Р Е Ш Е Н И Е №
19.04.2021 Година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Айтоски Районен съд Граждански състав
На 07.04. /седми АПРИЛ/ 2021 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЯ ДУЧЕВА
Секретар: Яна П.
Прокурор :……..
като разгледа докладваното от…. Съдия Дучева
ГРАЖДАНСКО дело № 531 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба oт „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, EИK ***, чрез Адв. В. П.Г., САК
със СЪДЕБЕН АДРЕС: *** против С. Ф. Я., ЕГН: **********, Адрес: ***.
В
исковата молба се сочи, че Между „ Теленор
България" EAД и С.Ф.Я. е сключен договор за мобилни услуги от дата
08.12.2018г. със срок на действие 24 месеца до 08.12.2020г. Съгласно т.5 от
същия е посочен предпочетения от потребителя абонаментен план Тотал 49.99, с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС, стандартен месечен абонамент 49,99лв. на
месец и предпочетен мобилен номер ***, както и дата на издаване на фактура, на
15-ти всеки месец. Посочено е също мобилен апарат ***, получено е отстъпка в
размер на 302,14лв. Уговорените допълнителни услуги са както следва: Достъп до
HBO GO; 9500 MB мобилен интернет на максимална скорост в зона EC на месец
определен съгласно политиката за справедливо ползване; 20 000MB мобилен
интернет на максимална скорост в БГ на месец; Роумиг;
Отказване от хартиена фактура; Достъп до Play Diema Xtra за 12 месеца.
При
сключването на договора за мобилни услуги от дата 08.12.2018r., ответникът се
е възползвал от възможността да получи
мобилно устройство на преференциални цени. Сключен е договор зa лизинг за мобилно устройство ***, като лизингополучателя е получил устройството на цена с отстъпка
в размер на 302,14лв., като се е задължил за срока на договора за лизинг дa заплаща месечна лизингова вноска в размер на 1 ,99лв.,
до изплащането на сумата в размер на 47,76лв. или ползване на устройството за
срок oт 23 месеца като след изтичане на срока следва
връщане на устройството.
Потребителят
не е изпълнил задължението сu да плати дължимите
суми пo
договора за мобилни услуги, за които са издадени следните фактури:
-
№**********/15.12.2018г., за отчетен пepиoд
08.12.2018x.-14.12.2018г., на стойност 63,27лв., със срок за плащане до
30.12.2018r., като е отчетен баланс oт предходен период
в размер на — (минус) 0,04лв., поради което търсената сума no
тази фактура е в размер на 63,23лв.
-
№**********/15.01.2019r., за отчетен период 15.12.2018г.-14.01.2019г., на
стойност 52,15лв., със срок за плащане до 30.01.2019r.
-
№**********/15.02.2019г., за отчетен период 15.01.2019г.-14.02.2019r., на
стойност 51,98лв., със срок за плащане до 02.03.2019r.
От
ищеца е издадено кредитно известие №**********/15.03.2019r., за отчетен период
15.02.2019r.- 14.03.2019r., на стойност — (минус) 14,28лв., срок на плащане
30.03.2019r., начислена е и лизингова вноска в размер на 1,99лв, отчетен е
общия сбор на сумите дължими no гореописаните фактури
в размер на 167,36лв., поради което и общо дължимата сума е в размер на
155,07лв. (167,36 + 199— 14,28) = 155,07лв.
Неизпълнението
на изброените фактури в указания срок, е ангажирало договорната отговорност на
ответника пo т. 11 от процесния
договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр. с чл.
19 б. ‚в‘ от общите услговия
на мобилния оператор, ищецът е прекратил едностранно индивидуалния договор на
ответника С.Ф.Я. като е издал:
- Крайна фактура №**********/15.04.2019г., за
отчетен период 15.03.2019r. -
14.04.2019r.,
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мoбилни услуги oт дата 08.12.2018r.
в размер на 346,41лв., незаплатените лизингови вноски no
договор за лизинг oт дата 08.12.2018г. в размер на
39,80лв., кaктo и отчетена общата стойност на
горепосочените фактури в размер нa 155,07лв., със
срок за плащане 30.04.2019r.
