№ 325
гр. Плевен, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20214400500559 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд №328 от 07.05.2021г.,
постановено по гр.д.№4517/2020г.по описа на същия съд частично е обявен
за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД предварителен договор, сключен на
15.11.2019г.между И.Д. А., ЕГН **********, заместен от наследниците си Д.
ИЛ. АЛ., ЕГН **********, гр. К., ул. *** № 51, ет.7, ап.28 и Г. ИЛ. АЛ., ЕГН
**********,гр.Д., ул.*** № 3, ет.2, ап.4 ,в качеството им на продавачи и ИР. Д. ИВ.,
ЕГН **********, гр.П., ул.*** № 20 като купувач за продажба на следния недвижим
имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № Х-101, стр. квартал 16 по стария
регулационен план на гр. П., община П.,област Плевен /УПИ № ІХ-257, стр.
кв. 16 по новия регулационен план от 1993 год. на гр. П. целия с площ 1060
кв. м., ведно с построените в имота лятна кухня, гараж, тоалетна и 1/3 идеална част
от жилищна сграда, при граници и съседи на имота: улица, М.Т.С., В.С. и
Д.Б.,при договорена цена от 4100 лв., която цена е заплатена от купувачите
изцяло и съобразно уговореното на продавачите по предварителния
договор,като за разликата до пълния предявен размер искът е отхвърлен като
1
неоснователен и недоказан.Със същото решение на ПРС ИР. Д. ИВ., ЕГН
**********, гр.П., ул.*** № 20 е осъдена да заплати разноските по
прехвърлянето на недвижимия имот, както следва: 1. да заплати на Община
Плевен съгласно чл. 45-46 от ЗМДТ сумата 207,10 лв. / 2,85 % върху
данъчната оценка/; а в полза на Плевенски районен съд да заплати нотариална
такса за прехвърляне на имота съгласно чл. 8 от Тарифа за нотариалните
такси в размер на 124,97 лв.
С решението на ПРС на осн. чл. 364, ал.1 от ГПК е наредено да се
впише възбрана върху гореописаните имоти до изплащането на разноските
по прехвърлянето,като е постановено да не се издава препис от решението,
докато ищцата не представи доказателства за заплащането на дължимите
разноски по прехвърлянето на имота.
Със същото решение на ПРС на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. ИЛ. АЛ. е
осъден да заплати на ИР. Д. ИВ. сумата от 268,72 лв. направени по делото
разноски.На основание чл.78, ал.1 ГПК Г. ИЛ. АЛ. е осъден да заплати на ИР.
Д. ИВ. сумата от 268,72 лв. направени по делото разноски.На основание
чл.78, ал.3 ГПК ИР. Д. ИВ. е осъдена да заплати на Г. ИЛ. АЛ. сумата от
87,70 лв. направени по делото разноски и на Д. ИЛ. АЛ., 87,70 лв. направени
по делото разноски.
Срещу така постановеното решение на ПРС са постъпили въззивни
жалби и от двете страни.Първата въззивна жалба е депозирана от Д.А. и Г.А.
