Присъда по дело №290/2024 на Районен съд - Червен бряг

Мотиви към присъда по НЧХД № 290 по описа за 2024г. на Районен съд – Червен бряг
Делото е образувано по тъжба на И. Д. М. против В. Р. Н., в която са изложени твърдения за
извършено престъпление по чл. 144, ал.1 и чл. 146, ал.1 НК. В тъжбата си М. сочи, че наел
Н., за да извърши строителни работи в гр. Червен бряг. Имали проблеми с извършената
работа. М. заплатил за извършената работа и В. Р. Н. си прибрал инструментите и напуснал
обекта, без да си довърши заплатената работа и без да се обади на тъжителя. След около
месец Н. започнал да търси отново пари от М.. След това започнали заплахи от страна на
подсъдимия. М. сезирал полицията с жалба на 25.11.2024 година. Въпреки това на
02.12.2024 година подсъдимия дошъл на адреса, на който живее И. М. в гр. Койнаре.
Започнал да чука силно на прозореца на къщата, от страната където живее майка му, която
била болна. В. Р. Н. започнал да вика силно, за да се чува от всички наоколо, като изрекъл
следното: "И.е ти ще ме сънуваш, аз ще те оправя, ще ти пратя хора да те ликвидират, майка
ти ****** и мошеник“. Като това се повторило няколко пъти. М. веднага се обадил на
телефон 112, от където го свързали с полицията в гр. Червен бряг, на които обяснил случая.
Подсъдимият, след това, запалил камиона си и си тръгнал. На тръгване ръкомахал с пръст
заканително и продължавал да се заканва на М.. В тъжбата си тъжителя сочи и че жената, с
която живеел на семейни начала, работи нощни смени. Това налагало тъжителя да пътува, за
да я прибира от нощните й смени. Твърди, че майка му е инвалид, която оставала понякога
сама в къщата, в която живеят. Въз основа на всичко изброено, тъжителя счита, че той и
семейството му живеят в несигурност и основателен страх за осъществяване на заплахите,
които В. Р. Н. отправил към него, поради което и подал тъжба за извършено срещу него
престъпление по чл.144, ал.1 от НК и чл.146, ал.1 от НК.
С тъжбата, частния тъжител е предявил и граждански иск за неимуществени вреди срещу
подсъдимия В. Р. Н. за сумата от 4 000 лева, който съда прие за съвместно разглеждане в
наказателното производство.
Процесуалният представител на тъжителя адв. Ц. А. поддържа повдигнатото обвинение и
пледира за произнасяне на осъдителна присъда. Подсъдимият В. Р. Н., в обясненията си
дадени в съдебно заседание, твърди че написаните в тъжбата думи не е употребил.
Защитникът на подсъдимия, моли съда да го признае за невиновен, тъй като липсва
съставомерно деяние, като излага подробни съображения в пледоарията си. В последната си
дума подсъдимият В. Р. Н. отново заявява, че не е обиждал И. Д. М..
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи
от фактическа страна следното: На 02.12.2024 г., около 15:50 ч. в гр. Койнаре пред дома
на тъжителя на ул. ****** се явил В. Р. Н.. Поводът бил, че тъжителят е наел подсъдимия да
извърши строителна работа, при което се стигнало до пререкания относно плащането на
услугата. Двамата имали неуредените финансови отношения в строителството на дома на И.
М..
На свадата между двамата били свидетелите: П. П. и П. Д.. С П. П. тъжителят живял на
семейни начала, а П. Д. била работничка в хранителен магазин в гр. Койнаре, намиращ се на
5-7 м. от дома на тъжителя.
За самата свада, П. П., която живяла на семейни начала от шест години с И. М., в
проведените открити съдебни заседания, твърди че познава подсъдимия, тъй като същият
бил майстор на къщата. След осъществения ремонт, отношенията между М. и Н.
ескалирали, тъй като Н. не извършил работата, която трябвало да извърши за определените
пари. Първият път, когато заплашил И. на 25.11.2024 г. не присъствала на заплахите, но
присъствала и била очевидец на събитията от 02.12.2024г. Тогава подсъдимият дошъл
следобед в 16:00 часа, като викал и чукал на прозореца на къщата им. И. М. излезнал навън,
след което и свидетеля П. излязла след него. Тогава видяла подсъдимият, който заплашвал
М. с думите: „Ще ти ****** майчина“, „Мошеник“, „Ще ти пратя хора, ще ме сънуваш“.
Ехтяла цялата улицата. След това подсъдимият се качил в МПС, с което дошъл и през
1

прозореца на МПС-то продължил да псува към И. М. с думите – „Ще ти ****** майката“,
„Като отидеш в Червен бряг ще видиш какво ще ти се случи“.
П. Д. била работничка в хранителен магазин в гр. Койнаре, намиращ се на 5-7 м. от дома на
тъжителя. В открито съдебно заседание твърди, че познава И. от гр. Койнаре. Д. била пред
магазина на Магда, може би било в началото на декември месец 2024 г., около 16:00 часа,
било мрачно навън. Минала през магазина за цигари, когато чула силни викове и видяла на
входната порта на И., че имало човек, който викал и псувал. Бил подсъдимият, който не
познава лично. Свидетелят Д. чула подсъдимия В. да заплашва И. с думите: „Ти ще видиш,
ще ме запомниш, ще ме сънуваш“. Той се намирал на входната порта на И., а И. бил вътре в
двора до входната порта. Разстоянието от магазина, където се намирала свидетелката до
дома на И. М. било пет, шест метра. И. казвал на В. да не се разправя с него в дома му и да
не го заплашва. Първоначално И. говорел тихо и не се чувало, какво отговаря, но ситуацията
ескалирала и И. на по-висок тон му казал „Махай се от дома ми“.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на обясненията на
свидетелите П. П. и П. Д., както и от събраните в хода на съдебното производство
доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. С най-голямо значение за
изясняването на делото са показанията на свидетеля П. П., който лично е възприела
репликите на подсъдимия към тъжителя. Останалите свидетели – П. Вълова Д., Лилян
Борянов Митков и Дафин Дучев Маринов излагат данни за случилото се, като в показанията
на свидетелката Д. има наличие на съществени противоречия, както относно видяното и
чутото, така и относно това дали е възприела ясно свадата между М. и Н., а от показанията
на свидетелите Митков и Маринов се установява конфликт за неуреден финансов проблем,
но не и данни, възприети като свидетели очевидци на свада между тъжителя и подсъдимия.
Другият свидетел П. Т. - Началник на полицейски участък гр. Койнаре към РУ Червен бряг,
твърди, че имало жалби от двете страни в полицейския участък, които били регистрирани и
били отработени с протоколи за предупреждения да се въздържат от нарушаване на
обществения ред и агресивни прояви един към друг. Тъжителя и подсъдимия са ходили при
Т. в полицията, но той лично не е посещавал адреса на М..
Съдът не намира основания за съмнение в показанията на никой от свидетелите и счита, че
същите следва да бъдат кредитирани, тъй като твърденията им като цяло си кореспондират и
не се опровергават от други събрани доказателства.
Частната тъжба определя рамките на наказателния процес, идентично с ролята на
обвинителния акт, като от изключително значение е фактическото обвинение, очертано в
частната тъжба. Подобна на обвинителният акт – за престъпленията от общ характер, така и
за престъпленията, преследвани по частно обвинение се изисква в тъжбата да се очертаят
рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес /арг. от ТР №
2/2002г. на ОСНК/. От подадената от тъжителя М., тъжба срещу подсъдимия Н. е видно, че
се иска осъждане на последния по чл.144, ал.1 от НК и чл.146, ал.1 от НК, респективно за
закани против неговата личност и това заканване възбудило основателен страх за
осъществяването им, както и за нанасяне на обида, чрез казване на неща унизителни за
честта и достойнството, както в негово присъствие, така и публично, като в първоначалната
тъжба изрично са посочени думи: "И.е ти ще ме сънуваш, аз ще те оправя, ще ти пратя хора
да те ликвидират“, както и по същото време и място изказал и унизителните думи за честта
и достойнството на И. Д. М., като го напсувал с думите: „майка ти ****** и мошеник“,
няколко пъти.
В хода на съдебното следствие, при разпитите на свидетелите, ангажирани и от двете страни
по делото се установи, че инкриминираните чрез тъжбата думи не са произнасяни от
подсъдимия в това им съдържание. Според показанията на единствения свидетел П. П.,
лично възприела и чула думите, изречени от подсъдимия - по същото време и място
подсъдимия Н. е казал други думи и изрази, които не се съдържат в частната тъжба. Н.
2

твърди и признава, че е напсувал Тъжителя М., но чак толкова тежки думи не е изказвал.
По обвинението по чл. 144, ал.1 от НК
По основанията на чл. 144, ал.1 от НК, в процесния случай съдът като съобрази вида,
съдържанието и нивото на експресивност на използваните думи (само псуване) и
обстоятелството, че те не са съпроводени с реални физически действия, наличие на
продължителност и на отправена закана, която да повлияе върху свободната воля на
пострадалия, съдът намира, че в случая не е налице класически случай на закана с
престъпление, под формата на закана против личността, а е обикновен битов скандал или
кавга. В тази връзка съдът намира, че процесното деяние следва да се третира като битов
скандал, тъй като поведението на подсъдимия Н. се изчерпва единствено и само до
напсуване на тъжителя и провеждане на разговор на висок тон между двамата.
Липсата на ескалация на поведението на Н. и липса на последвали от негова страна
действия, говорят за поведение, което е в нормалната гневна реакция и съответно разкрива
ниска степен на обществена опасност, оправдаваща квалифицирането му като деяние по
смисъла на чл. 144, ал. 1 от НК.
По обвинението по чл. 146, ал.1 от НК
Ноторно известно е, че посегателството по чл.146, ал.1 от НК се изразява в казване или
извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие,
като на установяване подлежи и дали честта и достойнството на пострадалото лице са
засегнати – съставомерната последица на престъпния състав. Казаните, изречените думи са
елемент от състава на престъплението обида, като всяка от тях трябва да се цени с оглед на
съставомерните последици – накърнява или не честта и достойнството на пострадалия. На
тази плоскост, очевидно в хода на съдебното следствие, чрез разпита на свидетелите не се
установи по безспорен начин, че подсъдимия В. Р. Н. е казала думите, предявени му с
частната тъжба.
По отношение правната природа на обясненията на подсъдимия, следва да се има предвид,
трайно установеното в съдебна практика положение, че обясненията на подсъдимия имат
двойствена правна природа - като те са едновременно средство за защита и годно
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде априори
игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги
подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по
делото доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези процесуални
действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не.
С оглед гореизложените принципни съображения съдът намира, че следва да бъдат
кредитирани обясненията на подсъдимия в частите, с които отрича да е извършил
инкриминираното деяние.
Съдът, като прецени всички релевантни за делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че с горното деяние подсъдимият не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.144, ал.1 от
НК и чл.146, ал.1 от НК, поради следното:
- процесното деяние следва да се третира като битов скандал;
- непосредствен обект на престъплението обида са обществените отношения, осигуряващи
ненакърняване на доброто име на личността в обществото, на положителната обществена
оценка за него;
- от обективна страна - предвид установената фактическа обстановка, съдът счита, че
липсват, годни доказателства, че на 02.12.2024 година, подсъдимият Н. е изрекъл думите:
"И.е ти ще ме сънуваш, аз ще те оправя, ще ти пратя хора да те ликвидират, майка ти ******
3

и мошеник“.
При обидата, деецът дава своя негативна оценка на личността на пострадалия под формата
на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които по своето съдържание засягат
честта и достойнството на адресата. Според правната теория при обидата чрез думи
деянието се осъществява, като се използват унизителни от гледна точка на господстващия
морал епитети, отразяващи отрицателни качества, ругателни думи или изрази и т.н. /арг. от
„Наказателно право. Особена част - Престъпления против правата на човека”. А. С. и
Решение № 22/1995г. на ВКС, ІІІ н.о./. В процесния случай в хода на съдебното следствие
не се установи и доказа подсъдимият да е използвал подобни епитети или ругателни думи, т.
е. липсва от обективна страна състав на престъпление по чл.146 от НК. Единствено се
установи безспорно, че подсъдимият Н. е напсувал тъжителя, която е била по повод
неуредените финансови взаимоотношения за извършени строителни работи между двамата.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че подсъдимият В. Р. Н. следва да бъде признат за
невиновен, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото с
частната тъжба, обвинение.
Съдът с присъдата си отхвърли приетия за съвместно разглеждане граждански иск за сумата
от 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща претенция за обезщетение на причинени
неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.144, ал.1, и чл.146, ал.1 от НК,
доколкото по това обвинение съдът прецени, че подсъдимия следва да бъде признат за
невиновен, което от своя страна прави предявения граждански иск неоснователен и
недоказан, тъй като се отнася за вторична санкционна последица, свързана с нарушаване на
определени задължения, произтичащи от закона, каквито обаче не бяха доказани в
конкретния казус.
С присъдата си съдът осъди тъжителя И. Д. М., с ЕГН **********, адрес гр. Койнаре, общ.
Червен бряг, обл. Плевен, ул. ****** да заплати на В. Р. Н. - от гр. Койнаре, общ. Червен
бряг, обл. Плевен, ул. ********** направените от него съдебно деловодни разноски, за
адвокатско възнаграждение, в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
4

Номер на акта:	30
Дата:	8 юли 2025 г. (в сила от 24 юли 2025 г.)
Съдия:	Илия Олегов Милев

Дело:	20244440200290
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	6 декември 2024 г.

Присъда по дело №290/2024 на Районен съд - Червен бряг

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите