№ 7501
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110127427 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ. Ищецът ЗАД „А. Б.“
поддържа, че при него е застрахован л.а. марка „Л.“, модел LX 570, рег. № .. по застраховка
„Каско“, с полица № 18-0300/380/5000545. Твърди, че на 14.07.2019 г., в срока на
застрахователното покритие по застраховката Каско, в гр. С., на ул. „П.“ при № 20, водач на
МПС марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № .. – ответника Л. И. Г., поради превишена скорост и
неосъществяване на достатъчен контрол над управлявания от него автомобил, навлязъл в
лентата за насрещно движение и по негова вина реализирал пътно-транспортното
произшествие със застрахования при ищеца л.а. марка „Л.“.
За настъпилите върху застрахования при ищеца автомобил вреди била образувана щета
№ 0300/19/727/505567, изготвени били опис на щетите и доклад, като на сервиза извършил
ремонта на увредения автомобил е изплатена сума в размер на 67318,84 лева с преводни
нареждания от 21.05.2020 г., 02.06.2020 г. и 10.06.2021 г.
Съгласно съставения за ПТП Протокол №1717778 от 14.07.2019 г.,
пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на ответника- водач на л.а. марка
„Ф.“, който към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие не е имал
сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът изпратил на
ответника регресна претенция за заплащане на сумата в общ размер от 67318,84 лева,
представляваща заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, но не получил
плащане от ответника.
Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати сумата от 10 000 лева, представляваща частичен иск от иска в пълен размер от
67318,84 лева, представляваща главница по изплатеното застрахователно обезщетение по
1
щета № 0300/19/727/505567, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 18.05.2021 г., до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответника в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения му особен представител, подава
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва да е собственик на л.а.
„Ф.“, с който е реализирано процесното пътно-транспортното произшествие. Оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, тъй като не била
заплатена изцяло застрахователната премия, както и защото застрахователната полица не
била подписана от застрахования. Оспорва приложените към исковата молба Общи условия
като неприложими, тъй като не били валидни към датата на сключване на застрахователната
полица. Оспорва поканата за доброволно изпълнение да е била връчена на ответника. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за процесното вземане.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и
предствените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
на основание чл. 235, ал. 2 ГПК намира от фактическа и правна страна следното:
Като доказателство по делото е представена Застрахователна полица № 18-
0300/380/5000545/11.12.2018 г. за сключена между ищеца ЗАД „А. Б.“ и „Л. А.“ ЕООД –
собственик на застрахован автомобил марка „Л.“, модел LX 570, рег. № .., застраховка
„Каско“, клазуа „Пълно каско“, с период на застрахователно покритие от 17.12.2018 г. до
16.12.2019 г., подписана и двете страни по застрахователния договор.
Представен е и Протокол за ПТП №1717778 от 14.07.2019 г., от който се установява, че
на същата дата, в гр. С., на ул. „Н.“ водачът на МПС с рег. № .., движейки се към ул. „П.“
поради движение с несъобразена скорост навлиза в насрещното платно и блъска движещия
се там лек автомобил с рег. № ... В протокола като вреди по процесното МПС с рег. № .. е
посочено следното: силно увредена предна лява част, предно окачване, предна лява врата и
калник.
По делото са представени и приети и Уведомление за щета № 0300/19/727/505567 от
15.07.2019 г. от Л. А. до ищеца ЗАД „А. Б.“, както и Опис по щета № 0300/19/727/505567 от
04.03.2021 г., в който са изброени установените от ищеца увреждания по застрахования при
него л.а. марка „Л.“, модел LX 570, рег. № ...
От представените по делото фактури се установява, че ищецът е заплатил на „ТМ А.“
ЕООД сумата в размер на 66 090,71 лева и на „С. Р.“ ООД сумата в размер на 456 лева.
По делото е изслушана и приета и съдебно-автотехническа експертиза, която да даде
заключение за размера на щетите върху процесното МПС, изчислен по пазарни цени към
датата на ПТП. В изготвената от него експертиза, вещото лице възприема вида и степента на
вредите, описани от застрахователя в описа по щетата съобразно посочения в протокола за
ПТП механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Съгласно
заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено,
стойността, необходима за възстановяване на уврежданията на процесния л.а. „Л.“, модел
LX 570, рег. № .., изчислена на база средните пазарни цени към датата на застрахователното
2
събитие, е 61758,53 лева, която цена включва както закупуването на нови части, така и
разходите за труд по възстановяването на автомобила.
Изслушана е и съдебно-счетоводна експертиза, която даде заключение за това
изплатена ли е сума, представляваща застрахователно обезщетение по щета №
0300/19/727/505567, как и в какъв размер е то и дали е заверена сметката на „ТМ А.“ ЕООД
със съответната сума. Съгласно заключението на вещото лице, по данни от системата за
администриране на на полици, собственика на л.а. марка „Л.“, модел LX 570, рег. № .. е имал
сключена застраховка „Пълно каско“ от дата 11.12.2018 г., като застрахователното
обезщетение е било заплатено на четири вноски. По щета № 0300/19/727/505567 е заплатено
застрахователно обезщетение, както следва: с преводно нареждане от 02.06.2020 г. е
заплатена на „Л. А.“ ЕООД сумата от 456,00 лева, а с преводно нареждане от 21.05.2020 г.