чрез пълномощника им адвокат ИВ. АРН. от ПАК, вх.№8771/31.05.2021г.,с
която решението на ПРС се обжалва в частта,в която искът по чл.19 ал.3 ЗЗД
е уважен и въззивниците са осъдени да заплатят разноски по делото.В
обжалваната част са изложени доводи,че решението на ПРС е неправилно и
незаконосъобразно.Твърди се,че първоинстанционният съд неправилно е
анализирал свидетелските показания,както и събраните по делото
доказателства и е достигнал до погрешни изводи ,че предварителният договор
е валиден и същият е обявен за окончателен.Изложени са съображения, че
предварителният договор е сключен в нарушение на добрите нрави,тъй като е
сключен от ищцата знаейки,че И. А. е тежко болен и е в особено психично
състояние ,което не му позволява да съзнава и ръководи постъпките
си.Твърди се,че ищцата е служебно ангажирана при Община П.,а лицето
Т.Е.Б. е бил личен асистент на И. А. и двамата са разполагали с информация
за силно влошеното здравословно състояние на последния,довело и до
смъртта на наследодателя. Изложени са доводи,че И. А. е упълномощил
2
ищцата да договаря „сама със себе си“ и се е задължил да и прехвърли
единствения си жилищен имот,владението върху който е предадено на
ищцата в деня на подписване на предварителния договор,само 7 дни преди
същият да почине,като се твърди,че към датата на подписване на
предв.договор-15.11.2019г.И. А. не е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си,както и не е бил в
емоционално и волево състояние ,което да му позволява да изразява валидно
волята си.В заключение въззивниците молят Окръжния съд да отмени
решението на ПРС в обжалваната му осъдителна част. Претендират се и
направените по делото разноски.В съдебното заседание на
29.09.2021г.въззивниците чрез своя пълномощник адвокат ИВ. АРН. от ПАК
поддържат подадената от тях въззивна жалба,като оспорват жалбата,
подадена от И.И..Претендират се направените по делото разноски за двете
съдебни инстанции,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемата ИР. Д. ИВ. чрез своя пълномощник адвокат Ю.С. от ПАК
е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема
становище,че въззивната жалба е неоснователна,а решението на ПРС в
обжалваната му осъдителна част като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Срещу решението на ПРС е постъпила въззивна жалба и от ИР. Д. ИВ.
чрез пълномощника й адвокат Ю.С. от ПАК ,с вх. №9027/ 02.06.2021г,с която
същото се обжалва в частта,в която искът по чл.19 ал.3 ЗЗД е отхвърлен по
отношение на цялата жилищна сграда,т.е.за останалите 2/3 ид.ч.от сградата.В
жалбата са изложени подробни съображения в тази насока.В заключение
въззивницата по втората въззивна жалба моли съда да отмени решението на
ПРС в обжалваната отхвърлителна част.Претендират се и направените
разноски за въззивната инстанция.В съдебното заседание на
29.09.2021г.въззивницата чрез своя пълномощник адвокат Ю.С. от ПАК
поддържа своята въззивна жалба и оспорва подадената въззивна жалба от
другата страна.
Окръжният съд като прецени оплакванията направени в двете въззивни
жалби,становищата на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
3
Двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК от
надлежни страни,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което са
допустими.Разгледани по същество въззивната жалба на Д.А. и Г.А. е
основателна,а въззивната жалба на И.И. е неоснователна.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с
правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор от
15.11.2019г. за окончателен.
Безспорно е че на 15.11.2019г.е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот ,по силата на който И.Д. А. като
продавач се е задължил да прехвърли на купувача ИР. Д. ИВ. собствеността
върху следните недвижими имоти:1./ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
Х-101,стр. квартал 16 по стария регулационен план на гр. П., община П.,
област Плевен /УПИ № ІХ-257, стр. кв. 16 по новия регулационен план от
1993 год. на гр. П./ целия с площ 1060 кв. м.,ведно с построените в имота
къща, лятна кухня, гараж и тоалетна,при описани съседи на имота; съгласно
документ за собственост –нот. акт № 31, том VII, дело №2079/1975 год.;
както и върху четири земеделски имота,а именно:2./Нива с площ от 3.000 дка
,ІІІ категория,в м.„ПОПОВИ СЪЛКЪМИ”, имот №196035 по картата на
възстановената собственост на землището на гр. П., обл. Плевен,при описани
граници;З/ Залесена нива от 2.012 дка ,ІV категория, местност „ВОДИЦАТА“,
имот № 373100 по картата на възстановената собственост на землището на гр.
Славяново, обл. Плевен,при описани граници ; 4./ Нива от 11.265 дка,ІІІ
категория, местност „КУРТОВЕЦ“,имот № 299031 по картата на
възстановената собственост на землището на гр. Славяново, обл. Плевен, при
описани граници,който имот е образуван от имот № 299030 и 5./нива от 3,993
дка ,ІІІ категория ,в м.”Куртовец”,имот №303040 по картата на
възстановената собственост на землището на гр.Славяново. Съгласно т.2 от
договора недвижимите имоти се продават за сумата от 7000 лв.,която сума
купувачът е изплатил на продавача преди подписване на договора. Посочено
е,че договорът служи като разписка и се подписва с цел снабдяване на
купувача с нотариален акт.Постигната е договореност продавачът да
прехвърли собствеността на купувача върху недвижимите имоти в срок до
31.12.2019г.,посочено е,че владението на имотите е предадено от продавача
на купувача в деня на подписване на договора.
Няма спор ,че 5 дни след сключване на предварителния договор,на 20.
11. 2019г.с договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №
142, том V,рег.№ 11169, дело 650/2019г. на нотариус С.И., И.Д.
А.,представляван от пълномощника си ИР. Д. ИВ. е продал на ИР. Д. ИВ. като
купувач горепосочените четири земеделски имота ,предмет на
предварителния договор общо за сумата 2 900лв.Договорът за продажба е
сключен при условията на чл.38 ЗЗД ,като в същия е отразено ,че продажната
4
цена е заплатена на продавача напълно и в брой преди подписването на
нотариалния акт.
Безспорно по делото е с оглед представените удостоверения за
наследници,че продавачът по предварителния договор И.Д. А. е починал на
22.11.2019г.,т.е.една седмица след сключване на договора и негови
наследници по закон са въззивниците Д. ИЛ. АЛ. и Г. ИЛ. АЛ. ,деца на
починалия му брат И.Д. А.,поч.на 09.08.2019г.
Не се спори,че преди завеждане на ИМ ищцата и купувач по
предварителния договор И.И. е изпратила нотариални покани до двамата
наследници Д. и Г.А.и ,с която последните са поканени да се явят в кантората
на нотариус И. И. ,рег.№007 с посочен адрес на нотариалната кантора в
гр.Плевен за сключване на окончателен договор за прехвърляне правото на
собственост върху недвижимия имот по т.1 от предварителния договор-
дворното място,ведно с изградените в него къща,лятна кухня ,гараж и
тоалетна в гр.П..В същите е посочено,че земеделските земи,предмет на
предварителния договор вече са прехвърлени с нот.акт №142 от
20.11.2019г.на нотариус С.И..Нотариалната покана до Д.А. е връчена на
адресата на 07.03.2020г./л.30-32/,а тази на Г.А. е връчена на последния на
17.04.2020г./л.35-36/.Чрез услугата Телепоща ищцата е изпратила до двамата
ответници нова покана за сключване на окончателен договор в нотариална
форма,с която същите са поканени да се явят в кантората на нотариус И. И. на
30.06.2020г.от 09.00ч.,които покани са върнати като неполучени/л.40-46/С
последващи нотариални покани ищцата е поканила ответниците да се явят в
кантората на нотариус И. И. за сключване на окончателен договор относно
процесния недвижим имот в гр.П. на 27.08.2020г. от 10.00ч.,като тази нот.
покана е връчена на Д.А. на 21.07.2020г.,а на Г.А. на 25.08.2020г.
С представените към ИМ писмени доказателства е приложен отговор на
нот.покана от Д.А. до ищцата И.И. /л.33/,с който ответникът е посочил,че
И.И. като служебно лице,ангажирано в Община П. и личния асистент на
наследодателя са разполагали с информация за влошеното му здравословно
състояние ,довело и до неговата смърт.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с
правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор от
15.11.2019г. за окончателен в частта относно имота по т.1 –УПИ ІХ-257,в
стр.кв.16 по плана на гр.П. от 1993г.,ведно с построените в имота къща,лятна
кухня,гараж и тоалетна.
С писмения си отговор по чл.131 ГПК ответниците са направили
възражение за недействителност на предварителния договор на няколко
основания-влошено здравословно състояние на продавача,който е
5
упълномощил ищцата да договаря „сама със себе си” и се е задължил да й
прехвърли единствения си жилищен имот ,владението върху който е
предадено в деня на подписване на договора,само 7 дни преди същият да
почине.Направено е възражение за липса на воля от страна на продавача,тъй
като наследодателят в деня на подписване на предварителния договор
15.11.2019г.не е бил в състояние да съзнава извършеното и да ръководи
постъпките си,както и за нищожност на договора,поради противоречие с
добрите нрави,тъй като ищцата като пълномощник на продавача е
злоупотребила с особеното му състояние.
За да уважи частично предявения иск по чл.19 ал.3 ЗЗД ,ПРС е приел за
неоснователни така направените възражения и е счел,че договорът е
действителен.Този извод на съда не кореспондира с представените по делото
доказателства и не се възприема от въззивната инстанция.
От приетата по делото съдебно-графологична експертиза,която не е
оспорена от страните и като обективна и компетентна съдът възприема
изцяло се установява,че почерка /ръкописния текст/ от текста продавач,
включващ трите имена И.Д. А. под текста „Продавач“ в предварителен
договор от 15.11.2019г. е изписан от починалото лице И.Д. А.. ВЛ е
посочило,че това не е обичайния начин на изписване на буквите на
починалото лице И. А., както ги е изписвал преди да се прояват описаните в
т.6.2 затруднения при писане /напреднала възраст, заболяване и други
състояния/.Според заключението подписът за „Продавач“ в предварителен
договор от 15.11.2019г. е положен от И.Д. А.,като подписът е обичаен за
лицето, но по принцип починалият се е подписвал със среден темп и средна
координация на движения.В обстоятелствената част на експертизата ВЛ е
установило,че са налице различия в общите графически признаци между
почерка,отразен в ръкописния текст за продавач,включващ трите имена И.Д.
А. под подписа за „Продавач“ в Предварителен договор от 15.11.2019г. и
образеца от почерка на последния,които се дължат на напредналата възраст
или на получени болестни състояния,влошено здравословно състояние или
други състояния, които оказват пряко или косвено влияние върху писмено-
двигателния апарат. Посочено е,че същите пряко влияят върху почерка,като
забавяне на темпа и координацията на движенията,че тези състояния
ограничават възможността за свободно движение и нормално изписване на
буквените знаци.Отразено е,че нарушението на координацията води до
скованост, която не позволява на пишещия да изпълни формите, които
привично изпълнява,че въпреки забавения темп и ниската координация на
движенията в ръкописния текст от текста продавач включващ трите имена
И.Д. А. под подписа за „Продавач“ в Предварителен договор от 15.11.2019 г.
се наблюдава устойчивост при изписване и свързване на отделните букви и
техните елементи.С оглед така приетото заключение се налага извода,че
наследодателят на ответниците безспорно е подписал предварителния
договор от 15.11.2019г.за „Продавач”,като той саморъчно е изписал и
6
ръкописния текст, включващ трите му имена И.Д. А..Не е налице твърдяното
основание за нищожност липса на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД,в
който смисъл са и изводите на ПРС.
Във връзка с психичното състояние на починалия И. А. по делото е
назначена комплексна посмъртна психиатрична експертиза, изготвена от д-р
Л.Т. психиатър и д-р М.М. , специалист по хирургия и онкология.Съгласно
заключението ,което съдът възприема като обективно и компетентно при
извършената справка в Диспансерния регистър на ОДНБПЗ при УМБАЛ
“***“ ЕАД Плевен ,ВЛ на са установили И. А. да се е водил на диспансерно
наблюдение,като в информационната система не е отразено провеждане на
стационарно психиатрично лечение в психиатричните клиники на УМБАЛ
“***“ ЕАД Плевен от 2000 г. до момента на смъртта му.Отразено е,че
свидетелските показания в тази насока също са неинформативни относно
преморбидната личност на посмъртно осв.И. А. и въз основа на тях не може
да се изгради екзактна анамнеза и/или посмъртен психологически профил.
Според експертизата при извършената справка в Канцер регистъра при
ОДНБОЗ е установено ,че починалият И. А. не се е водил на диспансерно
наблюдение,вкл.и в Националния канцер регистър,няма данни за оперативна
интервенция, както и да са му прилагани химиотерапия и/или лъчетерапия.
Становището на ВЛ е,че само на база едно лабораторно изследване –увеличен
маркер tPSA,който е най-често използваният маркер за оценка на простатен
карцином ,без описание на морфология и клинична картина ,не може
еднозначно да се приеме,че починалият И. А. е бил с онкологично заболяване
на простатата.Заключението на ВЛ е ,че към датата на подписване на
процесния предварителен договор И. А. вероятно е могъл да разбира
свойството и значението на постъпките си.В случай,че същият е страдал от
онкологично заболяване ,ВЛ посочват, че осв. И. А. вероятно към процесната
дата е бил с отслабено внимание, дистимия,астения, бил е с хроничен болков
синдром, но описаните когнитивни разстройства не са нарушавали основните
му психични годности,към м. ноември 2019г. мисловните и волевите процеси
не са били с патологични отклонения,не е засегната и емоционално-волевата
регулация на поведението,в норма са били и паметовите функции. ВЛ
посочват ,че никой от свидетелите не описва починалият при срещите си с тях
да е бил дезориентиран за собствена личност,време и място,да е имал
вербални или зрителни халюцинации и/или да е споделял налудни идеи,не се
описват и количествени нарушения на съзнанието/помрачено съзнание/ до
настъпването на смъртта.Заключението на ВЛ е ,че не е установено психично
психотично разстройство при починалия,на който и да е етап от живота
му,което да нарушава психичните му годности.
С оглед така приетата комплексна експертиза неоснователно се явява
направеното от ответниците възражение за унищожаемост на предварителния
договор на основание чл.31 ЗЗД,доколкото не се установи , при сключването
7
му на 15.11.2019г.И. А. да е бил в състояние,в което да не е могъл да разбира
или да ръководи действията си,да е имал някакви психични разстройства
,нарушение на мисловните и волевите процеси,на паметовите функции,за да
се приеме,че е действал неадекватно.
По делото са събрани и гласни доказателства.От показанията на
разпитаните свидетели Л.У.,Т.М. и С.Ш. се установява,че И. А. е получил
мозъчен инсулт през м.декември 2018г.,бил е в болница,като вследствие на
инсулта е била засегната лявата му ръка и левия крак,поради което не е могъл
да се обслужва сам.Свидетелите посочват,че ищцата И. работи в Община П.,а
съжителстващия с нея мъж Т.Б. е бил личен касистент на починалия И. А.
още преди инсулта.Свидетелите посочват,че след инсулта психичното
състояние на И. не е било нарушено и той е продължавал да контактува
нормално с тях,но последните месеци преди смъртта е станал по-апатичен и
незаинетересован, комуникацията е била по-трудна с него.Свидетелят Ш.
депозира показания,че И. му е споделял ,че е болен от белодробен емфизем,
като знае,че 1-2 месеца преди смъртта му за него се е грижила и др.жена
С.,която е идвала да му сменя памперсите срещу заплащане. Свидетелите
посочват,че няколко дни преди смъртта му И. не е могъл сам да отговори на
телефонно обаждане, но след като му е бил подаден телефона е провел кратък
разговор, при който е заявил че е добре.От показанията им се установява,че
починалият не е споделял с никой от свидетелите своето намерение да се
разпореди с имуществото си.
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства,съдът приема за основателно направеното от ответниците
възражение за нищожност на предварителния договор ,поради накърняване на
добрите нрави,което възражение не е обсъдено от ПРС.
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2009 г., ОСТК добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1
ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
8
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат
от закона интерес.Преценката за нищожност поради накърняване на добрите
нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора.
По делото е установено,че ищцата ИР. Д. ИВ. работи в Община-П.,а
мъжът ,с когото живее на семейни начала Т.Б. е бил личен асистент на И. А.
,още преди той да получи инсулт, след което е продължил да упражнява тази
дейност до смъртта му. Установено e ,че здравословното състояние на И. А. е
било влошено в последните 1-2 месеца преди смъртта му .В конкретната
хипотеза в рамките само на една седмица И. А. и ищцата са сключили
предварителен договор на 15.11.2019г.,с който той се е задължил да
прехвърли единствения си жилищен имот-дворно място с къща и постройки в
с.П.,както и притежаваните четири земеделски имота.И. А. е упълномощил
ищцата да договаря сама със себе си и въз основа на това пълномощно на
20.11.2019г.последната като негов пълномощник е продала на себе си
четирите земеделски имоти за сумата 2 900лв,като сделката е обективирана в
нот.акт №142/2019г.,сключен при условията на чл.38 ЗЗД.На 22.11.2019г.И.
А. е починал. Установи се от събраните по делото гласни доказателства,че
именно през последните дни от живота си,когато са подписани
предварителния договор, пълномощното и е изповядана сделката за земите
,И. А. е бил с влошено здравословно състояние,не е бил в кондиция,не е
можел да говори по телефона,имало е срив в поведението му и в желанието за
комуникация. Това влошаване на здравословното му състояние датира от
последните 1-2 месеца преди смъртта му,за което говорят свидетелите,които
са имали контакти с починалия и непосредствени впечатления.Налице е
злоупотреба с права и нарушаване на морално-етични норми,тъй като ищцата
и съжителстващия с нея мъж Тодор,който е бил личен асистент на починалия
са били наясно с влошеното здравословно състояние на И. А..В съдебната
практика е възприето становището,че накърняване на добрите нрави е налице,
когато с оглед установените в обществото норми на поведение и
общоприетия морал, сделката или договорът се явяват несъвместими с тях.
Аргумент в тази насока е и уговорената в предварителния договор продажна
цена от 7 000лв.за дворно място и къща в гр.П. и четири земеделски
имота.Съгласно нот.акт №142/2019г.четирите зем.имота са продадени общо
9
за сумата 2 900лв.,което обуславя извода,че дворното място с площ от 1060
кв.м.в гр.П. , ведно с изградените в него къща,лятна кухня,гараж и тоалетна
се продава за сумата 4 100лв.,която цена е изключително занижена.Съгласно
представеното удостоверение данъчната оценка на жилищния имот в гр.П. -
земя и сгради е общо в размер на 8911,90лв.Продавачът по предварителния
договор се е задължил да продаде на ищцата единствения си жилищен имот за
цена два пъти по ниска от данъчната му оценка,което обуславя извода за
нееквивалентност на договорените насрещни престации.Действително не
всяко разминаване, нееквивалентност на престациите изпълва хипотезата на
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а само онова, при което се прекрачва разумната
граница на свободата на договаряне т. е. при такава съществена
нееквивалентност, при която не може да се предположи, че договор би бил
сключен. Установено е,че починалият И. А. не е имал психични проблеми
към момента на сключване на предварителния договор ,няма категорични
данни да е имал и онкологично заболяване,но безспорно към момента на
подписване на предварителния договор е бил с влошено общо здравословно
състояние ,в резултат на което е починал една седмица след сключването му.
Съобразявайки всички горепосочени обстоятелства,Окръжният съд
приема,че процесният предварителен договор е нищожен на основание чл.26
ал.1,предл.3 ЗЗД ,като накърняващ добрите нрави.Ищцата-купувач по
предварителния договор и пълномощник на продавача И. А. по сделката със
земеделските земи,с правата да договаря сама със себе си е била запозната и
наясно със здравословните проблеми на А. и постепенното влошаване на
състоянието му ,тъй като тя и нейния съжител са полагали грижи за И. А.,от
които той се е нуждаел в последната година от живота си.Въпреки знанието
за състоянието му,ищцата е предприела действия и съответно е сключен
процесния предварителен договор ,при занижена цена на имотите и явна
нееквивалентност на престациите,а само седмица след сключването му
продавачът по договора И. А. е починал.
Установената нищожност на предварителния договор,поради
накърняване на добрите нрави е пречка за неговото обявяване за окончателен
по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД,доколкото само действителните договори могат да
породят целените със сключването им правни последици.Искът на посоченото
основание е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Изводите на ПРС не
10
съвпадат с тези на въззивната инстанция,поради което обжалваното решение
в частта,в която искът е уважен на осн.чл.271 ГПК следва да се отмени,а
настоящата инстанция се произнесе по същество в горния смисъл .Решението
сбедва да се отмени и в частта,в която И.И. е осъдена да заплати съответните
такси по прехвърляне на имота по сметка Община Плевен и ПРС,както и в
частта,в която е наредено вписването на възбрана на осн.чл.364 ал.1 ГПК
върху имота до заплащане на разноските по прехвърлянето.
В частта,в която искът е отхвърлен като неоснователен за обявяване на
предварителни договор за разликата над 1/3 от построената в имота жилищна
сграда,т.е.за останалите 2/3 ид.ч.от сградата решението на ПРС следва да бъде
потвърдено,с оглед установената нищожност на предварителния договор. За
пълнота на изложението следва да се отбележи,че Окръжният съд изцяло
възприема съображенията на ПРС,че в хипотезата на действителен
предварителен договор ,продавачът И. А. не е бил собственик на цялата
жилищна сграда,а само на 1/3 ид.ч. от нея.От представените с ИМ писмени
доказателства се установява, че процесното дворно място от 1060 кв.метра,
находящо се в гр.П. и съставляващо парцел Х, пл.№ 101, стр. квартал 16 по
стария регулационен план на гр. П. е закупено от В.И. А.а/майка на И. А./ ,
съгласно договор от 12.09. 1972г., обективиран в нотариален акт за покупко-
продажба № 33, том IV, дело №1906/1972г.Впоследствие с договор за
дарение от 25.03.1975г.,обективиран в нот.акт за дарение № 31, том VII, дело
2079/1975г. от 25.03.1975г., В.И. А.а със съгласието на съпруга си Д. Т. А. е
дарила на сина си И.Д. А. гореописания недвижим имот,но БЕЗ жилищната
сграда, построена в него.След като дарителите изрично са изключили
построената в имота жилищна сграда,същата не е станала собственост на
надарения И. А. въз основа на дарствената сделка,а е останала собственост на
неговите родители,респ.след смъртта им синът им И. А. е придобил по
наследство 1/3 ид.ч.от жилищната сграда.По делото не са навеждани доводи и
не са събирани доказателства И. А. да е придобил по давност и останалите 2/3
ид.ч.от жил.сграда.В тази част изводите на ПРС са правилни,законосъобразни
и изцяло се възприемат от въззивната инстанция.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.1 ГПК ищцата следва
да заплати на ответника Д.А. направените деловодни разноски за двете
съдебни инстанции в размер на 1565,06лв., а на ответника Г.А. деловодни
разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1520,50лв.Решението на
ПРС следва да се отмени и в частта за разноските.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 ГПК ,Окръжният съд
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен
съд №328 от 07.05.2021г.,постановено по гр.д.№4517/2020г.по описа на
същия съд в следните части:
-В ЧАСТТА,в която искът по чл.19 ал.3 ЗЗД е уважен частично и е
обявен за окончателен предварителния договор,сключен на
15.11.2019г.между И.Д. А.,ЕГН **********,заместен от наследниците му Д. ИЛ.
АЛ. и Г. ИЛ. АЛ. като продавачи и ИР. Д. ИВ. като купувач за продажба на следния
недвижим имот: УПИ №Х-101, стр. квартал 16 по стария регулационен план на
гр. П.,Община П.,област Плевен ,УПИ № ІХ-257, стр. кв. 16 по новия
регулационен план от 1993 год. на гр. П. целия с площ 1060 кв. м., ведно с
построените в имота лятна кухня, гараж, тоалетна и 1/3 идеална част от жилищна
сграда, при граници и съседи на имота: улица, М.Т.С., В.С. и Д.Б., при
договорена цена от 4100 лв., която цена е заплатена от купувача;
-В ЧАСТТА,в която ИР. Д. ИВ. е осъдена да заплати разноските по
прехвърлянето на недвижимия имот,съответно 207,10 лв.по сметка на
Община Плевен и 124,97 лв.по сметка на ПРС.
-В ЧАСТТА ,в която на осн. чл. 364, ал.1 от ГПК е наредено да се впише
възбрана върху гореописаните имоти до изплащането на разноските по
прехвърлянето;
-В ЧАСТТА относно присъдените разноски на осн.чл.78 ал.1 и ал.3
ГПК КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.19 ал.3 ЗЗД иск от ИР. Д.
ИВ.,ЕГН ********** от гр.П.,ул.“***“ №20, със съдебен адрес за
призоваване:адвокат Ю.С. от ПАК, гр.Плевен,ул.“Бъкстон“№5,ет.3,офис №19
срещу Д. ИЛ. АЛ., ЕГН ********** от гр.К. ,ул.“***“ №51, ет.7,ап.28 и Г. ИЛ.
АЛ.,ЕГН ********** от гр.Д.,ул.„***“№3,ет.2,ап.4 ,двамата със съдебен адрес за
призоваване: адвокат ИВ. АРН. от ПАК,гр.Плевен,ул.“Полтава“№5, с който се
претендира да бъде обявен за окончателен предварителен договор,сключен на
15.11.2019г. между И.Д. А.,б.ж.на гр.П.,поч.на 22.11.2019г.и оставил за наследници
Д. ИЛ. АЛ. и Г. ИЛ. АЛ. като продавачи и ИР. Д. ИВ. като купувач за продажба на
12
следния недвижим имот: УПИ № Х-101, стр. квартал 16 по стария регулационен
план на гр. П.,Община П.,област Плевен ,УПИ №ІХ-257, стр. кв. 16 по новия
регулационен план от 1993 год. на гр. П. целия с площ 1060 кв. м., ведно с
построените в имота лятна кухня, гараж, тоалетна и 1/3 идеална част от жилищна
сграда, при граници и съседи на имота: улица, М.Т.С., В.С. и Д.Б., при
договорена цена от 4100 лв., която цена е заплатена от купувача КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК ИР. Д. ИВ., ЕГН **********
от гр.П.,ул.“***“ №20, със съдебен адрес за призоваване:адвокат Ю.С. от
ПАК, гр.Плевен, ул.“Бъкстон“ №5, ет.3,офис №19 ДА ЗАПЛАТИ на Д. ИЛ.
АЛ.,ЕГН ********** от гр.К. ,ул.“***“ №51, ет.7,ап.28 със съдебен адрес за
призоваване: адвокат ИВ. АРН. от ПАК, гр. Плевен, ул.“Полтава“№5 деловодни
разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1565,06лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК ИР. Д. ИВ., ЕГН ********** от
гр.П.,ул.“***“ №20, със съдебен адрес за призоваване: адвокат Ю.С. от ПАК,
гр.Плевен, ул.“Бъкстон“№5,ет.3,офис №19 ДА ЗАПЛАТИ на Г. ИЛ. АЛ., ЕГН
********** от гр.Д.,ул„***“ №3, ет.2,ап.4 , със съдебен адрес за призоваване: адвокат
ИВ. АРН. от ПАК, гр.Плевен, ул.“Полтава“№5 деловодни разноски за двете съдебни
инстанции в размер на 1520,50лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 и следв.от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13