О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1040
гр.
Велико Търново, 19.12.2023 г.
Административен съд – гр. Велико
Търново, ІV-ти състав,
в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди двадесет и трета
година, в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Йорданка Матева
като разгледа докладваното от съдия Матева адм. д. № 549/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 159, т. 1 и т. 4 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Настоящето производство е образувано по жалба на доц.
д-р М.П.Г. ***М., против Писмо рег. № 94-00-111/07.09.2023 г. на изпълнителния
директор на Националния център за информация и документация (НАЦИД).
С оспореното писмо соченият за ответник уведомява
жалбоподателя, че в хода на извършената проверка по негово искане е установено,
че вече извършеното предходно вписване на доц. д-р Х.А.Д.в Регистъра на лицата,
придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор
на науките“, на защитените дисертационни трудове и лицата на академични
длъжности в Република България (наричан по-нататък „Регистъра“) е съгласно действащите
нормативни изисквания.
Жалбоподателят оспорва това писмо с твърдението, че е
сигнализирал мотивирано и обосновано НАЦИД за нередности в наукометричните
показатели, с които Х.А.Д.е вписан в Регистъра, а именно - представеният от Д.за
монографичен труд „Опасностите в техносферата и рискът
от техногенни аварии“ не отговаря на изискванията за
такъв и неправилно е зачетен като монография за целите на вписването на Д..
Счита, че ответникът неоснователно отказва да констатира тази нередност в
изданието, поради което иска от съда да отмени отказа му и задължи директора на
НАЦИД да се произнесе по неговото искане като заличи вече извършеното вписване
на Д.в публичния регистър на хабилитираните лица в Професионално направление: 9.1.
Национална сигурност за придобиване на ОНС „Доктор“ и за заемане на
академичната длъжност „Доцент“.
С Определение № 450/09.10.2023 г. по делото съдът е оставил
без разглеждане тази жалба и е прекратил производството. Съображенията на съда
за този акт са били в две посоки: 1. Оспореното писмо не представлява
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а решение по подаден сигнал,
което не подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 124, ал. 2 от АПК и 2. доц.
д-р М.П.Г. не е заинтересовано лице в производството по отстраняване на грешки
във вече вписани обстоятелства.
С Определение № 11502/23.11.2023 г. по адм. д. 10861/2023 г. на ВАС прекратителното
определение на АСВТ е отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствени действия на настоящи състав. Мотивите на
ВАС са следните: първо, че съдът се е произнесъл по въпроса за допустимостта на
жалбата без да разполага с преписката, която иначе е изискал, но не е изпратена
в цялост от НАЦИД и второ, че не са изложени мотиви относно понятието
заинтересовано лице в конкретното производство.
Като взе предвид горното, вкл. указанията на ВАС,
настоящият съдебен състав изиска повторно административната преписка от
ответника и същата е представена от последния (като реално са представени копия
на цялата кореспонденция с жалбоподателя, АСВТ и ВАС). Посочената преписка
реално съдържа само 3 документа – сигнала на жалбоподотеля
до ответника, писмо от националната библиотека и отговорът на ответника,
оспорван в настоящето производство, ведно с доказателства за връчването му.
Сигналът на жалбоподателя по настоящето дело до НАЦИД е именуван Жалба с вх. №
94-00-111/29.08.2023 г., но видно от съдържанието му е, че с него жалбоподателят
е сигнализирал ответника - НАЦИД за обстоятелството, че по показател Б3 „Хабилатационен труд“ соченият като монография от Х.А.Д.не отговаря
за изискванията за монографичен труд, поради което Д.е вписан в публичния
регистър на хабилитираните лица в нарушение на закона. От своя страна НАЦИД е изискал
проверка от Националната библиотека за характера на труда, която с Писмо от 06.06.2023 г. е отговорила, че спорното издание на Д.е монографичен
труд. Въз основа на горното е изготвено оспорваното в това производство писмо от
НАЦИД, с което по същество сигналът е намерен за неоснователен. Съответно писмото
на Националната библиотека е изпратено на жалбоподателя по настоящето дело
ведно с Писмото, което той оспорва по съдебен ред (като негово приложение) и в
този смисъл цялата кратка преписка е безспорно известна на страните.
От съдържанието на така разменената кореспонденция на жалбоподателя
и ответника (всъщност представена от самия жалбоподател на съда) не се налага
промяна в извода за характера на производството и акта, с който то приключва.
Касае се за вече приключила хабилитационна процедура на Х.А.Д.,
като е приключило и последващото я вписване на Д.като
хабилитирано лице в Професионално направление: 9.1. Национална сигурност за
придобиване на ОНС „Доктор“ и за заемане на академичната длъжност „Доцент“ в
Регистъра на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или
научната степен „доктор на науките“, на защитените дисертационни трудове и
лицата на академични длъжности в Република България, воден от НАЦИД на обстоятелствата,
подлежащи на вписване по Наредба № 3 от
04.07.2018 г. за условията и реда за водене на Регистъра на лицата, придобили
образователна и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор на
науките“, на защитените дисертационни трудове и на хабилитираните лица в
Република (издадена от министъра на образованието и науката, обн., ДВ, бр. 59 от 17.07.2018 г., наричана по-долу само
Наредба № 3).
Посочената Наредба № 3 е приета на основание чл. 2а от Закона
за развитието на академичния състав в
Република България (ЗРАСРБ) и регламентира малка част от производствата по
закона, а именно само вписването и водене на Регистъра на лицата, придобили
образователна и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор на
науките“, на защитените дисертационни трудове и на хабилитираните лица в
Република. Според чл. 2а, ал. 1 от ЗРАСРБ министърът на образованието и науката
чрез НАЦИД създава и поддържа публичен регистър като електронна база данни, в
който се вписват:
1. лицата, придобили
образователна и научна степен "доктор" и/или научната степен
"доктор на науките" във висше училище или научна организация в
Република България;
2. защитените дисертационни
трудове, и
3. хабилитираните лица в
Република България.
Според ал. 5 от ЗРАСРБ,
за всяко лице, вписано в регистъра по ал. 1, се създава електронен профил, в
който се посочват:
1. обстоятелства, свързани с индивидуалните наукометрични показатели, които отразяват научните
резултати на лицето, и/или резултатите, които отразяват постиженията му в
художествено-творческата или спортната дейност;
2. обстоятелства, свързани с индивидуалните показатели,
които отразяват академичните постижения в преподавателската дейност;
3 промяната в заеманата академична длъжност;
4. освобождаването от академична длъжност и основанията
за това;
5. други обстоятелства, които отразяват научните и
академичните резултати на лицето и/или резултатите му в
художествено-творческата или спортната дейност.
Според ал. 7, обстоятелствата по ал. 5 се вписват в
регистъра по заявление на висшите училища, научните организации или на самите
лица – очевидно на тези, за които ще се създава профил, доколкото само те могат
да декларират верността на обстоятелствата, заявени за вписване, както изисква същата
разпоредба - заявителят декларира верността на заявените за вписване
обстоятелства, които не се удостоверяват с официален документ. Не е „самото
лице“ по смисъла на тази норма всяко заинтересувано по смисъла на ЗРАСРБ лице, защото няма как едно
трето лице, макар и хабилитирано, да декларирал верността на заявените за
вписване обстоятелства, касаещи вписването за друго. Ако заявеното се впише,
вписването не подлежи на оспорване. Но самото вписване не подлежи на обжалване
не защото не е административен акт, а защото е положителен за своя адресат и
като такъв не подлежи на оспорване от него (което още веднъж доказва кои са
възможните заявители и адресати на акта). Отказът за вписването също е административен
акт и именно защото като акт с отрицателно значение отказва заявеното от заявителя
(който може да е само изчерпателно посочените лица), то той подлежи на
оспорване само от него – т.е. от легитимиран заявители, заявил самото вписване.
Същото е решението и на Наредбата, издадена по законовата делегация на чл. 2а, доколкото
по силата на чл. 15 от Наредба
№ 3 само отказът за вписване в Регистъра подлежи на обжалване при условията и по реда
на АПК.
Вече веднъж извършено вписването може да бъде коригирано
само по реда на чл. 17 от Наредба № 3 - в случаите на грешки и непълноти, при
допуснати при вписване на нови или промяна на вписвани обстоятелства,
включително и при несъответствие между данните, отразени в заявлението, и
данните в приложенията към него, се отстраняват чрез ново вписване. Според ал. 2 от цитираната норма обаче, грешките или
непълнотите се поправят 1. служебно или 2. по искане на заинтересованото лице. „Заинтересованото лице“ от своя страна може да е само
това, което е могло да участва и в първото производство. Наредбата не създава възможност
всяко заинтересовано лице по смисъла на ЗРАСРБ
да може да прави искане в този смисъл. Напротив изрично сочи, че искането
следва да изхожда не от заинтересовано, а от заинтересованото лице. „Заинтересованото“
лице по смисъла на тази разпоредба и за целите на регистърното
производство е само вече посочено преди лице, което може да инициира
първоначалното вписване, което да се поправи или допълни с ново – а такова е
само лице от кръга на вече посочените в чл. 2а, ал. 5 на ЗРАСРБ и съответно чл.
7 и 8 от Наредба № 3, сред които жалбоподателят не попада. Това налага както граматическото,
така и логическото, и систематичното тълкуване на нормите. Не всяко лице, което
е придобило научна степен в съответното професионално направление или е
хабилитирано лице по т. 18 от ЗРАСРБ
и е заинтересувано лице по смисъла на закона може да инициира първоначалното
и/или последващо – коригиращо, вписване по реда на
чл. 17 от Наредба № 3, а само заинтересуваното – това, което е в кръга, очертан
като оторизиран да поиска първоначалното. За това и само нему се и дължи
издаване на административен акт. В никакъв случай не може да се възприеме, че
точно определени лица могат да инициират производството по вписването, а
корекции в него може да иска всяко лице, което отговоря на определението по §1,
т. 21 от ДР на ЗРАСРБ – т.е. всяко лице, което е придобило научна степен в
съответното професионално направление или е хабилитирано лице по т. 18 от
закона.
Ето защо жалбоподателят, който не е от кръга на лицата по
2а, ал. 5 на ЗРАСРБ и съответно чл. 7 и 8 от Наредба № 3, не може да инициира
нито първоначалното, нито ново вписване – вкл. за отстраняване на грешки на
друго хабилитирано лице. Как е процедирал ответника по други преписка не е
предмет на това дело. (Друг е въпросът, че е напълно очаквано да има решения по
други сигнали в обратен смисъл, ако фактите са различни). За това и нему не се
дължи издаване на ИАА и изпратеното му писмо не е ИАА. Както правилно е отбелязал
смислово в жалбата си до НАЦИД доц. М. Г. същият е подател на сигнал и с
процесното писмо е съобщено решението на НАЦИД по сигнала, което решение не
подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 124, ал. 2 от АПК. Подадената от него
жалба с вх. № 94-00-111/29.08.2023 г. относно степента на съответствие на наукометричните показатели според националните изисквания
за научна степен, академична длъжност и професионално направление, в което е
хабилитиран Х.Д.по съществото си е именно сигнал по смисъла на чл. 107, ал. 4
от АПК (но не и по ЗРАСРБ), доколкото в нея се съдържат твърдения за незаконосъобразни
или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или
обществени интереси, права или законни интереси на други лица. Подателят на сигнала
няма право да оспорва решението на сигнализирания орган, защото това е изрично
изключено от закона – в този смисъл е чл. 124, ал. 2 от АПК.
На второ място, съдът продължава да счита, че приобщената
преписка не доказва правен интерес у жалбоподателя да оспорва писмото – отговор
на НАЦИД. Както вече се каза, жалбоподателят не е „заинтересуваното лице“ по
смисъла на ЗРАСРБ и Наредба № 3 в производство по чл. 17 от последната. ЗРАСРБ предвижда,
че по смисъла на същия заинтересовано е всяко лице, което е придобило научна
степен в съответното професионално направление или е хабилитирано лице по т.
18. Същевременно обаче, вече се посочи, че конкретно производството по първоначалното
вписване в регистъра и последващите нови такива –
корекционни или други, става по заявление на точно определени лица, които са
заинтересувани лица в конкретно това производство. Ако се приеме тълкуването на
жалбоподателя в частната му жалба до ВАС, че грешки в регистъра може да се
отстраняват по заявление на всяко заинтересувано лице по смисъла на закона, трябва
да се приеме, че кръгът на тази база е различен от кръга на лицата, които могат
да искат първоначалното вписване. Лицата, които могат да искат първоначално
вписване са лимитативно определени – „висшите училища, научните организации или
самите лица, които ще се вписват.
Ясно е също така, че висшите училища и организациите определено не са лица, придобили
научна степен в съответното професионално направление и не са сами по себе си
хабилитирани лица, поради което те би трябвало изобщо да не са сред лицата,
посочени от ЗРАСРБ в т. 21 на §1 като заинтересувани и в този смисъл същите
няма да могат да пискат отстраняване на дори на свои грешки – допуснати в иначе
подадени надлежно от тях заявления, което е лишено от всякаква логика. Същевременно,
би следвало при това тълкуване да се даде право да искат поправка на лица,
които не са оправовомощени да искат първоначалното
вписване – а именно на всяко хабилитирано лице например (защото едва ли се
твърди, че всяко хабилитирано лице може да поиска вписването на някой трети в
регистъра, вкл. да подаде от негово име заявление, в което при това да
декларира верни факти със съответната отговорност за това).
Нещо повече, всъщност със сигнала на жалбоподателя по
делото практически се оспорва самото присъждане на научната степен или хабилитирането
на едно лице, което производство е съвсем различно. В тази връзка следва да се
държи сметка, че от съда например се иска за отмени отказа на директора на НАЦИД
и да бъде задължен да се произнесе по неговото искане като заличи вече извършеното вписване на Д.в публичния регистър на
хабилитираните лица в Професионално направление: 9.1. Национална сигурност за
придобиване на ОНС „Доктор“ и за заемане на академичната длъжност „Доцент“.
В тази връзка, не могат да бъдат споделени
доводите, че ЗРАСРБ изрично се отклонява от общите изисквания на АПК за
наличието на правен интерес от обжалване. Безспорно § 1, т. 21 от ДР
на ЗРАСРБ дава легално определение на "заинтересовано
лице", но то не може да се тълкува изолирано от общите принципи на АПК, а
единствено допълва и конкретизира в смисъл, че право да оспорва актовете за
присъждане на научни степени има лице, което е придобило научна степен в съответното
професионално направление или е хабилитирано лице по т. 18 (тоест не всяко
лице, а само това отговарящо на посочените условия) и чиито права, свободи или
законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда
задължения. (чл. 2а, ал. 5 и 7 на ЗРАСРБ и съответно чл. 7 и 8 от Наредба № 3 от
ЗРАСРБ вр с § 1, т. 21 от ДР
на ЗРАСРБ вр с чл. 147 от АПК).
Правото на обжалване не е неограничено и абсолютно по характер, като освен
изрично изключените със закон, гражданите и юридическите лица могат
да обжалват само тези административни актове, които ги засягат пряко и
непосредствено. Целта на обжалването е да се отмени незаконосъобразния акт,
правният интерес да се иска отмяната на определен административен акт се
обуславя от непосредственото неблагоприятно въздействие върху правната сфера на
лицето, до което се отнася този акт. Наличието на правния интерес е въпрос,
който се преценява от съда, защото той е предпоставка за допустимостта на
оспорването. Интерес от защита пред съда имат само онези лица, по отношение на
които административният акт оказва неблагоприятно въздействие върху правата и
законните им интереси, признати като такива в правна норма. В случая оспорения
административен акт не рефлектира пряко върху правата и задължения на жалбоподателя
и в този смисъл не оказва непосредствено неблагоприятно въздействие върху
правната му сфера, разглеждана като съвкупност от права и задължения. Доц. д-р
М. Г. не е страна в развилото се административно правоотношение по придобиване на
ОНС „Доктор“ и за заемане на академичната длъжност „Доцент“ на Х.Д., не е
участник в административното производство и не е адресат, тоест не е от кръга
лица, които по един или множество признаци се ползват или засягат от
постановения акт за вписването му. Решението на НАЦИД по подадения сигнал не рефлектира
пряко върху правата и задължения на жалбоподателя и в този смисъл не оказва
непосредствено неблагоприятно въздействие върху правната му сфера, разглеждана
като съвкупност от права и задължения. Освен това, за него е съществувала възможността
да подаде сигнал по смисъла на чл. 30, ал. 2 от
ЗРАСРБ, при който вече не е необходимо да се установи лично,
пряко и правно засягане от оспорения акт, за разлика от жалбата настоящата
жалба, при която това е предпоставка за допустимост на производството. Но, след
като жалбоподателят не е бил страна в производството по първоначалното вписване
не може да иска промени в него по реда на чл. 17 от Наредба № 3 и не може да
участва и в производство по този ред и горното изключва освен възможността да
инициира това производство така и правния интерес да оспорва акта по него.
Предвид всичко изложено съдът продължава да намира, че
жалбата е недопустима като подадена първо срещу писмо, което не е ИАА, а
решение по сигнал и второ – е подадена от лице без правен интерес да оспорва
акта, касаещ извършено вписване в регистъра по чл. 2а
от ЗРАСРБ, поради което същата следва да се остави без разглеждане и образуваното
съдебно производство да се прекрати.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателя не се дължат претендираните разноски.
Затова и на основание чл. 159, т. 1
и т. 4 от АПК, Административен съд - Велико Търново, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на доц. д-р М.П.Г. ***М., против Писмо рег. № 94-00-111/07.09.2023
г. на изпълнителния директор на Националния център за информация и документация.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 549/2023 г. по описа на АСВТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщението до жалбоподателя.
Препис от определението на съда да се връчи на страните
по делото на основание чл. 138 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: