Решение по дело №78/2023 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от П.Т.М., против Решение №15/12.01.2023г., постановено по АНД №1073/2022г. по описа на РС-Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №26-0000393/15.08.2022г. на Директора на РД“Автомобилна администрация”-Враца, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв на основание чл.93в,ал.11 от ЗАвтП за нарушение на чл.34,§.3,б.“б“ от Регламент /ЕС/ №165/2014г.

В жалбата се развиват съображения, че решението на Районен съд Видин е незаконосъобразно. Сочи се , че въззивният съд не е изяснил всички обстоятелства по делото и е постанови решение , което не е основано на пълно , обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото. Сочи се , че  е нарушена разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочена дата и място на извършване на нарушението, а само на неговото установяване.  Иска се да бъде отменено решението и отменено наказателното постановление.

Ответникът по делото в писмено становище оспорва жалбата.Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, и при проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира жалбата за неоснователна.

Решението на ВРС е валидно, допустимо и правилно.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 05.08.2022г. е извършена проверка на касатора, извършващ международен превоз на товари. При извършената проверка контролните органи са установили от дигиталната карта на водача, че за периода от 21,44ч. на 25.07.2022г. до 00,55ч. на 03.08.2020г. същият като водач на товарен автомобил, извършващ международен превоз на товари, оборудван с дигитален тахограф, не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа . Прието е от контролните органи, че от водача е извършено нарушение на чл.34,§.3,б.“б“ от Регламент /ЕС/№165/2014г., поради което на същия е съставен АУАН. Въз основа на АУАНа при идентична фактическа обстановка е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на касатора на основание чл.93в,ал.11 от ЗАвтП е наложено административно наказание „глоба“ в предвидения в санкционната норма размер-500лв.

В административно-наказателната преписка се съдържа преглед на записите на дигиталната карта на водача за м.07. и м.08.2022г., от което е видно, че за посочения период липсват каквито и да е данни . Доказателства за наличие на такива не са ангажирани.

При горната фактическа обстановка е прието от ВРС, че наказателното постановление е законосъобразно и същото е потвърдено.

Направените от съда изводи са законосъобразни и се възприемат от настоящата инстанция. Решението му е правилно като постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наказателното постановление е законосъобразно. Безспорно в конкретния случай е доказано, че водачът е осъществил от обективна и субективна страна административно-наказателния състав на чл. 93в,ал.11 от ЗАвтП, съобразно който водач, който не е въвел данните относно периодите на "друга работа", "време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с глоба 500 лв., поради което правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за извършеното от него нарушение-в случая при извършената проверка е установено, че за времето от 21,44ч. на 25.07.2022г. до 00,55ч. на 03.08.2022г. водачът не е въвел каквито и да е данни. Обективните признаци на нарушението са предвидени и в санкционната норма, на която се е позовал административно-наказващият орган, който е конкретизирал и нарушената разпоредба, съдържаща задължението на водача-чл.34,§.3,б.б от Регламент /ЕС/ № 165/2014г. Развитите доводи за нарушение на чл.57,ал.1 от ЗАНН и липса на яснота относно нарушението-дата, място на нарушението и данните, които следва да бъдат въведени, са неоснователни, тъй като ясно са обективирани времето на нарушението и обективните признаци. По отношение на мястото на нарушението в случая нарушението се осъществява с невъвеждането на данни в тахографа в превозното средство независимо от географското местоположение на автомобила, като съобразно разпоредбата на чл.48,ал.4 от ЗАНН, когато не може да се определи мястото на нарушението, компетентен е и органът, в района на който е образувано производството, поради което развитите доводи, че не може да бъде определена местната подсъдност са изцяло неоснователни. При липса на каквито и да е въведени данни в картата на водача за посочения период не може да бъде споделен доводът, че не е ясно какви точно данни е следвало да въведе водачът. Ясно е разписано задължението на водача да обозначи посочените периоди и същото не е изпълнено като те не са обозначени. Липсва соченото несъответствие между словесното описание на нарушението и правната норма, както в акта, така и в наказателното постановление, както и между акта и наказателното постановление, тъй като обективните признаци на нарушението са предвидени в административно-наказателния състав на чл. 93в,ал.11 от ЗАвтП, на който именно се е позовал административно-наказващият орган. Не са налице и основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за нарушение, типично по характера си, а не се характеризира с изключителност на обстоятелствата, при които е извършено.

Предвид горното не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на акта, така и при издаването на НП, същото е издадено и в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби, съдържа необходимото съгласно чл.57,ал.1 от ЗАНН съдържание и по никакъв начин не е ограничено правото на наказаното лице да разбере какво точно нарушение е извършил. Наложеното административно наказание е законопредвиденото и е в размера, определен в санкционната норма на чл.93в,ал.11 от ЗАвтП.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна.Решението на РС-Видин е правилно като постановено в съответствие с приложимите материално-правни норми и в съответствие със събраните по делото доказателства. Съдът е изложил съображенията си за наличие на основание за ангажиране на административно- наказателната отговорност, съобразно посоченото от административно-наказващия орган.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.221,ал. 2 от АПК Административен съд-Видин

                         Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №15/12.01.2023г., постановено по АНД №1073/2022г. по описа на РС-Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №26-0000393/15.08.2022г. на Директора на РД“Автомобилна администрация”-Враца.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                         2.