№ 1433
гр. София, 13.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 32 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Анна Щ. Т.а
и прокурора Г. Люб. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Н. Славчев Частно
наказателно дело № 20221100200711 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ОСЪДЕНОТО лице С. Д. С. – доведен от Затвора – гр. София, се явява
лично и с адв. Г.Т. с пълномощно по делото.
НАЧАЛНИКЪТ на Затвора – град София не се явява – уведомен чрез
пълномощника си инспектор Г.. За него се явява инспектор М.М.,
упълномощен със Заповед № Л-349 от 18.10.2021г. от Началник на Затвора –
гр. София.
ЗА СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА се явява прокурор Г.М..
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ИНСПЕКТОР М.: Представям Ви справка за изтърпяното към днешна
дата наказание, както и изисканата от Вас заповед за промяна на режима в по-
лек. Представям ги и моля да бъдат приети.
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм, да се приемат.
АДВ. Т.: Запознахме се, да се приемат.
Съдът счита, че представените документи са относими към предмета на
доказване по делото, за което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представена справка за изтърпяно към момента наказание на
осъдения С. от Началника на Затвора град София и Заповед № 11 от
18.02.2022г. също на Началника на Затвора град София, с която е заменен
режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на осъдения С.
1
от строг на общ режим.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
На основание чл. 283 от НПК
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРОЧИТА събраните по делото доказателства,
включително представените в днешното съдебно заседание.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ИНСПЕКТОР М.: Становището на началника е че към момента молбата
на осъденото лице не е основателна. Според него е налице само първата
изискуема от закона предпоставка относно изтърпяната част от наказанието, в
случая повече от половината, което е видно от предоставената Ви справка. По
отношение на втората предпоставка, доказателства за неговото поправяне и
превъзпитание, с оглед постигане на целите, заложени в чл. 36 от НК няма
такива към момента. Неговото становище е, че не може да се направи извод
за наличие на трайна и необратима тенденция за преосмисляне на неговото
поведение, с оглед на което Ви моля да оставите молбата му без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам за неоснователна молбата на осъдения С. Д.
С., тъй като становището на специализираната администрация е отрицателно.
Аз също го намирам за правилно и законосъобразно това становище. Видно
от приложените писмени доказателства е налице само и единствено първата
визирана в закона предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК, а именно, че безспорно
С. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание от 6 години
лишаване от свобода и към днешна дата остатъка е в размер на 2 години, 5
месеца и 4 дни.
На следващо място не са налице достатъчно доказателства за поправяне
на лицето. Вярно, че същият не е наказван, а награждаван, но не са
постигнати целите и задачите, заложени в препланирания план на присъдата
от 10.01.2022г., където е заложена работа с лицето с продължителност за една
година напред, с оглед преодоляване на дефицити в неговото поведение. Това
са уменията за мислене и отношението към правонарушението. По този
начин корекционната работа с лицето, въпреки, че дава добри резултати към
настоящият момент според становището на специализираната администрация,
следва да продължи, с оглед затвърждаване на тези добри резултати.
За разлика от предния път, може да се каже и да се повтори, че също не
2
е изпълнена прогресивната пенитенциарната система до край, предвид
обстоятелството, че режима на лицето не е променен от общ на лек, а той е
променен от първоначално определения от строг на общ, но има възможност
този общ режим да бъде променен в по-лек, а именно в лек. Освен това риска
от рецидив е намален в незначителна степен, само с 5 точки за една година и
пет месеца. Риска за обществото е в средни стойности, поради което намирам
за правилно и законосъобразно становището на инспекторите социална
дейност и възпитателна работа, че не са налице достатъчно доказателства за
приключване корекционна работа и работата с лицето следва да продължи до
постигане на целите и задачите в плана на присъдата.
ЗАЩИТАТА: Считам, че безспорно са налице основанията на чл. 70
НК. Безспорно осъденият е имал примерно поведение и честно отношение
към труда, с което е дал доказателства за своето поправяне, като е изтърпял
не по-малко от половината от наказанието.
От становището на Началника на Затвора, не става ясно защо счита, че
осъденият не се е поправил, не става ясно, какво още би могло да се направи
за него, кои са тези актуални проблемни зони, по които следва да се работи и
как ще се работи по тях. Това прави становището немотивирано, като не
кореспондира и с останалите данни от цялото дело. Днес доклада спрямо
осъдения от страна на затворническите власти не е отрицателен, той е
положителен и в графа риск от сериозни вреди, единствено риска за
обществото е към среден. Всички останали рискове са посочени, като ниски
такива, от което става видно като цяло, че, да има какво още да се работи с
лишения от свобода, но като цяло доклада е положителен. Съобразно чл. 439а
НПК и ЗИНН, следва да се изследва цялостното поведение на осъденият и да
се даде цялостна оценка, тази цялостна оценка е явно много добра. Видно от
материалите осъденият се е поправил, налице е промяна на режима спрямо
него, работел е, не се е отклонявал от изпълняване на присъдата. Дори и
когато изпълнението на наказанието му беше прекъсвано, той се завърна в
затвора. Имаше награда отпуск, с който осъденият също беше в обществото,
но не извърши друго престъпление, и се завърна за да търпи наказанието.
Отделно от изложеното, по делото са налични множество медицински
документи за влошеното здравословно състояние на осъдения. Безспорно е,
че след претърпения инфаркт той ще следва да се лекува за дълъг период от
време. Предвид това, лечението което се предвижда и предстои спрямо него,
няма как да бъдат изпълнявани кой знае какви мерки относно неговото
поправяне, тъй като той е болен. Изпълнението на наказанието беше
прекъснато, но на всички ни е ясно, че една седмица не е достатъчна за човек
да се възстанови след инфаркт. В същото време от болницата към затвора
дават становища, че там имало условия за лечение и възстановяване на
осъденият при такова кардиологично заболяване и не следвало отново
наказанието му да се прекъсва. Наясно сме с условията на болницата към
затвора, тя не е специализирана кардиологична клиника и там не могат да
лекуват кардиологично болни и да се извършват възстановителни процедури
за такива заболявания. Факт е, че и към настоящия момент спрямо осъдения
не се предприемат специализирани рехабилитационни процедури или
3
терапии.
Предвид изложеното считам, че са налице всички визирани в закона
основания, плюс влошено здравословно състояние на осъдения, поради което
Ви моля да постановите предсрочното му условно освобождаване.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам изложеното от моя защитник.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.
ОСЪДЕНИЯТ: Моля да бъда пуснат условно предсрочно, тъй като съм
излежал повече от половината от присъдата ми. Многократно съм
награждаван. Излизал съм отпуска, прекъсвана ми е присъдата и съм се
връщал в затвора. Считам, че съм се поправил и имам семейство за което да
се грижа. Излизал съм в отпуск 12 часа, мисля че за един ден, миналия месец.
След изслушване на страните СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
След съвещание СЪДЪТ, намира следното от фактическа страна.
Производството е по реда на Глава 35 от НПК, образувано по молба
депозирана по реда на чл. 437, ал. 2 от НПК от лишения от свобода С. Д. С.
за неговото условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“.
Настоящата молба е подадена от процесуално легитимирано лице,
съгласно чл. 437, ал. 2 от НПК, като разглеждането ѝ е допустимо.
Настоящият съдебен състав намери така депозираната молба за
неоснователна.
В молбата се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 70, ал. 1 от
НК, като осъденият посочва, че е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание. Изтъква, че получил тежко кардиологично
заболяване, като прогнозата за развитието му налагала продължително
лечение, вероятни тежки интервенции, терапии и прегледи при специалисти,
което не можело да бъде осъществено в условията на затвора. Твърди, че бил
дал доказателства за своето поправяне, тъй като имал много добро поведение,
не бил нарушавал правилата при изтърпяване на наказанието, участвал бил в
трудови и други общественополезни дейности.
Процесуалният му представител изтъква, че доклада от ИСДВР бил
положителен. Подзащитният му бил дал доказателства за своето поправяне,
като цялостната му оценка била много добра. Не били обосновани доводите
за наличие на актуални проблемни зони и ка биха могли да бъдат преодолени.
Изтъква, че наказанието на осъдения било прекъсвано и бил получил награда,
изпълнена извън местата за лишаване от свобода, но въпреки това
подзащитният му не се отклонил от изпълнението на наказанието и не били
налице данни да е извършил противообществена проява в този период от
време. В подкрепа на доводите си посочва влошеното здравословно състояние
на осъдения и необходимостта от извършване на специализирани
4
рехабилитационни процедури или терапии.
Процесуалният представител на началника на затвора е поддържал
изразеното от същия становище за неуважаване на молбата, порад илипса на
трайна и необратима тенденция за поправяне на личността на лишения от
свобода, което е подкрепено от представителя на СГП. Последният е признал
добрите резултати по корекционната работа с осъдения, но е намерил, че
същата следва да продължи за затвърждаване на тези резултати.
Настоящия състав намира за безспорно по делото, че към днешна дата
осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание
съгласно определение от 14.07.2020г. на Софийски градски съд по ЧНД №
751/2020г., с което е приета за изпълнение присъда № 53/05.02.2019г. на
Окръжен съд Констанца, Р.Румъния по наказателно дело № 6877/118/2017г.,
изменена с решение на Апелативен съд Констанца от 03.07.2019г. по
наказателно дело № 689/Р, в сила от 03.07.2019г., с което е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест години.
Видно е, че към днешна дата осъденият фактически е изтърпял 3
години, 2 месеца и 29 дни. От работа е приспаднато времето от 3 месеца и 27
дни и остава да изтърпи 2 години, 5 месеца и 4 дни.
В тази насока следва да бъде отбелязано на първо място, че институтът
на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ се явява изключение от принципа, че всеки
деец следва да изтърпи изцяло наложеното му наказание, като именно в
изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината от
наложеното му наказание, деецът е дал доказателства за своето поправяне,
които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му
в пенитенциарното заведение, е възможно същият да бъде условно
предсрочно освободен. Именно изхождайки от данните в затворническото
досие на осъдения, тъй като съдът не е пряко ангажиран при изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ и не разполага с непосредствени
възприятия от поведението на осъдения, настоящият съдебен състав намери,
че данни за позитивно изграждане на личността на осъденият не са налични в
степен, която да обезсмисля по-нататъшното изпълнение на наказанието.
Законодателят е конкретизирал в разпоредбата на чл. 439а, ал. 2 от
НПК, че доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от
оценката според чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план по
изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, както и от всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието.
В тази връзка и в представения по делото доклад от ИСДВР е отразено,
че лишеният от свобода е постъпил в затвора на 23.05.2020г., като от
20.11.2020г. е в ЗОЗТ „Кремиковци“. Същият не приема изцяло отговорността
от деянието и отчасти разбира мотивите за криминалното си поведение. Не
приема за справедлива присъдата и не разпознава факторите, които са
5
допринесли за извършване на правонарушението. В отношенията си със
затворниците е общителен и толерантен към правата им. Няма
дискриминационни нагласи и получава уважение от останалите членове на
групата. Отношението му към администрацията и общността в общежитието
също е уважително и лицето оказва сътрудничество на съща. По време на
престоя си в местата за лишаване от свобода не е нарушавал режимните
изисквания посочени в ЗИНЗС.
Бил е ОРД в 09-та група и в момента помага с тези си функции 05-та
група. Възложена му е работа със Заповед № 23/26.01.2021г. на Началника на
затвора като „чистач коридор на 09-та група“ и е преназначен като „чистач
фитнес зала“ със Заповед № 114/21.05.2021г. на Началника на затвора. Не е
наказван дисциплинарно и е награждаван, както следва: със Заповед №
89/21.04.2021г. на осн. чл. 98, т. 1 от ЗИНЗС, със Заповед № 144/03.08.2021г.
на осн. чл. 98, т. 3 от ЗИНЗС, със Заповед № 189/17.11.2021г. на осн. чл. 98, т.
5 от ЗИНЗС на Началника на Затвора, както и с представената в предходното
съдебно заседание Заповед № 50/08.03.2022г. по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗИНЗС
на Началника на ЗОЗТ „Кремиковци“ с награда „свиждане с близките извън
затворническото общежитие за срок от осем часа“.
Осъденият не е получавал награди свързани с престой извън
пенитенциарното заведение по чл. 98, т. 7-9 от ЗИНЗС.
В препланирания план на присъдата от 19.03.2021г. е посочено, че
лишеният от свобода има установена проблемна зона „Умения за мислене“ и
„Отношение към правонарушението“. За преодоляване на проблемните зони
са планирани контакти със служителите, отговорни за съответните планирани
програми с цел формиране на мислене за рационално решаване на
проблемите и на нагласи за общоприемливи норми с времева
продължителност от една година. Относно въпросите, свързани с
управлението на риска за служители, околните и себе си е предвидено
повишено внимание от НОС относно поведението на лишения от свобода.
Предвидено е да се докладва всеки установен случай, при който лишеният от
свобода е взел участие в нерегламентирани дейности с други лишени от
свобода.
От оценката на риска от рецидив, дадена от инспектор СДВР на
осъдения е видно, че същият към момента е с нисък риск от рецидив – 31т.,
редуцирана от първоначална оценка от 36т., а като дефицитни зони са
определени отношението към правонарушението и умението за мислене, а
риска от сериозни вреди за обществото е определен като среден риск.
След като анализира посочените в становището и доклада
обстоятелства, съдът счита че не са утвърдени целените положителни насоки
в корекцията на личността на осъдения С. при изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“. Свидетелство за положителни резултати при
корекцията на осъдения са трудовата му заетост, липсата на установени
нарушения на ЗИНЗС при изпълнение на наказанието, получената
6
положителна оценка и уважение от останалите членове на групата му, а също
и положителното му отношение и уважение към същите без
дискриминационни нагласи, както и към затворническата администрация.
Израз на положителната промяна в лишения от свобода са получените от
същия поощрения по чл. 98, т. 1, 3, 5 и 6 от ЗИНЗС, както и променения от
строг в общ режим на изпълнение на наказанието със Заповед
№11/18.02.2022г. на Началник на Затвора София. Поради изложеното се
налага извод, че лишеният от свобода е започнал положителна промяна в
личността си, но същата не е достатъчно убедителна, за да може да се приеме,
че процеса за поправяне на лишения от свобода е неотменим.
В това отношение съдът отчита, на първо място средния риск за
обществото от сериозни вреди, непреодолените дефицитни зони на нуждите:
отношение към правонарушението /все още лишеният от свобода не приема
отговорността за деянието и не разбира мотивите за криминалното си
поведение/ и умения за мислене, а след това липсата на поощрение чрез
награждавания по чл. 98, т. 7-9 ЗИНЗС, с изпълнение извън местата за
лишаване от свобода, както и липсата на промяна на режима в лек.
Поради изложеното, настъпилите до момента положителни промени в
личността на осъдения не са били потвърдени в достатъчна степен в условия,
в които липсва контрола, свързан с режима на изпълнение на наказанието
лишаване от свобода, за да се провери доколко установените положителни
тенденции в личността на осъдения имат устойчив характер.
Съдът отчита също и че съгласно справката за изпълнение на
наказанието, осъденият е постъпил в корекционното заведение на
23.05.2020г., но наказанието лишаване от свобода е приведено с начало от
05.11.2019г., за който период от време не са налице доказателства за
естеството на корекционната дейност. На фона на наложеното наказание, с
оглед естеството на извършеното престъпление и продължаващия среден риск
от сериозни вреди за обществото, макар и да е налице нисък риск от рецидив
и при обсъдените дефицитни зони, съдът счита, че срока на изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода“ е недостатъчен към момента за достигане
на целената положителна промяна в личността на осъдения според чл. 70, ал.
1 от НК.
Поради това към момента не би могло да се направи достатъчно
обоснован извод за устойчивост на постигнатите положителни резултати в
личностовото развитие на осъдения, независимо от констатираната
понижаваща тенденция в оценката на риска. Изложеното дава основание на
съда да приеме, че корекционния процес не е завършен, съответно принципът
на прогресивната система, макар и да е започнал да бъде изпълняван, не е
реализиран в пълнота. Поради изложеното и не се установи осъденият да е
дал доказателства за своето поправяне. Поради това съдът приема за
правилно становището на началника на затвора за необходимост от
продължаване на корекционната работа с осъдения за изпълнение на целите и
7
задачите, заложени в плана на присъдата и актуалните проблеми, свързани с
установените дефицитни зони.
Видно от приложената в затворническото досие, епикриза на
23.12.2021г. лишеният от свобода е постъпил на лечение в УМБАЛ „Света
Анна“ София с диагноза ИБС. Остър преден STEMI. Двуклонова коронарна
болест. Първична PCI-имплантация на медикаменто излъчващ стент на LAD.
Систолна LAD дисфункция. Лишеният от свобода е бил настанен в
интензивно отделение. С постановление от 18.01.2022г. на СГП е прекъснато
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от десет
дни, с оглед належаща рехабилитация в Специализирана болница за
рехабилитация Банкя АД. Към момента не е налице друго предписание за
специални грижи за здравословното състояние на осъдения, а според
епикризата лицето подлежи на диспансеризация и динамично наблюдение от
личен лекар/кардиолог. Не са налице и документи, удостоверяващи
влошаване на здравословното състояние на осъдения до степен, поставяща в
риск живота му при изпълнение на наказанието лишаване от свобода.
Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НПК измененията в
здравословното състояние на лишения от свобода не са предвидени в
основанията за условно предсрочно освобождаване, съдът не намира за
основателни доводите в тази връзка. Влошаването на здравословното
състояние няма отношение към процеса на корекция и поправяне на
осъденото лице, а е относимо към института на прекъсването на изпълнението
на наказанието лишаване от свобода, предвиден в раздел IV от глава XXXIII
от НПК. Освен евентуално прекъсване изпълнението на наказанието при
тежко заболяване на осъдения, в глава Х от ЗИНЗС е предвидено
медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, включително и с
възможности за консултации и лечение на лишени от свобода извън местата
за изпълнение на наказанието лишаване от свобода.
Ето защо молбата на осъдения е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХХХII състав на осн. чл. 440, ал. 1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Д. С. за условното му
предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ съгласно определение от 14.07.2020г. на Софийски
градски съд по ЧНД №751/2020г., с което е приета за изпълнение присъда №
53/05.02.2019г. на Окръжен съд Констанца, Р.Румъния по наказателно дело №
6877/118/2017г., изменена с решение на Апелативен съд Констанца от
03.07.2019г. по наказателно дело № 689/Р, в сила на 03.07.2019г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в
8
7 дневен срок от днес по реда на Глава ХХII от НПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.03
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
9