РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2473/20.12.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и
втора година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретаря В.Петкова и с участието на прокурор Сл.Костова, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 2590/2022г., взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
глава XII от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в ЗАНН.
Бул Фито Ойлс АД, гр.София, ЕИК *********, представлявано от адв.Д.Р. обжалва Решение № 1429 от 09.07.2022г.,
постановено по АНД № 349 по описа за 2022г. на Районен съд-Пловдив, с което е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 94/22.12.2021г. на Директора на
РИОСВ - Пловдив, за наложена на Бул Фито Ойлс АД - имуществена санкция в размер на 2000лв. за
нарушение на чл.200 ал.1 т.2 във вр. чл.46 ал.1 т.3
буква „б“ от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл.200 ал.1 т.2 с.з.
Касаторът
счита решението за незаконосъобразно и необосновано. Поискана е отмяната му и с
произнасяне по същество – отмяна на НП, ведно с присъждане на направените по
делото разноски. Подържа, че неправилно ПРС цени изцяло показанията на
актосъставителя като свидетел, тъй като не е очевидец според посочено от съда
във вр. с данните от трето лице Е.М.. Заявено е, че
отичането на вода в реката не означава, че в момента на проверката е постъпвала
вода и към шахтата и няма твърдение на свидетел, нито запис в приложените по
делото документи, че в момента на проверката отпадни води са се отичали по
повърхността на земята от работната площадка към шахтата, при което се твърди
да отсъства пряка констатация на отичане на отпадни води от предприятието към
шахтата, респект. към реката. Твърди се, че отичането на вода в реката е от
тръба след шахтата и под земята и дали в тази тръба постъпва вода единствено и
само от шахтата е неизяснен по делото въпрос, вкл. не е изяснено кога
остатъчната вода в шахта, от която е взета проба, е постъпила в нея. Посочено
е, че ръководството на дружеството е подало заявление за издаване на
съответните разрешения за водовземане и за заустване на отпадни води и е издадено Разрешение за водовземане от повърхностен воден обект №
31130095/19.09.2019г., но не е издадено изрично разрешение за заустване на обратни води, като създаденият административен
абсурд не е по вина на Бул Фито Ойлс
АД. За издаване на отделно допълнително разрешение за ползване на воден обект
за заустване на отпадни води е подадено допълнително
заявление от 03.02.2021г., като искането е базирано на издаденото вече
разрешение за водовземане от 2019г. От страна на
БДИБР-Пловдив са били поискани допълнителни документи с писмо от 20.08.2021г.,
които са представени на 21.10.2021г. Исканото разрешение е издадено на
14.07.2022г. и се прилага към касационната жалба. Предвид изложеното и
завареното положение на цеха, се поддържа, че дори да се приеме, че дружеството
е използвало канализационната мрежа, това не би следвало да се счита за
нарушение по см. на чл.200 ал.1 т.2 вр. с чл.46 ал.1
т.3 б.”б” ЗВ. При установената фактическа обстановка се счита, че са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства от изключителен характер или че
обществената опасност на деянието или на дееца са пренебрежимо ниски. Твърди
се, че квалификацията на РИОСВ за място на нарушението – самият производствен
цех, е неправилна. Датата на евентуалното нарушение не е ясно и категорично установена
– на дата на проверката няма установено заустване и
ако се приеме твърдението на административно-наказващият орган, че
замърсяването се е извършвало по време на проверката, тогава следваше да бъдат
посочени точното място на замърсяване на реката и конкретните детайли около
способа на замърсяване, каквато констатация отсъства.
Ответникът РИОСВ-Пловдив,
представлявана от директора оспорва жалбата в писмен отговор и моли решението
да бъде оставено в сила като законосъобразно. Поддържа, че от събраните
доказателства и разпита на актосъставителя се установява, че към момента на
извършване на проверката дружеството е зауствало
отпадъчни води без основание – без разрешително за заустване,
изискуемо по чл.46 ал.1 т.3 б.”б” ЗВ. Заявено е, че за осъществяване състава на
твърдяното нарушение – нерегламентирано заустване на
води във воден обект по см. на ЗВ, не е необходимо да бъдат изследвани
показателите на водата и не е необходимо да е налице замърсяване на водния
обект /”заустване на отпадъчни води” - §1 т.14 ДР на
Наредба № 6/09.11.2000г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и
опасни вещества в отпадните води/. Изтъкнато е, че актосъставителят изрично е
посочил, че в деня на проверката отработената вода от производствената дейност
на дружеството се зауства нерегламентирано в реката -
водите са се отичали в ревизионната шахта за дъждовни и производствени води,
което обстоятелство свидетелката непосредствено е установила в хода на
проверката и е извършено пробовземане преди точката
на заустване и мястото, където отпадъчните води се заустват. Правилно времето на извършване на деянието е
отнесено към датата на проверката – 25.10.2021г., на която дата
актосъставителят е установил в канализацията да се отвеждат води, за които по
делото се доказа да са отпадъчни, формирани от дейността на дружеството, като
оттам те да се изливат в р.Розовецка. Според ЗВ ползването
на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от
предвидените условия в разрешителното се счита за заустване
на отпадъчни води без разрешително, като отпадъчните води са и дъждовните води,
замърсени от извършването на производствена, стопанска и др. дейности.
Наложената санкция е в минимален размер и за случая не може да се приложи
разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Твърдението, че издаденото едва на 14.07.2022г.
разрешително не е по вина на дружеството не кореспондира с доказателствения
материал, тъй като според съдържанието на писмо на директора на БДИБР-Пловдив
от 11.02.2022г. /л.18,19 от делото/, по подаденото заявление от Бул Фито Ойлс АД на два пъти са
констатирани несъответствия и липсваща информация в подадената документация,
като към 25.10.2021г. жалбоподателят е нямал издадено разрешително. Посочено е,
че ползванвето на воден обект за заустване
не се изразява само в заустване на производствени
води, а в смесен поток битово-фекални и
производствени отпадъчни води, както и дъждовни такива, каквито са установени
при проверката.
Окръжна прокуратура – Пловдив,
представлявана от Прокурор Костова предлага решението да бъде оставено в сила
поради неоснователност на жалбата.
Жалбата е допустима поради подаване
в срока по чл.211 ал.1 АПК от страна с право и интерес от оспорване на
неблагоприятно решение.
1. Административно-наказателната
компетентност на органа, издал НП произтича от нормата на чл.201 ал.2 ЗВ във вр. с приложена в преписката Заповед № РД-8/10.01.2011г. на
Министъра на околната среда и водите за оправомощаване
на директорите на РИОСВ да издават НП за извършени административни нарушения по
чл.200 ЗВ. Със Заповед № РД-154/28.02.2019г. на министъра на околната среда и
водите на основание чл.200 ал.1 ЗВ са оправомощени
длъжностни лица за съставяне на АУАН за нарушения на чл.200 ал.1 ЗВ, като за
РИОСВ – Пловдив е оправамощена В.Х.– гл.експерт,
дирекция Контрол на околната среда.
В обстоятелствената част на НП е
отразено констатираното състояние от проверка на обект Цех за растителни
екстракти и етерични масла в с.Зелениково, община Брезово, извършена на
25.10.2021г. по сигнал на зелен телефон, заведен в РИОСВ – Пловдив, според
който реката в селото тече в син цвят. При проверката е установено, че
причинител на замърсяването е цеха, стопанисван от Бул Фито
Ойлс АД. Посочено е, че от незатворен източващ кран
на реактор след приключване на процеса по производство на ескулин
/вещество, което се извлича чрез екстракция от кората на южноевропейски Бял
ясен /мъждрян/, в канализацията за дъждовна вода е
изтекла промивна вода, примесена с ескулин, което е довело до оцветяване на водата
в р.Розовецка в синьо. В деня на проверката в цеха за
растителни екстракти се е извършвала преработка на луковици от нарцис чрез
екстракция, като в производството се използва вода за охлаждане и втечняване на
парите на метанол. „Обработената вода се зауства нерегламентирано в река Гюлдере
/Розовецка, Рахманлийска/.
Протокол от изпитване № 10-1676809.11.2021г. на Регионална лаборатория към ИАОС
Пловдив на взета проба отпадъчна вода от шахта, преди заустване
в реката, показва, че от дейността на обекта има формирани отпадъчни води,
които са заустени във водоприемника.
Пробата е взета в присъствие на ръководител производство – Е.М.. За заустването на отпадъчните води от обекта във воден обект
р.Розовецка, дружеството не притежава разрешително за
заустване.
Описаните данни мотивирали контролните
органи да приемат, че дружеството е нарушило чл.46 ал.1 т.3 б.”б” ЗВ :
„Разрешително за ползване на воден обект се издава за: 3. заустване
на отпадъчни води в повърхностни води за: б) експлоатация на съществуващи обекти,
в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни
образувания;”. В НП е посочено, че Бул Фито Ойлс АД като ползвател на обект, от който се формират и заустват във воден обект отпадъчни води, не притежава
разрешително за ползване на воден обект за заустване
на отпадъчни води в повърхностен воден обект, което е нарушение на цитираната
норма. Отразено е, че нарушението е извършено на 25.10.2021г. на обект Цех за
растителни екстракти и етерични масла в с.Зелениково с ползвател – дружеството жалбоподател
и е констатирано с Протокол № 0011164/25.10.2021г., съставен при проверка и
връчен на ръководител производство Е.М.. Административно-наказващият орган е
приел, че не са налице основания за прилагане на чл.28 и чл.29 ЗАНН и е наложил
имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл.200 ал.1 т.2 ЗВ.
Актосъставителят Х.е заявил като
свидетел, че проби са взети в деня на проверката – 25.10.2021г. /понеделник/ и
е получена информация за син цвят на реката в предходен ден – петък, като в
петък е извършена екстракция от кори на ясен, и от забравен по някаква причина
кран, част от продукта с промивната вода посредством канализацията на предприятието
е попаднал в реката, а ескулина е причина за синия
цвят на водата в реката. „Господин М. ми каза за забравения кран”. В деня на
проверката се установило, че отработената вода се зауства
в реката и дружеството зауства или ползва воден обект
с цел заустване на отпадъчни води, но не притежава
разрешително за заустване. От инсталацията за
екстракция водите заустват в реката. Актосъставителят
е видял в деня на проверката да се отича вода в реката. Пробата е взета от
шахтата преди реката – „В шахтата имаше вода, която изтичаше в реката. Това е
водата от преработката на цеха за екстракция.”. Изразена е сигурност, че водата
в шахтата е от това предприятие, защото там няма други обекти, като
канализацията е на Бул Фито Ойлс
АД и тръбата влиза в реката и няма пречиствателна станция.
2. РС – Пловдив с основание е ценил
свидетелските показания на актосъставителя В.Х., тъй като са ясни и
непротиворечиви, вкл. в частта, в която пресъздават заявеното от служител на
дружеството-жалбоподател, по отношение на който не е заявено доказателствено
искане за разпит в качество на свидетел. Информацията, сведена до знанието на
съда от актосъставителя и в частта, която е производна, е допустим източник на
сведения, поради което правилно е ценена от съда. Правилна е преценката и на
свидетелските показания на Б.В.с логичен аргумент от факта на подадено
заявление от дружеството за издаване на разрешително за ползване на воден обект
за заустване на отпадъчни води в повърхностни води и
твърдение на свидетеля за отсъствие на отпадъчни води от ползването на обекта,
които да бъдат отвеждани. По отношение твърдението в касационната жалба за
неиздадено своевременно разрешение за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води от обект за
експлоатация на съществуващ обект Дестилерия за
производство на етерични масла и натурални екстракти, е съобразен отговорът от
БДИБР-Пловдив, приет по делото, според данни от който заявлението за издаване
на разрешително е от 03.02.2021г., но при разглеждането му са установени
несъответствия и е изискана допълнителна информация, вкл. по повод представена
документация на 21.10.2021г. Тоест, няма основания да бъде прието, че е налице
неправомерно забавяне от страна на административен орган за издаване на
административен акт от значение за извършване на дейността на дружеството в
конкретния обект съобразно изискванията на закона и на 25.10.2021г. не е имало
разрешително, което е от значение за спора. По отношение твърдението в
касационната жалба за място на пробовземане правилно
ПРС е посочил данните от протокол за вземане на проби/извадки от води № 833
/приложен в преписката/, съответстващи на показанията на актосъставителя –
последна ревизионна шахта, охлаждащи води на канализация за дъждовни и
производствени води на Бул Фито Ойлс
АД.
Верни са изводите на ПРС за отсъствие
на допуснати в административно-наказателното производство съществени
административни нарушения – времето на осъществяване на нарушението е съотнесено в случая към дата на проверката – 25.10.2021г.,
на която дата е установено в канализацията да се отвеждат води, които са
отпадъчни, последица от дейността на дружеството, като оттам те се изливат в р.Розовецка. В тази вр. правилно са
разграничени замърсяването на водата на реката, за което в случая не е
санкционирано дружеството и заустване на отпадъчни
води без необходимото разрешително. Мястото на обекта, от който са формирани заустваните води действително е отнесено към мястото на
нарушението, но е част от фактическите констатации в АУАН, възприети в НП,
която част не води до ограничаване правото на защита и съответно не
представлява съществено процесуално нарушение.
По отношение извършваната от
жалбоподателя дейност, за която е необходимо да притежава разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни в
повърхностни води правилно ПРС се е позовал на §1 т.25 ДР ЗВ за дефиницията на
„ползване” на воден обект във вр. с понятието „заустване на отпадъчни води” по см. на §1 т.14 ДР на
Наредба № 6/09.11.2000г., към която препраща §1 т.2 ДР на Наредба №
2/08.06.2011г. и на дефиницията за „отпадъчни води” по см. на §1 т.6 ДР на Наредба
№ 2/08.06.2011г. /"Отпадъчни води" са водите, в т. ч. и дъждовни,
замърсени от извършването на производствена, стопанска, земеделска и битова
дейност, както и водите от канализационните системи на населените места,
селищните и курортните образувания./.
При правилна преценка на събраните по
делото доказателства е последвал верен извод от правна страна за осъществявана
от касатора дейност – ползване на воден обект за заустване
на отпадъчни води в повърхностни води, без да е налице нормативно предвидено
изключение, като в случая е доказано наличието на отпадъчни води, формирани в
резултат от осъществяваната дейност в проверения обект. Според приетите
доказателства е обоснован изводът за наличие на заустване
във водния обект на отпадъчни води без жалбоподателят да притежава изискуемото
разрешително, като ПРС е описал последователността от факти, от които произтича
неблагоприятния извод за оспорващото дружество. Същите не са разколебани с
твърденията в касационната жалба, нито са опровергани с представянето на
допълнителни писмени доказателства. Изяснено подробно и ясно от съда е, че на
25.10.2021г. е установено отпадъчните води, последица от преработката на
луковици от нарцис чрез екстракция, да се заустват по същия начин и на същото място, както това
е направено при дейността по екстракция от кора на ясен на дата 22.10.2021г. –
пътят на отпадъчните води е проследен до точката им на заустване,
за която е доказано да е в р.Розовецка.
Изложените от ПРС съображения за
отсъствие на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен изцяло се
споделят от касационната инстанция с препратка към тях на основание чл.221 ал.2
пр.2-ро АПК. РС-Пловдив прецизно и последователно е изяснил всички спорни факти
и се е произнесъл аргументирано по всички възражения на жалбоподателя, в
резултат на което е достигнал до обоснован извод за неприлагане на чл.28 ЗАНН.
Изводът е основан на съпоставка между всички доказателства – смекчаващи и
други, които не разкриват като цялост пренебрежимо ниска степен на обществена
опасност на деянието и дееца /§ 1 т.4 ДР ЗАНН/. В тази насока достатъчно е да
бъде посочено, че жалбоподателят не е бил лишен от възможност да осъществява
дейността си, тъй като се позовава на изградени земно-насипни лагуни, които не
са ползвани в случая.
При доказано административно нарушение
от фактическа страна и правилно приложени съответстващите правни основания за
квалификация и санкция, жалбата не е основателна и според изхода от спора се
присъждат разноски на ответника за касационната инстанция – чл.63д ал.4 и ал.5 ЗАНН, в размер на 80 лв. вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения Административен
съд-Пловдив, XXIV
състав,
Р
Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 1429 от
09.07.2022г., постановено по АНД № 349 по описа за 2022г. на Районен
съд-Пловдив.
Осъжда Бул Фито Ойлс АД, гр.София, ЕИК
********* да заплати на РИОСВ – Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател
:
Членове
: