Решение по дело №686/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 24
Дата: 5 януари 2019 г. (в сила от 6 февруари 2019 г.)
Съдия: Иван Минчев Минчев
Дело: 20185330200686
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 24

гр. Пловдив 05.01.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в публично заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ

 

при участието на секретаря ГЕРГАНА ПИТРОПОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 686/2018 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-1030-007323/07.11.2017 г. на *** при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на А.С.Й. с ЕГН ********** от гр. С. ж. к. ***бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, с адрес по местоживеене ***, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение на чл.25 ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДВП и глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение на чл.157 ал.6 от ЗДВП.

Жалбоподателят А.С.Й. не се явява в съдебно заседание. Чрез процесуалният му представител – служебен защитник адв. Г., се иска от Съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно – поради допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят А.С.Й., живущ ***, е правоспособен водач на МПС, притежаващ придобити категории „А“ и „С”.

На 08.08.2017 г. на Й. бил съставен от служител на ОД на МВР Перник акт – АУАН № 199585/08.08.2017 г., за прието за извършено на 08.08.2017 г. в гр. Перник административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДВП /несъобразяване на поведението му като участник в движението със светлинните сигнали/. При съставянето на акта бил иззет контролния талон на нарушителя – с № ***.

На 10.09.2017 г. жалбоподателят А.С.Й. пътувал с управляван от него лек автомобил „Мерцедес А 190” с рег. № **** от гр. Кюстендил за гр. Бургас. Спътник на Й. бил негов познат – свидетелят О.Я.. Част от движението по направлението му било по път от Републиканската пътна мрежа клас І № 8 – от гр. Пазарджик за гр. Пловдив. Около 11.40 ч. той наближил, идвайки от гр. Пазарджик и движейки се по път І-8, кръгово кръстовище с път от Републиканската пътна мрежа клас ІІ № 86 – околовръстен път на гр. Пловдив. Към същото кръстовище по същото време, но движейки се по път ІІ-86 в посока идвайки от гр. Асеновград, се приближавал и свидетелят П.И.П. ***, управляващ товарен автомобил „Рено Премиум” с рег. № ***. Св. П. навлезнал в кръговото кръстовище с товарния автомобил „Рено Премиум” с рег. № *** и когато вече се изнасял от кръстовището идващият от лявата му страна и влезнал в кръговото кръстовище лек автомобил „Мерцедес А 190” с рег. № ****, управляван от жалбоподателя Й., бил ударен с предната дясна част на лекия автомобил в задната лява част на товарния автомобил. По двата автомобила вследствие на удара възникнали материални щети. Тъй като жалбоподателят Й. не считал, че само той имал вина за настъпилото пътно транспортно произшествие, били санкционирани контролните органи от МВР, като на мястото на инцидента бил изпратен автопатрул, в чийто състав бил св. К.И. – *** при Сектор „Пътна полиция” Пловдив. След разговор с водачите на автомобилите и извършената проверка по документи св. И. приел, че А.Й. като водач на лек автомобил „Мерцедес А 190” с рег. № **** е нарушил чл.25 ал.2 от ЗДВП, състоящо се в неизпълнение на задължение при навлизане частично в пътна лента да пропусне движещо се в същата пътна лента пътно превозно средство с настъпило в резултат на това ПТП с материални щети, както и нарушение на чл.157 ал.6 от ЗДВП, състоящо се според *** в управление на МПС с изтекъл срок на АУАН с № 199585, заради което и му съставил акт – АУАН № 143139/10.09.2017 г. При предявяване на акта на нарушителя Й. последният не направил възражения по нарушението по пункт І - ви – по чл.25 ал.2 от ЗДВП, а за нарушението по пункт ІІ – ри – по чл.157 ал.6 от ЗДВП, вписал, че никой не го бил уведомил, че е необходимо да носи. Възражения против АУАН № 143139/10.09.2017 г. били подадени в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН от нарушителя. Със съставянето на АУАН бил иззет съставения му по – рано химизиран екземпляр от АУАН № 199585/08.08.2017 г.

Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка и въпреки подаденото възражение, било издадено атакуваното наказателно постановление, в което административно – наказващият орган при излагане на обстоятелствата на нарушенията по чл.25 ал.2 от ЗДВП и по чл.157 ал.6 от ЗДВП изложил идентични като тези описани в акта.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелите Я., И. и П., АУАН № 143139/10.09.2017 г., възражение, известие за доставяне, химизиран екземпляр от АУАН № 199585/08.08.2017 г., справка за нарушител/водач, справки, оправомощителна заповед.

Съдът ползва показанията на свидетелите по делото Я., И. и П. като обективни, логични, взаимно допълващи се и съответстващи на писмените доказателства по делото, невнасящи съмнение относно обективираните релевантни с оглед на вменените административни нарушения факти и обстоятелства.

С оглед на така изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прие, че от страна на жалбоподателя А.С.Й. като водач на пътно превозно средство – на лек автомобил „Мерцедес А 190” с рег. № ****, е налице осъществен на 10.09.2017 г. състав на административно нарушение по ЗДВП, но такова по Раздел ХІ Глава ІІ от ЗДВП – „Преминаване през кръстовище” – чл.47 и сл. от ЗДВП, а не по чл.25 ал.2 от ЗДВП /което е нарушение по Раздел V Глава ІІ от ЗДВП „Маневри”/, каквото е приел административно – наказващият орган с обжалваното му наказателно постановление № 17-1030-007323/07.11.2017 г. Наличните по делото доказателства – и гласни, и писмени, сочат че между управляваните от жалбоподателя Й. автомобил с рег. № **** и управлявания от св. П. автомобил с рег. № *** е настъпило пътнотранспортно произшествие по см. на §.6 т.30 от ДР на ЗДВП – с повреди по превозните средства, но то е резултат от нарушаване на правилата за движение от страна на водача Й. при преминаване през кръстовище – в случая кръговото кръстовище на път клас І № 8 с път клас ІІ № 86 – за жалбоподателя идвайки от гр. Пазарджик и влизайки в кръстовището, а за свидетеля идвайки от гр. Асеновград и излизайки от кръстовището, а не е резултат ПТП – то от нарушаване на правило за движение при осъществяване на маневра по навлизане изцяло или частично в лентата за движение на едното ППС. Неправилното и непълно излагане на обстоятелствата на това нарушение по пункт І – ви от НП е довело и до неправилно приложение на материалния закон при подвеждането на тези обстоятелства към приетата за нарушена разпоредба – в случая като нарушение по чл.25 ал.2 от ЗДВП. Неправилното приложение на Закона за процесното нарушение по пункт І-ви от НП опорочава НП в тази му част и налага неговата отмяна като незаконосъобразно.

 Според съда следва да отпадне и реализацията на административна отговорност спрямо санкционираното лице А. Й. и в частта по пункт ІІ – ри от НП – за прието за извършено административно нарушение по чл.157 ал.6 от ЗДВП. Нормата на чл.157 ал.6 от ЗДВП, която е приета за нарушена от актосъставителя в АУАН и от административно – наказващият орган в НП, указва, че при съставяне на акт за нарушение по ЗДВП контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението му по чл.190 ал.3 /да се заплати в едномесечен срок от влизане в сила на НП или на съдебно решение наложено наказание глоба/, а актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. Самата норма не въвежда конкретно задължение на водача на МПС, чието неизпълнение на това задължение да предопределя и реализацията на административната отговорност. Отделно от това нито *** в АУАН, нито административно – наказващият орган в НП описват обстоятелствата на нарушението, които да могат да се подведат към приложената от тях уреждаща го материално правна норма – никой от тях не сочи, че актът с изтекъл срок – този под № 199585, е акт за нарушение по ЗДВП, кога е бил издаден и за какво, не се описва дали контролния талон на лицето е бил отнет, кога, дали с този акт е бил отнет контролния талон. Липсата на такова описание е нарушение на задълженията на чл.42 т.4 от ЗАНН за актосъставителя и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за административно – наказващият орган, което пък се преценя от съда за допуснато в хода на административното производство съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на санкционираното лице и налагащо отмяна на НП и в тази му част като незаконосъобразно.  

Допускането на процесуални нарушения, окачествени като съществени според съда, опорочават наказателното постановление и налагат неговата отмяна изцяло като незаконосъобразно. С оглед на отмяната на атакуваното НП направените по делото разноски – в размер на 57.61 лв. пътни разноски за явяване на свидетел и тези за служебен защитник в размер определен от НБПП, следва да останат за сметка на Държавата.        

         Мотивиран от горното РС Пловдив  ХVІІ н. с.

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-1030-007323/07.11.2017 г. на *** при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на А.С.Й. с ЕГН ********** от гр. С. ж. к. *** бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, с адрес по местоживеене ***, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение на чл.25 ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДВП и глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение на чл.157 ал.6 от ЗДВП.

Направените по делото разноски – в размер на 57.61 лв. пътни разноски за явяване на свидетел и тези за служебен защитник в размер определен от НБПП, ДА ОСТАНАТ за сметка на Държавата – на основание чл.84 от ЗАНН вр. чл.190 ал.1 от НПК.       

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

М.Р.