№ 181
гр. Горна Оряховица, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120101849 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба от „Еос матрикс“ ЕООД срещу П. СТ. З.
да се признае за установено, че дължи на ищеца суми по договор за
потребителски кредит без обезпечение от 20.01.2015 г., сключен с
„Обединена българска банка“ АД, както следва: 2 917,75 лв. – главница по
вноските с настъпил падеж за периода от 10.09.2017 г. до 10.03.2019 г., ведно
със законната лихва от 14.05.2021 г. до окончателното й изплащане и 788,60
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.03.2018 г. до 14.05.2021 г., за които е издадена заповед № 500/17.05.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 913/2021 г.
по описа на Районен съд – Горна Оряховица. Ищецът твърди, че твърди, че
между „Обединена българска банка“ АД и ответника П. СТ. З., бил сключен
договор за потребителски кредит без обезпечение от 20.01.2015 г., по силата
на който банката предоставила на ответника сумата от 20 000 лв., срещу
задължението да я върне до 10.01.2025 г. на 120 месечни анюитетни вноски,
включващи главница, възнаградителна лихва и застрахователна премия – 119
вноски в размер на 310,30 лв. и последна вноска – в размер 310,49 лв. Твърди
се, че кредитът е усвоен, но след месец август 2017 г. ответникът е
преустановил изплащането на месечните вноски, поради което дължи
главницата, включена в тези от тях, падежирали през периода 10.09.2017 г. –
10.03.2019 г. в размер 2 917,75 лв., както и обезщетение за забавата в размер
1
на законната лихва за периода от 15.03.2018 г. до 14.05.2021 г. Ищецът
твърди, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от
31.01.2018 г. е придобил от „Обединена българска банка“ АД вземанията му
по договора за кредит, сключен с ответника. Твърди, че първоначалният
кредитор го упълномощил да уведоми ответника за цесията. Твърди, че
изпратил уведомително писмо до ответника за извършване на цесията, но то
било върнато в цялост с отбелязване „непотърсено“. Позовава се на връчване
на уведомлението с исковата молба.
Ответникът П. СТ. З. е подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, в което не е навел конкретни доводи за недължимост на
вземането. В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е подал отговор на исковата молба,
не се явява или представлява в проведеното съдебно заседание и не заема
становище по предявения иск.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като прецени твърденията и исканията на ищеца и като
съобрази представените доказателства, намери за установено следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
Исковата молба е връчена по реда на чл.45 ГПК – лично на ответника,
ведно с разпореждане № 2935/12.10.2021 г. по чл.131, ал.1 ГПК, в което са му
указани последиците от неподаването на отговор на исковата молба в
едномесечен срок и неявяването в съдебно заседание. Ответникът не е подал
отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК. Като отговор на
исковата молба в случая не може да бъде разгледано възражението по чл.414
ГПК, доколкото неговото съдържание се свежда до бланкетно оспорване на
вземанията по основание и размер. Липсват наведени насрещни твърдения за
факти, изключващи или ограничаващи дължимостта на вземанията или
конкретни възражения срещу тях, а само такива възражения по чл.414 ГПК
подлежат на разглеждане в производството по чл.422 ГПК и се приравняват
по правно значение и последици на подаване на отговор на исковата молба,
т.е. съставляват процесуална пречка за постановяване на неприсъствено
решение (приетото в т.11а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Определение № 442/20.10.2016 г. по
ч.гр.д. № 1593/2016 г. на I T.O. на ВКС).
За проведеното на 23.02.2022 г. открито съдебно заседание, ответникът
е редовно призован при приложение на фикцията на чл.41 ал.2, ГПК, не се
явява, не се представлява от пълномощник и не е заявено искане за гледане на
делото в негово отсъствие.
Предявеният иск е вероятно основателен с оглед твърденията в исковата
молба за сключване на договор за кредит между ответника и „Обединена
българска банка“ АД, по силата на който е предоставена сума от 20 000 лв.,
2
със задължение за връщане, включително и на вноски с настъпил падеж от
10.09.2017 г. до 10.03.2019 г. в общ размер 2 917,75 лв., както и прехвърляне
на това вземане на ищеца, заедно с дължимата поради забавата законна лихва,
за което правоприемство ответникът е уведомен, най-малко чрез личното
връчване на исковата молба. Приложените към исковата молба външно
редовни писмени доказателства подкрепят и не разколебават изложените от
ищеца обстоятелства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде
постановено неприсъствено решение, с което предявеният от положителен
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД бъде уважен.
С оглед този изход от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има
право да му бъдат присъдени сторените разноски в заповедното и исковото
производство. От негова страна е направено такова искане и са представени
доказателства да са направени разноски в заповедното производство от 74,13
лв. за заплатена държавна такса и 74,12 лв. за дължимата държавна такса
съгласно чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.72, ал.1 ГПК, чл.69, ал.1, т.1 ГПК и чл.1
ТТРССГПК.
На основание чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран така и на основание чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че П. СТ. З. с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Л., ул.****, етаж 2,
апартамент № 7 дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ****. със седалище
и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ж.к.“Малинова долина“,
ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М.-
Т. сумата от 2 917,75 лв. /две хиляди деветстотин и седемнадесет лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща главница по вноските с
настъпил падеж за периода от 10.09.2017 г. до 10.03.2019 г. по договор за
потребителски кредит без обезпечение от 20.01.2015 г., сключен с
„Обединена българска банка“ АД, ведно със законната лихва от 14.05.2021
г. до окончателното й изплащане и сумата от 788,60 лв. /седемстотин
осемдесет и осем лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 15.03.2018 г. до
14.05.2021 г., за които е издадена заповед № 500/17.05.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 913/2021 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА П. СТ. З. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.Л., ул.****, етаж 2, апартамент № 7 да заплати на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК ****. със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Витоша“, ж.к.“Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4-6,
3
представлявано от управителя Р.И.М.-Т. сумата от 74,13 лв. /седемдесет и
четири лева и трнадесет стотинки/, представляваща направени разноски за
заплатена държавна такса в заповедното производство и сумата от 74,12 лв.
/седемдесет и четири лева и дванадесет стотинки/, представляваща
направени разноски за заплатена държавна такса в първоинстанционното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4