Решение по дело №167/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П. Г. К. от [населено място], [улица], с която се оспорва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0267-000003/12.03.2025г. на Младши автоконтрольор към ОД на МВР София, РУ Годеч, с която на основание чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП на оспорващият е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. В жалбата се иска оспореният административен акт да бъде отменен, като се поддържа, че неправилен и незаконосъобразен. В съдебно заседание, оспорващият, чрез пълномощника си адвокат В. поддържа жалбата си и моли оспореният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен, като развива доводите изложени в жалбата.

Ответникът, в постъпила молба подържа становище, в което е посочено, че административният акт е законосъобразен.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0267-000003/12.03.2025г. на Младши автоконтрольор към ОД на МВР София, РУ Годеч, с която на основание чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП на оспорващият е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. В мотивите е посочено, че на 11.03.2025г., оспорващият предоставя управлението на собствения си лек автомобил АУДИ А7 с рег.№* на Х. И. И. от [населено място] на когото СУМПС е отнето по административен ред на 24.01.2025. и връчен GPAМ 1282456 на същата дата. При така описаната фактическа обстановка, административният орган е приел, че оспорващият е извършил нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП и са налице материално-правните предпоставки на чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП и е наложил ПАМ, която се оспорва в настоящето съдебно производство.

От фактическа страна, съдът, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че оспорващият е собственик на АУДИ А7 с рег.№*. Това обстоятелство се установява от Договор за покупко-продажба на МПС от 28.06.2024г. (л.21 по делото).

По делото не е спорно, че Х. И. И. от [населено място] притежава СУМПС [номер] (л.22 по делото).

С приетия на л.46 по делото АУАН серия GA №3288284 от 11.03.2025г. е установено, че на 11.03.2025г., около 12,17 часа на републикански път втори клас номер 81 с посока на движение от гр.Монтана към гр.София, Х. И. И. управлява лек автомобил АУДИ А7 с рег.№*, който е собственост на оспорващият, като при извършена проверка е установено, че водача на МПС е неправоспособен, СУМПС е отнето по административен ред на 24.01.2025. и връчен GPAМ 1282456 на същата дата.

Въз основа на установената фактическа обстановка, със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0267-000003/12.03.2025г. на Младши автоконтрольор към ОД на МВР София, РУ Годеч на основание чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП на оспорващият е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Административният акт е връчен на оспорващият на 15.04.2025г., както се установява от разписка, а жалбата видно от резолюция е подадена на 29.04.2025г., тоест в е подадена в законоустановеният срок.

От така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът, извежда следните правни изводи по същество на спора:

По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от В. П., който видно от Заповед №514з-1272/14.03.2024г. (л.36 по делото) и Акт за встъпване в длъжност е назначен на длъжност Младши автоконтрольор първа степен в група „Охранителна полиция“ към ОД на МВР София, РУ Годеч (л.33 по делото), като той е овластен с правомощия със Заповед №517з-2035/14.04.2022г. на Директора на ОДМВР София(л.37,38 по делото), тоест налице е компетентност на органа издал оспорения административен акт.

Административния акт е издаден в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му. Действително, изложените мотиви са кратки и лаконични, но те ясно отразяват мотивите на издателя на административният акт да наложи оспорената ПАМ на посоченото правно основание.

Не са установява при издаване на административния акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да не са дали възможност на оспорващият да упражни правото си на защита в административното производство.

По разбиране на настоящата съдебна инстанция, от събраните по делото доказателства следва да се приеме, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалния закон. Това е така, тъй като в мотивите на административния акт е посочено, че Х. И. И. от [населено място], който е водач на МПС АУДИ А7 с рег.№*, което е собственост на оспорващият, е неправоспособен, като е посочено, че СУМПС е отнето по административен ред на 24.01.2025. и връчен GPAМ 1282456 на същата дата. Настоящата съдебна инстанция е указала на административния орган с Разпореждане №507 от 19.05.2025г. и Разпореждане №524 от 27.05.2025г., че следва да представи по делото Доказателства, че Х. И. И. от [населено място], [ЕГН] към дата 11.03.2025г. е с отнето СУМПС, като представи заверено копие от административния акт, с който е отнето СУМПС, данни за датата на връчването му и данни дали е влязло в законова сила, както и заверено копие от GPAM 1282458, като такива не бяха представени по делото. Следва да се отбележи, че на административния орган на основание чл.170, ал.1 от АПК е указано, че в негова тежест е установяването на фактическите и правните основания за издаване на оспорения административен акт, като в случая настоящият съдебен състав изрично е посочил кой доказателства ще послужат за изпълнение на това процесуално задължение на ответника. Обстоятелството, че посочените доказателства не са на разположение на издателя на административният акт не може да бъде възприето като обективна невъзможност да се представят посочените доказателства, като в тази връзка следва да се посочи, че представянето на извлечение от данните за нарушения на водача не могат да заместят исканите доказателства.

В случая въз основа на представените от административния орган писмени доказателства не могат да се установят фактическите основания за издаване на оспорения административен акт, тъй като не са представени безспорни и категорични доказателства, който да установяват, че на 11.03.2025г. водача на МПС АУДИ А7 с рег.№*, което е собственост на оспорващият, е неправоспособен. След като в административния акт е посочено, че СУМПС на водача е отнето по административен ред, тоест е неправоспособен на 11.03.2025г., а оспорващият оспорва това обстоятелство, в тежест на административния орган е да докаже фактическото основание за налагането на оспорения ПАМ, а това не без сторено. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът няма възможност да излага допълващи мотиви към издадения административен акт, а само установява, че административния орган не е установил фактическото основание за налагането му с годни доказателства, което води до неговата незаконосъобразност.

Пълния разбор на доказателствата изисква да се посочи, че по делото бяха разпитани свидетелите К. А. и Х. И., като техните свидетелски показания се кредитират от настоящият съдебен състав като обективни, безпристрастни и кореспондиращи с установяваното от писмените доказателства събрани по делото. Съществено от показанията на тези свидетели е обстоятелството, че още при проверката от органите осъществяващи контрол по движението по пътищата е имало индиция, че не е било напълно изяснено дали водача на МПС е неправоспособен, като водача изрично е възразил на направената констатация за извършено нарушение. Както стана дума по-горе, това релевантно обстоятелство не бе установено с надлежни доказателства и в настоящето съдебно производство, тъй като не бяха представени влезли в сила административни актове, който да установяват, че водача на МПС АУДИ А7 с рег.№* (Х. И. И.), което е собственост на оспорващият, е неправоспособен на 11.03.2025г.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0267-000003/12.03.2025г. на Младши автоконтрольор към ОД на МВР София, РУ Годеч, с която на основание чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП на оспорващият е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, предвид което на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият състав на Административен съд Монтана

 

 

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0267-000003/12.03.2025г. на Младши автоконтрольор към ОД на МВР София, РУ Годеч.

Решението не подлежи на обжалване.