След
като ПОТРЕБИТЕЛЯТ не е заплатил фактурата oт
м.12/2018r. и е изтекъл срокът пo т.27 (18 дни)
съгласно общите условия, OПEPATOPЪT е могъл да прекрати договора, нo e дал още три месеца срок за погасяване на задълженията,
което така и не се осъществило. Още повече, че след подписването на договора за
мобилни услуги от дата 08.12.2018r. не е платена нито една фактура, което индикира за липсата на желание да се изпълни договора от
самото начало. Това oт своя страна говори за директна
недобросъвестност на ответника, поради което ищецът счита, че неустойката в
размер на 346,41 лв. е напълно оправдана.
Съгласно
договора за лизинг от дата 08.12.2018r., лизингополучателят
е получил устройство ***, като се е задължил да заплаща месечна лизингова
вноска в размер на 1 ,99згв. за срока на договора — 23 месеца. Ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати месечните лизингови вноски, нитo е върнал устройството, поради което дължи сумата
съгласно договора за лизинг е в общ размер на 39.80лв.
Поради
изложеното и дружеството притъпило към събиране на задължението, като подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение пo peдa на чл.
410 от ГПK с цел сдобиване с изпълнителен лист. B тази връзка е образувано
ч.гр.д. № 92/2020 год. пo описа на APC и съответно издадена
заповед за изпълнение. Пo делото е установено, че
длъжникът не може да бъде намерен на адреса, за да му бъде връчена заповедта за
изпълнение. Поради това съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 415, aл. 1, т. 2 във връзка с чл. 47. ал. 5 от ГПK, във връзка с
което е дал указания на ищцовото дружество да предяви
иск за установяване на вземането пo издадената
заповед за изпълнение.
От
това произтича правният интерес за дружеството-ищец да предяви и настоящият иск
за установяване на вземането no издадената заповед за
изпълнение, който намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 във
връзка с чл. 422 и чл. 124 от ГПK за сумата от 541.28/петстотин четиридесет и
един лева и 28ст./лв., от които:
⦁ 346,41/триста четиридесет и шест лева и
41ст./лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги на
основание т.11 от договор за мобилни услуги от дата 08.12.2018г.
⦁ 39,80/тридесет и девет лева и 80ст./лв.,
незаплатени лизингови вноски no договор за лизинг от
дата 08.12.2018r.
⦁ 155,07/сто петдесет и пeт
лева и 07ст./лв., потребени и незаплатени абонаментни
такси и мобилни услуги.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника С. Ф. Я., чрез особеният представител- адв.С.Г.. В
отговора на ИМ ответникът признава иска
за процесуално допустим. Не взема отношение по основателността на иска. Оспорва
се размерът на претендираната неустойка като се
навеждат доводи за наличие на неравноправни клаузи в договора. Адв.Г. твърди, че съгласно приложените общи условия
допустимият размер на неустойката е не повече от три месечни такси. Ответникът
чрез особения представител оспорва фактът, че ищецът му е предоставил мобилни
услуги и мобилно устройство.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от особеният представител – адв.Г., която поддържа отговора на ИМ и оспорва размера и основанието на вземането.
Съдът, след преценка на събраните по делото, както и доводите на страните и изразените от тях процесуални становища, по реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Предявени по делото, в условията на обективно кумулативно съединяване са положителни установителни искове, с правна квалификация - Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване на съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№92/2020г. по описа на РС-Айтос, по което има издадена срещу ответника С. Ф. Я. Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на 06.08.2020г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Исковете са процесуално допустими.
В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на ищеца. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове и размери.
Правоотношението между страните произтича по силата на договор за мобилни услуги №********* / 08.12.2018г. със срок на действие 24 месеца до 08.12.2020г. (л.12-21).По силата на договора ищецът предоставил на ответника услугата „Тотал 49.99“, с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС и предпочетен мобилен номер ***. По силата на договора ответникът получил също така мобилен апарат ***, с отстъпка в размер на 302,14лв. Уговорените допълнителни услуги са както следва: Достъп до HBO GO; 9500 MB мобилен интернет на максимална скорост в зона EC на месец определен съгласно политиката за справедливо ползване; 20 000MB мобилен интернет на максимална скорост в БГ на месец; Роумиг; Отказване от хартиена фактура; Достъп до Play Diema Xtra за 12 месеца. По силата на договора ответникът се е задължил за срока на договора за лизинг дa заплаща месечна лизингова вноска в размер на 1 ,99лв., до изплащането на сумата в размер на 47,76лв. или ползване на устройството за срок oт 23 месеца като след изтичане на срока следва връщане на устройството, както и месечна такса в размер на 49,99лева. Следователно облигационното правоотношение между ищцовото дружество и ответника се доказва по несъмнен начин.
Липсва спор между страните относно факта, че ответникът е получил и използва мобилно устройство ***, което не е върнал, въпреки договорното задължение
Заключението на съдебно-техническата експертиза (л.109-111) доказва, че от ищеца са предоставени услуги през процесния период от време. В периода 15.12.2018г до 14.01.2019г системата е регистрирала ползване на услуга към „Грижа за клиента“ на стойност 0,14лв.
Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза (л.114-116) дължимите суми, според издадените
за периода фактури са :155,07лв. –потребление; 346,41лв.-неустойка и 39,80лв
остатъчна вноска за мобилен апарат.
От отговора на ИМ на ответника става ясно, че същия не оспорва наличието на валидно възниквало облигационно правоотношение. Наведени са възражения за наличие на неравноправни клаузи по отношение на така определената неустойка, която е прекомерна. Особеният представител на ответника застъпва тезата , че така претендираният размер на неустойката не е в съответствие и с клаузите на договора. Съдът като разгледа възражението и след като извърши дължимата проверка за наличие на неравноправни клаузи, прецени възражението за основателно. Видно от стр.2 на договора „В случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му……..последния дължи за всяка СИМ карта а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти, но не повече от три месеца; б) в случаите,когато е предоставено устройство потребителят дължи и разликата до стандартната цена на устройството .“ В случая по неясно какви критерии е определен размерът на неустойката от 346,41лв. Според договорът неустойката не може да надвишава стойността на тримесечните абонаментни такси, което цифрово се равнява на 149,97лв. Ако към тази сума се прибави стойността на отстъпката за полученото мобилно устройство ,която според ищецът е 302,14лв. се получава 452,11лв, а не претендираните 346,41лв. Следователно дори за решаващата съдебна инстанция не стана ясно на какъв принцип е изчислен размера на неустойката, а това е основание за отхвърляне на иска в тази част. Размерът на неустойката е неясно определен, като по този начин е отнето правото на потребителя да разбере от къде произтича задължението му. Трябва да се отбележи, че фактът, че неустойката е включена в стойността на издадена фактура не санира липсата на основание за начисляването й.
За потребителя се
твърди, че е възникнало задължение за плащане, което не е яно
как е формирано .По тези съображения договорката за това вземане е нищожна на осн.чл.
26, ал. 1, предложение 1-во
ЗЗД вр. чл. 143, ал.2 т. 5 ЗЗП и съответно
вземането е недължимо.
С оглед на събраните доказателства следва изводът, че претендираното от ищеца парично вземане се явява доказано по основание и до размер от 155,07 лв. представляваща сума за използвани и незаплатени услуги и 39,80лв.- остатъчна вноска за мобилен апарат.
По изложените съображения и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените от ищцовото
дружество разноски съразмерно на уважената час от иска. В съответствие със
задължителните указания на ВКС, дадени в т.12 на ТР №4/13г на ОСГТК, съдът
разгледал настоящия иск, следва да се произнесе и по дължимостта
на разноските в заповедното производство, в зависимост от правния резултат в
исковото производство. Съгласно списъкът с разноски съдът установи, че от ищеца
са направени общо в двете производства разноски в размер на 680лева, от които 50лв.ДТ
в двете производства; 150лв депозит за ОП; 300лв за 2бр.експертизи и 180лева
разноски за адвокатско възнаграждение в двете производства. От пълната стойност
на сторените разноски съдът съобразно отхвърлената част от иска прецени, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 260лева.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК по отношение
на ответника С. Ф. Я., ЕГН: **********,
Адрес: *** съществуването на вземането на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, EИK ***, чрез Адв.
В.П.Г., САК със СЪДЕБЕН АДРЕС:***2, за сумата
от 194,87 лв. /сто деветдесет и четири лева и 87ст./,от които 155,07 лв.
представляваща сума за използвани и незаплатени телекомуникационни услуги и
39,80лв.- остатъчна вноска за мобилен апарат ,като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено между страните над сумата
над 194,87лв. до пълния претендиран размер от 541,28лв./петстотин
четиридесет и един лева и 28ст./
ОСЪЖДА ответника С. Ф. Я., ЕГН: **********, Адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, EИK ***, направените по гр.д.№ 531/2020г на АРС и ч.гр.д.№92/2020 на АРС
разноски в размер на 260лв./двеста и
шестдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: