Решение по дело №560/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 249 от 19.05.2023 г., постановено по НАХД № 870 по описа за 2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на „Европа - Транс 2001“ ЕООД гр.Велико Търново, с представляващ Е. Д. И., на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 / две хиляди и петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Европа - Транс 2001“, чрез адвокат Н. С. от САК, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Посочва се, че в наказателното постановление следва да бъде описано точно и ясно нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и нарушената от закона разпоредба, като се считат за неправилни правните изводи на съда в тази насока. Сочи се още, че в издаденият ЕФ не са точно и ясно посочени датата и мястото на нарушението. Счита се, че следва да бъдат отразени в коя област на страната и в близост до кое населено място е извършено нарушението, което е от съществено значение за установяване подсъдността при обжалване на акта. Счита се още, че съдът не е обърнал внимание в постановеното решение на наведеното възражение относно наличието на съществено противоречие и неяснота при описанието и правната квалификация на нарушението. Според касатора, описанието на нарушението със съответната му квалификация не дават достатъчна яснота за всички елементи от състава му, тъй като липсва посочване на правно дължимото поведение от страна на наказаното лице, за което се твърди, че не е изпълнено, в резултат от което не става ясно какво конкретно задължение му е вменено, в качеството му на водач на превозно средство, за което се дължи заплащане на тол такса, за да бъде възможно безпротиворечиво да се установи налице ли е неизпълнение на това задължение и в какво се изразява деянието на нарушителя. Счита се, че с това противоречиво описание на нарушението и правна квалификация е нарушено правото на защита на наказаното лице, което е лишено от възможността да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира и реализира пълноценна защита. Твърди се, че в ЕФ е записано, че на 13.04.2021г. ППС е засечено като няма валидна маршрутна карта или тол декларация, като констатациите за липса на декларации и маршрутни карти без тяхното обвързване с конкретно дължимо поведение и законовата разпоредба, която изисква това поведение, не дава необходимата яснота относно разпоредбата на закона, която урежда задължението на лицата за представяне на декларации и маршрутни карти, а е цитирана само разпоредбата, която определя размера на тол таксите. Сочи се, че в оспореното решение липсва обсъждане и на възражението във връзка с нарушението на чл. 2, пар. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г., поради това преди да се приеме, че е налице административно нарушение, наказващият орган следва да провери дали доставчикът на ЕУЕПТ не е информирал в случая касатора за въпросната недекларирана пътна такса и дали са взети мерки за предеклариране на данните на ППС. Доколкото наказващият орган не е изследвал този въпрос, се счита, че издаването на Електронния фиш, освен незаконосъобразно по посочените по-горе съображения, се явява и с преждевременно действие, а постановеното съдебно решение неправилно, тъй като от съда не са взети предвид изискванията на цитирания регламент. Сочи се, че мотиви в решението липсват и във връзка с несъответствие на наказанието с принципа за пропорционалност, като наложеното в случая наказание противоречи на характера и тежестта на нарушението, на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Счита се, че при определяне на наказанието следва да се приложи пряко чл. 9а от Директива 1999/62 като се определи наказание в съответствие с принципа на пропорционалност. Посочва се, че с оглед практиката на съдилищата в Република България, спазването на принципа на пропорционалност се осъществява, посредством преценката по чл. 28 ЗАНН, като вземайки предвид подробните съображения за наличие на маловажност, описани подробно в жалбата, както и факта, че неплатената такса е в размер на 119 лева, може да бъде направен безспорният извод, че конкретното деяние не е с висока степен на обществена опасност и налагането на предвидената във фиксиран размер санкция би нарушило принципа на пропорционалност, установен в чл. 9а от Директива 1999/62, поради което случаят следва да бъде определен като маловажен. Счита се, че в случая наказанието е „явно несправедливо", тъй като несъответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Твърди се, че е налице неспазване от страна на административнонаказващия орган на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, което е довело до нарушение на основния житейски и правен принцип на справедливостта и на изискването за съразмерност и като не е преценил това, районният съд се е произнесъл с незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. В заключение се моли да бъде отменено постановеното съдебно решение и отменен обжалваният ЕФ. Претендират се разноски за двете инстанции.

От ответника е подаден отговор по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът „Европа - Транс 2001“ не се представлява. По делото е депозирана молба от адв.С. с доводи за неправилност на съдебното решение.

В съдебно заседание ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от юрисконсулт И., която счита касационната жалба за неоснователна. Сочи, че санкцията освен съразмерна следва да бъде ефективна и възпираща, като неналагането на санкция въобще би възпрепятствало превантивната функция на наказанието. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна с оглед решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалвания електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП на „Европа-Транс 2001“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500лева за това, че на 13.04.2021г. в 13:37часа е установено нарушение №COA287C59F50531CE053041F160A25E8, с ППС Влекач ДАФ ХФ 460 ФТ, с рег.№[рег. номер], с технически допустима максимална маса 20500,брой оси 2, екологична категория Евро 6А, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, собственост на дружеството, в Община Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 100+471. Нарушението е квалифицирано по чл.102 ал.2 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че описаната в електронния фиш фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, като същият е издаден от компетентен орган. За неоснователно е прието възражението за неясно описано нарушение, тъй като изрично в ЕФ е отразено, че за ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП. В тази връзка районният съд е направил разграничение на хипотезите на чл.10 ал.1 т.1 и т.2 от ЗП и на понятията „маршрутна карта“ и „тол декларация“, и е счел, че индивидуализацията на нарушението е достатъчно ясна и дружеството би могло да разбере за какво е реализирана административно-наказателната му отговорност. За неоснователно е прието и възражението за липса на конкретно посочена дата и място на нарушението, както и за противоречие при описанието на нарушението и правната квалификация, като съдът е изложил подробни съображения в тази насока. За недоказано е приел възражението за наличие на техническа неизправност на поддържаната от АПИ електронна система за събиране на тол такси. В тази връзка е направен анализ на представения по делото договор с „Конкорд Смарт Инфраструктура“ АД. Приел е още, че нарушението не е маловажно. На тези основание районният съд е потвърдил обжалвания ЕФ.

Решението е неправилно, по следните съображения:

Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

Във връзка с направеното възражение в касационната жалба относно противоречие на наложеното наказание с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година и дело С-61/2023г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение №113/31.01.2023г. по КАНД№997/2022г. на Административен съд – Хасково, съдът е спрял производството по КАД №560/2023г. до произнасяне на СЕС. С Решение на съда от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. СЕС е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.

Следва да се посочи, че по силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

Ето защо касационната жалба е основателна, а обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, респ. решението на РС-Плевен е неправилно и следва да бъдат отменени само на това основание, без да бъдат коментирани другите наведени в касационната жалба доводи.

Независимо от изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на касатора не следва да бъдат присъждани такива, тъй като нито пред районния съд, нито пред касационната инстанция са представени доказателства за направени разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 249 от 19.05.2023 г., постановено по НАХД № 870 по описа за 2023 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на „Европа - Транс 2001“ ЕООД гр.Велико Търново, с представляващ Е. Д. И., на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 / две хиляди и петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касатора за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.