РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 09.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, II-A въззивен състав в откритото
съдебно заседание на 13.10.2022 г. в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
ПРИ СЕКРЕТАР Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев, като разгледа докладваното от съдията-докладчик
Димитър Ковачев въззивно гражданско дело № 13989 по описа за 2020г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от „М.П.“ООД чрез адв. Ю. М. срещу Протоколно Решение от 29.10.2020г.,
постановено по гр. д. № 18584/2020г. по описа на Софийски районен съд, 62 с-в,
с което са уважени предявените от „Г.“ООД / несъст./ срещу
„М.П.“ООД и „Л.“ЕООД искове по чл. 135 ЗЗД и са обвени за недействителни спрямо
ищеца договори за продажба на дружествени дялове от капитала на „Б.Р.ЕООД - трето
за делото лице от 10.07.2019г. и 09.12.2019г. сключени между двамата ответници по делото.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и немотивирано, поради неправилни фактически и правни изводи на СРС, относно правата на ищеца по сключения между
него и жалбоподателя договор за особен залог на дружествени дялове, подписан с
цел обезпечаване на вземане на ищеца към трето за делото лице (чуждестранно
дружество „Е.“-Северна Македония) по договор за заем. Оспорва да има увреждане
на ищеца от сключените договори за продажба на дялове, от което счита, че
последица е липса на интерес от иска по чл. 135 ЗЗД. Сочи, че не е длъжник по
договора за заем, за чието обезпечаване е сключен особения залог и спрямо него
не е приложим чл. 135 ЗЗД. Доколкото жалбоподателя като длъжник по договора за
особен залог не е вписал същият, както изисква чл. 2 от ЗОЗ, то нямало учреден
особен залог и правата на ищеца по този договор могло да се реализират по друг
ред- чрез иск за реално изпълнение на поетото задължение от залогодателя
да впише залога и евентуално чрез иск за вреди от неизпълнение на това
задължение, освен това при липса на особен залог жалбоподателя се явявал трето
лице в отношенията между ищеца и лицето, чието задължение било „обезпечено“ с
него.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Постъпил е отговор на въззивната
жалба с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението. В отговора се
поддържат твърденията и доводите по исковата молба и се посочва, че вписване на
залога от заложния кредитор е възможно само с нотариално заверено съгласие на
заложния длъжник, което не е дадено от жалбоподателя. Сочи, че чл. 150 ЗЗД е
неприложим за залог на дялове от търговско дружество и оплакването в жалбата в
тази насока е неоснователно.
СГС след служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК
намира обжалваното решение за валидно, но недопустимо, като постановено по
искове по чл. 135 ЗЗД от чието предявяване ищецът няма правен интерес.
Съображенията затова са следните:
Целта на искът на по чл. 135 ЗЗД е да осигури на
кредитора на един паричен или непаричен дълг възможност да осъществи
принудително изпълнение върху предмета на атакуваната чрез павловия
иск сделка, с която негов длъжник се е разпоредил със свое имущество или с
която лицето валидно учредило обезпечение за чужд дълг се разпорежда с предмета
на обезпечението.
В конкретния случай тази цел няма как да бъде
постигната.
Няма спор по делото и се твърди още в исковата молба, че подписания между ищеца и
първия ответник и жалбоподател договор за особен залог върху дяловете, които
жалбоподателя има в капитала на неучастващо в делото лице НЕ Е ВПИСАН в търговския регистър.
Договора е подписан на 10.05.2019г. и към него е
приложим чл. 2 от ЗОЗ в редакция след измененията
от 2016г.
След тези изменения на вписването в централния регистър на особените залози респективно в
търговския регистър, който е „друг регистър“ съгласно чл. 2 във връзка с чл.
19, ал. 2 от ЗОЗ е придадено КОНСТИТУТИВНО
ДЕЙСТВИЕ.
При липса на
вписване няма особен залог. От тук
следва извод, че ищецът не твърди да има вземане по договора за
залог-тоест не твърди първият ответник да му е „длъжник“ във връзка с договора
за залог по смисъла на чл. 135 ЗЗД.
Същевременно не се твърди първия
ответник-жалбоподател, да е „лично“ задължен по вземането за чието обезпечаване
се е предвиждало учредяване на особен залог- тоест не се твърди да е „длъжник“
по смисъла на чл. 135 ЗЗД. Във връзка с
твърдения договор за заем с трето за делото лице. Както е разяснено с Тълкувателно решение № 2 от
9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК
под „длъжник“ по смисъла на чл. 135 ЗЗД се разбира лице което отговаря с цялото
си имущество. Залогодателя не е такова лице.
При липса на твърдения за валидно вземане спрямо прехвърлителя на дяловете и при липса на твърдения за
валиден особен залог –то и няма интерес от иска по чл. 135 ЗЗД. Интересът от
провеждането на иска по чл. 135 ЗЗД е обусловен от създаването на възможност за
насочване на принудително изпълнение към чужда вещ (Тълкувателно решение № 5 от
29.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГТК).
При липса на твърдения съгласно горепосоченото не е
възможно чрез предявените искове да се подсигури насочване на принудително
изпълнение върху имуществото предмет на атакуваните сделки и липсва и правен
интерес от предявяване на исковете. Липсата на валидно учреден особен залог не
може да бъде преодоляна чрез иск по чл. 135 ЗЗД.
Освен Предвид изложеното постановеното решение е
недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството по делото на
прекратяване.
По разноските:
При този изход на делото само въззивникът
има право на разноски за въззивна инстанция.
Претендира държавна такса в размер на 80,00 лева, която следва да се присъди,
както претендирания адвокатски хонорар в размер на
3000,00 лева-платен в брой съгласно ДПП на л. 71 от въззивното
дело. За първа инстанция не е претендирал разноски.
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
РЕШИ :
ОБЕЗСИЛВА Решението по гр. д. № 18584/2020г. по описа на
Софийски районен съд, 62 с-в, постановено в открито съдебно заседание от
29.10.2020г., с което са уважени, предявените от „Г.“ООД /несъст./
с ЕИК ******със седалище и адрес на управление *** срещу „М.П.“ООД с ЕИК ******и седалище и адрес на управление *** и „Л.“ЕООД с ЕИК ******и седалище и
адрес на управление *** искове с правна
квалификация по чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение на „Г.“ООД
/несъст./ на договори с нотариална заверка на
подписите от 10.07.2019г и от 09.12.2019г. за продажба на по 25 дяла от
капитала на „Б.Р.ЕООД с ЕИК ******, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПРЕКРАТЯВА производството по предявените искове поради липса на
правен интерес.
ОТМЕНЯ решението в частта му по разноските, имаща
характер на определение.
ОСЪЖДА „Г.“ООД /несъст./ с
ЕИК ******да заплати на „М.П.“ООД с ЕИК ******сумата от 3080,00 лева за
държавна такса и адвокатски хонорара за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Връчването на „Г.“ООД да се извърши чрез синдика на
дружеството Е.Т., на адреса посочен в Търговския регистър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.