№ 366
гр. Шумен, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630201340 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, №4531798 от 19.02.2021 год., издаден от ОД
на МВР – Шумен, с който на Г. Д. Ч., с ЕГН**********, с постоянен адрес: **************
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител. От името на
упълномощен представител на жалбоподателя е депозирано писмено становище, в което
излагат конкретни мотиви в подкрепа на направените с жалбата искания.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
1
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Лек автомобил марка „Мерцедес GLE 450 4 МАТИК“ с рег.№ В9779ВТ,
собственост на БМ Лизинг, клон Варна, с ползвател Г. Д. Ч., с ЕГН********** на
19.02.2021 год. се движел по път І-4 6 в посока към гр.Търговище. В района около
км.253+346 на посочения пътен участък в 15.39 часа, където с пътен знак В-26 било
въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60 км/час,
посоченият автомобил се движел със скорост 107 км/ч /след отчетен толеранс от 3 км(%).
Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано
техническо средство – радарна система тип „ARH CAM S1”, с фабр. №11743с3.
Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила и личността на вписания в
регистрите на сектор Пътна полиция ползвател на автомобила на жалбоподателката Г. Д. Ч.,
с ЕГН**********, в качеството й на ползвател на автомобила бил издаден електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо
средство серия К, №0915328 от 08.02.2015 год. от ОД на МВР – Шумен, с който на В., в
качеството му на управител на „ММС ИНК“ ЕООД, с ЕИК ********* било наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.189, ал.4,
във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП. Същият е бил връчен на жалбоподателя на 23.06.2022 год.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на
свидетеля С. К. Г. и на присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Г.,
доколкото същият лично е работил с автоматизираното техническо средство и в разпита си
обяснява начина, по който функционира системата, реда за боравене с нея, като заявява, че
като служител, работещ с това техническо средство е преминал съответното обучение. В
същото време показанията му са непротиворечиви, последователни и кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал и с изложената по-горе фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение
извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
19.02.2021 год., в 15.39 часа лек автомобил марка „Мерцедес GLE 450 4 МАТИК“ с рег.№
В9779ВТ, с ползвател Г. Д. Ч., с ЕГН********** се е движел по път І-4 в посока към
гр.Търговище, като в района на км.253+346, в зоната на действие на пътен знак В-26,
въвеждащ ограничение за скоростта на движение до 60 км/час, се движел със скорост от 107
км.ч.
2
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта
се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – радарна система тип „ARH CAM S1”, с фабр.
№11743с3. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 111 км/ч.,
като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата
следва да се счита 107 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени
ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че
посочената скорост е била засечена на 19.02.2021 год. в 15.39 часа, както и че
регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост
е В9779ВТ. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от
ЗДвП.
Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставяне на електронния фиш
е била спазена предвидената в ЗДвП процедура, като техническото средство, с което е
извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно
изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от
19.05.2015 год. В този смисъл съдът не споделя твърденията, изложени в жалбата, че не са
били спазени техническите изисквания за използване на посоченото техническо средство за
измерване на скоростта. Видно от представените като писмени доказателства по делото
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег.№869р-
1341/22.02.2021 год. и Снимков материал техническото средство, с което е извършено
заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно изискванията, въведени
с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год.
Видно от представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване и Протокол от проверка №81-С-ИСИС/29.10.2020 год., системата
за видеоконтрол е одобрена и проверена на 28/29.10.2020 год. и същата е регистрирала
грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч. в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.
От представената като писмено доказателство Схема на пътен участък се установява
по безспорен начин, че на посоченото место на проверката е налице поставен пътен знак В-
26 въвеждащ ограничение на скоростта на движение до 60 км./час, както и че нарушението е
извършено именно в зоната на действие на посочения пътен знак. От разпита на свидетеля
Г. в съдебно заседание се установява, че в посочения участък от пътя е била въведена
временна организация на движението, поради течащия ремонт на автомагистрала „Хемус“,
3
поради което е било и въведено посоченото ограничение в скоростта. В подкрепа на този
извод е е представената като писмено доказателство по делото Заповед №РД-11-
39/16.01.2020 год. на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, която е била
съгласувана с Директора на ГД „Национална полиция“ и други структури.
С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, ползван от жалбоподателя
се е движел с посочената скорост от 107 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с
пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и
посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от
ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.2,
т.5 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 400 лева за водач, който превиши разрешената
максимална скорост в извъннаселено място и превишението е в границите от 41 до 50 км./ч.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в
посочената по-горе разпоредба.
Правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя Г. Д. Ч., доколкото видно от представената по делото Справка за регистрация
на автомобила същата е вписана като ползвател на същия. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че за нарушения,
извършени с МПС отговаря собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство. По делото липсват доказателства лицето да се е възползвало от
предоставената му възможност с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП да подаде писмена
декларация, в която да декларира, че друго лице е управлявало автомобила, предоставяйки
данни за лицето и свидетелството му за управление на МПС, поради което се налага извода,
че именно Ч. следва да понесе административно-наказателната отговорност за извършеното
с автомобила нарушение.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен
и законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
4
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, №4531798 от 19.02.2021 год., издаден от ОД
на МВР – Шумен, с който на Г. Д. Ч., с ЕГН**********, с постоянен адрес: **************
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. Д. Ч., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да
заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5