Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

28.02.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

06.02.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

443

по описа за

2019

година.

Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР.

Депозирана е жалба от Щ.М.У. от ***, действащ чрез адв.С.Я., против Заповед № 8121К-13925/19.11.2019 год., издадена от министъра на вътрешните работи на Република България, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от 2 години.

Счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна  и издадена в протИ.речие с административнопроизводствените правила.

Твърди, че през процесния период директорът на ОДМВР – Кърджали не издавал заповеди за заместване на началниците на РУ на територията на дирекцията. Преди излизането си в отпуск съответният началник съгласувал с директора лицето, което ще го замества и вписвал същото в заявлението за отпуск. Директорът на ОДМВР подписвал заявлението, с което съгласувал писмено и устно заместването. След това началникът на РУ издавал заповед, с която определял заместника си. По описания начин действали всички началници на РУ в ОДМВР – Кърджали.

Излага съображения, че при издаването на заповедите за заместване действал с ясното съзнание, че са му делегирана права за това от директора на ОДМВР. В този смисъл сочи, че районното управление не би могло да остане без служител, който да администрира дейността на управление, а никой не можел да изпълнява тези задължения без да има заповед за заместване. На практика всички началници на РУ били принудени и с делегирани права да издават такива заповеди, за да осигурят ръководство на управленията по време на отпуските си.

На следващо място въвежда доводи, че дори и да е осъществил вмененото му нарушение, то същото е било известно на директора на ОДМВР – Кърджали още от момента на издаване на всяка една от заповедите, тъй като те се регистрирали в отдел „Човешки ресурси“ към ОДМВР. От момента на регистрирането на всяка една от заповедите започвал и да тече двумесечният срок за издаване на дисциплинарно наказание. В тази връзка сочи, че преди да издаде Заповед № ***/*** г. бил подал Заявление № ***/*** г., в което е вписал лицето което ще го замества – И. С. Ф. Това обстоятелство било известно на директора на ОДМВР, тъй като той лично положил ръкописен текст и подпис за съгласуване в заявлението. С други думи при наличие на извършено нарушение, същото било известно на директорът на дирекцията на 19.11.2018 г., поради което двумесечният срок изтичал на 29.01.2019 г. Очевидно било, че директорът е преценил, че липсва извършено нарушение като в заповедта за заместване изрично било отразено, че заместващият няма да изпълнява ръководни функции.

Твърди, че в оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание не били изложени мотиви във връзка с релевираните от него възражения в горния смисъл, в хода на дисциплинарното производство. Предвид това било налице допуснато съществено нарушение на производствените правила.

В случая липсвала системност по смисъла на закона и не следвало да му бъде налагано наказание от вида на наложеното с оспорения акт.

Сочи, че в процесната заповед не били изложени мотиви във връзка с вината му и изложените в този смисъл възражения. Твърди, че не е извършил описаните в заповедта действия виновно, тъй като не е нарушил и не целял нарушаване на закона. В подкрепа на това била наложената в дирекцията практика началниците на РУ да издават заповеди, кой да ги замества без да осъществява, което били изцяло координирано с директора на ОДМВР.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 8121К-13925/19.11.2019 год., издадена от министъра на вътрешните работи на Република България, с която на Щ.М.У. е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от 2 години. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание чрез пълномощник, поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата се представлява от юрк. Д. Й., която оспорва изцяло подадената жалба. Излага съображения, че нарушението е безспорно установено и дисциплинарното наказание е съответно на тежестта на деянието и дееца. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения в подкрепа на доводите си за законосъобразност на оспорената заповед. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли процесната жалба.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № ***/*** г./л.82 от делото/ директорът на ОДМВР – Кърджали е разпоредил извършването на проверка на изложените факти в постъпила молба с вх. № ***/*** г., при което е определил и съставът на комисията, която да извърши проверката.

На 05.09.2019 г. е изготвена справка по извършената проверка/рег. № *** – л. 160 – л. 165 от делото/, в която комисията е изложила становище, че в периода 15.11.2017 г. – 19.06.2019 г. *** Щ.М.У. е издал Заповед № *** от *** год., с която е възложил функции по управление на *** И. С. Ф.; на 14.12.2018 г. в ***, жалбоподателят е издал Заповед ***/*** год., с която е възложил функции по управление на *** И. С. Ф., за периода от 19.12.2018 г. до 31.12.2018 г;  на 19.06.2019 г. в ***, жалбоподателят е издал Заповед № ***/*** г., с която е възложил функции по управление на *** И. С. Ф., за периода от 21.06.2019 г. до 04.07.2019 г.; както и заповеди № ***/*** г., № ***/*** г. и № ***/*** г., с които е възложил е функции по управление на *** З. Я. Ф. Комисията е приела, че така издадените заповеди са довели до възникване на непосредствена йерархическа  връзка на ръководство и контрол между служители, които са роднини по права и съребрена линия, което попадало в хипотезата на чл. 153, ал. 13, т. 1 от ЗМВР. В заключение е изложено становище за наличието на извършени нарушения на служебната дисциплина от *** Щ.М.У., *** И. С. Ф., *** З. Я. Ф. и *** Т. С. Ф.

След запознаването с горепосочената справка директорът на ОДМВР – Кърджали е отправил предложение за образуване на производство по реда на 205 от ЗМВР за извършено нарушение служебната дисциплина/рег. №***/*** г., л. 32 – л. 34 от делото/, срещу *** Щ.М.У. ***, при което е предложил и състав на дисциплинарно разследващ орган.

Предвид предложението, със Заповед № 8121К-12788/11.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи/л. 27 – л. 28 от делото/,  е  заповядано извършването на проверка за изясняване на постъпили данни, че държавният служител в МВР, *** Щ.М.У. ***, е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на 194, ал. 2, т. 2 от МВР, съставомерно по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР. С цитираната заповед е назначена и съответната комисия, която да извърши проверката.

На 17.10.2019 г. Щ.М.У. е представил писмено обяснение с рег. № ***, л. 40 – л. 41 от делото/, в което е изложил становището си, че в РУ-*** съществуват роднински връзки между служителите, който факт е били известен на ръководството на ОДМВР – Кърджали и за което служителите са депозирали декларации по чл. 153, ал. 6 от ЗМВР.  Посочил е, че е издавал заповеди за заместване със съгласието и одобрението на директора на ОДМВР, като до месец юни 2019 г. , практиката в дирекцията била, началниците на РУ да издават заповеди за заместване, като в същите по разпореждане на директора изрично отразявали: „без право да упражнява ръководни функции“. Въвел е съображения, че районното управление не би могло да остане без служител, който да администрира дейността на управление, а никой не можел да изпълнява тези задължения без да има заповед за заместване. Релевирал е възражения за изтекла давност по отношение на нарушението, цитирайки разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.

На 24.10.2019 г. от комисията по проверката е изготвена справка рег. № ***/*** г./л. 22 – л. 26 от делото/, в която хронологично е посочено, че *** Щ.М.У. е издал Заповед № *** от *** год., с която е възложил функции по управление на *** И. С. Ф.. На 14.12.2018 г. в ***, е издал Заповед ***/*** год., с която е възложил функции по управление на *** И. С. Ф., за периода от 19.12.2018 г. до 31.12.2018 г. На 19.06.2019 г. в ***, е издал Заповед № ***/*** г., с която е възложил функции по управление на *** И. С. Ф., за периода от 21.06.2019 г. до 04.07.2019 г. Отразено е, че *** И. Ф. и *** З. Ф. са роднини *** – ***, като в същия период в РУ – *** изпълнявал служебните си задължения и Т. С. Ф., ***, който е *** на *** И. Ф. Изложени са доводи, че при така установените роднински връзки, с посочените заповеди *** У. е поставил в условията на несъвместимост *** И. Ф., за периодите, в които му е било възложено да го замества в качеството на началник РУ – ***, тъй като се е оказал в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол с *** Т. Ф. и *** З. Ф.

Счетено е, че с издаването на цитираните заповеди Щ.У. е допуснал отделни нарушения на вменените му с длъжностни задължения в т. II от типова длъжностна характеристика, като не се е съобразил с действащото законодателство, въпреки, че е знаел за родствените отношения между служителите в РУ-***. Прието е, че е допуснато нарушение на чл. 33, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на министерство на вътрешните работи, въвеждащ изискваните при отсъствието на ръководител на структура на МВР, който е държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, горестоящият ръководител определя със заповед длъжностно лице, което да замества отсъстващия служител. В случая и съгласно цитираната норма заповедите за заместване на Щ.У. е следвало да бъдат издавани от директора на ОДМВР – Кърджали.

Предвид изложеното е прието, че *** Щ.М.У. е превишил правомощията си, с което е извършил нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание „порицание“.

Със Заповед № 8121К-13925/19.11.2019 год., издадена от министъра на вътрешните работи на Република България, на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 3, чл. 201, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 5 във вр. с § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР, на *** Щ.М.У. ***, е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от две години, считано от датата на връчване на заповедта.  В акта са изложени мотиви, че извършеното нарушение на служебната дисциплина е установено с проверка, назначена със Заповед № 8121К-12788/11.10.2019 г. и приключила със справка рег. № ***/*** г., въз основа на констатациите от която и след извършен анализ на дадените писмени обяснения, тежестта на деянието, обстоятелствата при които е извършено, настъпилите вредни последици и формата на вината, е наложено дисциплинарното наказание. Изложени са подробни съображения относно фактическото осъществяване на нарушенията, обсъдени са възраженията на лицето, чиято дисциплинарна отговорност е ангажирана и са посочени относимите материалноправни норми.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 149, ал. 3  от АПК,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Безспорно е по делото, че *** Щ.М.У. е служител на МВР – началник на РУ – *** при ОДМВР – Кърджали.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 210 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ писмена форма.

Министърът на вътрешните работи се явява компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 1 от  ЗМВР, съгласно която норма всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности, каквато заема и жалбоподателя, се налагат със заповеди на министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството. Спазена е процедурата по чл. 206, ал. 1 от МВР – преди налагането на дисциплинарното наказание е изискано и прието писмено обяснение от служителя, чиято дисциплинарна отговорност е ангажирана. В конкретния случай са спазени и сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. В този смисъл съдът намира за неоснователно въведеното в жалбата възражение за неспазен срок по чл. 195, ал.1 от ЗМВР. Видно от текста на цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. По силата на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Разпоредбата на чл. 69 от Инструкция № ***/*** г. регламентира, че в случаите на системност, едногодишният срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР започва да тече от датата на извършване на последното дисциплинарно нарушение, а двумесечният - от датата на откриване на системността. В конкретния случай в изготвената от назначената комисия справка с рег. № ***/*** г. е визирана системност на деянията – три и повече нарушения в рамките на една година. Посоченото е, че констатираните нарушения на чл. 33, ал. 2 от ПУДМВР са извършени от 22.11.2018 г. до 19.06.2019 г., съответно датите на издаване на първата и третата релевантни заповеди. Изготвената справка за извършената проверки по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение и установяване на извършителя, е постъпила при дисциплинарнонаказващия орган на 24.10.2019 г., респ. на посочената дата е открита системността и е започнал да тече двумесечният срок, поради което и с оглед обстоятелството, че процесната заповед е издадена на 19.11.2019 г., то в случая са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.

Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалноправни разпоредби и при допуснато съществено нарушение на административнопроиздзводствените правила, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Министерство на вътрешните работи/ПУДМВР/, при отсъствие на ръководител на звено в структура на МВР, който е държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-горестоящият ръководител определя със заповед длъжностно лице, което да замества отсъстващия служител. Длъжностното лице, определено за заместване, трябва да има статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и да заема ръководна длъжност, а в изключителни случаи или при липса на такава длъжност в съответното звено – изпълнителска длъжност.

Една от основните структури на МВР е съответната областна дирекция – чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и чл. 3, т. 2 от ПУДМВР, а съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗМВР и чл. 9, ал. 1 от цитирания подзаконов акт в областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им. Областните дирекции на МВР се ръководят от директори, чиито правомощия са визирани в чл. 43 от ЗМВР и чл. 18 от Правилника за устройството и дейността на Министерство на вътрешните работи. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ПУДМВР, районното управление в областната дирекция на МВР се ръководи от началник, който е пряко подчинен на директора на областната дирекция.

По силата на чл. 56 от ЗМВР, органи на структурите по чл. 37 и на техните структури и звена са държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3.

Анализът на цитираните разпоредби от ЗМВР и Правилника за устройството и дейността на Министерство на вътрешните обоснова извода, че при отсъствие на началник на районното управление в областната дирекция на МВР, компетентен да определи длъжностното лице, което да го замества е директорът на ОДМВР, в чиято структура попада районното управление като нейно звено.

По делото не е спорно, че към момента на издаване на всяка една от релевантните заповеди - Заповед № *** от *** г., Заповед ***/*** г. и Заповед № ***/*** г., техният издател Щ.М.У. ***. Посоченото районно управление е структурно звено в структурата на ОДМВР – Кърджали, поради което при ползването на платен годишен отпуск от Щ.У., компетентен да определи длъжностното лице, което да го замества е директорът на Областна дирекция на МВР гр.Кърджали, респ. при негово отсъствие, лице което го замества в този период. В този смисъл началникът на районното управление е ръководител на звено в структурата на МВР и негов по-горестоящ ръководител е директорът на областната дирекция на МВР.

По изложените съображения, съдът намира, че при отсъствието на началника на РУ – *** за периодите 23.11.2018 г. – 03.12.2018 г.; 19.12.2018 г. – 31.12.2018 г. и 21.06.2019 г. – 04.07.2018 г., същият не е разполагал с компетентността да определи лице, което да го замества, тъй като съгласно чл. 33, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Министерство на вътрешните работи, такива правомощия са делегирани единствено на директора на ОДМВР – Кърджали.

В оспорената заповед е прието, че *** У. е извършил три отделни дисциплинарни нарушения, всяко едно от които е съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР „превишаване на правомощия“. От фактическа страна е посочено, че всяко едно от нарушенията е свързано с издаването на горецитираните три бр. заповеди. Изложени са мотиви, че в конкретния случай се касае за системност по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР, която разпоредба следва да се приложи при налагане на наказанието. Прието е, че установената системност в извършването на нарушенията води до тяхната правна квалификация по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, за което следва да бъде наложено наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“.

След извършената преценка на събраните по делото писмени доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съдът намира за неустановено в производството, че от субективна страна описаните в оспореният акт деяния на Щ.М.У. осъществяват състав на дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Съгласно чл. 215а от ЗМВР, организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР се уреждат с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Нормата на чл. 4 от Инструкция № *** от *** г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината практика в МВР/Инструкцията/, нарушение на служебната дисциплина е това протИ.правно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР.

В атакуваната заповед е прието, че с издаването на всяка една от Заповед № *** от *** г., Заповед ***/*** г. и Заповед № ***/*** г., жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ПУДМВР и е превишавал предоставените му правомощия, изземвайки компетентност, която е предоставен на неговия ръководител – директора на ОДМВР. Счетено е, че с тези действия У. е извършил три отделни дисциплинарни нарушения, всяко едно от които по чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, явяващи се осъществени при условията на системност по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР, поради което е прието, че са съставомерни по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. В случая дисциплинарно наказващия орган приел, че нарушението е осъществено при форма на вина непредпазливост (съзнавана небрежност).

Съдът намира този извод на издателя на оспорената заповед за неоснователен, изведен при липса на цялостна преценка на релевантните по делото доказателства и в нарушение на изискването на чл. 35 от АПК. В тази връзка в заповедта е прието, че предоставените от У. обяснения, в които сочи, че директорът на ОДМВР е бил запознат с начина на издаване на заповедите, се явяват защитна позиция на жалбоподателя, целяща да го оневини и не се подкрепят от дадените обяснения от *** В. М., който е изпълнявал длъжността директор на ОДМВР – Кърджали през процесния период. Така изложените мотиви от издателя на акта са формални, незадълбочени и постановени без извършена пълна преценка на предоставените от У. обяснения и намиращите се в дисциплинарната преписка доказателства. В този смисъл, на първо място в приложените по делото обяснения/л. 48 от делото/ от *** В. М.  - директор на ОДМВР – Кърджали през периода на издаване на процесните заповеди, липсва каквото и да е изявление относно достоверността на твърдяната от Щ.У. съществуваща практика в ОДМВР – Кърджали, че при отсъствие на началника на РУ заместването се съгласувало с директора на ОДМВР, който подписвал заявлението, с което съгласувал писмено и устно заместването, след което съответният началника на РУ издавал заповед за заместване. В обясненията е посочено единствено, че У. е бил заместван от *** П. Д., *** И. Ф. и *** З. Ф., но не и механизма на определяне на заместващото лице, респ. издаването на съответната заповед. В този аспект, преди издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е следвало да изискат конкретни данни от страна на *** В. М., за изясняване на начина по който е определян заместникът на началникът на РУ-*** при излизането му отпуск и доколко това е осъществявано след делегиране на правомощия от директора на ОДМВР, респ. за установяване на достоверността на въведените от жалбоподателя доводи в хода на дисциплинарното производство.

На следващо място, очевидно са налице данни за съществуваща такава практика на територията на ОДМВР – Кърджали за процесния период, които освен, че не са обсъдени от дисциплинарно наказващия орган, не са и събрани доказателства за начина на заместване на останалите началници на РУ на територията на дирекцията в този период. В тази връзка видно от приложените към преписката релевантни заявления от Щ.М.У. за ползване на отпуск, адресирани до директора на ОДМВР – Кърджали/л. 46, л. 47 и л. 116 от делото/, в същите е наличен положен подпис на директорът на ОДМВР, с който на се разрешава ползването на съответният отпуск от жалбоподателя, като в заявлението за отпуск за периода от 23.11.2018 г. до 03.12.2018 г. изрично е отбелязано, че У. ще бъда заместван от *** И. С. Ф., което обстоятелство е съгласувано с директора на ОДМВР. Предвид тези данни издателят на оспорената заповед е следвало да изложи доводи, защо след като всяко едно от заявленията за отпуск е било съгласувано с директора на ОДМВР и съответно регистрирано в дирекцията със съответния УРИ, то не е налице издадена заповед от директора на дирекцията за определяне на заместник на началникът на РУ-*** за периода за отпуск и дали е налице устно или писмено разпореждане на жалбоподателя да определи със своя заповед, служителят, който ще го замества.  Най-малкото в случая е следвало да бъдат детайлно обсъдени доводите на жалбоподателя за съгласуване на заместването с директора на ОДМВР във връзка с издаването на Заповед № *** от *** г., по отношение на която в заявлението за ползване на отпуск/обсъдено по-горе/ е изрично отразено, кое лице ще замества началника на РУ и са налице неоспорими писмени данни, че заместващото лице е съгласувано с директора на ОДМВР-Кърджали, за което последният е положил изрично подписа си. При наличието на невиновно поведение за издаването на посочената заповед от жалбоподателя, то в случая не биха били налице предпоставките за приложението на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР, респ. не би била налице хипотезата на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, което от своя страна обоснова незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание.

Аргумент в полза на доводите на жалбоподателя са и изисканите и приети от съда  17 бр. заверени копия на заповеди за заместване на началниците на РУ – Кърджали, Момчилград, Крумовград и Джебел, поради ползване на платен годишен отпуск от титулярите за периода от 23.11.2018 год. до 19.06.2019 год./л. 181 – л. 197 от делото/. От същите се установява, че за процесния период в РУ-Кърджали са издадени общо 10 бр. заповеди за заместване на началник РУ-Кърджали по време на отсъствието му, като всяка една от тях е издадена от началник РУ, а не от директора на ОДМВР. По същия начин и в РУ – Джебел за периода от 19.12.2018 г. до 10.06.2019 г. са издадени 5 бр. заповеди за заместване на началник РУ-Джебел, с издател началникът на районното управление, а директорът на дирекцията. В този смисъл очевидно е, че за процесния период в ОДМВР - Кърджали е имало трайна и установена практика при излизането в отпуск на съответния началник на РУ, включително и началник на РУ – ***, заповедта за заместване да се издава от началникът на районното управление, а не от директорът на ОДМВР.

С други думи, ако бе изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК, а именно преди издаването на заповедта, дисциплинарно наказващият орган да изясни всички фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъди задълбочено обясненията и възраженията на заинтересованите лице, в частност на жалбоподателя, както и задълженията си по чл. 206, ал. 4 от ЗМВР – да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител, то вероятно би стигнал до различни изводи относно наличието на вината при осъществяване на нарушението, което би довело до липса на ангажиране на дисциплинарна отговорност.

Безспорно е, че за да бъде едно деяние дисциплинарно нарушение не е достатъчно да е установен факта на неговото осъществяване. Необходимо е деянието да е извършено от служителя виновно. Вината е субективното отношение на дееца към деянието, с което се осъществява дисциплинарното нарушение, която може да бъде проявена, както под формата на умисъл - пряк или евентуален, или под формата на непредпазливост - небрежност или самонадеяност. Всяка от формите на проявление на вината има свое собствено съдържание, т. е. отразява различно интелектуално и волево състояние на дееца. В оспорената заповед липсват конкретни мотиви относно приетата форма на вината, респ. изложени са твърде общи и формални такива, независимо от изложените от служителя обяснения, което е в протИ.речие с нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.

Според настоящия съдебен състав наличието на съгласуване с директора на ОДМВР – Кърджали, относно заместващия служител при отсъствието на началникът на РУ – *** и възлагането на последния да изготви заповедта за заместване във вида, в който са издадени и процесните 3 бр. заповеди, обосновава извод за липса на виновно поведение от страна на жалбоподателя при издаването им, респ. както липса на умисъл, така и липса на непредпазливост.

В заключение, обстоятелството, че процесните заповед са обявени за нищожни с влязло в сила решение на съда не обосновава с категоричност извършването на вмененото дисциплинарно нарушение. До нищожност водят толкова тежки пороци при издаването на административен акт, че той не поражда правни последици за адресатите си. Нищожният административен акт не поражда правни последици, поради което не следва да бъде отменян. Необходимо е само неговото прогласяване (обявяване) за такъв, решението за което ще има декларативно действие.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваната Заповед № 8121К-13925/19.11.2019 год., издадена от министъра на вътрешните работи на Република България, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 3, чл. 201, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 5 във вр. с § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР, на *** Щ.М.У. ***, е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от две години, считано от датата на връчване на заповедта, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 410 лв., от които 10 лв. внесена държавна такса и 400 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение - договор за правна защита и съдействие № *** от *** г./л. 7 от делото/. В тази връзка в производството е надлежно релевирано от пълномощника на ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което и с оглед фактическата и правна дейност на делото, вида и характера на осъществените процесуални действия от страна на пълномощника на жалбоподателя и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано от съда, до размера посочен в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 400 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 8121К-13925/19.11.2019 год., издадена от министъра на вътрешните работи на Република България, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 3, чл. 201, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 5 във вр. с § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР, на *** Щ.М.У. ***, е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от две години, считано от датата на връчване на заповедта, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи на Република България, ***, да заплати на Щ.М.У. ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 410 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване/чл. 211, изр. последно от ЗМВР/.

                                                                              Председател: