на работника, в хипотезата, в която той претендира своето материално право на пенсия и се позовава на записи, изходящи от осигурителя в трудовата си книжка. Като обективно и независещо от него обстоятелство, това не следва да се тълкува в негова тежест от пенсионния орган, тъй като се ограничава правото му на зашита в административното производство и е в противовес на служебното начало в административния процес.

Посочено е, че с решение № 4213 от 21.03.2019 г. по адм. д. № 6099/2018 г. на ВАС, е изяснено, че непредставянето на удостоверение УП-2/ УП-3 за съответния стаж в даден период не е основание да не се зачете стажът за този период, тъй като пенсионният орган може да събере данните служебно, както и въз основа на отбелязването в трудовата книжка - валиден доказателствен документ но чл. 40 НПОС.

Посочва се, че решение № 2153-14-41/04.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ- Плевен е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалноправни разпоредби, при съществено нарушение на административно-производствените правила и при несъответствие с целта на закона, като административният орган неправилно е приел, че липсата на подпис на главен счетоводител на трудовата книжка е основание да не бъде зачетен стажът на оспорващия при осигурител „Машиностроител“ АД за периодите: 06.12.1988 г. - 31.12.1996 г.; 01.02.1998 г. - 30.04.1998 г. и 01.05.1999 г. - 30.06.1999 г.

Посочва се, че трудовата книжка е попълнена при спазване на изискванията на чл. 349 и чл. 350, ал. 1 КТ (в редакцията им към относимия период), а работодателят (Машиностроителен завод - гр. Левски, впоследствие – „Машиностроител“ АД - гр. Левски) надлежно е удостоверил в трудовата книжка обстоятелството, че оспорващият е работил като шлосер в предприятието през периода от 06.12.1988 г. до 01.06.2000г. при съответното основно трудово възнаграждение и при прекратяване на трудовото правоотношение е отбелязано, че всичко прослуженото време е 11 (единадесет) години, 05 (пет) месеца, 25 дни, като данните са заверени с подпис и печат на работодателя, а както вече беше посочено законът не съдържа изискване за полагане на подпис от главен счетоводител и такъв подпис не е сред необходимите условия за възникването, изменението или прекратяването на трудовите правоотношения. Посочено е, че в този смисъл е и цитираната актуална съдебна практика на ВАС, която приема, че въпреки липсата на подпис на главен счетоводител на трудовата книжка, същата следва да се ползва като официален удостоверителен документ по отношение на вписаните в нея обстоятелства, тъй като страните в трудовото правоотношение са работодателя и работника.

Отбелязва се, че и в настоящата редакция на КТ - чл. 349, ал. 2 в сила от 01.06.2025 г., е предвидено задължение на работодателя (не на главния счетоводител) точно и своевременно да вписва в единния електронен трудов запис данните, свързани с трудовия стаж.

Счита се за очевидно, че разпоредбата на чл. 6, ал. 1 НТКТС (вече отменена), в частта й, относно подпис на гл. счетоводител е в разрез с нормите на КТ и в противоречие с житейската логика, предвид факта, че по- голяма част от работодателите не разполагат с лице, назначено на трудов договор на длъжност „главен счетоводител“ и липсва каквато и да е логика административният орган да зачете само част от осигурителния стаж, при условие, че от записите в трудовата книжка е пределно ясно периода на трудовото правоотношение от 06.12.1988 г. до 01.06.2000 г.

Посочва се в жалбата, че административният орган неправилно е приел, че непредставянето на УП- 3 и липсата на данни в РОЛ е основание да не бъде зачетен осигурителния стаж при осигурител „Машиностроител“ АД за периодите, посочени по- горе, като в съответствие със законовите изисквания към заявлението е приложена трудова книжка, надлежно оформена от работодателя в съответствие с изискуемите по закон реквизити, а представянето на трудовата книжка, която следва да се ползва като официален удостоверителен документ по отношение на вписаните в нея обстоятелства, изключва необходимостта от събиране на други доказателства за обстоятелствата, удостоверени в нея, а дори да се допусне, че на пенсионният орган, съответно на Ръководителя на ТП са били необходими допълнителни данни, то при това предположение административният орган е имал правото и задължението да извърши проверка при осигурителя, за да уточни обстоятелствата, които счита за неизяснени (в т.см. - чл. 108, ал. 1 КСО и цитираната съдебна практика) или иначе казано, се счита за несъмнено, че невъзможността на пенсионния орган да се снабди с допълнителни доказателства относно осигурителните права на оспорващия, поради неподаване от осигурителя на данни в Регистър на осигурените лица или липсата на ведомости за заплати, трудови досиета или други трудово- правни документи в „Машиностроител“ АД, или друга подобна причина не е основание да не бъде зачетен осигурителния стаж на оспорващия.

Посочва се, че административният орган е постановил решението в несъответствие с целта на закона, а целта на закона е на лицето, което е изпълнявало съвестно трудовите си задължения при навършване на съответната възраст и осигурителен стаж, да му бъде отпусната пенсия, като законодателят е предвидил (чл. 353 КТ), че дори и при недействително трудово правоотношение, за трудов стаж се признава времето до обявяване на трудовото правоотношение за недействително, ако работникът или служителят е действал добросъвестно при възникването му. Посочва се, че следва да се има предвид, че работникът или служителят няма право и задължение да попълва трудовата книжка, да подава декларации обр. 1 и обр. 6, както и да осъществява контрол дали работодателят изпълнява тези свои задължения и действията или бездействията на работодателя и на контролните органи не следва да рефлектират върху правото на работника/ служителя да му бъде отпусната дължимата пенсия, а в конкретния случай, за да бъде отказано отпускането на пенсия, административният орган се е позовал на обстоятелства, които не зависят от оспорващия и ги е тълкувал в негова тежест в противоречие със служебното начало и при несъответствие с целта на закона.

В заключение се посочва, че от изложените факти и обстоятелства се налага безспорният извод, че към датата на подаване на заявлението оспорващият е отговарял на законовите условия за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер, тъй като към 02.04.2025 г., от една страна е навършил 63 години, 9 месеца и 4 дни, а от друга страна има осигурителен стаж, приравнен към трета категория, в размер на 45 години, 6 месеца и 19 дни.

Поради гореизложените аргументи, се иска от съда да отмени в цялост решение № 2153-14-41/04.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане № 2113-14-452#6/30.06.2025 г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ-Плевен, е което е отказано на оспорващия да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст но чл. 68а КСО и да се върне делото като преписка на пенсионния орган за ново произнасяне по същество по подаденото заявление, съгласно мотивите на съдебното решение. Моли да бъдат присъдени направените разноски за съдебното производството.

В съдебно заседание оспорващия - К. Л. А. се явява лично и с адв. Т. Д. и адв. Р. Л., двамата от Адвокатска колегия – Плевен, като заявява, че поддържа жалбата, моли за отмяна на решението на директорът на ТП на НОИ – Плевен. Уточнява се, че в жалбата е допусната грешка при пресмятането и е посочено, че общия трудов стаж на А. към датата на подаване на заявлението е 45 години, 6 месеца и 19 дни, но всъщност към момента на подаване на заявлението трудовия стаж на А. приравнен към трета категория е бил 45 години, 9 месеца и 5 дни.

Иска се от съда да се произнесе с решение, с което да се отмени като незаконосъобразно оспореното решение на директора на ТП на НОИ Плевен и да се върне делото като преписка на пенсионния орган за ново произнасяне по същество, съгласно мотивите на решението. Поддържат се всички доводи и съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение, като се считаме, че същите са достатъчно добре и подробно изложени в жалбата. Счита се за безспорно, че да възникне право на пенсия по реда на чл. 68а от КСО през 2025 г. е необходимо да са изпълнени кумулативно две изисквания за мъже - навършване на 63 години и 9 месеца и осигурителен стаж от 39 години и 10 месеца, като по делото не е спорно, че А. е навършил тази възраст към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, а също така се счита, че от доказателствата по делото може да се направи обоснован извод, че е имал и необходимия осигурителен стаж, който е 45 години, 9 месеца и 5 дни, като това се доказа по безспорен начин от представената трудова книжка, която е официален удостоверителен документ, ако е попълнена съгласно изискванията на закона, като оспорващият счита, че тя е попълнена съгласно изискванията на КТ. Посочва, че в хода на съдебното заседание се потвърди изцяло и от свидетелските показания на свидетеля Д., че А. е работил Машиностроителен завод – гр. Левски /в последствие „Машиностроител“ АД – гр. Левски/ в периода от 1988 г. до 2000 г., като съответно са работили в един и същ цех, изнесен в с. Българене, а от разпитания свидетел Л. се установи, че оспорващият е предприел действия да издири работодателя със седалище в Г. О. и при опита да установи фирмата се е установило, че там няма такава фирма и тя никога не е съществувала, тъй като на посоченото в Търговския регистър седалище всъщност живеят други лица, като А. е направил всички опити да се снабди с документа, изискан в хода на производството УП 2, удостоверяващ неговия стаж. Претендират се да бъдат присъдени направените разноски, съгласно представен списък на разноските.

В съдебно заседание ответникът - директорът на ТП на НОИ – Плевен, не се явява, представлява се от ст. юрисконсулт З. С., която оспорва жалбата. Изразява становище за неоснователност на жалбата като поддържа доводите, изложени в решението. Заявява, че в решението подробно са обяснили и са мотивирали защо административния орган не е зачел спорните периоди за стаж, като това е така, тъй като съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителния стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни документи, както и документи по установен образец, а съгласно Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, по- конкретно чл. 6, има определени изисквания при прекратяване на трудови правоотношения как да бъде оформена трудовата книжка. Посочва, че в случая има липса на подпис на главен счетоводител и е невъзможно да бъде зачетен този стаж, като част от процесния период е зачетен, тъй като за него има подадени данни в Регистъра на осигурените лица, но има и периоди, за които няма никакви данни, поради което административния орган няма как да се позове единствено на трудовата книжка, която не е заверена по надлежния ред. Поради изложеното, приложените документи от преписката, счита че направената преценка от пенсионния орган за размера на осигурителния стаж е правилна и на К. А. не му достига необходимият размер на осигурителен стаж, за да му бъде отпусната исканата от него пенсия. Иска се от съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Административен съд- Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. №2113-14-452/02.04.2025 г. /л.л.20-22/ К. А. е поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 68а от КСО, като към заявлението са приложени документи за трудов/осигурителен стаж – трудова книжка №73 /л.л.29-34/, трудова книжка №219 /л.л.35-38/, служебна бележка изх. №УДВГД - ГО - 943/26.03.2025 г. /л.23/ и Акт за прекратяване на трудов договор №IV-63/31.03.2025 г. /л.24/;

С писмо изх. №2113-14-452#1 от 04.04.2025г. /л.25/ от ТП на НОИ Плевен са изискани да бъдат представени: Военно-отчетна книжка или удостоверение за отбита военна служба и УП-3 за времето от 06.12.1988 до 01.06.2000 г. от „Машиностроител“ АД гр. Л., тъй като липсва необходимата заверка на стажа, съгласно изискванията на чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Писмото е връчено на А. на 15.04.2025г., видно от известие за доставяне /л. 26/.

С вх. №2113-14-452#4 от 09.05.2025г. /л.27/ е представено на НОИ удостоверение от ДА „Архиви“, а с декларация №2113-14-452#3 от 23.04.2025г. /л.28/ А. е посочил че не може да представи УП-3 за времето от 06.12.1988г. до 01.06.2000г. от Машиностроител АД, както и че не разполага с други документи, доказващи осигурителният му стаж.

Ръководител ПО е посочил, че съгласно чл. 104 КСО превърнат към трета категория труд осигурителният стаж на А. е: 37 год. 00 мес. 24 дни, като е прието, че А. има навършена възраст, но няма необходимия осигурителен стаж 39 години и 10 месеца /изискуем по чл.68 ал.2 за 2026 г. - към навършване на възрастта/, като стажът при осигурител „Машиностроител“ АД Левски е зачетен по наличните данни в Регистър на осигурените лица за период след 01.01.1997г., а именно 01.01.1997г. - 31.01.1998г., 01.05.1998г. - 30.04.1999г., 01.07.1999г. - 31.05.2000г., а за останалото време в рамките на периода от 06.12.1988г. до 01.06.2000г. не е зачетен стаж, тъй като заверката в трудовата книжка не отговаря на изискванията на чл. 6 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж.

Постановено е Разпореждане №2113-14-452#6/30.06.2025 г. на ръководител ПО /л.39/, с което основание чл. 68а от КСО и чл. 10 от НПОС е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. Л. А..

Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 16.07.2025 год., видно от известие за доставяне /л.40/. Против същото е подадена жалба вх. 1012-14-122/04.08.2025 г. /л.41/, в която е изразено несъгласие с непризнаването на осигурителен стаж. Подадена е и жалба допълнение вх. 1012-14-122#2/12.08.2025 г. /л.л.45-46/, с подробно изложени доводи срещу постановеното разпореждане, като е поискано директор на ТП на НОИ - Плевен да отмени оспореното разпореждане и да бъде отпусната пенсия на оспорващия.

По жалбата е постановено оспореното в настоящото производство Решение № 2153-14-41/04.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх. №1012-14-122/04.08.2025г. и допълнение към нея с вх. №1012-14-122#2/12.08.2025г. по описа на ТП на НОИ – Плевен, като е потвърдено разпореждане №2113-14-452#6/30.06.2025г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ - Плевен.

Директорът на ТП на НОИ- Плевен е посочил, че съгласно чл. 68а от КСО лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Заявителят е роден на [дата]. и към 02.04.2025 г. (датата на заявлението) има навършена възраст 63 год. 09 мес. 04 дни и придобит осигурителен стаж до 31.03.2025 г., както следва:

-втора категория - 06 год. 04 мес. 19 дни

-трета категория - 29 год. 01 мес. 00 дни

Съгласно чл. 104 от КСО превърнат към трета категория труд: 37 год. 00 мес. 24 дни.

Съгласно чл. 68, ал. 2 от КСО изискуемият стаж за право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за 2025 г. за мъжете е 39 год. и 08 мес. Посочено е, че К. А. отговаря на изискването за навършена възраст, но няма необходимия осигурителен стаж 39 години и 10 месеца (изискуем по чл. 68, ал. 2 за 2026 г. за мъжете), като не е зачетен осигурителен стаж в рамките на периода от 06.12.1988 г. до 01.06.2000г., както следва: 06.12.1988 г. - 31.12.1996 г.; 01.02.1998 г. - 30.04.1998 г. и 01.05.1999г. - 30.06.1999 г., тъй като представената трудова книжка, в която е вписан въпросния стаж не е оформена съгласно изискванията на чл. 6 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж и липсват подадени данни в Регистъра на осигурените лица от осигурителя за А.. Зачетен е общ осигурителен стаж 37 год. 00 мес. 24 дни.

Посочено е, че съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. А съгласно представена от А. трудова книжка №73 за периода 06.12.1988 г. – 01.06.2000г. А. е работил при осигурител „Машиностроител“ ЕАД, гр. Левски на длъжност „шлосер“, а отразеният общ стаж е 11 год. 05 мес. и 25 дни, като заверката на стажа в трудовата книжка обаче не е извършена надлежно, тъй като същата е приключена само с един подпис - на работодател. Посочено е, че липсва подпис на счетоводител, а съгласно чл. 6 от НТКТС (приета с ПМС № 227 от 23.11.1993 г„ обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993 г.) при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му и тъй като представената от А. трудова книжка не е оформена съгласно изискванията на чл. 6 от НТКТС, пенсионният орган е предприел допълнителни действия с оглед уточняване и правилно зачитане на стажа за въпросния период. Съгласно данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО (данните от Регистъра на осигурените лица) е налична информация за г-н А. подавана от осигурителя „Машиностроител“ АД, за част от периодите е открита информация и при съобразяване с посочената информация в РОЛ тези периоди са зачетени за трудов/осигурителен стаж на лицето.

За периодите 01.02.1998 г. -30.04.1998 г. и 01.05.1999 г. - 30.06.1999 г. обаче липсва информация в регистъра, като няма данни и за периода 06.12.1988 г. - 31.12.1996 г., тъй като информация в Регистъра на осигурените лица е налична след 1997 г. и в тази връзка с писмо изх. №2113-14-452#1/04.04.2025 г. от А. е изискано да представи УП-3 за времето от 06.12.1988 г. до 01.06.2000 г. от „Машиностроител“ АД, гр. Левски, а в отговор е постъпила декларация, заведена с вх. №2113-14-452#3/23.04.2025 г., с която А. е заявил, че не може да представи УП-3 за посочения период и няма други документи, доказващи осигурителен стаж при работодателя „Машиностроител“ АД.

Предвид, че за посочените периоди - 06.12.1988 г. - 31.12.1996 г.; 01.02.1998 г. -30.04.1998 г. и 01.05.1999г.-30.06.1999г. няма информация в РОЛ, а и не са представени никакви допълнителни документи от лицето, относими към зачитане на стажа за въпросните периоди (освен трудовата книжка, която не е заверена по надлежния ред), пенсионният орган не е зачел за осигурителен стаж посоченото време и при изключване на тези периоди осигурителният стаж на А. остава в размер на 37 год. 00 мес. 24 дни т.е. по-малко от изискуемия 39 год. 10 мес., съгласно чл. 68, ал. 2 от КСО, което не му дава право на пенсия по чл. 68а от КСО.

С оглед гореизложеното директорът на ТП на НОИ е преценил, че разпореждане №2113-14-452#6/30.06.2025 г. на ръководител ПО е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Решението е връчено на оспорващия на 10.09.2025 год., а жалбата против него е подадена на 19.09.2025 год. и е заведена с вх. №1012-14-122#4 по описа на ТП на НОИ- Плевен.

По делото като свидетели са разпитани В. И. Д., който заявява, че с оспорващия са работили в Машиностроителен завод – гр. Левски /в последствие „Машиностроител“ АД – гр. Левски/ от 1987-1988г. до м. юни 2000г., като са правили метални конструкции и А. е правил заготовката, като е работил като шлосер, а свидетелят В. К. Л., който е син на оспорващия заявява, че е посетил в гр. Горна Оряховица адреса на работодателя Машиностроителен завод – гр. Левски /в последствие „Машиностроител“ АД – гр. Левски/, но на адреса няма такава фирма.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане, а разгледана по същество, е основателна.

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение № 2153-14-41/04.09.2025 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен.

Съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното решение е изцяло в установената форма, издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, изложени са мотиви.

Съдът намира, че са спазени административно- производствените правила. Поради липсата на надлежни доказателства според органа, удостоверяващи трудовия стаж за процесния период /освен трудовата книжка/ такива са изискани както от жалбоподателя, така и е инициирана проверка от контролните органи на НОИ, при която е установено, че за периодите: 06.12.1988 г. - 31.12.1996 г.; 01.02.1998 г. - 30.04.1998 г. и 01.05.1999г. - 30.06.1999г. няма информация в Регистъра на осигурените лица /РОЛ/, и на това основание- невъзможност длъжностното лице да установи наличието на осигурителен стаж на А. за посочените периоди, същите са изключени от общия осигурителен стаж на оспорващия и не са зачетени при преценка на правото му на пенсия.

Решението според съда е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и в противоречие с целта на закона.

По отношение на периодите 06.12.1988 г. - 31.12.1996 г.; 01.02.1998 г. - 30.04.1998 г. и 01.05.1999г. - 30.06.1999г., които периоди са спорни между страните, съдът съобрази следното:

По делото е приобщено заверено копие на извлечение от трудова книжка №73 /л.л.29-34/ на К. А. с вписан осигурителен стаж за периода от 06.12.1988 г. до 01.06.2000 г., като на отделен ред в трудовата книжка е посочено всичко прослужено време единадесет години, пет месеца и 25 дни, като е положен подпис на директор и печат на „Машиностроител“ АД, гр. Левски. В трудовата книжка е посочено, че А. е работил на длъжност „шлосер“, като е посочено и трудовото му възнаграждение през съответните периоди.

Според действащата понастоящем разпоредба на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, и с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.

Спорният въпрос е относно материалната удостоверителна сила на трудовата книжка, която съгласно решението на административния орган не е оформена съгласно изискванията на чл.6, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /НТКТС/, тъй като липсва подпис на главния счетоводител, което е факт и не се оспорва от А.. Именно на това основание съгласно чл.6, ал.1 от НТКТС не е зачетен този стаж, за периодите от 06.12.1988 г. - 31.12.1996 г.; 01.02.1998 г. - 30.04.1998 г. и 01.05.1999г. - 30.06.1999г. от длъжностното лице по пенсионно осигуряване, като освен това за процесните периоди липсва информация в РОЛ, като за периода от 06.12.1988 г. - 31.12.1996 г. липсата на информация е по обективни причини, тъй като РОЛ е създаден от 1997г. и информацията в регистъра се въвежда от 1997г., не и преди това.

Следва да се отбележи, че видно от заверения препис на представената трудова книжка е, че са отбелязани с подпис и печат на длъжностно лице ръководител- директор на „Машиностроител“ АД, гр. Левски, дата на постъпване и дата на прекратяване на трудовия договор - 06.12.1988 г. – 01.06.2000г., като в трудовата книжка липсват каквито и да било поправки и задрасквания.

С продължителността на трудовия стаж законодателят свързва възникването на различни права и той е установил специален ред за установяването му като съгласно чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, трудовата книжка е валиден доказателствен документ. Съгласно легалното определение на трудовата книжка, дадено в чл. 347 от Кодекса на труда КТ/, тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя /чл. 347 от КТ към момента е променен, но промяната е влязла в сила, считано от 01.06.2025 г., т.е. след датата на която оспорващият е подал заявлението си за отпускане на пенсия в НОИ – 02.04.2025г./ Като официален удостоверителен документ тя се издава по определен ред и от съответен орган и има материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в нея. Тази доказателствена сила обвързва както съда, така и органите на НОИ, но само за удостоверяваните в нея факти.

Съгласно разпоредба на чл. 349, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда в трудовата книжка задължително се вписва продължителността на времето, което се признава за трудов стаж /в редакцията на текста към ДВ, бр. 86 от 2017 г., тъй като текстът е променен, считано от 01.06.2025 г./. В чл. 6, ал. 1 на Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж е посочено, че при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит при работодателя се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя и се подпечатва с печата му. По аргумент на тази разпоредба всички вписвания в трудовата книжка, които не отговарят на посочените изисквания, нямат установената от закона доказателствена сила.

Непредставянето на удостоверение образец УП-3 за съответния стаж за периода от 06.12.1988 г. до 01.06.2000 г., което е изискано от А., но не е представено, не е основание да не се зачете стажът на А. за посочените периоди. Пенсионният орган е могъл да събере данни служебно, включително и въз основа на отбелязването в трудовата книжка на лицето – валиден доказателствен документ по чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, независимо, че липсва подпис на главен счетоводител.

Според съда, в случая с приоритет е разпоредбата на чл. 349 от КТ в приложимата редакция – като акт от най- висока степен, която определя задължителното съдържание на трудовата книжка и която не съдържа императивно изискване за подпис на главен счетоводител като абсолютно условие и основание за валидност на трудовата книжка като удостоверителен документ за трудовия стаж на лицето.

Разпоредбите на КТ /в приложимата редакция/ съдържат императивните задължения на работодателя по отношение съдържанието и поддържането на трудовата книжка, като не съдържат изискване и съобразяване на изпълнението им с наличието или липсата изрично на подпис/ волеизявление на главния счетоводител. Последният не е предвиден в КТ като самостоятелен субект, носител на права и задължения, свързани с трудовата книжка, отделно от работодателя. По смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, „Работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Страните в трудовото правоотношение са работодателя и работника. Нормите на КТ въвеждат и възможност за възстановяване на трудовата книжка при изгубването й от Инспекция по труда, по достоверни данни от работника/служителя.

Следователно може да се направи извод, че главният счетоводител не е самостоятелен субект на трудовите правоотношения, уредени в КТ императивно, сред които са и правоотношенията свързани с трудовата книжка, поради което подписът му /наличието или липсата/ на такъв, не е от решаващо значение и не е необходимо условие за възникването, изменението или прекратяването на тези правоотношения.

С оглед на това, за периодите от 06.12.1988 г. - 31.12.1996 г.; 01.02.1998 г. - 30.04.1998 г. и 01.05.1999г. - 30.06.1999г., трудовата книжка на оспорващия е оформена съгласно изискванията на действалия към момента нормативен акт, поради което има доказателствена сила за осигурителния стаж и доход на лицето по силата на §9, ал. 1 от ПЗР на КСО, като всичко прослужено време в „Машиностроител“ АД, гр. Левски, удостоверено с трудовата книжка е 11 /единадесет/ години, 5 /пет/ месеца и 25 /двадесет и пет/ дни.

Вписването в трудовата книжка удостоверява наличието на трудово правоотношение, продължителността му и изпълняваната работа, и в случая има данни, от които да се определи трудовия стаж на А..

На основание чл. 347 от Кодекса на труда в приложимата редакция, редовно оформената трудова книжка има официална удостоверителна сила за вписаните в нея обстоятелства, относно придобития от работника трудов стаж и при липса на разплащателни ведомости, отговарящата на нормативните изисквания трудова книжка служи като надлежно и годно доказателство по чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за установяване и зачитане на трудовия/осигурителния стаж следва да бъде зачетена.

В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд /ВАС/ – Решение № 9762 от 24.11.2004 г. по адм. д. № 5200/2004 г., Решение № 1611 от 06.02.2018 г. по адм. д. № 13681/2016 г., Решение № 1151 от 30.01.2017 г. по адм. д. № 2161/2016 г., Решение № 12669 от 23.10.2017 г. по адм. д. № 8376 от 2016 г., Решение № 3563 от 20.03.2018 г. по адм. д. № 10735/2017 г., Решение № 3610 от 13.03.2019 г. по адм. д. № 7194/2018 г., Решение № 7542 от 22.06.2021 г. по адм. д. № 3011/2021 г. и др.

Следва също да се посочи, че доказателствената сила на трудовата книжка не може да бъде оборвана въз основа на несъществуващи към момента на издаването и оформянето й изисквания за реквизити. В този смисъл са Решение № 6483 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2012/2013 г., Решение № 4213 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6099/2018 г., Решение № 4129 от 04.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5919/2023 г. и др.

Освен това, записванията в трудовата книжка за процесните периоди 06.12.1988 г. - 31.12.1996 г.; 01.02.1998 г. - 30.04.1998 г. и 01.05.1999г. - 30.06.1999г., че А. е работил на длъжност „шлосер“ в „Машиностроител“ АД, гр. Левски се потвърждават от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел - В. И. Д., който е бил колега с А. и заявява, че с оспорващия са работили в Машиностроителен завод – гр. Левски /в последствие „Машиностроител“ АД – гр. Левски/ от 1987-1988г. до м. юни 2000г., като са правили метални конструкции и А. е правил заготовката, като е работил като шлосер. Съдът намира, че свидетелските показания са обективни, непротиворечиви и същите следва да бъдат кредитирани от съда. От показанията на свидетеля В. К. Л., който е син на оспорващия, става ясно, че на адреса на работодателя Машиностроителен завод – гр. Левски /в последствие „Машиностроител“ АД – гр. Левски/ в гр. Горна Оряховица, няма такава фирма и следователно за А. е невъзможно са се снабди от работодателя с каквито и да било документи, в т.ч. УП-3, като показанията на свидетеля Л. също се кредитират от съда.

Според съда, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане противоречат и на целта на закона, доколкото при достигане на определена от закона възраст и при наличие на изискуемия трудов стаж лицата имат право на пенсия, като не следва на лицата да се вменяват задължения и/или представянето на документи, освен предвидените в закона, с оглед реализирането на правото им на пенсия, както и зачитането на положения от тях трудов/осигурителен стаж.

Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на Ръководител на “ПО”, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, са незаконосъобразни и следва да се отменят. Решението, макар и издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, е постановено в противоречие с материалния закон и не съответства на целта на закона. Делото като преписка следва бъде върнато на Ръководител на “ПО” в ТП на НОИ, който да издаде ново разпореждане, като на К. А. се зачете за осигурителен и трудов стаж времето от 06.12.1988 г. до 01.06.2000 г. /включително за периодите 06.12.1988 г. - 31.12.1996 г.; 01.02.1998 г. - 30.04.1998 г. и 01.05.1999г. - 30.06.1999г./ и се извърши преценка на правото на пенсия.

Съгласно чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за издаване на новото разпореждане. Доколкото всички доказателства са събрани, следва новото разпореждане да бъде издадено в двуседмичен срок от постъпване на преписката в ТП на НОИ Плевен, след влизане в сила на настоящето съдебно решение.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на оспорващия следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв. заплатено в брой и 10 лева платена държавна такса, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК на лист 8 от делото или общо съдебни разноски в размер на 610 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-41/04.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен и потвърденото с него Разпореждане №2113-14-452#6/30.06.2025г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ – Плевен.

ВРЪЩА преписката на ръководител на “ПО” в ТП на НОИ- Плевен за произнасяне с оглед мотивите на решението, в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ- Плевен да заплати на К. Л. А. с [ЕГН] от с. Българене, общ. Левски, обл. Плевен, [улица]разноските по делото в размер на 610 лв. /шестстотин и десет лева/.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.