Решение по дело №854/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Делото е образувано по искова молба на Д.К.Й. , ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** чрез адв. Л.М.К. ***. срещу *********срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София с искане за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени виновно от бездействията на затворническата администрация по време на престоя му в затвора в гр. Плевен в периода - 24.01.2023 г. до 24.09.2023 г. от лоши битови условия в ареста, наличие на хлебарки , дървеници, тесни килии, неотговарящи на изискване за 4 кв.м. площ, забранено излизане за престой на открито за два месеца, липса на достатъчно светлина в килията, липса на топла вода и невъзможност за къпане, , тоалетната се намира в стаята и не е отделена от другите, нереално високи цени на продукти в лавката, принуждаване да си бръсне брадата, нарушения на определен режим за личен престой на открито, неосигуряване на лекарства за лечение на диабет.

В исковата молба посочва, че досъдебно производство № 330/2023 г. по описа на ОП-Плевен е образувано на 20.01.2023 г. Задържан е с постановление от 24.01.2023 г. за 24 часа, а с Определение по ЧНД № 92/2023 г. от 26.01.2023 г. по описа на ОП-Плевен спрямо него е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, която да се изпълнява в следствения арест към затвора в гр. Плевен.

На 24.09.2023 г. взетата мярка за неотклонение по досъдебно производство № 330/2023 г. по описа па ОП-Плевен „Задържане под стража’’ е изменена в „Подписка” и е освободен от ареста в гр. Плевен.

Твърди, че целият арест е бил пълен с хлебарки и дървеници, които са му причинили множество ухапвания, липсвала е елементарна хигиена за нормален стандарт на живот, имало е и мишки.

Посочва, че килиите са били изключително малки и тесни, не отговарят на изискването по чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС за минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.

Посочва, че му е забранено в продължение на два месеца от началото на неговото задържане да излиза на престой на открито, поради неясни и несъществуващи причини, за което съществуват и доказателства в архива на затвора (ареста). След този период излизането на открито било един ден на всеки три по трафик до края на месец април 2023 г. След това до края на престоя му в ареста е бил лишаван от излизане на открито на неравни интервали от време, което е в противоречие с международните стандарти за третиране на лишените от свобода, според които абсолютно всеки затворник, който не е зает е работа на открито, има право всеки ден на минимум един час подходящи физически упражнения на чист въздух, ако времето позволява това.

Твърди, че в килиите не е имало достатъчно светлина, били са тъмни и никаква естествена светлина не е влизала в тях, а според международните стандарти за третиране на лишените от свобода прозорците трябва да са достатъчно големи, за да дадат възможност на затворниците, наред с другото, да четат или да работят при естествена светлина в нормални условия, да позволяват влизането на свеж въздух, освен ако няма подходяща климатична инсталация, а в затвора в гр. Плевен, респективно в ареста към него, такава климатична инсталация изобщо няма.

Посочва, че в килията не е имало топла вода, и е имало и режим на водата и на тока, като водата е била пускана само три пъти на ден за по 1 час и то през най-топлите месеци август и септември, следва санитарните инсталации и помещения трябва да са достъпни и адекватни, за да дават на всеки затворник възможност да задоволява естествените си нужди в условията на чистота и пристойност.

Счита, че Европейският съд по правата на човека с приел, че достъпът до подходящо оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от първостепенно значение за поддържане на чувството на лично достойнство на затворниците, като липсата на адекватен достъп до подходящи санитарни помещения повдига въпрос за позитивното задължение на националните власти да осигурят минимално ниво па уединение за лишените от свобода съгласно член 8 от Конвенцията.

Посочва, че е бил е принуден да взема душ в полезрението па другите арестанти, които са чакали ред, тъй като не е имало кабина с врата, а местата за къпане представляват отворени клетки, което е унизително и изключително некомфортно. Времето за вземане на душ е било ограничено до един час, през който има вода, което също влияе на хигиената и следва да се квалифицира като унизително отношение към затворниците.

Твърди, че тоалетната се намира вътре в килията и това причинява огромни неудобства. Такава близост и публично излагане се считат за неприемливи от хигиенна гледна точка, но също така лишават задържания, използващ тоалетната, от всякаква неприкосновеност на личния живот, тъй като той се намира по всяко време в полезрението на другите затворници.

Посочва, че цените на продуктите в лавката на неакцизни стоки са били нереално завишени с между 150 и 300 процента спрямо пазарните цени на същите продукти, което е несправедливо и го е поставило в изключително тежко положение, тъй като външни хранителни пратки не могат да се получават по всяко време, а само в определени дни 1-2 пъти в месеца.

Бил е принуждаван насила от затворническата администрация да си бръсне брадата извън нуждата от поддържането на брада с прилична форма и големина. Съдът на европейския съюз е приел, че изискванията за хигиена или сигурност не могат да обосноват правила, предвиждащи абсолютна забрана на затворниците, поддържащи брада, независимо от нейната дължина, поддържане или други съображения, когато тези правила не предвиждат никакви изключения от тази забрана. В случая нормативно предвидена забрана за носене на брада няма в българското законодателство, но затворническата администрация самоволно му е налагала такава забрана.

В заключение сочи, че условията в килиите са били изключително лоши: наличие на хлебарки, дървеници и гризачи, мухъл, плесен, липса на постоянен достъп до течаща топла и студена вода и санитарен възел в килиите; неотопляеми помещения, неклиматизирани и непроветрени, с липса на достатъчна осветеност; нарушение на определения режим за личен престой на открито, с което се презюмира нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Счита, че е бил лишен от елементарни условия на хигиена, които са нужни за нормален и здравословен начин на живот, което счита за абсолютно нечовешко отношение към него, докато се е намирал в мястото за лишаване от свобода и нарушенията са свързани с липсата на елементарни условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените, които са в противоречие с чл. 3 от Европейската конвенция по правата на човека и чл. 43 от ЗИНЗС.

Счита, че тези условия са абсолютно нехуманни за живот и уронват човешкото достойнство, пораждат чувство на страх, незащитеност и малоценност при лицата настанени в пенитенциарните заведения.

Счита, че тези условия на живот противоречат и на целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 НК, като цитира същите и излага съображения, че целите не се постигат с тези условия.

Сочи, че е диабетик и като такъв трябва да е под лекарско наблюдение постоянно или поне когато има нужда, да му се осигури лекарска помощ, обаче достъпът до такава помощ в ареста в гр. Плевен е бил много труден. Много пъти, когато е заявявал пред затворническата администрация, че има нужда от лекар и не се чувства добре е бил поставян пред избор - трябвало е да избере или преглед от лекар или излизане на открито. Три пъти му е била отказана консултация с декар, което е абсолютно нарушение на разпоредбите на закона, конто гарантират условията за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Не му е осигурена и специална диета от лекар, като се има в предвид, че е диабетик и трябва постоянно да спазва специална диета. Цитира практика на ЕСПЧ.

Съгласно разпоредбата на чл. 128 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно се предава на приемащата териториална служба.

Цитира чл. 3 ал. 1 и ал.2, чл. 43 ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗИНЗС, чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи като сочи, че същите са приложими в случая.

Сочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284, ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.

Бил е поставен в изключително нехуманни условия на живот по време на престоя му в ареста в гр. Плевен в периода от 24.01.2023 г. до 24.09.2023 г., които условия са повлияли негативно върху психическото и физическото му здраве. В резултат на тях той се е почувствал малтретиран, подлаган на жестоко, унизително н нечовешко поведение, условията са породили чувства на страдание и непълноценност, способни да го унизят и принизят и са в противоречие с разпоредбите на ЗИНЗС и ЕКПЧ, както и същите са довели до влошаване на здравословното му състояние.

Моли, да се постанови съдебно решение, с което да се осъди ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, да заплати на Д.К.Й. сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени виновно от бездействията на затворническата администрация по време на престоя му в затвора в гр. Плевен в периода от 24.01.2023 г. до 24.09.2023 г. Моли да се присъдят и направените в настоящото производство разноски за сумата от 10 лв. за заплатена държавна такса. Моли да се присъди и възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за настоящата инстанция. Прави и доказателствени искания.

Към ИМ е приложен документ за платена държавна такса /л.10/, както и пълномощно /л.11/.

Ответникът по иска – ГДИН, е подал писмен отговор на ИМ, съгласно предоставената му възможност с определение № 1968/30.10.2023 г. /л.12/. В същия /л.л.18-23/, чрез юрк. Б. се сочи, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан, както и е с прекомерна стойност на заявеното обезщетение, тъй като не са ангажирани доказателства от ищеца, които по безспорен начин да сочат настъпили неимуществени вреди, както и в каква причинно-следствена връзка се намират те с незаконосъобразен акт, действие и/или бездействие от страна на затворническата администрация. За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпили в резултат на нарушението неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, които се предполагат до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Във връзка с наведените твърдения в исковата молба, от Затвора-гр.Плевен е изискана подробна информация за периода 24.01.2023 г. до 24.09.2023 г., през който ищеца е пребивавал в ареста към Затвора-гр.Плевен, с оглед установяване действителната фактическа обстановка и основателни ли са предявените претенции.

В Справка peг. № 9198/07.11.2023 г. от К.Г.- Началник-сектор „Финанси, логистика и капиталови разходи” при Затвора-Плевен, се съдържа информация относно извършена в периода 24.01.2023 г. до 24.09.2023 г. обработка срещу вредители /хлебарки, мравки, дървеници, мишки/ по сключен договор № 650/20.01.2021 г. със фирма „Фаворит“ - гр. Варна за ГДИН и териториалните й поделения. Като доказателства са приложени приемо-предавателни протоколи от извършваните всеки месец третирания срещу вредителите. Обработките са извършвани по предварителен график, както е видно и от приложените протоколи с № №: 1066/03.02.2023 г., 2011/08.03.2023 г. и 3642/04.05.2023 г., като в протоколите задължително се описва и състоянието на обекта, за верността на което се подписват извършилият обработката и отговорният служител по договора за Затвора-гр.Плевен след приемане на извършената работа: „извършена е обработка на обши части - подове, стени, тавани, коридори, килии, вишки, дюшеци, кухня, столова, складове и др., при напускане на обекта няма оплаквания и наличие на вредители.“ След преустановяване действието на договора обработката срещу вредители продължава да се извършва ежемесечно с препарат „Айкън“ доставен и разпределен от ГДИН по териториални служби.

С оглед изложеното първата от претенциите на ищеца, относно лоша хигиена в ареста - наличие на хлебарки, дървеници, разхождащи се мишки сред затворниците, е не само несъстоятелна, но и доста пресилена и преувеличена. По отношение на твърденията, че има причинени множество ухапвания, то никъде не се сочат доказателства, за тьрсена и оказана или отказана медицинска грижа, от което може да се изведе обоснован извод за липса на виновни действия от страна на затворническата администрация или неоказана дължима медицинска грижа.

В справка peг. № 9239/08.11.2023 г. по описа на Затвора-гр.Плевен, е изложена информация относно помещенията, в които е пребивавал ищеца, площта им, разпределение на задържаните лица през процесния период. Приложен е утвърден график за разпределение на времето на лишените от свобода и задържаните под стража настанени в затвора и ареста - гр.Плевен (4 бр. листа), който е задължителен за спазване. От описаното в справката е видно, че при постъпване на лицето в ареста на 24.01.2023 г. е настанен в спално помещение № 308 с площ 23.7 кв.м, находящо се на етаж 3-ти в корпуса на Затвора-Плевен, заедно с още 4 на брой лица, като до пренаселеност не се е стигало. Към дата 24.01 2023 г. в килията са били настанени, както следва: И.Р.А., П.Г.Д., Х.Г.Д./освободен на 27.02.2023 г./, В.К.С.и постъпил на 04.02.2023 г. - Д.К.. Тоест 6 бр. лица към 04.02.2023 г. с припадащи им се в съответствие със закона - чл.43, ал. 4 от ЗИНЗС - 4 кв.м. площ. На 01.03.2023 г. постъпва лицето Ю.А.Д.и настанените в помещението са отново 6 на брой, с оглед освобождаване на 1 бр. задържано лице на 27.02.2023 г. - Х.Д.. На 13.04.2023 г. до освобождаването му на 24.09.2023 г., Й. е пренастанен в спално помещение №310, също с площ 23.7 кв. м., като подробно в справката е посочено, че за процесния период при постъпване и освобождаване на задържани лица от спални помещения № 308 и № 310 винаги е бил налице баланс но отношение на настанените брой лица и изискванията за минимална жилищна площ от 4 кв.м.

Счита, че претенцията на ищеца, относно нарушение па изискванията за минимална жилищна площ, също се явява неоснователна.

Намира за неоснователни и наведените твърдения в жалбата за неотопляеми помещения, неосветеност, невъзможност за проветряване, липса на климатизация в килиите. Помещенията са оборудвани със санитарен възел, изграден от PVC дограма, състоящ се от умивалник е кран за студена вода и тоалетна чиния с казанче, вентилационни отвори - прозорци с размери 1.70 м. х 1.73 м. с отваряема част 0.65 м. /PVC/. Осветлението се осигурява от два плафона, всяко с по две луминисцентни крушки, като отделно има осветление в санитарния възел. Оборудването на килиите се състои от единични легла, шкафчета за лични принадлежности за всеки задържан, маса и столове. Отоплението се осъществява чрез локално парно /радиатори/. Килиите имат инсталирани контакти за ток на 12 V, дежурно осветление за времето между 22:00 ч. и 06:00 ч., достъп до кабелна телевизия с 20 програми, допълнително ефирни. Задържаните лица в Ареста- Плевен при Затвора-Плевен имат денонощно достъп до течаща вода и санитарен възел в килиите си. На стажа има и общ санитарен възел и баня с три душа, където съгласно утвърден график за разпределение на времето на задържаните в ареста, те се къпят три пъти седмично - понеделник, сряда и събота, а отделно ползват топла вода един път за пране - в петък. Веднъж седмично имат достъп до бръснар за подстригване и ползване на пералнята на Затвора-гр. Плевен за пране на постелъчно бельо и дрехи.

Посочва, че въведен режим на водата и тока не е от компетентността на затворническата администрация, а наложени от „В и К" и Енергоразределителните дружества предоставящи тези услуги за Област-Плевен мерки, в чийто обхват попадат и всички други абонати от гр. Плевен.

Относно изложените твърдения от ищеца за нарушение на определения режим за личен престой на открито и по-конкретно - забрана за престой на открито за срок от два месена, считано от неговото задържане, сочи, че такава забрана – отправена писмено или устно, категорично липсва. Прилага: декларации за отказ от престой на открито или в определено за целта помещение в района на ареста (34 бр. листа), които са мотивирани и подписани собственоръчно от ищеца; Копие от Дневник за извеждане и прибиране на задържаните лица за и от престой на открито или определеното за целта помещение - 120 заверени листа, от конто е видно че Д.Й. е извеждан през процесния период, срещу положен подпис в графа - колона №3 „подпис на задържаното лице”, както следва: 29.01.2023 г.; 31.01.2023 г.; 02.02.2023 г.; 05.02.2023 г.; 08.02.2023г.; 11.02.2023 г.; 13.02.2023 г.; 14.02.2023 г.; 17.02.2023г.; 23.02.2023 г.; 26.02.2023 г.; 28.02.2023 г.; 01.03.2023 г.; 10.03.2023 г.; 13.03.2023 г.; 15.03.2023 г.; 16.03.2023 г.: 20.03.2023 г.; 21.03.2023 г.; 22.03.2023 г.; 25.03.2023 г.; 28.03.2023 г.; 31.03.2023 г.; 02.04.2023 г.; 03.04.2023 г.; 07.04.2023 г.; 10.04.2023 г.; 13.04.2023 г.; 19.04.2023 г.; 21.04.2023 г.; 23.04.2023 г.; 24.04.2023 г.; 27.04.2023 г.; 28.04.2023 г.; 01.05.2023 г.; 03.05.2023 г.; 04.05.2023 г.; 05.05.2023 г.; 06.05.2023 г.; 07.05.2023 г.; 08.05.2023 г.; 13.05.2023 г.; 16.05.2023 г.: 18.05.2023 г.; 20.05.2023 г.; 21.05.2023 г.; 23.05.2023 г.; 25.05.2023 г.; 27.05.2023 г.; 29.05.2023 г.; 31.05.2023 г.; 01.06.2023 г.; 02.06.2023 г.; 04.06.2023 г.; 07.06.2023 г.; 08.06.2023 г.; 10.06.2023 г.; 13.06.2023 г.; 14.06.2023 г.; 16.06.2023 г.; 18.06.2023 г.; 20.06.2023 г.; 22.06.2023 г.; 23.06.2023 г.; 24.06.2023 г.; 26.06.2023 г.: 28.06.2023 г.; 30.06.2023 г.;

През м. 07.2023 г. на дати: 01, 02, 04, 05, 06, 08, 09, 10, 12, 16, 18, 20, 22, 24, 26, 27, 28, 29. През м. 08.2023 г. на дати: 01, 03, 05, 07, 09, 10, 11, 13, 15, 17, 19, 21, 23, 25, 28. През м.09.2023 г. на дати: 03, 04, 06, 08, 10, 12, 14, 16, 18, 19, 20, 21, 24.

Счита, че спрямо Д.Й. за времето на пребиваването му в Ареста към Затвора-гp.Плевен са спазвани задължителни разпореждания, съгласно Постановление № 330/24.01.2023г. на прокурор К.Я., с което е наложена забрана за контакт между ищеца и лицата А.Д.А.Р.М.М., задържани по едно и също досъдебно производство. Служителите от надзорно охранителния състав стриктно са следили по време на престой на открито да няма контакт между изброените лица, съгласно дадените указания. По претенцията, отнасяща се до цените на стоките и продуктите в лавката към Затвора-Плевен, то същата е неотносима към предмета па предявения иск, тъй като дейността по изграждането, функционирането и политика на ценообразуване на лавки към затворите е предмет на дейност на Държавно предприятие „Фонд затворно дело" и не съставлява дейност на администрацията на затвора.

Относно наведените в исковата молба твърдения, във връзка със здравословното състояние на ищеца и по-конкретно - че е диабетик и е следвало да бъде под лекарско наблюдение, както и че му е отказвана лекарска консултация, не е подкрепено с доказателства обаче. За Й. няма представен медицински документ, удостоверяващ сочената диагноза. По негови молби, които са заведени в ареста, са удовлетворявани нуждите му от лекарства. Данни за здравословното състояние и осъществени медицински прегледи за лицето са налични в здравния му картон и са отразени в „Дневник на задържаните лица, нуждаещи се от медицински преглед“. Медицинското обслужване на задържаните лица се осъществява в Медицински център, разкрит към местата за лишаване m свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти за страната. Предписанията на медицинските специалисти са задължителни за началниците на съответните места за лишаване от свобода, а медицинското решение си взима единствено в интерес на здравето на лишения от свобода.

Счита ИМ за неоснователна и недоказана. Счита, че не е осъществено нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС от администрацията на Ареста към Затвора- гр. Плевен. Не са установени и доказани по безспорен начин незаконосъобразни действия или бездействия, които да са в пряка причинно-следствена връзка с твърдените от ищеца настъпили неимуществени вреди. С оглед липсата на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. неприложима е и презумпцията за настъпили вреди съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, в подкрепа на които липсват представени доказателства по делото.

Моли да се отхвърли предявената искова молба от Д.К.Й. чрез адвокат Л.К. като неоснователна и недоказана, и на основание чл.78, ал.8 от ГПК да се присъди в полза на ГДИН юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.25 от Наредбата за правната помощ.

В съдебно заседание ищецът – Д.К.Й. – редовно уведомен, не се явява, не се представлява. Постъпила е молба от адв. К., с вх. №1017/20.02.2024 г., в която посочва, че след запознаване с представените от ответника писмени доказателства и разпит на свидетели по други подобни дела срещу ГДИН, счита че не е необходимо по настоящото дело да се извършва експертиза за осветеност в помещенията на ареста към затвора в гр. Плевен, поради което оттегля твърдението за извършено такова нарушение, както и доказателственото искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза. Моли да се даде ход на делото, ако се приеме, че същото е изяснено от фактическа страна да бъде обявено за решаване. Моли да се уважат предявените искове, като основателни и доказани и да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди, съгласно изложеното в исковата ни молба. Моли да се присъдят на доверителя му сторените разноски за държавна такса, в размер на 10 лв., както и да се присъди и възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

В съдебното заседание ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, редовно уведомен, се представлява от юрк. Н. Б. с пълномощно на л.24 по делото. Счита, че нито една от предявената претенция на ищеца не е доказана по основание и размер. Счита, че не е налице нарушение по чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС, което да е в пряка причинно-следствена връзка с причинените неимуществени вреди на ищеца. С оглед на изложеното моли да не се уважава исковата молба изцяло, да се отхвърли като неоснователна, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение по справедливост.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура-Плевен, редовно уведомена, се представлява от прокурор И.Ш.. С оглед събраните по делото доказателства счита, че за да възникне законова отговорност за вреди следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки – акт на действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилата в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на противното по силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал.5. от ЗИНЗС. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че липсва пряка причинна връзка между незаконната дейност на държавния орган, в случая ГДИН или длъжностното лице и вреди. Ето защо счита, че предявеният иск по чл. 284 и следващите от ЗИНЗС не е доказан по основание и размер по време на административното производство и моли да се отхвърли.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно справката на л.л.31-33, Д.К.Й. е задържан на 24.01.2023 г. в Арест Плевен при Затвор –Плевен по пр.пр.№330/2023 по описа на ОП-Плевен. Освободен е на 24.09.2023 г.

При постъпването си в Арест-Плевен на 24.01.2023 г. е настанен в спално помещение № 308 с площ 23.7 кв.м. ет.3 в корпуса на Затвор-Плевен със следните задържани лица - И.Р.А.-освободен на 26.04.2023 г., П.Г.Д.-освободен на 21.03.2023 г., Х.Г.Д.-освободен на 27.02.2023 г., В.К.С.– и към момента в Арест-Плевен, Д.К. постъпил 04.02.2023 г., Ю.А.Д., постъпил на 01.03.2023 г.

От 13.04.2023 г. до освобождаването му на 24.09.2023 г. Й. е пренастанен в спално помещение № 310 с 23.7 кв.м площ, ет.3 в корпуса на Затвор-Плевен със следните задържани лица - Ц.М.М.преместен в килия №312 на 27.04.2023 г., И.Р.А.освободен на 26.04.2023 г., Р.А.Р.освободен на 20.06.2023 г., В.Г.В. освободен на 16.06.2023 г., Д.К. освободен на 28.09.2023 г., Ю.А.Д.освободен на 28.04.2023 г., Н.Г.М. освободен на 29.08.2023 г., К.И.А.- постъпил на 27.04.2023 г. - освободен 10.05.2023 г., Д. Х.П.постъпил на 14.06.2023 г. - освободен 16.06.2023 г., М.З.Ю.постъпил на 20.06.2023 г. освободен на 10.07.2023 г., И.Л.М. постъпил на 11.07.2023 г. освободен на 10.08.2023 г., В.А.В.постъпил на 17.07.2023 г. - освободен на 16.08.2023 г., Н.Н.Г.постъпил на 26.07.2023 г. -освободен на 24.08.2023 г., Ц.А.П.постъпил на 20.08.2023 г., и към момента в Арест-Плевен, М.П.М.постъпил 24.08.2023 г. - към момента в Ареста, И.Н.Н.постъпил на 14.09.2023 г. -към момента в Арест-Плевен.

През посочените периоди са постъпвали/освобождавани задържани лица /от спални помещения № 308 и № 310, помещенията всяко от които с площ 23,7 кв.м, отговаря на нормативно определените изисквания в чл.43, ал.4 от ЗИНЗС за минимална жилищна площ от 4 кв.м.

За времето от задържането на 24.01.2023 г. до освобождаването му на 24.09.2023 г., за лицето Д.К.Й. по горепосочените данни е спазено и Постановление № 330/2023 г. от 24.01.2023 г. на Прокурор К.Я., с което е наложена забрана за контакт между лицата А.Д.А.Р.М.М.и Д.К.Й..

Посочва се, че спални помещения № 308 и № 310 се намират на третия етаж на основния корпус на Затвора- Плевен, като няма мухъл, оборудвани са със санитарен възел, изграден от PVC дограма, състоящ се от умивалник с кран за студена вода и тоалетна чиния с казанче, вентилационни отвори/прозорци - с размери 1,70 м х 1,73 м с отваряема част 0,65 м /PVC/.

Осветлението в килиите се подсигурява от два плафона всяко с по две луминесцентни крушки, като отделно има осветление в санитарния възел. Килиите са оборудвани с единични легла с шкафчета за лични принадлежности на всеки задържан, маса и столове. Отоплението се осъществява с локално парно /радиатори/. Килиите имат инсталирани контакти за ток на 12 V, дежурно осветление за времето от 22,00 ч до 06,00 ч. и достъп до кабелна телевизия с 20 програми, допълнително ефирни. Задържаните лица в Арест-Плевен при Затвора- Плевен имат денонощно достъп до постоянно течаща вода и санитарен възел в килиите си. На етажа на ареста има общ санитарен възел и баня с три душа, където съгласно графика за разпределение на времето в ареста задържаните лица се къпят три пъти седмично - понеделник, сряда и събота, отделно ползват топла вода един път седмично за пране -петък. Имат достъп един път седмично до бръснар за подстригване и ползване на пералнята на Затвора- Плевен за пране на постелъчно бельо и дрехи.

Посочва се, че медицинското обслужване на задържаните лица се осъществява в медицинския център, разкрит към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Лечебните заведения са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти за страната. Предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода.

Всеки ден задържаните лица в ареста имат достъп до престой на открито в рамките на един час и половина, с възможност за физически упражнения, като не е постановявана забрана за престой на открито за срок от 2 месеца на лицето Д.Й..

Видно от справката на л.27, Затвора Плевен се обработва срещу вредители /дървеници и хлебарки/ от фирма Фаворит гр.Варна, обработката се извършва по график, определен от фирмата. За периода 24.01-24.09.2023 г. са извършени три третирания, видно от приложените протоколи с № №: 1066/03.02.2023 г., 2011/08.03.2023 г. и 3642/04.05.2023 г. /л.л.28-30/. Същите протоколи са за извършена ДДД обработка, с посочени дейности дезинсекция, деакаризация, дератизация и дезинфекция, като третирани вредители са посочени хлебарки, бълхи, дървеници, сив плъх и дом.мишка. В протоколите е изрично посочено: „извършена е обработка на обши части - подове, стени, тавани, коридори, килии, вишки, дюшеци, кухня, столова, складове и др., при напускане на обекта няма оплаквания и наличие на вредители.“ Видно от справката, след приключване на взаимоотношенията по договора корпуса на Затвора се третира ежемесечно с Айкън, разпределен от ГДИН по териториални служби.

Приобщен е график за разпределение на времето на лишените от свобода и задържаните лица настанени в Затвора Плевен /л.л.34-37/, от който е видно, че за следствения арест престоя на открито е всеки ден от 08.30 до 10.00 часа, медицинската профилактика е вторник 09.00-11.30 часа, сряда 14.00-16.00 часа; банята е понеделник 10.00-11.00 часа, сряда 14.00-16.00 часа, събота 10.30-12.00 часа; пране и баня петък 10.00 до 11.00 часа; магазинът на мястото на престой на открито работи понеделник, вторник, сряда и петък, магазинът на свиждането работи петък, събота и неделя, в четвъртък и двата магазина приемат стока.

Приобщен е дневник за извеждане и прибиране на задържаните лица /л.л.38-156/, от който е видно, че Й. е извеждан на 29.01.2023 г.; 31.01.2023 г.; 02.02.2023 г.; 05.02.2023 г.; 08.02.2023г.; 11.02.2023 г.; 13.02.2023 г.; 14.02.2023 г.; 17.02.2023г.; 23.02.2023 г.; 26.02.2023 г.; 28.02.2023 г.; 01.03.2023 г.; 10.03.2023 г.; 13.03.2023 г.; 15.03.2023 г.; 16.03.2023 г.: 20.03.2023 г.; 21.03.2023 г.; 22.03.2023 г.; 25.03.2023 г.; 28.03.2023 г.; 31.03.2023 г.; 02.04.2023 г.; 03.04.2023 г.; 07.04.2023 г.; 10.04.2023 г.; 13.04.2023 г.; 19.04.2023 г.; 21.04.2023 г.; 23.04.2023 г.; 24.04.2023 г.; 27.04.2023 г.; 28.04.2023 г.; 01.05.2023 г.; 03.05.2023 г.; 04.05.2023 г.; 05.05.2023 г.; 06.05.2023 г.; 07.05.2023 г.; 08.05.2023 г.; 13.05.2023 г.; 16.05.2023 г.: 18.05.2023 г.; 20.05.2023 г.; 21.05.2023 г.; 23.05.2023 г.; 25.05.2023 г.; 27.05.2023 г.; 29.05.2023 г.; 31.05.2023 г.; 01.06.2023 г.; 02.06.2023 г.; 04.06.2023 г.; 07.06.2023 г.; 08.06.2023 г.; 10.06.2023 г.; 13.06.2023 г.; 14.06.2023 г.; 16.06.2023 г.; 18.06.2023 г.; 20.06.2023 г.; 22.06.2023 г.; 23.06.2023 г.; 24.06.2023 г.; 26.06.2023 г.: 28.06.2023 г.; 30.06.2023 г.;

През м. 07.2023 г. на дати: 01, 02, 04, 05, 06, 08, 09, 10, 12, 16, 18, 20, 22, 24, 26, 27, 28, 29. През м. 08.2023 г. на дати: 01, 03, 05, 07, 09, 10, 11, 13, 15, 17, 19, 21, 23, 25, 28. През м.09.2023 г. на дати: 03, 04, 06, 08, 10, 12, 14, 16, 18, 19, 20, 21, 24.

Приобщени са декларации за отказ от престой на открито или в определените за това помещения в района на ареста, подписани от Й. за всеки отделен ден, като същите се отнасят до 25, 26, 27, 28 и 30 януари, 01, 03, 04, 06, 07, 09, 10, 12, 15, 16, 18, 19, 21, 22, 24, 25 и 27 февруари, 02, 03, 05, 06, 08, 09, 11, 12, 15, 17, 18, 20, 23, 24, 26, 27, 29 и 30 март, 04, 05, 06, 08, 09, 11, 12, 14, 17, 18, 22, 24, 26, 28 и 30 април, 02, 09, 11, 12, 14, 17, 19, 21, 22, 24, 28 и 30 май, 06, 07, 09, 11, 12, 14, 17, 19, 21, 25, 27 и 29 юни, 03, 07, 13, 17, 19, 21, 23 и 31 юли, 04, 06, 12, 16, 18, 20 и 30 август, 01, 03, 05, 09, 11, 13, 15 и 17 септември 2023 г.

Видно от справката на л.201, изготвена от медицинския център на Затвора Плевен, преди постъпването на 24.01.2023 г. по отношение на Й. в център за спешна помощ е измерена кръвна захар 10.6, и е съобщил, че има захарен диабет, неинсулинозависим тип. В ареста на 25.01.2023 г. е измерена кр.захар 6,1, като не са измервани високи стойности, на 20.09.2023 г. е измерена 6,8. По време на престоя не е представил официален документ от ендокринолог и не е диагностициран като диабетик. Медикаментите М., М. и Д. са изписвани на обикновена рецепта по негова молба. Посещавал е МЦ с незначителни оплаквания, като му е осигурявано необходимото лечение, бил е в добро здравословно състояние. Бил е включен в списък с диета №9. Няма информация в медицинското досие за отказ от консултация с лекар. На л.л.205,206 са описани поставените диагнози при прегледи в ареста и изписаните лекарства, на л.л.207, 208 са документите от прегледите на 24 и 25.01.2023, описани по-горе. Приобщени са молби на Й. за закупуване на изписаните му от МЦ лекарства заедно с рецептите /л.л.209-216/, както и медицинска бележка, че глюкомерът може да стои в него. Приобщени са билети за свиждане и пратки с вещи и продукти /л.л.217-238/, от които е видно, че Й. 22 пъти в периода е получавал пратки. Приобщена е докладна записка /л.239/ и справка /л.л.240-243/, в които са описани пазаруваните с картата на Й. стоки от магазина, техните цени и количество.

По делото са разпитани двама свидетели, които са били задържани заедно с Й. в ареста.

Св. Д.К., познава Д.Й. от осем месеца. Запознал се с него в ареста в Плевен. Осем месеца плътно са били заедно, в една килия. Споделял е на св., че има заболяване. Казвал е на затворническата администрация, че има заболяване и многократно се е опитвал да си вземе лекарство, на са му отказвали в повечето случаи. Много пъти му е отказвано телефон, лавка също, паричните му преводи са били задържани. Налагано му е наказание да не излиза на телефон, но не е виждал писмена заповед. Личало си е по това, че не излиза на телефон. Не е чул да го наказват устно. Като чуят старшините неговия глас и като отворят, не го пускат. Когато някой иска да ползва телефон, той вика или чука, в повечето случаи, когато на тях им е кеф, не отварят. На Д.Й. многократно му е даван избор - дали да ползва телефон, дали да отиде до лавка, дали да се изкъпе. На него най-вече му се е случвало, на св. се е случвало, но по-рядко. Посочва, че в килията влиза слънчева светлина, като има хлебарки, дървеници, паяци и обезпаразитявано е за осем месеца три пъти, без резултат и няма никакъв ефект.

Посочва, че Д.Й. многократно е говорил да му изготвят диета, но така и не се е случило и през цялото време е бил в лошо психическо състояние, напълнял. Твърди, че в килията са били по седем, осем до десет души едновременно и му отказвано излизане ежедневно на открито, като е наказан само Й., Случвало се е да откаже да излиза когато вали дъжд, сняг по собствено желание. Имало е забрана да излизат с него съпроцесниците, през деня трябва да го изкарат лично него, защото има право на престой един час. Често този престой не е осъществяван. В килията има постоянно течаща вода. Посочва, че пазарува на лавката понеделник, сряда, петък, когато са изведени на престой на открито, но няма голям избор.

По отношение на условия в килията, посочва че тоалетната в килията е отделена, един прозорец има и един в тоалетната, т.е. два, леглата са едно до друго, като не е мерил прозорците. Има тоалетна като обособено помещение. В килията има осем легла, и максимално са пребивавали 8 души. Ходил е неведнъж на доктор. Банята се осъществява в отделно помещение извън килията, по принцип трябва три пъти седмично, но реално се е случвало по един, по два пъти.

По отношение на здравословно състояние посочва, че Й. има уред, с който измерва, когато се вдига захарта, пиел си е хапчетата и когато се почувства зле, физически или психически, е бил извеждан и му е бил извършен преглед от медицинско лице. “Зле психически” означава - затваря се в себе си, не говори, депресиран е от условията. Нямал е лекарства дълъг период - за няколко седмици. Всеки ден си е мерил кръвната захар. Случвало се е да избира от това да ходи на баня или да ходи на каре.

