Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град
Шумен, 14.07.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря Р.Хаджидимитрова,
като разгледа докладваното от съдията АД № 103 по описа за 2023 година на
Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Административното дело е образувано
по реда на чл.68л ал.1 от ЗЗП, във връзка с чл.145 АПК по жалба на „С-К“АД-
гр.Шумен, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление ***, пл.О. №13Б,
представлявано от С.Т., чрез адвокат А.Д.от САК против Заповед №
229/02.03.2023г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с
която на основание чл. 68л ал.1, във връзка с чл.68в, във връзка с чл.68г ал.4,
във връзка с чл.68д ал. 1, предложение първо от Закона за защита на
потребителите и чл.5 ал.1 т.1, чл. 8, ал.1 и ал.2 т.9 от Устройствения
правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката
и на нейната администрация и Решение на Комисията съгласно т.4 от Протокол №
6/09.02.2023г. се забранява на акционерното дружество да използва заблуждаваща
нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д ал.1 предл.1 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП).
Твърди се, че оспорваната заповед е
незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че цитираната в
Заповедта неустойка, за която липсвала информация в посочен представителен
пример за кредит на сайта на дружеството, всъщност била обезпечение за
неизпълнение на договорните задължения, което представлявало бъдещ несигурен
факт, зависещ само от потребителя. Освен това, обезпечение не се изисквало по
всеки договор за кредит, поради което липсата на информация за това и
следващата се неустойка при непредставяне на обезпечение, не било заблуждаваща
търговска практика. Претендират се разноски.
Ответникът- Председателят на КЗП,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана, за което излага подробни съображения в придружаващо
административната преписка писмо и моли същата да бъде отхвърлена. Счита, че
оспорената заповед е постановена от компетентен орган при спазване на
правилата, разписани в АПК. Не са допуснати процесуални нарушения при
постановяване на заповедта. Счита, че от представените по делото доказателства
се установява безспорно нарушението, за което е издадена оспорената заповед,
като моли за потвърждаване на същата. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Надлежно уведомена за образуваното съдебно
производство, Окръжна прокуратура Шумен не изпраща представител и не депозира
становище.
Административният съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
прие следното от фактическа страна: Производството пред административния орган
е образувано във връзка с проверка на интернет страница https://stikcredit.bg/, на която е публикуван "Представителен пример за
вноски от 700лв. и срок на погасяване до 4 месеца". В хода на проверката,
резултатите от която са отразени в Констативен протокол № К-0001448/25.01.2023г.
е установено, че търговецът, който извършва дейност чрез тази страница е „С-К“АД-
гр.Шумен, предоставящо потребителски кредити от разстояние. С КП са били
изискани документи от търговеца, като процесното нарушение е описано по т.2 от
протокола. В Протокол № 6/09.02.2023г., допълнително представен по делото, на
редовно събрание на КЗП, на което била разгледана Докладна записка №
Ц-01-36/30.01.2023г. на Директор на Дирекция ЗППР/стр.30 по делото/, било
решено единодушно, че дружеството използва заблуждаваща нелоялна търговска
практика при предоставяне на небанкови услуги от разстояние. Въз основа на това,
е издадена процесната заповед, с която на дружеството е забранено при
упражняване на търговската дейност да използва нелоялна търговска практика, по смисъла
на чл.68д ал.1 предложение първо от ЗЗП, която съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща, по отношение на представения в сайта https://stikcredit.bg/ "Представителен пример за вноски от 700лв. и срок на
погасяване до 4 месеца", в който липсва информация, водеща до значително
повишаване на размера на сумата, подлежаща на връщане, с която заблуждава средния
потребител и може да доведе до вземането на търговско решение, което
потребителят не би взел без ползването на тази търговска практика.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав на АдмС Шумен, като извърши цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, по реда на чл.168, ал. 1 от АПК, направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу процесната заповед е допустима като подадена 14-дневния
преклузивен срок по чл.149 ал.1 АПК/връчена на 07.03.2023г. и обжалвана на 21.03.2023г.
с жалба, подадена чрез пощенски оператор/, от легитимирано лице, адресат на
оспорваната заповед, насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, като разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.68л ал.1 от ЗЗП, когато Комисията
за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна,
председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на
търговската практика. Поради това, настоящият състав приема, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените
му със закон правомощия.
Заповедта е издадена при спазване на
установената от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да са ограничили правото на
защита на оспорващия и да са препятствали възможността му адекватно да я
организира. Посочен е издателят на заповедта, адресатът, описано е действието,
което органа е възприел като заблуждаваща нелоялна търговска практика. Изложени
са фактическите и правни основания за издаването ѝ, като мотиви се
съдържат в самата заповед. Производството е образувано във връзка с контролните
правомощия на Комисията, за което е извършена съответната проверка, резултатите
от която са отразени в съответните констативни протоколи. В този смисъл съдът
намира, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на
административно-производствените правила като релевантните по случая факти са
установени правилно и същите които са отразени в оспорваната заповед.
По отношение на приложението на
материалния закон, настоящият съдебен състав съобрази следното:
По делото липсва спор, че жалбоподателят
е търговец по смисъла на § 13 т.2 от ЗЗП, а осъществяваната от него дейност на
предлагане на небанкови финансови услуги от разстояние представлява търговска
практика по смисъла на § 13 т.23 от ЗЗП.
Оспорената заповед е издадена на
основание чл.68л ал. 1 ЗЗП, според която, когато КЗП установи, че дадена търговска
практика е нелоялна, Председателят на комисията издава заповед, с която
забранява прилагането ѝ, като съобразно чл.68в се забраняват нелоялните
търговски практики. Съгласно легалната дефиниция на понятието "търговска
практика", дадена в § 13 т.23 ДР от ЗЗП това е "всяко действие,
бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение,
включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е
пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или
предоставянето на услуга на потребителите". Легалната дефиниция на
нелоялна търговска практика е дадена в разпоредбата на чл.68 ал.1 от ЗЗП -
"търговска практика, от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и
ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на
средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния
член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към
определена група потребители". С цитираните разпоредби от вътрешното
законодателство е транспонирана Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и
на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на
търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО
на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и
на Съвета и Регламент /ЕО/ № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
С процесната заповед
административният орган е квалифицирал поведението на акционерното дружество
като заблуждаваща нелоялна търговска практика– нарушение по чл.68д ал.1 предл.
първо от ЗЗП, съгласно което търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа
невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин,
включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да
въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е
фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за
резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение,
което той не би взел без използването на търговската практика. Обстоятелствата
по ал.1 включват информация за: 1. съществуването или естеството на стоката или
услугата; 2. основните характеристики на стоката или услугата като: наличност,
преимущества, рисковете, които тя съдържа и др; 3. обхват на задълженията на
търговеца, мотивите за използване на търговската практика и естеството на
процеса на продажба; 4. цената или начина на нейното изчисляване, или
съществуването на специфично предимство по отношение на цената; 5.
необходимостта от предоставяне на допълнителна услуга, резервна част, от замяна
или ремонт на стоката.
Според дефиницията по § 13 т.31 от
ДР на ЗЗП - "търговско решение" е всяко решение, взето от потребител
за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното
закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи
стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в
договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали
потребителят решава да предприеме действие или не.
От посочените разпоредби е видно, че
нелоялна заблуждаваща търговска практика в хипотезата на чл.68д ал.1
предложение 1 ЗЗП е налице, при наличието на следните кумулативни предпоставки:
1.) търговската практика съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща
и 2.) когато има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на
търговско решение, което средният потребител не би взел без тази търговска
практика. За да е налице невярна информация в процесната хипотеза е необходимо
информацията, предоставена на потребителите за цената да е невярна и поради
това заблуждаваща.
В процесния случай от страна на
жалбоподателя е осъществена именно визираната в закона нелоялна заблуждаваща
търговска практика, доколкото е установено, че има разминаване между публикувания
на сайта му пример за погасяване на получен кредит, който представлява рекламно
съдържание, с реалните условия, съгласно собствените му Общи условия/приложени
по делото на диск и публикувани в сайта/, което се отнася до цената на услугата
и начина на нейното изчисляване по т.4 от чл.68д ал.2 от ЗЗП. Тази практика обосновава
недобросъвестност от страна на търговеца. Последният предлага услуга, като
предоставя невярна и подвеждаща информация на сайта за размера на сумите,
подлежащи на връщане от кредитополучателя, което е заблуждаващо за потребителя
и е пречка за вземането на информирано търговско решение от негова страна.
Съдът не споделя становището на
оспорващия, че клаузата за предоставяне на обезпечение не е задължителна по
отношение на всеки договор за кредит, понеже същото противоречи на истината.
Съгласно чл.17 и 18 от ОУ, в договора за кредит се посочва задължението за
представяне на обезпечение, като същото може да бъде 1.поръчител или 2.банкова
гаранция и представянето му се дължи в 3-дневен срок от подписване на договора.
Съгласно чл.46 от ОУ, при неизпълнение на задължението за договореното
предоставяне на обезпечение, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в
размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през
който не е предоставено договореното обезпечение.
За да се направи преценка дали
допълнителното задължение на потребителя за неустойка следва да бъде посочено в
публикувания пример на погасителен план на кредит, следва да се установи неговата
функция по отношение на услугата по предоставяне на кредит. Настоящият състав
намира, че по своята правна същност „неустойката“ за неизпълнение на задължение
за представяне на обезпечение, не изпълнява функцията да обезпечава
изпълнението на самото задължение по връщане на кредита и не служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се
доказват, каквато би трябвало да има съгласно чл.92 ал.1 ЗЗД. Същата обезпечава
изпълнение на задължение, от чието неизпълнение за кредитора не биха настъпили
вреди, но същевременно заплащането на неустойка при неосигуряване на
обезпечение води до значителни финансови затруднения за длъжника, предвид
нейния размер. При този начин на уговаряне на неустойката, е налице изцяло
надхвърляне на функциите на неустойката, доколкото тя не обезпечава
изпълнението на основното задължение за връщане на предоставените в заем
средства. Този извод се налага и от предвиденото в чл.46 ал.2 от ОУ задължение
за кредитополучателя, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, да
я заплаща ведно с всяка погасителна вноска по кредита. Тоест предвидено е
задължение, което може да възникне въпреки редовното погасяване на получения
кредит. Предвид изложеното, съдът намира, че предвидената в ОУ неустойка
всъщност представлява форма на пропорционална наказателна такса за
непредставяне на обезпечение в 3-дневен срок от получаване на сумата по
кредита. С оглед на което, същата е следвало да бъде включена в публикувания
представителен пример. За потребителя заплащането на различна цена, за която му
се предлага услугата е предпоставка за промяна в икономическото му поведение,
доколкото водещо при вземането на решение дали да вземе кредит или не, е именно
публикуваната примерна невярна стойност на подлежащите на връщане суми по
кредита.
За пълнота следва да се посочи, че в
множество свои решения, съдилищата са се произнесли по отношение на нищожността
на клаузата за „неустойка“, формулирана по горепосочения начин и присъстваща в
договорите на потребителите, сключени с дружеството-жалбоподател, поради
противоречието ѝ с добрите нрави, тъй като се нарушава
справедливостта в търговските отношения, като същата клауза е неравноправна на
основание чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че е налице нелоялна търговска практика, тъй като дружеството
жалбоподател е действало недобросъвестно и непрофесионално, като е публикувало
невярна информация на сайта си.
Оспорваният административен акт
съответства на целта на закона, формулирана в чл.68б ал.1, във връзка с чл.1
ал.2 т.3 от ЗЗП- осигуряване на защита на потребителите срещу нелоялни
търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от
търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или
предоставяне на услуги. Целта на наложената мярка с настоящата заповед е, освен
да преустанови нарушението, още и да действа превантивно, т. е. за в бъдеще да
не се използва нелоялна търговска практика.
В заключение, съдът приема, че Заповед №
229/02.03.2023г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите е
законосъобразен административен акт и поради липсата на отменителните основания
по чл.146 АПК, следва да бъде потвърдена.
Водим от горното, Административен
съд Шумен, на основание чл.172 ал.2 от АПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „С-К“АД- гр.Шумен, с ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление ***, пл.О. №13Б, представлявано от изпълнителния
директор С.Н.Т.против Заповед № 229/02.03.2023г. на Председателя на Комисията
за защита на потребителите.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните на основание чл.138 от АПК.
СЪДИЯ: