Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Силвия Николова | |
И за да се произнесе, взе предвид следното: Депозирана е жалба от С. Н. М. , с ЕГН: [ЕГН] срещу Решение № 1173 от 08.09.2014 год. /изх. № 08-148 от 15.09.2014 год. на ОСЗ - Б., с искане обжалваното решение да бъде обявено за нищожно, или при условията на евентуалност да бъде отменено, като незаконосъобразно, като се постанови решение, с което да се възстанови собствеността върху следните имоти: Нива от 9,000 дка, девета категория, в м. „Мамутов рид" в землището на [населено място], Пасище от 1,000 дка, девета категория, в м. „Тополите" в землището на [населено място] от 35,000 дка, девета категория, в м. „Мамутов рид" в землището на [населено място] от 20,00 дка, девета катеюрия, в м. „Мамутов рид" в землището на [населено място]; Д.. В жалбата се сочи, че за да постанови своя отказ за възстановяване на горепосочените земи, органът по реституция на земеделските земи е приел, че същите попадат в имот № 129056, който е държавна публична собственост на Д.-Д. Б. и съгласно чл. 7 ал. 4 от ЗДС не подлежи на възстановяване. Твърди се, че този извод е изцяло незаконосъобразен, като се сочат следните доводи: Отказът изцяло е немотивиран, тъй като не се установява по какъв начин адм. орган е установил къде попадат заявените и описани по-горе имоти, както и че са публична държавна собственост, като се твърди противоречие между фактическите и правните основания, при които е издадено атакуваното решение: От една страна се твърди, че спорните имоти попадат в имот на Д. /т.е. касае се до горска територия/, а от друга страна самият отказ е издаден по реда на ЗСПЗЗ, който съгласно чл. 2 т. 2 от същия не касае имоти в горски територии. Същевременно съгласно §9 ал. 2 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, заявленията за възстановяване на правото на собственост върху залесени или самозалесили се земеделски земи, както и на земеделски земи, включени в държавния горски фонд, подадени пред общинската служба по земеделие по реда на ЗСПЗЗ, се считат за заявления за възстановяване на собственост върху гори и земи по реда на ал. 1 от същия и решенията на ОСЗ по повод тяхното възстановяване следва да са по специалния закон, при което се твърди от жалбоподателя, че ако действително се касае до имоти, които са от кръга на включените в държавен горски фонд, то отказът е следвало да бъде издаден по реда на специалния закон - ЗВСГЗГФ, а не на ЗСПЗЗ, и която неяснота според него представлява пречка за организиране на защитата му. Твърди се , че ако се касае до имоти, които подлежат на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ при постановяването на атакувания отказ по реда на ЗСПЗЗ, то последният е и нищожен на това основание.Изложени са аргументи за това, че ЗСПЗЗ, по който е издадено обжалваното решение, не съдържа в разпоредби даващи възможност за издаване на отказ в смисъла, посочен в атакуваното решение, като съгласно чл.10 и чл. 106 от ЗСПЗЗ са посочени случаите, в които собствеността се възстановява и по арг. на противното те не съдържат възможност за издаване на отказ, поради обстоятелството, че имота е публична държавна собственост.В тази връзка жалбоподателя е изложил, че самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение е отсъствието на предпоставките на чл. 7 ал. 4 от ЗДС за издаване на отказ за възстановяване, тъй като спорните имоти не са публична държавна собственост, като се позовава на нормата на чл. 164 ал. 1 т. 2 от ЗГ съгласно която Д. са териториални поделения на Държавните предприятия, създадени по реда и условията на чл. 163 от ЗГ, които управляват горските територии-държавна собственост при което и изведено от чл. 27 от ЗГ, публична държавна собственост са само изрично изброените в ап. 3 на същия текст горски територии, като се твърди,че нито един от описаните по-горе имоти, предмет на отказа, не попада в цитираният текст на ЗГ, поради което и не са публична държавна собственост, като дори и да попадат в горска или друга територия, предоставена на Д.-Б., то по отношение на тях не е приложима разпоредбата на чл. 7 ал. 4 от ЗДС, и издадения на това основание отказ е незаконосъобразен. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от пълномощник, който поддържа жалбата. Ответникът по жалба изпраща представител в съдебно заседание, който в първото с.з. когато не е даден ход на делото не изразява становище по жалбата. След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Обжалва се Решение № 1173 от 08.09.2014 год. /изх. № 08-148 от 15.09.2014 год. на ОСЗ-Б., с което на наследниците на М. Н. М. се отказва да се възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти: Нива от 9,000 дка, девета категория, в м. „Мамутов рид" в землището на [населено място], Пасище от 1,000 дка, девета категория, в м. „Тополите" в землището на [населено място] от 35,000 дка, девета категория, в м. „Мамутов рид" в землището на [населено място] от 20,00 дка, девета категория, в м. „Мамутов рид" в землището на [населено място]; Д.. Видно от материалите по приложената административна преписка по която е постановено обжалваното решение ,се установява, че със заявление с вх. . № 24.03.1992г. от М. Н. М. , в качеството му на наследник на Н. М. М., се установява, че е заявена за възстановяване гора посочен с площ от 20дка находяща се в м. Мам. Рид, с приложено доказателство за установяване съществуването на правото на собственост - препис от емлячния регистър, в който е записано на името на Н. М. М. и отразено поисканата гора, посочена и в заявлението за възстановяване, .Приложено е и в оригинал процесното решение. В настоящото производство е изслушано заключение на лесо-техническа експертиза. Според заключението на тази експертиза при направения оглед на процесния имот и направената справка в РДГ – Б., ОСЗ-Б., РИОСВ, Б. дирекция и справка в Регионален Исторически мъзей – Б., експертът отговаря на поставените задачи, като сочи, че по партидата за непокрити земеделски имоти в землището на [населено място] на името на Н. М. по данъчна книга 1952-1961г. са записани, като земеделски имоти.Формиран е извод , че при направените справки и съпоставки на картния материал процесните имоти попадат в имот с № 129056 по КВСза землището на [населено място] с площ от целия имот 95.319дка, с НТП – Горско стопанска територия, собственост на Д. - Д. – Б., описано е, че по действащия лесоустройствения план от 2011г. процесните имоти попадат в отдел 228 подотдели , подробно посочени л. 38 по делото в писменото заключение.Посочва се, че видно от направените справки, имотите не попадат в защитени територии по смисъла на ЗЗТ и Закона за биологичното разнообразие, не са в най-вътрешния пояс на санитарно – охранителната зона на водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване, не са и в списък на обекти за опазване на културното наследство по ЗКН, не попадат в защитени горски пояси, в семепроиводствени градини, клоновите колекции, географските култури , дендрариумите, както и горските разсадници с национално значение.На втория въпрос от експертизата вещото лице отговаря не е открил документи за прехвърляне н аимотите в Д., както и з апромяна предназначението им, като по характеристиките на подотделите по Л. от 1991г., 2001г, и 2011г. , предвид възрастта на културите се сочи, че са на 33г., и към периода 1952 – 1961г. не са били залесени земи, като в частта където е с насаждения зимен дъб, за същия период експертът отговаря, че земите са представлявали естествена гора. При така изложеното от фактическа страна , съдът достига до следните правни изводи: Отказът, предмет на настоящото производство, е издаден по реда и на основание текстовете на ЗСПЗЗ. Същевременно от страна на административния орган се твърди, че спорните имоти попадат в имот на Д., т.е. че касае се до горска територия. Съгласно чл. 1 и сл. от ЗСПЗЗ обаче, този закон не касае имоти в горски територии, а само и единствено земеделски земи. Горските територии /гори и земи от горския фонд/ могат и следва да са обект на възстановителна процедура единствено по ЗВСГЗГФ. В хода на делото и от изслушаната експертиза се установи, че всички имоти, по отношение на които е постановен процесния отказ от ОСЗ, към момента представляват гори. Предвид това по отношение на тях безспорно следва да са приложими разпоредбите на ЗВСГЗГ Ф, а не на ЗСПЗЗ, въз основа на който е издадено обжалваното решение. Установис е от представената преписка от административния орган, че от страна на н-ците на Н. М. е подадено само и единствено заявление по ЗСПЗЗ.В този смисъл , съдът съобразявайки, това, че първоначалното законодателно решение за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, залесени или самозалесили се, които са били включени в държавния горски фонд, е това да става по реда на чл. 14 ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно изричната разпоредба на чл. 10 ал. 5 от ЗСПЗЗ, в редакцията след изменението с ДВ бр. 98/1997 г. С приемането на ЗВСГЗГФ /ДВ бр. 110/25.11.1997 г./ се възприема друго разрешение. Съгласно § 9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, възстановяването става по реда и условията на този закон. С приетата впоследствие ал. 2 на § 9 /ДВ бр. 26/2011 г./ е уточнено, че заявленията за възстановяване на собствеността върху тези земи, подадени пред общинските служби по З. по реда на ЗСПЗЗ, се считат за заявления за възстановяване на гори и земи по чл. 1 от ЗВСГЗГФ. Това становище е изразено в Решение № 854/21.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1401/2009 г. на І г.о. ГК, в Решение № 833/06.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1221/2009 г. на І г.о. ГК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. В Решение № 305/01.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 640/2009 г. на І г.о. ГК, също постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че с ЗВСГЗГФ не се придава определящо значение на земеделския характер на имота към момента на обобществяването му, а се зачита последващата промяна на предназначението; затова § 9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ постановява, че правото на собственост върху посочените в нормата земи, сред които и земеделски земи, включени в Д., се възстановява при условията и по реда на този закон. Касае се до норма на по-нов закон, която е приложима в случая, доколкото в настоящия случай се касае до имоти, които са от кръга на включените в държавен горски фонд, то заявлението е следвало да се разгледа по реда предвиден в ЗВСГЗГФ и в случай, че се формира отказ то е следвало да е издаден по реда на специалния закон - ЗВСГЗГФ, а не на ЗСПЗЗ.Поради това и настоящото производство е следвало да бъде разгледано от органа компетентен за това по реда на чл. 13 ал. 6 от ЗВСГЗГФ, съответно с преценка и на представени писмени доказателства за собственост към момента на обобществяването му, не съгласно декларация и др. посочени в чл. 12 ал. 3 от ЗСПЗЗ, а тези които предвижда разпоредбата на чл. 13 ал. 3 от ЗВСГЗГФ, правото на собственост се установява с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, удостоверения за дялове участие в кооперации, стопански карти и списъци към и други писмени доказателства, допустими по ГПК. Основателни са доводите в жалбата за неправилно индивидуализиране на границите на процесния имот от административния орган, и най вече, че същият е държавна публична собственост и съгласно чл. 7 ал.4 от ЗДС не подлежи на възстановяване, в този смисъл са и основателни и доводите, че е налице противоречие между фактическите и правните основания, на които е издадено решението, което е абсолютно основание за отмяната му като незаконосъобразно. При изложеното настоящият състав намира, атакуваното решенеи за незаконосъобразно с оглед това, че неправилно е приложена материалноправната норма и по предвидения за това ред и закон. От друга страна отказът, като цяло е немотивиран, тъй като от същия не се установява по какъв начин адм. орган е установил къде попадат заявените и описани в отказа имоти и най-вече - че същите са публична държавна собственост.Последното не би могло да е аргумент за извършването му доколкото ЗСПЗЗ, по който е издадено обжалваното решение, не съдържа в разпоредбите си възможност за издаване на отказ в смисъла, посочен в атакуваното решение, и в текстовете на чл. 10 и чл. 106 от ЗСПЗЗ са посочени хипотезите, при които собствеността се възстановява, като по аргумент на противното те не съдържат възможност за издаване на отказ, поради обстоя‗елството, че имотът е публична държавна собственост. В казуса, не са налице и предпоставките на чл. 7 ал. 4 от ЗДС за издаване на отказ за възстановяване, тъй като спорните имоти не са публична държавна собственост. Съгласно чл. 27 от ЗГ, публична държавна собственост са само изрично изброените в ал. 3 на същия текст горски територии. Нито един от описаните в отказа имоти обаче, не попада в цитираният текст на ЗГ, тъй като от изслушаната по делото техническа експертиза се установи, че същите не са: 1 .горски територии - държавна собственост, предоставени за управление на ведомства за изпълнение на функциите им или във връзка с националната сигурност и отбраната, или за извършване на здравни, образователни и хуманитарни дейности; 2. горски територии - държавна собственост, попадащи в най- вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно- битово водоснабдяване и на водоизточниците на минерални води по Закона за водите; 3. горски територии - държавна собственост в защитените територии по смисъла на чл. 5, т. 3, 5 и 6 от Закона за защитените територии; 4. горски територии - държавна собственост, включени в територии за опазване на недвижимото културно наследство по Закона за културното наследство; 5. Имоти от защитните горски пояси; 6. семепроизводствени градини, клоновите колекции, географските култури и дендрариумите, както и горските разсадници с национално значение съгласно приложение № 2; 7. горски територии в 200-метровата ивица покрай границите на Република България с държави, които не са членки на Европейския съюз, както и горските територии, включени в границите на системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите. В този смисъл , съдът изцяло кредитира аргументите на жалбоподателя , като основателни и правдиви и по отношение това,ч е процесиите имоти не са и част от обектите и имотите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България, определени за изключителна държавна собственост, тъй като в.л. изрично заяви в с.з., че същите не са гора с национално значение, нито са част от парк или резерват. Предвид това те не попадат и в приложното поле на разпоредбата на чл. 2 ал. 2 от Закона за държавната собственост, определяща имотите, които по силата на закона са определени като публична държавна собственост.В пълнота следва да се отбележи и това, че съгласно чл. 27 ал. 5 от ЗГ, собствеността на държавата върху поземлени имоти в горски територии се удостоверява с един от следните документи: 1. акт за държавна собственост; 2. договор за придобиване право на собственост; 3. удостоверение, издадено от общинската служба по земеделие по местонахождението на поземления имот, с приложена към него скица на имота. В хода на настоящото производство от страна на административния орган, както и на допълнително конституираните страни, не беше представен нито един от документите, изброени в цитираната норма, въз основа на които да се направи извод, че спорните имоти действително са публична държавна собственост, което да налага приложението на разпоредбата на чл. 7 ал. 4 от ЗДС. Такива документи не са били предоставени и на в.л. при изготвяне на експертизата по делото, както и от него не е установено на какво основание спорните имоти са били предоставени на Д. за управление, както се твърди от ответника в производството. Горните изводи не се променят от извода формиран от експерта, че по действащия Л. имотите са записани като държавна собственост доколкото от една страна записването по Л. не е нито придобивен способ за държавата, тъй като това може да стане само чрез представяне на доказателства по см. на чл. 27 ал. 5 от ЗГ, каквито в настоящия случай липсват. От друга страна - факт е, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ /към който момент все още не е бил приет ЗВСГЗГФ и възстановяването на всички имоти е следвало да става по реда на ЗСПЗЗ/, действащ според заключението на в.л. е бил Л. от 1991 год., съгласно който имотите не са отбелязани като държавна собственост. Отбелязването им е било като имоти със стопанско предназначение, което също изключва собствеността им да е била държавна такава. По изложените съображения , следва да се приеме, че въпреки доказателствената тежест която носи ответникът не доказа наличието на обстоятелствата и мотивите, въз основа на които е издаден процесния отказ за възстановяване на правото на собственост, което прави издаденото от него решение незаконосъобразно. При този изход на делото следва преписката да се върне на компетентния за това орган, който да приложи правилния закон уреждащ реда и начина на възстановяване на процесните имоти /ЗВСГЗГФ/ и разреши материално правните въпроси по исканото възстановяване на правото на собственост, като след произнасянето му, едва тогава неговия акт на произнасяне ще подлежи на самостоятелно обжалване.П По изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОТMЕНЯ Решение № 1173 от 08.09.2014 год. /изх. № 08-148 от 15.09.2014 год. постановено от ОСЗ - Б., с което е отказано на наследниците на М. Н. М. да се възстанови правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на следните имоти : Нива от 9,000 дка, девета категория, в м. „Мамутов рид" в землището на [населено място], Пасище от 1,000 дка, девета категория, в м. „Тополите" в землището на [населено място] от 35,000 дка, девета категория, в м. „Мамутов рид" в землището на [населено място] от 20,00 дка, девета катеюрия, в м. „Мамутов рид" в землището на [населено място]; Д. , с мотив, че имотите попадат върху имот № 129056, който е държавна публична собственост на Д.-Д. Б. и съгласно чл. 7 ал. 4 от ЗДС не подлежи на възстановяване, като незаконосъобразно. Връща преписката на ОСЗ – Б. за ново произнасяне всъотвествие с указанията на съда. Осъжда ОСЗ – Б. да заплати на С. Н. М. , с ЕГН: [ЕГН] сторените по делото разноски, както са поискани за възнаграждение на вещото лице по изготвената експертиза, в размер на 260 лева/двеста и шестдесет лева/. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд [населено място] , в четиринадесет дневен срок от връчването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |