Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.08.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 1702 по описа за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 16.12.2019 г., постановено по гр.дело № 26854/2018 г. на СРС, Г.О., 45 състав, е признато за установено
по предявените от „С.в.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
******представлявано от А.Ф.Ф.В.де М. и Ф.Л.Ф.срещу К. А.Д., ЕГН **********,***,
искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.198, ал.1 от ЗВ, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.422 от ГПК, вр. чл.86
от ЗЗД, че К.А.Д. дължи на „С.в.“ АД, сумата в размер на 745,38 лв.,
представляваща главница за доставени В и К услуги, за периода от 05.03.2012 г.
до 01.07.2017 г., за обект находящ се в гр.София, ул.“ ***********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК-
02.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 397,69
лв., представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница за периода от
05.04.2012 г. до 01.07.2017 г., като е отхвърлен иска за главницата за сумата
от 703,06 лв., разликата над уважената сума от 745,38 лв. до пълно предявената
от 1448,44 лв. и иска за мораторна лихва за сумата от 41,69 лв., разликата над
уважената сума от 397,69 лв. до пълно предявената от 439,38 лв. С решението на
съда е осъдена К. А.Д., ЕГН **********,
да заплати на „С.в.“ АД, ЕИК ******,
сумата в размер на 53,14 лв., разноски в заповедното производство на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, както и сумата в размер на 224,14 лв., разноски в исковото
производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК. С решение от 26.11.2020 год.,
постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело № 26854/2018 г. по описа на
СРС, Г.О., 45 състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка,
допусната в решение № 301833/16.12.2019 г., постановено по гр.дело № 26854/2018
г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав, като в диспозитива на
решението, вместо изписаното първо име на ответника К., да се чете правилното К..
Срещу решението на СРС, 45 с-в е постъпила въззивна жалба от К.А.Д., подадена чрез
пълномощника адв.Р.Р., с искане същото да бъде отменено, в частта в която са
уважени предявените установителни искове и вместо това да бъде постановено
друго, с което предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД бъдат отхвърлени изцяло. В
жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона.
Въззиваемата страна- ищец „С.В.“ АД, ***, не
взема становище по подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявените от ищеца „С.В.“ АД, ***
срещу
ответницата К.А.Д., обективно съединени установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно
положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са
обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите
в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни са изложените доводи във
въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за
установени с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. В случая
ответницата не е оспорила нито едно от тези доказателства в предвидените за
това срокове и по предвидения в ГПК процесуален ред. Не е взела становище по
същите, не е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не
е оспорила заключението на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна
експертиза, не е ангажирала доказателства, включително и такива оборващи представените и ангажирани от ищеца
доказателства или опровергаващи установените с последните факти и обстоятелства
по делото. Съгласно разпоредбата на чл.131
вр. чл.133 ГПК процесуалните права на ответника по въвеждане на възражения за защита
срещу заявените от ищеца искови претенции са ограничени с преклузивен срок,
какъвто е едномесеченият срок за депозиране
на отговор на исковата молба считано от получаване на препис от същата. С
изтичането на този срок ответникът губи възможността да противопоставя
възражения, основани на съществуващи и известни за него към този момент факти,
освен ако пропускът се дължи на особени, непредвидени обстоятелства. В случая, не се спори, видно и от данните по делото, че
ответницата не е направила възражение за погасяване на вземанията на ищеца
поради изтекла давност в срока по чл.131 от ГПК, както и че не е депозирала
отговор на исковата молба. Следователно в приложение
нормата на чл.133 от ГПК заявеното едва с въззивната
жалба възражение за погасяване на вземанията на ищеца поради изтекла
давност се
явява преклудирано, поради което само на това основание същото не подлежи на обсъждане от въззивния съд, в какъвто
смисъл е и задължителната съдебна практика по т.4 на Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело
№1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. При постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. В тази връзка предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване на съществуването на вземането на ищеца по
отношение на ответника се явяват изцяло основателни
и доказани, и като такива правилно са били уважени от първоинстанционния
съд до размер на сумите за които е
признато вземането.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
При
този изход на спора на въззивника- ответник, разноски за въззивното производство не се дължат. При
липса на направено искане за присъждане на разноски, такива не следва да се
присъждат и на въззиваемата страна- ишец по делото.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 16.12.2019 г., постановено по гр.дело № 26854/2018 г. на
СРС, Г.О., 45 състав/ поправено с решение от 26.11.2020 год.,
постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело № 26854/2018 г. по описа на
СРС, Г.О., 45 състав/, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.