на същото дружество-собственик на увредения автомобил, е заплатена сумата от 772,13
лева. На 10.06.2021 г. ищецът е заплатил в полза на „ТМ А.“ ЕООД сумата в размер на
66090,71 лева като част от общо преведена сума в размер на 103538,13 лева, като в
основанието било посочено „по опис 17456“, в който опис фигурирала процесната щета №
0300/19/727/505567.
Като свидетел по делото, за установяване обстоятелствата, относими към механизма на
настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, е разпитан и водачът на
увреденото МПС – Р. Г.. Свидетелят Г. посочва, че към момента на инцидента се движел по
ул. „П.“ в посока ул. „Н.“ от кв. Д. в посока към кв. Б.. Поддържа, че водачът на другия
автомобил, който го увредил, се движел като сменял лентите на движение. Св. Г. твърди, че
увредил джантите на колата си, тъй като се изнесъл максимално вдясно на платното за
движение, като опрял в бордюра, за да избегне удара с другия автомобил. Към момента на
удара бил почти спрял от движение своя автомобил, което било причината да не се отворят
въздушните възглавници на автомобила. Другият автомобил го ударил в предната лява част
на автомобила, при което било изкривено шасито на автомобила.
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 410 КЗ следва да бъдат установени
следните правопораждащи правото фактически обстоятелства: 1) наличие на
правоотношение, възникнало по сключена имуществена застраховка „Каско“; 2) в срока на
застрахователното покритие по застраховката да е настъпило застрахователно събитие,
което представлява деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, а именно: осъществено от ответника
противоправно поведение, от което са настъпили вреди, които са в причинна връзка с
деянието, осъществено от ответника; 3) изплащане на застрахователно обезщетение на
увреденото лице.
Както вече беше посочено, от представената по делото Застрахователна полица № 18-
0300/380/5000545/11.12.2018 г. се установява, че на същата дата е сключен договор за
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил с период на
застрахователно покритие от 17.12.2018 г. до 16.12.2019 г. След изискване от страна на
съда, ищецът е приложил подписаното и от двете страни копие от застрахователната полица
за сключена застраховка „Каско“. Предвид изложеното, възражение на ответника за
3
невъзникване на застрахователното правоотношение поради неподписване на полицата от
собственика на увредения автомобил, се явява неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответника за невъзникване на застрахователното
правоотношение поради неплащане на вноски от застрахователната премия от страна на
застрахования собственик на увредения лек автомобил. Действително, чл. 368, ал. 2 от
Кодекса на застраховането, предвижда възможност застрахователят да прекрати договора за
застраховка, ако застраховащият не заплати една пълна разсрочена вноска от
застрахователната премия. Изр.второ от ал. 3 на чл. 368 КЗ пък предвижда, че избора на
правото да се прекрати договора, както писменото уведомяване за упражняване правото на
застрахователя да прекрати договора може да се съдържат и в застрахователната полицата.
В случая подобно право на застрахователя е предвидено в чл. 2 от Специалните условия към
застрахователна полица № 18-0300/380/5000545, подписани от застраховащия собственик на
увредения автомобил. От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза обаче се
установява, че застрахователната премия по процесния договор е заплатена на четири
разсрочени вноски.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че се е осъществила първата от
посочените по-горе предпоставки от фактическия състав на правото по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ,
а именно – наличието на валидно сключена и действаща към момента на застрахователното
събитие застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил „Л. А.“
ЕООД.
От изисканата и представена по делото Справка от Министерството на вътрешните
работи, с рег. № 433200/29.07.2022 г. с вх. № 163100/04.08.2022 г., към 14.07.2019 г.
процесното МПС марка „Ф.“, модел „Г.“, рег. № .. е регистриран на името на ответника Л.
И. Г.. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
собствениците на моторни превозни средства са длъжни да ги регистрират при органите на
„Пътна полиция“ в срок от 1 месец от придобиване на собствеността. От съдържанието на
посочената разпоредба може да се направи извод, че наличието на регистрация на
процесното МПС при органите на Министерството на вътрешните работи, отдел „Пътна
полиция“ на името на ответника е доказателство за наличието на собственост върху
процесния автомобил в полза на ответника Л. Г..
Механизмът на процесното пътно-транспортно произшествие се установява от
представения и приет по делото Протокол за №1717778 от 14.07.2019 г., съставен от
органите на МВР при посещението им на мястото на процесния инцидент, и показанията на
свидетеля Г., които съдът кредитира като безпристрастно дадени, доколкото за същия не
съществуват обстоятелства, които могат да бъдат възприети като индиция за неговата
заинтересованост от изхода на настоящото дело. В случая протоколът за ПТП е съставен от
младши автоконтрольор Борислав Зарев при посещението му на мястото на процесното ПТП
4
и е притежава материална доказателствена сила за следните обстоятелства: 1)
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП
(начин на разположение на платно, посока на движение на МПС заварени при огледа,
отстояния, ориентири, следи), 2) участниците в него и 3) причинените вреди.
От протокола за ПТП се установява, че процесното ПТП е настъпило поради навлизане
в насрещната лента от страна на водача на МПС с марка „Ф.“ поради движението му с
несъобразена скорост, при което е ударил движещия се в тази лента лек автомобил марка
„Л.“, като му е причинил увреждания в предната лява част, което обстоятелство се подкрепя
и от показанията на св. Г.. В резултат на удара, на процесното МПС са причинени вреди,
описани в опис по щета № 0300/19/727/505567, които се възприемат като настъпили и от
вещото лице по назначената по делото съдебна-автотехническа експертиза, предвид което
настоящият състав намира, че се е осъществила и втората от посочените по-горе
предпоставки за възникване правото по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно – настъпил в периода
на застрахователното покритие застрахован риск- повреда на застрахованото МПС,
причинена виновно от ответника Л. Г.- последният предизвикал процесното пътно-
транспортно произшествие, тъй като поради движение с несъобразена скорост, на 14.07.2019
г. в гр. С., при движение по ул. Н. в посока ул. П., при извършване на десен завой навлязъл
в лентата за насрещно движение и ударил движещия се в нея л.а. марка „Л.“, модел LX 570,
рег. № ...
Настоящият състав намира, че се е осъществила и третата от посочените по-горе
предпоставки за възникване правото по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно – застрахователят по
застраховка „Каско“ на увредения автомобил да е заплатил застрахователно обезщетение в
претендирания размер.
От изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с
общо три преводни нареждания ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за
процесното застрахователно събитие в общ размер от 67318,84 лева.
Съгласно заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-
автотехническа експертиза стойността необходима за възстановяване на уврежданията на
процесния л.а. „Л.“, модел LX 570, рег. № .., изчислена на база средните пазарни цени към
датата на застрахователното събитие е 61758,53 лева. Доколкото съгласно съдебната
практика при частично увреждане на застрахованото имущество се дължи застрахователно
обезщетение за подмяна на увредения автодетайл с нов (оригинален или с годен аналог със
качество на оригинала) – при средна пазарна стойност, каквото заключение е дала и
изслушаната по делото автотехническа експертиза, следва да се приеме, че размерът на
дължимото застрахователно обезщетение, дължимо от ответника за настъпилото пътно-
транспортно произшествие е в размер на 61758,53 лева.
Доколкото в настоящото производство е предявен частичен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща част от заплатеното
от ищеца и дължимо от ответника обезщетение, предявеният иск е основателен в пълен
размер.
5
Процесуалният представител е направил възражение за изтекла погасителна давност за
дължимото от ответника обезщетение за причинените от него вреди върху процесния лек
автомобил. Съгласно чл. 110 ЗЗД погасителната давност за вземания, произтичащи от
непозволено увреждане, каквото е и процесното, е общата 5-годишна давност. Давността за
вземанията, породени от непозволено увреждане, започва да тече от датата на откриване на
дееца, за която дата в настоящия случай следва да се приеме датата на настъпване на
процесното пътно-транспортно произшествие – 14.07.2019 г. До датата на подаване на
исковата молба – 18.05.2021 г., видно не е изтекъл предвидения в закона давностен срок,
поради което възражението за изтекла погасителна давност следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът
по делото. Ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото съдебно-
деловодни разноски, както следва: 400 лева – държавна такса за образуване и водене на
делото, 830 лева – заплатен депозит за особен представител на ответника, 700 лева –
депозити за съдебно-счетоводна и съдебно-автотехническа експертиза, 30 лева – депозит за
призоваване на свидетел. Направено е и искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат, осъществяват процесуално представителство. Ищецът
обаче не е представил доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение и
неговия размер, поради което разноски за адвокатско възнаграждение не следва да му бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „О. К.“, бл. 405, вх. Б, ет. 1,
ап. 38 да заплати на ищеца ЗАД „А. Б.“, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Княз А. Д.“ № 59, представляван от О. П. и А. А. – изпълнителни директори,
сумата от 10 000 (десет хиляди) лева по предявения от ищеца срещу ответника частичен иск
с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ от иска в пълен размер от 67 318,84 лева,
представляващи изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“
по щета № 0300/19/727/505567.
6
ОСЪЖДА Л. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „О. К.“, бл. 405, вх. Б, ет. 1,
ап. 38 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца ЗАД „А. Б.“, ЕИК: ЕИК, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Княз А. Д.“ № 59, представляван от О. П. и А.
А. – изпълнителни директори, сумата от 1960 (хиляда деветстотин и шестдесет) лева,
представляващи направени от ищеца разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7