Решение по дело №1347/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 585
Дата: 27 ноември 2020 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Ангел Ташев
Дело: 20205220201347
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 585
гр. *** , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
Секретар:Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Административно наказателно
дело № 20205220201347 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. А. Н. , с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „****“
№*** против Електронен фиш серия К, № 3715484 на ОД МВР ***, с който на основание
чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 50 лева /петдесет лева/.
Жалбоподателят излага съображения за наличие на процесуална и материална
незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
пълномощник – адвокат Лъчезар Минев, който поддържа жалбата и иска отмяна на ЕФ.
Претендира и присъждане на разноски.
За ответника по жалбата- териториалната структура на ОД на МВР ***, редовно
призована, не се явява представител. Депозирано е становище, с което се иска от съда да
потвърди процесния електронен фиш, като правилен и законосъобразен. Претендират се
разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 10.05.2020 г. в 15:45 часа в гр. ***,
бул. „Георги Бенковски“ № 153, с посока на движение към АМ Тракия, лек автомобил
„****“ с рег. № **** е бил управляван и се е движел с превишена скорост от 68 км/час при
максимално допустима за движение в градски условия от 50 км/час. Скоростта била заснета
и установена с автоматизирано техническо средство (АТТС) - мобилна радарна система
1
ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост от 71 км/час, т.е.
превишение на скоростта от 21 км/час, но от това превишение били извадени 3 км/час,
каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане
на движение с установената скорост, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало
превишението от 18 км/час.
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Доколкото същите спомагат
за пълното и обективно изясняване на релевантните обстоятелства по делото и са абсолютно
непротиворечиви, съдът основава на тях фактическите си констатации.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.189, ал.*** изр. първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение - установено и заснето
с техническо средство, какъвто е процесният случай, се издава електронен фиш - в отсъствие
на контролен орган и на нарушител.
Обжалваният ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната
и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на
изискванията на чл.189, ал.*** изр. второ от ЗДвП относно задължителните реквизити на
съдържанието му. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на
скоростта. В ЕФ е посочена изрично и посоката на движение на л. а.. Разминаването между
скоростта, която се сочи като измерена по данните от клипа, изведен във фотоса - 71 км/час
и възприетата като установена в ЕФ - 68 км. час, се отдава на редуцирането й, предвид
възможността за допустима техническа грешка от 3 км/час, която е отчетена в полза на
нарушителя. Изрично в ЕФ е записано, че при определяне на превишението е "отчетен
толеранс от минус 3 км/час от измерената скорост". Посочена е нарушената разпоредба на
ЗДвП - чл. 21 ал.1, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено
видеозаснемането и е засечена превишената скорост.
Като се има предвид фотосът с № 026705*** направен от ARH CAM S1 с № 11743bb,
придружаващ ЕФ и имащ статут на веществено доказателствено средство по смисъла на
чл.189, ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че същият този фотос, заснет от техническото
средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно валиден и изготвен в
съответствие с техническите изисквания.
Визираните реквизити в долната част на фотоса съответстват на възприетото като
време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване,
която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите
се автомобили, какъвто на фотоса е процесният автомобил. Установява се въведеното
ограничение на разрешената скорост, както и конкретно засечената скорост на процесния
автомобил, респ. на какво разстояние се е намирал той от АТСС. Мястото на разположение
на АТСС е било отразено и в съставения протокол за използване на АТСС. В този протокол,
съставен на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, също подробно е отразено, че няма пътен знак,
въвеждащ допълнително ограничение на скоростта, както и че разрешената такава е била 50
км/час. Отразено е мястото на разположението на АТСС, както и че последното е било в
2
режим на измерване „С“ - стационарен, с посока на действие „П“ - приближаващ. В тази
насока неоснователно е направеното възражение, че е допуснат съществен пропуск при
попълването на протокола, тъй като в него не са попълнени графите за посочване на начало
и край на контролирания участък. Спазено е било и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532, а именно направена е била снимка, отразяваща разположението на уреда.
Освен всичко казано до тук, мястото на извършване на нарушението може да се
идентифицира и посредством посочените географски координати в представения фотос от
АТСС. Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта
и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно, видно от
приетите като писмени доказателства удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
протокол от проверка за техническа изправност. Мястото, където е извършен видеоконтрол
на скоростта не е било предварително обозначено с поставянето на пътен знак Е2*** което
се установява от приетия като писмено доказателство протокол за използване на АТСС, но с
измененията на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП през 2017 г. и с отмяната на чл. 7 от Наредба
8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР това изискване е отпаднало, както е отпаднало
изискването и за оповестяване на мястото на контрол на скоростта чрез средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.
Поради всичко казано до тук следва да се заключи, че при издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
На следващото място се явява неоснователно и възражението, че в приложените по
делото фотоси са били заснети два леки автомобила, поради което не може да се прецени, че
отчетената скорост е именно на процесния лек автомобил. Вярно е, че на снимките се вижда,
че в съседната лента също се движат още един автомобил, но следва да се вземе предвид
начинът на работа на процесното АТСС, с което е регистрирано нарушението, съгласно
„Ръководството за работа със СПУКС на потребителите – оператори“, от който вид е
процесното. От посоченото ръководство се установява, че принципът на работа на системата
е основан на лазерен модул, който възпроизвежда стойност на базата на излъчен лазерен
лъч, отразен от преминаващото ПС. Освен това системата може да наблюдава няколко
превозни средства, като чрез предаваните няколко лазерни импулса, се изчислява скоростта
на автомобила. След всички измервания и направени изчисления от устройството, се
предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС. Ако е
налице некоректно измерена скорост, самата система игнорира измерването. Всички заснети
МПС с регистрирана превишена скорост, се съхраняват в системата с разпознати рег. табели
и данни. Системата изготвя 5 бр. фотоси на заснетото нарушение на автомобила, като
маркерите в средата на страните на изображението, показват че в момента на заснемане на
изображението, лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото ПС, определено от
пресичането на тези маркери. Видно от представените към ЕФ 5 бр. фотоси на
изображението и средната на маркерите на същото, е че лазерният лъч е измервал скоростта
именно на автомобила на жалбоподателя. Лазерната измервателната зона, покрита от
лазерния лъч, попада именно на процесния лек автомобил.
По отношение приложението на материалния закон съдът намира следното:
Не е спорно и от доказателствата по делото се установява, че собственик на
процесното МПС е не физическото лице - жалбоподателят Красимир Нешев, а „Уникредит
Лизинг“ ЕАД. Това е отразено и в приетата като доказателство по делото справка за
регистрация на МПС и постъпила информация по делото с вх. № 17049/19.10.2020 г., и рег.
№ 100600-16998/16.10.2020 г., представени от въззиваемата страна. Въпреки наличието на
тези данни обаче ЕФ е издаден не на собственика, както изисква чл.189, ал.4 от ЗДвП, а на
ползвателя, отразен в справка за регистрация на МПС. Действително от данните по делото
може да се предполага, че жалбоподателят е закупил на лизинг процесния автомобил и е
3
само ползвател, комуто то е предоставено, но такива доказателства не са ангажирани.
Същевременно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. В настоящия случай безспорно по делото бе установено, че собственик на
процесния автомобил е „Уникредит лизинг“ ЕАД, поради което съгласно посочената
разпоредба наказанието е следвало да бъде наложено на неговия законен представител или
на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС. В случая
наказанието не е наложено на законния представител на „Уникредит лизинг“ ЕАД, нито на
посочено от него лице. Наказанието е наложено на жалбоподателя Красимир Нешев в
качеството му на ползвател физическо лице на процесния автомобил. Изводът, че е
допустимо наказанието да бъде наложено на физическото лице-ползвател е в противоречие с
посочената по-горе разпоредба на чл.188, ал.2 от ЗДвП, съгласно която се наказва законния
представител на собственика. В случай, че този законен представител след издаването
против него на електронен фиш беше декларирал, че физическото лице Красимир Нешев е
управлявал автомобила, то едва в този случай би било допустимо наказанието да се
приложи по отношение на него. Но по делото не са представени доказателства в такава
насока.
Предвид гореизложеното следва, че по делото не е установено жалбоподателят
Красимир Нешев да е извършил вмененото му нарушение, доколкото същият в нарушение
на закона е приет за лице отговорно за извършване на нарушението, което следва да понесе
административното наказание за неговото извършване. Поради това обжалваният
електронен фиш се явява незаконосъобразен и следва да се отмени на основание нарушение
на материалния закон при определяне на отговорния за нарушението субект. /В този смисъл
е Решение № 346/24.06.2020 г. по к.а.н.д. № 93/2020 г. X състав на Административен съд
***/.
Относно искането за присъждане на разноски следва да се посочи, че то бе направено
своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на делото- отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие се
установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение
в минималния размер от 300 лева съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /при материален
интерес до 1000 лева, предвид размера на административното наказание- „глоба“ в размер
на 50 лева/. Видно от цитираната разпоредба, адвокатското възнаграждение е в предвидения
от законодателя размер, поради което следва да бъде оставено без уважение направеното
възражение за прекомерност от въззиваемата страна. При това положение ОД на МВР ***
следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-
горе съдебни разноски.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН,

Р Е Ш И:
4

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 3715484 на ОД МВР ***, с
който на К. А. Н. , с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „****“ № *** на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева
/петдесет лева/.
ОСЪЖДА ОД МВР ПАЗАРДЖИК ДА ЗАПЛАТИ на К. А. Н. , с ЕГН **********, с
адрес гр. ***, ул. „****“ №4 разноски в размер на 300 лева /триста лева/ - адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 3715484 на ОД МВР ***, с
който на К. А. Н. , с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „****“ № *** на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева
/петдесет лева/.
ОСЪЖДА ОД МВР ПАЗАРДЖИК ДА ЗАПЛАТИ на К. А. Н. , с ЕГН **********, с
адрес гр. ***, ул. „****“ №4 разноски в размер на 300 лева /триста лева/ - адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5