В съдебно заседание ищецът сочи, че живее в чужбина. Официален документ, че е диабетик, не е представил. Съставен му е картон и е правил изследване вътре в затвора.

Св. В.Г.В., познава ищеца от затвора в Плевен от януари месец, тъй като са били в една килия, където е имало хлебарки, дървеници, мишки. Били са по шест, по седем човека в килията. Лишавали са ищеца от престой на открито редовно, през ден са го пускали, вместо всеки ден, като е искал ли е всеки ден да излиза и не си спомня да е имало случай да излиза и да е отказвал.

Посочва, че тоалетната не е отделена с врата от останалата част от помещението, били са сложили едно одеяло като врата, като и без него не е имало видимост, но всичко се е чувало. В тоалетната е имало само студена вода, като е имало е някакъв режим на водата всеки ден.

Посочва, че знае от Д.Й., че е с диабет. Ходил е при доктора и са му казали, че е здрав, а той е твърдял, че е болен, докторът му е казвал, че му няма нищо. Не го е виждал да си мери кръвната захар. Виждал го е да го водят да си бие нещо в коридора, той си е инжектирал нещо. Не знае да е имал специална диета. Ищецът му е казвал, че си слага сам в коридора инжекции

Посочва, че тоалетната е обособена, не е непосредствено до леглата.. Хлебарки е имало много, по главите лазят. Мишки има. Банята се намира надолу по коридора на същия етаж, понеделник, сряда и събота, но се случвало да е два пъти в седмицата, като се състои от три клетки, три душа има. Влизат по двама-трима на душ.

Посоча, че са ограничавали ищеца да ходи на лавката, той не излизал с останалите на лавка, не знае защо. Виждал го е да ходи на лавката. Два или три пъти се е оплаквал, че не го пускат на лавка. Взимал е хапчета, но пак навън, пред св. нищо не е взимал. Редовно се оплаквал от храната, защото не може да яде това, не може да яде друго. По принцип не би трябвало да яде това, тези храни, които дават – боб, леща, ориз, паприкаш, мусака. Според него не са му понасяли.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът за неимуществени вреди е процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди за периода 24.01.2023 г. – 24.09.2023 г. поради това, че в килиите на ареста Плевен, където е пребивавал по време на задържането му, е имало хлебарки, дървеници, мишки, не е имало минимум 4 кв. м. на задържан, и не е било отопляемо, не е имал възможност за престой на открито, не е имало топла вода, банята е била без врата, тоалетната е била в килията и при ползването е в полезрението на останалите задържани, трябвало е да избира между излизане на открито, лавка и телефонен разговор, продуктите в лавката са били 1,5-3 пъти по-скъпи от обичайното, на открито е следвало да излиза с дълъг панталон, насила е бил длъжен да си бръсне брадата. Сочи се, че условията са повлияли негативно върху психическото и физическото му здраве, в резултат на тях се е почувствал малтретиран, подлаган на жестоко, унизително н нечовешко поведение, породили са чувства на страдание и непълноценност, способни да го унизят и принизят. Претендира се обезщетениие в размер на 100 000 лева.

Доколкото претенцията за осветеността на килията е оттеглена, съдът не следва да се произнася по същата.

Съдът намира, че исковата претенция за неоснователна.

Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ищецът твърди, че са му причинени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за посочения по-горе исков период.

Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, Затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Предвид горепосоченото Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за този период има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявения иск.

За да бъде основателен иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/.

Съдът намира по отношение на отделните твърдения в ИМ следното:

По отношение на твърдението, че в ареста е имало хлебарки и дървеници, които са му причинили множество ухапвания, и е липсвала елементарна хигиена за нормален стандарт на живот. Ответникът е представил доказателства, че са извършени третирания срещу хлебарки, мравки, бълхи, дървеници, плъхове и мишки, за което са представени приемо-предавателни протоколи, подробно описани по-горе, а след това е продължило ежемесечно третиране срещу вредители с препарат „Айкън“. Извършените обработки показват активна дейност и ангажираност на администрацията за борба с вредители. Видно от протоколите, е „извършена е обработка на обши части - подове, стени, тавани, коридори, килии, вишки, дюшеци, кухня, столова, складове и др., при напускане на обекта няма оплаквания и наличие на вредители.“ Освен това съдът съобразява, че поддържането на хигиената е задължение на самите задържани. Липсват доказателства, че на ищеца са причинени множество ухапвания – никой от свидетелите не посочва подобно нещо. Не са доказани и твърденията в ИМ, че мишки са се разхождали спокойно сред затворниците, и са изяждали тяхната храна, и задържаните е следвало да доизяждат същата храна. Липсват доказателства за мухъл и плесен, каквито се твърдят в ИМ.

По отношение на твърдението, че килиите са били изключително малки и тесни, съдът съобразява следното: Видно от представената от ответника справка, по време на престоя Й. е обитавал последователно две килии, като е посочено, че по време на престоя му е спазено изискването за жилищна площ от 4 кв.м. Същата справка не е оспорена. Поради тази причина следва да се приеме, че на Й. е била осигурена площ от 4 кв.м, в съответствие с чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.

По отношение на твърдението, че му е било забранено в продължение на два месеца от началото на неговото задържане да излиза на престой на открито, поради неясни п несъществуващи причини, за което съществуват и доказателства в архива на ареста, същото е опровергано. От ответника са представени доказателства, подписани собственоръчно от Й., че същият е излизал на престой на открито, или че срещу подпис е отказвал такъв престой. Не е доказано и твърдението, че след първоначалния период излизането на открито било един ден на всеки три по трафик до края на месец април 2023 г., а след това до края на престоя му в ареста е бил лишаван от излизане ма открито на неравни интервали от време. За същите периоди са приобщени доказателства от посочения по-горе вид, като въз основа на същите съдът съобразява, че му е била осигурявана възможност за престой на открито, от която не винаги се е възползвал, често е отказвал. Килиите са били с големи прозорци, които са позволявали влизането на свеж въздух.

Въпреки в килията не е имало топла вода, съдът не счита, че е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Възможност за пране с топла вода е била предоставена на друго място, като е била предоставена възможност и за къпане. Свидетелите посочват, че е имало режим на водата, което е общоизвестен факт, като такъв режим е обявен и съществувал на цялата територия, обслужвана от ВиК Плевен. Липсват доказателства, че водата с била пускана само три пъти на ден за по 1 час и то през най-топлите месеци август и септември. Липсват доказателства и за режим на тока, както се твърди в ИМ.

Видно от свидетелските показания, къпането е ставало по двама-трима наведнъж, като същото не е било наредено от администрацията. Времето за къпане е било 1 час само в понеделник, в сряда е било 2 часа, в събота час и половина, видно от графика за разпределение на времето. Съдът не счита, че вземане на душ в присъствието на други арестанти е унизително и изключително некомфортно. Освен това, възможност за къпане е била налице и в петък, по времето за пране е било допустимо и да се къпе, видно от графика за времето в затвора.

Тоалетната се намира вътре в килията, но липсва посоченото в ИМ нарушаване на неприкосновеността на личния живот, поради това, че ползващият същата се намира по всяко време в полезрението на другите затворници. Видно от св.показания на св. В., дори тоалетната да не е закрита, липсва видимост към лицето, което е в нея.

Съдът счита за недоказани и твърденията, че е трябвало е да избира, дали да излезе на открито, да се изкъпе, да ходи до лавката или да проведе телефонен разговор. Въпреки че свидетелите сочат на такъв избор, съдът приема същият за недоказан. Видно от графика за разпределение на времето в затвора /л.л.34-37/, тези дейности /с изключение на телефонните разговори, които не са част от това разпределение/ се извършват по различно време. Освен това, са налице две лавка /магазини/, като едната е разположена на мястото за престой на открито, и може да се ползва именно по време на този престой. Другата, разположена на свиждането, се ползва по време на свиждане.

Твърдението, че цените на продуктите в лавката на неакцизни стоки са били нереално завишени с между 150 и 300 процента спрямо пазарните цени на същите продукти, което е несправедливо и го е поставило в изключително тежко положение, тъй като външни хранителни пратки не могат да се получават по всяко време, а само в определени дни 1-2 пъти в месеца, е недоказано. По делото е приобщена справка, от която са видни закупените от Й. стоки, и цените на същите не са много по-различни от тези на същите стоки, продавани в търговската мрежа. Ищецът не е поискал извършването на икономическа експертиза, която да сравни цените, като съдът отбелязва, че подобни твърдения – за значително по-високи цени, липсват и в свидетелските показания. За 8 месеца престой Й. е получавал пратки 22 пъти, като липсват доказателства, че може да се получават такива само 1-2 пъти в месеца.

Недоказано е и твърдението, че ако е изберял да излезе от килията на открито, това можело да стане само по дълъг панталон. Доказателства в тази насока не са налице, включително от разпита на свидетелите.

Не са доказани и твърденията, че е бил принуждаван насила от затворническата администрация да си бръсне брадата извън нуждата от поддържането на брада с прилична форма и големина, както и твърденията, че килиите не са били отоплени, видно от приложената справка, същите се отопляват с радиатори от локално парно.

По отношение на заболяването диабет, което има, ищецът не е представил никакви медицински документи на затворническата администрация. Липсват доказателства, че е трябвало да избира между преглед от лекар и излизане на открито. Липсват и доказателства, че на три пъти му е била отказана консултация с декар. По делото са приобщени здравен картон с отразени прегледи, както и изписаното лечение на рецепти , т.е.е не е налице бездействие, а напротив въпреки медицински документи за наличие на установено заболяване „неинсулинозависим диабет“ са предприети от мед. Органи действия по снабдяване на лицето с лекарства. Доколкото диабетът е неинсулинозависим, като това е посочено изрично, съдът счита, че св.показания на св. В., в частта им, че ищецът в коридора си е правил някакви инжекции, са недостоверни, тъй като от предписаните лекарства по време на престоя му в ареста, тези за диабет не са под форма на инжекции. Ищецът съгласно справката от МЦ е бил на диета №9, която е диета за диабетици, с оглед на което твърденията, че не му е осигурена специална диета от лекар, също са неоснователни. Такава диета включва храни въз основа на медицинска преценка, а не на индивидуалната преценка на лицето, че някои храни „не му понасят“, както се сочи в свидетелските показания.

С оглед на изложеното, съдът приема за недоказани всички изложени твърдения в ИМ и не е налице по см. на чл. 3 от ЕКПЧОС, "безчовечно или унижаващо отношение", което предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание.

Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Съгласно ал.2, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържане под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В случая от събраните по делото доказателства не се установява, че Й. е бил поставен в неблагоприятни условия при пребиваването му в Затвора Плевен, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, отопление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Ищецът не е доказал и претърпени от негова страна неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между неправомерни действия или бездействия и такива вреди. С оглед липсата на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, не е приложима презумпцията по чл.284, ал.5 от същия закон.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощник на ответника в писмения отговор и в о.с.з по делото за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по справедливост, е неоснователно. Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноски, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. С оглед цитираните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството, които не включват разноски за юрисконсултско възнаграждение. Затова, независимо от изхода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, Административен съд - Плевен, шести състав,

РЕШИ:

Отхвърля искова молба на Д.К.Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** чрез адв. Л.М.К. *** срещу *** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София с искане за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени виновно от бездействията на затворническата администрация по време на престоя му в затвора в гр. Плевен в периода - 24.01.2023 г. до 24.09.2023 г. от лоши битови условия в ареста, наличие на хлебарки , дървеници, тесни килии, неотговарящи на изискване за 4 кв.м. площ, забранено излизане за престой на открито за два месеца, липса на топла вода и невъзможност за къпане, тоалетната, намираща се в стаята и не е отделена от другите, нереално високи цени на продукти в лавката, принуждаване да си бръсне брадата, нарушения на определен режим за личен престой на открито, неосигуряване на лекарства за лечение на диабет.

Оставя без уважение искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия: