Решение по в. гр. дело №1188/2025 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1249
Дата: 3 ноември 2025 г.
Съдия: Катерина Рачева
Дело: 20251000501188
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1249
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков

Здравка Иванова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20251000501188 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 783 от 07.02.2025 г. по гр.д.
6795/2023 г. СГС, Първо ГО, 12 състав е осъдил „Пик нюз“ ЕООД на основание чл.49
вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на Д. К. Р. на основание чл. 49 вр. с чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД,
следните суми: сумата от общо 25 500 лева – главница, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от клеветнически и обидни думи и изрази,
използвани в публикуваните на интернет страницата www.pik.bg, ведно със законната
лихва от дата на подаване на исковата молба – 12.06.2023 г. до окончателното
изплащане на претенцията, която главница е формирана по следния начин: - 1000 лв. за
публикация от 30.12.2018 г. със заглавие: „Д. МерцеД.: егото при А. О., душата – при
рокличките на Н.“; - 4500 лв. за публикация от 22.08.2019 г. със заглавие: „И. Н.
изригна срещу Д. Р.: Виновна сте, мадам Р., но за разтуреното семейство на мъжа ви.
Виновна сте за две деца, които трябва да се разкъсват между родителите си…“; - 2000
лв. за публикация от 23.08.2019 г. със заглавие: „Президент в кафез. Защо Е. Й., И. Х. и
шефът на НСО изоставиха Р. Р.“; - 2500 лв. за публикация от 18.02.2020 г. със заглавие:
„И. Н. безпощадно: Д., беше интимна с висш офицер, а той ти плащаше с държавни
пари. Трудно е да си желана жена с тия рехави косици, тия рамене и тая крива
усмивка… И с тая кожа, колкото и да я опъваш напоследък“; - 1500 лв. за публикация
от 30.06.2020 г. със заглавие „БУРЯ В ПРЕЗИДЕНТСТВОТО: Д. Р. вилнее срещу П. У.
заради чатовете с Б. и признанията как я подхващал от рано“; - 1000 лв. за публикация
от 09.07.2020 г. със заглавие: “Д. Р. бута бившия си мъж за шеф на БСП-София“; - 5000
лв. за публикация от 05.09.2020 г. със заглавие:“Д. Р., не Б. е новият Гьобелс –
комисарят по идеологията на метежа“; - 1000 лв. за публикация от 21.12.2020 г. със
заглавие: „РАЗКРИТИЕ НА ПИК: Чехълът на Д. Р. пак затисна президента-подписва
първо жена си на коледни честитки (СНИМКА)“; - 2000 лв. за публикация от
1
09.02.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК: Д. Р. пристигнала в София като секретарка
на Р. Х. от СДС“; - 2000 лв. за публикация от 28.05.2021 г. със заглавие: „СВЕТОВЕН
ГАФ: Д. Р. шокира Ватикана с бял панталон (СНИМКА)“; - 1000 лв. за публикация от
09.07.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. в афери с 4-ма политици!
Първата дама става на 52“; - 2000 лв. за публикация от 13.11.2022 г. със заглавие:
„САМО В ПИК И РЕТРО: Р. пируват с гурме пържоли насред кризата (СНИМКА)“,
както и на основание чл. 86 ЗЗД, лихва за забава в размер на 2018.73 лв. за периода
12.06.2020 г. - 11.06.2023 г. върху сума в размер на 6500 лв. /посочената сума дължима
за публикациите от 22.08.2019 г. и 23.08.2019 г. в общ размер/ и лихва за забава в
размер на 1434.80 лв. за периода 05.09.2020 г. - 11.06.2023 г. върху сума в размер на
5000 лв. /дължима за публикацията от 05.09.2020 г./
С решението са отхвърлени исковете в останалата част: за разликата над
уважения размер до пълните предявени размери, включително и за обезщетенията за
неимуществени вреди, причинени от клеветнически и обидни думи и изрази,
използвани в следните публикации: публикация от 16.03.2019 г. със заглавие: „ВИП
дамата Д. Р.: Четирима охранители я пазят в тоалетната-вижте УНИКАЛНОТО
ВИДЕО, което НСО скандално изтри от телефона на журналист“, публикация от
23.11.2021 г. със заглавие: „Кървавото хоро на Д. Р. е като хорото на Ж. В.“,
публикация от 06.03.2022 г. със заглавие: “САМО В ПИК И РЕТРО: Ген. Д. зарязана от
охранителката си (СНИМКА)“, публикация от 07.11.2021 г. със заглавие: „САМО В
ПИК И РЕТРО: Ген. Д. пръсна 100 бона за тоалети (СНИМКИ), публикация от
24.07.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. на театър с пола за 1300 лв.
(СНИМКА), публикация от 06.12.2020 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. с
палто за 2300 лв. (СНИМКИ)“, публикация от 07.01.2021 г. със заглавие: „Ген. Д. с
тайна вила (СНИМКИ)“, публикация от 29.01.2023 г. със заглавие: „САМО В ПИК И
РЕТРО: Д. Р. нападна бившата на президента (СНИМКА)“, публикация от 24.05.2021 г.
със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. пие вино след операцията (СНИМКА)“,
публикация от 14.04.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК! Претърпяла ли е операция
Д. Р. - ето какво отговориха от болница „Св. Иван Рилски“ и публикация от 21.12.2020
г. със заглавие: „Д. Р. да стане академик! Президентшата първа разкри политическата
патология на Р. Р.“, както и ОТХВЪРЛЯ претенциите за лихва за забава за разликата
над присъдените размери до пълните претендирани размери /14 000 лв. за публикация
от 05.09.2020 г.; 7700 лв. за публикация от 22.08.2019 г. и 3800 лв. за публикация от
23.08.2019 г./ и за периодите – 22.08.2019 г. - 11.06.2020 г. /за публикацията от
22.08.2019 г./ и 23.08.2019 г. – 11.06.2020 г. /за публикацията от 23.08.2019 г./
Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивни жалби на
ищеца Д. К. Р. чрез адв. К. Г. и на ответника „Пик нюз“ ЕООД чрез адв. Д. К..
Ищцата обжалва решението в частта, в която исковете за причинените
неимуществени вреди от следните статии не са уважени в пълния предявен размер и
са присъдени обезщетения в размери, както следва: 1000 лв. за публикация от
30.12.2018 г. със заглавие: „Д. МерцеД.: егото при А. О., душата - при рокличките на
Н.“; 4500 лв. за публикация от 22.08.2019 г. със заглавие: „И. Н. изригна срещу Д. Р.:
Виновна сте. мадам Р., но за разтуреното семейство на мъжа ви. Виновна сте за две
деца, които трябва да се разкъсват между родителите си...“; 2000 лв. за публикация от
23.08.2019 г. със заглавие: „Президент в кафез. Защо Е. Й.. И. Х. и шефът на НСО
изоставиха Р. Р."; 2500 лв. за публикация от 18.02.2020 г. със заглавие: „И. Н.
безпощадно: Д., беше интимна с висш офицер, а той ти плащаше с държавни пари.
Трудно е да си желана жена с тия рехави косили, тия рамене и тая крива усмивка... И с
тая кожа, колкото и да я опъваш напоследък“; 1500 лв. за публикация от 30.06.2020 г.
със заглавие „БУРЯ В ПРЕЗИДЕНТСТВОТО: Д. Р. вилнее срещу П. У. заради чатовете
2
с Б. и признанията как я подхващал от рано“; 1000 лв. за публикация от 09.07.2020 г.
със заглавие: “Д. Р. бута бившия си мъж за шеф на БСП-София“; 5000 лв. за
публикация от 05.09.2020 г. със заглавие:“Д. Р., не Б. е новият Гьобелс - комисарят по
идеологията на метежа“; 1000 лв. за публикация от 21.12.2020 г. със заглавие:
„РАЗКРИТИЕ НА ПИК: Чехълът на Д. Р. пак затисна президента-подписва първо жена
си на коледни честитки (СНИМКА)“; 2000 лв. за публикация от 09.02.2021 г. със
заглавие: „САМО В ПИК: Д. Р. пристигнала в София като секретарка на Р. Х. от СДС“;
2000 лв. за публикация от 2 8.05.2021 г. със заглавие: „СВЕТОВЕН ГАФ: Д. Р. шокира
Ватикана с бял панталон (СНИМКА)“; 1000 лв. за публикация от 09.07.2021 г. със
заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. в афери с 4-ма политици! Първата дама става
на 52“; 2000 лв. за публикация от 13.11.2022 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО:
Р. пируват с гурме пържоли насред кризата (СНИМКА)“.
Решението се обжалва и в частта, в която са отхвърлени претенциите за осъждане
на ответника да заплати претендираните обезщетения за неимуществени вреди от
следните публикации:
публикация от 16.03.2019 г. със заглавие: „ВИП дамата Д. Р.: Четирима
охранители я пазят в тоалетната-вижте УНИКАЛНОТО ВИДЕО, което НСО
скандално изтри от телефона на журналист“,
публикация от 23.11.2021 г. със заглавие: „Кървавото хоро на Д. Р. е като хорото
на Ж. В.“,
публикация от 06.03.2022 г. със заглавие: “САМО В ПИК И РЕТРО: Ген. Д.
зарязана от охранителката си (СНИМКА)“,
публикация от 07.11.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Ген. Д.
пръсна 100 бона за тоалети (СНИМКИ),
публикация от 24.07.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. на
театър с пола за 1300 лв. (СНИМКА),
публикация от 06.12.2020 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. с палто
за 2300 лв. (СНИМКИ)“,
публикация от 07.01.2021 г. със заглавие: „Ген. Д. с тайна вила (СНИМКИ)“,
публикация от 29.01.2023 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. нападна
бившата на президента (СНИМКА)“,
публикация от 24.05.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. пие
вино след операцията (СНИМКА)“,
публикация от 14.04.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК! Претърпяла ли е
операция Д. Р. - ето какво отговориха от болница „Св. Иван Рилски" и
публикация от 21.12.2020 г. със заглавие: „Д. Р. да стане академик!
Президентшата първа разкри политическата патология на Р. Р.“
Излагат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон при
отхвърляне на част от исковете и за занижен размер на обезщетението по останалите
искове.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от името на ответника, в който тя се
оспорва.
В своята въззивна жалба ответникът обжалва решението в частта от 19600 лева до
25500 лева, като не приема противоправност в следните статии, евентуално твърди
завишен размер на обезщетението: публикация от 05.09.2020 г. със заглавие “Д. Р., не
Б. е новият Гьобелс - комисарят по идеологията на метежа”, публикация от 21.12.2020
г. със заглавие „Чехълът на Д. Р. пак затиска Президента – подписва първо жена си на
коледни картички”, публикация от 13.11.2022 г. със заглавие: “Р. пируват с гурме
пържоли насред кризата”, в която се твърди, че ищцата е била изключена от
английската гимназия.
3
Отправено е искане за издаване на съдебно удостоверение за пред Английска
езикова гимназия „Гео Милев“ Бургас и Техникум по туризъм Бургас, за снабдяване с
документи за преместването или изключването (или наказването) на ищцата от
английската гимназия в Бургас в друго учебно заведение в областта (тогава техникум
за обществено хранене, понастоящем, влято в гимназия по туризъм), като се позовава
на процесуално нарушение на СГС.
Подаден е отговор на въззивната жалба от страна на ищцата, в който жалбата се
оспорва и се възразява срещу исканото съдебно удостоверение.
Доказателственото искане съдът е оставил без уважение със следните
съображения. В с.з. от 07.11.2024 г. процесуалният представител на ответника твърди,
че след скандал с учителя по физкултура, ищцата е била предложена за изключване и
за да не я изключат, е била преместена в друго учебно заведение. Искането му в тази
връзка е за същите две учебни заведения, посочени във въззивната жалба, но за
обстоятелства прекъсвала ли е образованието си в Английската гимназия и кое учебно
заведение е издало диплома за завършено средно образование. Въззивният съд е приел,
че няма процесуално нарушение на СГС при преценката му, че обстоятелствата, за
които ответникът е искал да се установят чрез съдебните удостоверения, няма да
допринесат за изясняване на въпроса дали ищцата е била изключена от Английската
гимназия. Заявеното с въззивната жалба от друга страна се различава от искането,
направено пред СГС, поради което е преклудирано. Твърдението на ответника е, че е
била предложена за изключване, поради което се е преместила сама, а твърдението –
на ищцата, че не е била изключвана. Ето защо, фактите, установими с поисканите от
СГС съдебни удостоверения, не биха могли да докажат тези твърдения.
Жалбите са подадени в срок и разглеждането им е допустимо.
В съдебно заседание от 25.09.2025 г. страните чрез процесуалните си
представители адв. Г. за ищцата и адв. К. за ответника поддържат позициите си. От
настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния
съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД,
вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
валиден и допустим.
В исковата молба и в уточнителна молба от 14.02.2024 г. са изложени твърдения,
че в периода от 30.12.2018 г. до 29.01.2023 г. на интернет изданието на ответника са
публикувани поредица от обидни и клеветнически статии, насочени против г-жа Р..
Тези статии накърняват честта и достойнството й, публикуваните факти не отговарят
на истината и са позорящи твърдения
Възраженията на ответника „ПИК НЮЗ“ ЕООД са, че отразените в процесните
публикации факти са истински и обективно осъществени, а освен това, ищцата като
участник в политическия процес, следва да приема в по-висока степен критика.
Не е спорно по делото, че ответникът „ПИК НЮЗ“ ЕООД е издател на
електронното издание, в което са публикувани описаните материали. Издателят е този,
който носи правото да възпроизвежда и разпространява едно произведение/ чл.43 и
пар. 2, т.3 и т.4 от ЗАПСП/ и съответно издателят е този, който носи отговорност за
характера и съдържанието на публикуваните и разпространени чрез съответната медия
материали. Ето защо при установена противоправност на деянието на негов служител,
независимо кой е той, вреди и причинна връзка между тях, издателят носи
отговорност.
Предвид необжалваната част от решението от страна на ответника не е спорно, че
4
е налице основание за отговорността на ответника за следните статии: публикация от
30.12.2018 г. със заглавие: „Д. МерцеД.: егото при А. О., душата – при рокличките на
Н.“; публикация от 22.08.2019 г. със заглавие: „И. Н. изригна срещу Д. Р.: Виновна сте,
мадам Р., но за разтуреното семейство на мъжа ви. Виновна сте за две деца, които
трябва да се разкъсват между родителите си…“; публикация от 23.08.2019 г. със
заглавие: „Президент в кафез. Защо Е. Й., И. Х. и шефът на НСО изоставиха Р. Р.“;
публикация от 18.02.2020 г. със заглавие: „И. Н. безпощадно: Д., беше интимна с висш
офицер, а той ти плащаше с държавни пари. Трудно е да си желана жена с тия рехави
косици, тия рамене и тая крива усмивка… И с тая кожа, колкото и да я опъваш
напоследък“; публикация от 30.06.2020 г. със заглавие „БУРЯ В ПРЕЗИДЕНТСТВОТО:
Д. Р. вилнее срещу П. У. заради чатовете с Б. и признанията как я подхващал от рано“;
публикация от 09.07.2020 г. със заглавие: “Д. Р. бута бившия си мъж за шеф на БСП-
София“; публикация от 09.02.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК: Д. Р. пристигнала в
София като секретарка на Р. Х. от СДС“; публикация от 28.05.2021 г. със заглавие:
„СВЕТОВЕН ГАФ: Д. Р. шокира Ватикана с бял панталон (СНИМКА)“; публикация от
09.07.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. в афери с 4-ма политици!
Първата дама става на 52“. За тези статии е спорно дали обезщетението, определено от
първата инстанция, е занижено.
Спорно е дали правото на изразяване и разпространяване на информация е
превратно упражнено, съответно налице ли е противоправно поведение на служител на
издателя на електронното издание, основание за ангажиране на деликтна отговорност
по чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД за следните публикации, за които ответникът обжалва:
публикация от 05.09.2020 г. със заглавие: “Д. Р., не Б. е новият Гьобелс – комисарят по
идеологията на метежа“; публикация от 21.12.2020 г. със заглавие: „РАЗКРИТИЕ НА
ПИК: Чехълът на Д. Р. пак затисна президента-подписва първо жена си на коледни
честитки (СНИМКА)“; публикация от 13.11.2022 г. със заглавие: „САМО В ПИК И
РЕТРО: Р. пируват с гурме пържоли насред кризата (СНИМКА)“.
Същите въпроси са спорни и относно следните публикации, за които ищцата
обжалва: публикация от 16.03.2019 г. със заглавие: „ВИП дамата Д. Р.: Четирима
охранители я пазят в тоалетната-вижте УНИКАЛНОТО ВИДЕО, което НСО скандално
изтри от телефона на журналист“, публикация от 23.11.2021 г. със заглавие:
„Кървавото хоро на Д. Р. е като хорото на Ж. В.“, публикация от 06.03.2022 г. със
заглавие: “САМО В ПИК И РЕТРО: Ген. Д. зарязана от охранителката си (СНИМКА)“,
публикация от 07.11.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Ген. Д. пръсна 100
бона за тоалети (СНИМКИ), публикация от 24.07.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК
И РЕТРО: Д. Р. на театър с пола за 1300 лв. (СНИМКА), публикация от 06.12.2020 г.
със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. с палто за 2300 лв. (СНИМКИ)“,
публикация от 07.01.2021 г. със заглавие: „Ген. Д. с тайна вила (СНИМКИ)“,
публикация от 29.01.2023 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. нападна
бившата на президента (СНИМКА)“, публикация от 24.05.2021 г. със заглавие: „САМО
В ПИК И РЕТРО: Д. Р. пие вино след операцията (СНИМКА)“, публикация от
14.04.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК! Претърпяла ли е операция Д. Р. - ето какво
отговориха от болница „Св. Иван Рилски“ и публикация от 21.12.2020 г. със заглавие:
„Д. Р. да стане академик! Президентшата първа разкри политическата патология на Р.
Р.“.
По повод предявените искове с правно основание чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД ищецът
следва да докаже противоправно поведение на служител на ответното дружество,
претърпените вреди, както и обстоятелството, че това противоправно поведение е
решаващо за настъпване на вредите. Тези обстоятелства са спорни, както и размерът
на вредите.
5
По повод първата предпоставка за наличие на отговорност по спорния предмет -
противоправно поведение въззивният съд излага следните съображения.
Свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на
мнение и на търсене и разпространяване на информация са защитени от чл. 40, ал. 1,
чл. 39, ал.1 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 10, ал. 1 от
ЕКЗПЧОС. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да
разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от
държавните граници". Предмет на преценка при правомерността на статиите, следва да
бъде съпоставката между правото на защита на честта и доброто име на ищеца по чл.
32 КРБ и свободата на средствата за масова информация гарантирана чл. 40, ал.1 КРБ.
Намеса в тези права и тяхното ограничаване е допустима само в изрично посочени
случаи, включително за защита на правата и доброто име на другите (чл. 39, ал.2 и чл.
41, ал.1, изр.ІІ КРБ); между двете конституционно защитени ценности (свободата на
средствата за масова информация и защитата на доброто име) няма йерархично
подредба по значимост, а изключенията при ограничаването на правото на мнение и
информация следва да се тълкуват ограничително (така-Решение № 7/04.06.1996 г. на
КС по к.д. № 1/96 г., мотиви-раздел ІІ, т.7 и раздел ІІІ, т.1.). От изложеното следва, че
едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на адресата
му в обществото и доколкото това изявление не е вярно.
Обида е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие /чл. 146, ал. 1 НК/. Унизителният
характер на казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото
морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството
дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е
основателна. Обидата може да се осъществи, както устно, така и писмено, като е
необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Клеветата като
противоправно деяние се изразява или в разгласяване на несъществуващо позорно
обстоятелство или в приписване на неизвършено престъпление (чл. 147, ал. 1 от НК).
При клеветата се приписват конкретни обстоятелства, свързани с проявите на
засегнатото лице, които по своя характер са позорни. Клеветата е свързана с
приписване на позорни обстоятелства или престъпление и следва да касае конкретни
факти, които да са неистински. Позорното обстоятелство е твърдение за
съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия,
който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Твърдението трябва
да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като
сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е
разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него
и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са
безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не
да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност.
Както обидата, така и клеветата засягат достойнството и доброто име на
пострадалия, но обидата засяга самооценката на пострадалия, а клеветата е насочена
към нарушаване на обществената оценка. При обидата обаче деецът дава своя
негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации,
сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на
адресата на същата информация. При клеветата не се дава личностна оценка на
пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са
истински или му се преписва престъпление, което не е извършил. Разграничителния
критерий между двата вида деяние е изяснен от теорията и практиката, и това е
6
характерът на информацията, отнасяща се до пострадалия. При обидата деецът дава
своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и
достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. При
клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни
обстоятелства за честта му, които не са истински или му се преписва престъпление,
което не е извършил.
При преценка на наличието на противоправност в публикации съдът следва да
разграничи отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого,
от обидата. Критиката не се приема за противоправно деяние, същата разкрива
недостатъци на личността, но е поднесена във форма, съобразена с изискванията на
обществения морал. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно
годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал
са неприлични, вулгарни и цинични. Обидата по определение е унизяващо честта и
достойнството, докато мнението дори и отрицателно представлява лично становище, с
което се изразява позиция или оценка на личности и събития, но не по унизителен
начин. Отрицателната оценка може да е поднесена и по шокиращ начин, провокативно
или чрез преувеличаване - въпрос на журналистическа практика за поднасяне на
информация - но ако не съдържа унизителни и неприлични изявления по отношение на
критикуваното лице, същата не се явява неправомерно деяние. Приема се още в
практиката на съдилищата, че по отношение на публични личности е допустимо
засилено ниво на отрицателна критика. Според практиката на ВКС оценъчните
съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на
фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За
вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с
печатно произведение. В този смисъл е доктрината и съдебната практика (решение №
129/2015 г. по гр.д. № 7040/2014 г. , решение № 253/2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. и
на Трето ГО на ВКС и др.).
При преценка основателността на предявения иск, на проверка за истинност
подлежат фактическите твърдения. В случай че същите са неверни и позорят адресата,
това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на ответника.
Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не
представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат
да ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида. В този смисъл са
задължителните разяснения, дадени с постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни
решения (решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС;
решение № 86 от 29.012010 г. по гр. д. № 92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от
06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС и др.). Дори оценките и
мненията обаче следва да са изградени върху някаква подкрепяща ги достатъчна
фактическа база. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на
оценъчните съждения означава злоупотреба със свободата на слово, което е виновно и
противоправно поведение (Pedersen and Baadsgaard v. Denmark [GC], no. 49017/99, §
76, ECHR 2004 XI; Jerusalem v. Austria, no. 26958/95, § 43, ECHR 2001-II и Решение №
369/2015 г. по гр. д. 2 098/2015 г. IV г.о. на ВКС). Съдът е длъжен във всеки конкретен
случай да подложи на изследване и преценка дали конкретно изказване с негативно
спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не
обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на
твърдение за факт, което е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е
противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените
нормативно установени предели.
7
При обсъждането на всяка от спорните пред въззивната инстанция статия съдът
има предвид следното. Неимуществените вреди, кумулирани от няколко
последователни противоправни деяния, свързани помежду си, подлежат на глобално
обезщетяване, като ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира
за вредите, причинени с всяко от отделните деяния. Ищецът може да поясни в
исковата си молба как оценява вредите от всяко от деянията, но това не е условие за
нейната редовност. Дори ищецът да е направил такова разграничение, когато съдът
установи наличие на обективна връзка между деянията и общо причиняване на
неимуществени вреди, той дължи определяне на глобално обезщетение при отчитане
на кумулирания ефект от отделните деяния (решение № 252 от 18.02.2019 г. по гр. д. №
4172/2017 г. на IV г. о. на ВКС). Госпожа Р. е посочила размер на обезщетението за
всяка отделна статия. Въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния
съд, че няма пречка да се посочи каква сума от общо определената е относима към
всеки един от материалите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения. Това
посочване е, за да бъде ясно на страните каква е преценката на съда относно липсата
или наличие на протвиправност, както и по повод всяка статия, която счете за
противоправна, каква е относителната тежест в общия присъден размер на
обезщетението. Налице е обективна връзка между деянията, независимо от периода на
публикуване, доколкото в различни статии са засегнати сходни теми по няколко
сюжета около личността на г-жа Д. Р.. Включването на всички деяния в една искова
молба е знак, че г-жа Р. също свързва деянията.
По повод публикация от 05.09.2020 г. със заглавие: “Д. Р., не Б. е новият Гьобелс –
комисарят по идеологията на метежа“ въззивната инстанция споделя изводите на СГС,
че е налице превратно упражняване на правото на разпространение на
информация.Твърдението, че ищцата е създала фабрика за фалшиви новини, чиято цел
е населението да бъде „обуначено“, е клеветническо. Същото се отнася и за
твърдението, че е била назначена на два щата от любовника си. Основателни са обаче
доводите за завишен размер на обезщетението, като той според настоящата инстанция
следва да е 2000 (две хиляди) лева вместо 5000 (пет хиляди) лева. Не може да бъде
определено обезщетение над тази сума в рамките на размера, посочен от ищцата –
50 000 лева като част от глобалната, тъй като от една страна по-голямата част от
статията не е с противоправно съдържание, като в тази част съдът препраща към
мотивите на обжалваното решение, а от друга страна съдържанието на статията
създава усещането у реципиента за изключително ниска степен на достоверност на
изнесената информация. От значение е също фактът, че съществуването на фабрика за
фалшиви новини е важно за обществения дебат и то в много по-голяма степен от
облеклото на г-жа Р. и дали има „афери“ с политици, твърдения, за които самата ищца
е посочила по-малък размер на търсено обезщетение. Следователно по теми, важни за
обществото като тази, ищцата като съпруга на президента, поради които и неизбежно в
обсега на внимание от медиите, трябва да търпи по-засилен интерес.
По повод публикация от 21.12.2020 г. със заглавие: „РАЗКРИТИЕ НА ПИК:
Чехълът на Д. Р. пак затисна президента-подписва първо жена си на коледни честитки
(СНИМКА)“ въззивният съд излага следното. Ответникът не обжалва, че следва да
носи отговорност за внушенията, че ищцата, неправомерно определя работата и налага
взимането на решения на държавния глава, по повод публикация от 23.08.2019 г. със
заглавие: „Президент в кафез. Защо Е. Й., И. Х. и шефът на НСО изоставиха Р. Р.“.
Доколкото метафората на чехъла има същото внушение, изявлението е противоправно
като клеветническо. Следва да носи отговорност и за израза „демонстрира нахалството
си“, тъй като е обидно. За изнасянето на факта къде са разположени подписите на
президента и съпругата му ответникът не следва да носи отговорност, тъй като
предвид приложената снимка аудиторията може сама на прецени верността му. В
8
случая е без значение от коя страна тя следва да постави подписа си. В България няма
нормативно установена роля на съпруга/съпругата на президента, като в протокола се
приема, че тя е по-скоро морално подкрепяща. В описанието в статията относно
подписването на поздравителни картички, „демонстрира нахалството си“ е обидна
оценка и това е другото основание за ангажиране на отговорността на ответника.
Оплакванията във въззивната жалба на ответника са неоснователни относно липсата на
противоправност на цялата статия и основателни относно разположението на
подписите. От свидетелските показания на Р. И. се установява, че според статията
съпругата е затиснала с подписа си подписа на държавния глава. Текстът на статията
не съдържа такова твърдения, а приложената снимка доказва написаното в статията –
подписът на г-жа Р. е преди този на г-н Р.. Свидетелката или ищцата така са възприели
написаното, но ответникът не следва да отговаря поради липсата на противоправност
за тази част от статията – твърдението в статията е вярно, аудиторията може да види
снимката и да се убеди във верността му, а и ответникът не носи отговорност за
начина, по който е възприето твърдението в статията. По тази причина са
неоснователни и оплакванията на ищцата за занижен размер на обезщетението.
По повод статията от 13.11.2022 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Р.
пируват с гурме пържоли насред кризата (СНИМКА)“ съдържа твърдението, че
ищцата е била изключена от Английската гимназия в Бургас. Неоснователни са
доводите във въззивната жалба на ответника за липса на противоправност. Въззивният
съд споделя изводите на СГС, че този факт е злепоставящ за ищцата и не е доказано да
е верен. „Изключване“ от едно училище и завършване в друго, означава налагане на
санкция на ученика „преместване в друго училище“ и едно от най-тежките наказания,
които могат да бъдат наложени на ученика. В с.з. от на 07.11.2024 г. процесуалният
представител на ответника е посочил, че всъщност след скандал с учителя по
физкултура и, за да не бъде изключена, ищцата се преместила в друго училище. Ето
защо, информацията за изключването е невярна и според признанието на ответника.
Оплакванията на ответника са неоснователни.
В частта, обжалвана от ищцата, от значение е следното.
По повод публикация от 16.03.2019 г. със заглавие: „ВИП дамата Д. Р.: Четирима
охранители я пазят в тоалетната-вижте УНИКАЛНОТО ВИДЕО, което НСО скандално
изтри от телефона на журналист“ неоснователни са въззивните оплаквания за
неправилно приемане, че изразите „вардят я от народната любов“, „вардени с
държавни пари“ съдържат оценъчни съждения. Изразите са метафорични, не
пресъздават факт и не са от естество да обидят. Без съмнение статията търси
скандалното там, където го няма обективно, но това само по себе си не може да
ангажира отговорността на ответника. Влизането през който и да е от входовете на
операта не е позорящо обстоятелство, а от друга страна статията съдържа снимка и
четящите изданието могат сами да направят извод през кой вход е влязло
президентското семейство. Твърдението за факт „четирима гардове от НСО я пазят в
тоалетната“ не е позорящо, а е твърдение за правомерно поведение. Съпругата на
президента, докато го придружава на обществено мероприятие, има право на охрана
по смисъла на чл. 15, ал. 1 ЗНСО. Неотносими към настоящото дело са аргументи в
жалбата, черпени от друга статия в издание на ответника за друга личност и
разсъжденията за моралния му радар. Недоказани са твърденията в жалбата, че след
тази статия е получила обаждания от познати - в показанията си никой от свидетелите
не е споменал за публикация във връзка с посещението в операта.
По повод публикация от 23.11.2021 г. със заглавие: „Кървавото хоро на Д. Р. е като
хорото на Ж. В.“ ищцата намира обида и клевета в изразите “Наела си е цял духов
оркестър да я забавлява“ и „Р. явно си е повярвала, че е Месалина“. Правилни са
9
изводите за липсата на противоправност. Препратката към римската императрица е
похват, изразяващ отношението на автора, но не е твърдение за факт. Не е и обида, тъй
като възприемането на историческата личност не е едностранчиво и у едни може да
предизвика възхищение, а у други – възмущение. Похватът разчита не на буквално
възприятие у читателя, а предполага известна степен на осведоменост за личността,
поради което няма как да е обида. Независимо от контекста наемането на духов
оркестър не е позорящо обстоятелство и субективното възприятие на ищцата в случая
е без значение. Неоснователни са оплакваният за формална преценка на съда, напротив
именно конкретните обстоятелства и контекста на конкретния ищец и конкретния
ответник са съобразени.
Публикацията от 06.03.2022 г. със заглавие: “САМО В ПИК И РЕТРО: Ген. Д.
зарязана от охранителката си (СНИМКА)“ според твърденията на ищцата съдържа
следните обидни и позорни фрази: Тя бе до нея и по време на скандалното
преследване на мерцеД. й от полицейски коли в столицата преди време, когато именно
Б. слязла от колата и сигнализирала на службите на реда кой се вози вътре.“
Въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния. Статията
категорично не съдържа обидни думи и изрази или клеветнически твърдения.
Словосъчетанието Ген. Д. изразява иронично отношение към госпожа Р.. За да е налице
обида обаче, думите трябва обективно да бъдат годни да накърнят достойнството на
пострадалия, като са неприлични, вулгарни и цинични, а те не са. Разказът за
преследване на мерцеД. на ищцата не съдържа конкретни данни, които да свържат
събитието с Д. Р.. Както беше посочено, за да може да ангажира отговорността за
клевета, твърдението следва да е представено като сигурно, несъмнено знание за
съдържащите се факти, а в случая такава конкретика липсва. Неоснователни са
въззивните оплаквания, че е безспорно, че г-жа Р. е била в автомобила. Такова
твърдение в статията няма, тя създава догадки у публиката, която е оставена да прави
собствени изводи. Поставеното от съда изискване за конкретика не е изискване на
конкретния съдия, а утвърдено в съдебната практика и обосновано по-горе в
настоящия акт. Прилагателното „скандално“ има характер на оценка и е в синхрон с
естеството на изданието, в което статията е публикувана.
Публикацията от 07.11.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Ген. Д.
пръсна 100 бона за тоалети (СНИМКИ) се твърди да е накърнила честта на ищцата със
следното: “Над 100 хиляди лева за тоaлети е похарчила Д. Р. за 5-те години, в които се
подвизава като първа дама на България. Проста сметка, направена по цените на
роклите и костюмите, с които съпругата на Р. Р. се е появявала по официални събития в
рамките на мандата му, показва, че сумата от 100 бона се равнява на над 270
минимални пенсии, или парите, които един пенсионер получава за 22 години, ако
доживее толкова след пенсия.“ „Двата сини тоалета струват по 10 хиляди лева всеки.
Цените на останалите шедьоври на Н., направени за Д., варират между 4 и 8 хиляди
лева, вижда се от сайта на дизайнерката от Лондон.“ „От тях тя притежава редица
рокли, гащеризони, палта, поли, ризи и аксесоари, чиито цени варират от 1000 до 3000
лева за брой“ „След като два пъти се появи с техни модели за по над 2 хиляди лева, бе
порицана и се пренасочи към по-класическите и стилни облекла на „Макс Мара“,
които обаче никак не отстъпват по цени“. Публикацията от 24.07.2021 г. със заглавие:
„САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. на театър с пола за 1300 лв. (СНИМКА) има следното
позорящо и обидно съдържание „Полата е дело на любимата й Марка „Макс Мара" и
струва скандалните 795 долара, или 1321 лева“ . В публикацията от 06.12.2020 г. със
заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. с палто за 2300 лв. (СНИМКИ)“ ищцата
намира обида и клевета в израза „Д. Р. с палто за 2300 лв.“
Последните три публикации са свързани с облеклото на г-жа Р. на публични
10
събития. Възможно е честата информация за дрехите, които носи, да провокира у нея
негативна реакция, за която разказват и свидетелите. В нито една от трите статии
няма нито обида, нито клевета. Марките, които носи и цената, на която могат да бъдат
купени конкретните артикули, не са позорящи или унизителни. Независимо от
реакцията, която предизвиква у засегнатото лице, основната дейност на ответника е да
разпространява информация и идеи по въпроси от обществен интерес по начин,
съвместим със задълженията и отговорностите му. Информацията за облеклото на г-жа
Р. е важна за четящата изданието на ответника публика и ответникът отговаря на този
интерес. Доводите в жалбата, че внушенията в статиите са в разрез с разумния начин,
по който ищцата харчи парите си за тоалети, са неоснователни. От съпругата на
президента се очаква определен стил на обличане, който и според изданието тя следва
– в статията от 07.11.2021 г. е записано, че ползва класически и стилни облекла на
„Макс Мара“. И трите статии са придружени със снимки, на които могат да се видят
коментираните тоалети. Четящият може сам да провери дали цената, посочена в
изданието, е тази, на която даден артикул може да бъде купен.
Публикацията от 07.01.2021 г. със заглавие: „Ген. Д. с тайна вила (СНИМКИ)“ е
обидила г-жа Р. със следното: „опърничав характер“. Нито изразът сам по себе си, нито
в контекста на цялата статия може да се счете за злоупотреба с правото на изразяване
на ответника. От една страна, това е оценъчно съждение. От друга страна,
прилагателното се отнася не до личността на Д. Р., а до нейния характер, следователно
няма квалификация на личността. Тази черта на характера не е обидна. Макар при
проверка в тълковния речник да се установява съдържанието, посочено в жалбата –
„който без видима причина се противопоставя на всичко и на всички“, синонимите са:
упорит, непокорен, вироглав, твърдоглав, недисциплиниран, несговорен, непослушен,
инат, заинатен, дръпнат, неразбран, опак, своеобразен, своенравен. Упоритостта и
инатът не са непременно отрицателни качества. Напротив, създават усещане за
последователност и отговорност за собствените действия. Доводите за скромния начин
на живот, който води ищцата, са неотносими към преценката по спора. Изразите
„лъскави мерцедеси“, „лукса на държавната вила“ не могат да ангажират
отговорността на ответника заради внушението, което се твърди да създават.
Преценката за противоправност е за използваните изрази. Внушенията, които те
постигат, зависят от възприятието на четящия.
Относно публикацията от 29.01.2023 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д.
Р. нападна бившата на президента (СНИМКА)“ се претендира, че е опозоряваща със
заглавието си. Анализът на цялото съдържание обосновава липса на основание за
отговорност. Информацията, които може да се извлече от материала е, че няколко часа
след рождения ден на първата съпруга на президента Д. Р. публикувала коментар в
социалните мрежи, към който е добавена и песен. Според автора на статията може би
президентът е поздравил първата си съпруга за рождения й ден, което пък би могло да
е причина за публикувания коментар от настоящата му съпруга. Материалът съдържа
единствено предположение и опит за внушение, а отговорност следва да се носи за
конкретни изрази и конкретни твърдения. Авторът на материала, счита че е възможно
между рождения ден на първата съпруга на президента и добавеният коментар от
ищцата да е налице връзка, но това е негова оценка на последвалите събития, която не
би следвало да се приеме за засяга достойнството на ищцата. Използваният в
заглавието глагол „нападна“ е в преносно значение и е предназначен да подсили
ефекта на внушението и отново е в характерната стилистика на изданието.
По повод публикациите относно здравословното състояние на г-жа Р. въззивната
инстанция излага следните мотиви. Публикацията от 14.04.2021 г. със заглавие:
„САМО В ПИК! Претърпяла ли е операция Д. Р.-ето какво отговориха от болница „Св.
11
Иван Рилски“, в която се съдържа следните твърдения относно здравословното
състояние на ищцата: „Съпругата на президента е имала силно главоболие още от
петък вечерта, но явно не е обърнала сериозно внимание на този тривиален симптом и
дори е придружила Р. в понеделник вечерта на кинопрожекция за юбилея на НДК.“ и
„Състоянието й обаче се влошава сериозно след това и през нощта тя вече е откарана
спешно в неврологичното отделение на "Св. Иван Рилски“.“ . Публикацията от
24.05.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. пие вино след операцията
(СНИМКА) – Информационна агенция ПИК“ съдържа следното твърдение: „Първата
дама Д. Р. не спазва стриктно лекарските препоръки след операцията“ . Изнасянето на
данни за личния живот и здравословното състояние е противоправно и не може да
бъде обяснено със засиления обществен интерес. В случай че има официално
изявление на президентската администрация или самата ищца е съобщила информация
за здравето си, не би бил нарушен балансът между правото на неприкосновеност на
личния и семейния живот и правото на информация. Статиите на ответника обаче
минават отвъд границата, допустима за публичните личности и следва да ангажират
отговорността му поради засягане на правото на зачитане на личния живот по чл. 8 от
ЕКЗПЧОС. Съдът определя обезщетение от 3000 (три хиляди) лева за тези две статии,
като част от общия размер.
При определяне на неимуществените вреди по справедливост в рамките на
обжалваната част въззивният съд съобрази свидетелските показания на Р. И., К. И., Г.
И. и М. В., всички безпротиворечиво установяващи, че статиите са предизвикали
негативна реакция у г-жа Р.. Тя се затворила в себе си, не искала да присъства на
обществени места поради това, че постоянно е обект на интерес, че местата, на които
ходи и тоалетите, които облича, се коментират в изданието на ответника. Госпожа Р.
станала тревожна заради позвънявания от роднини и приятели, не можела да спи, не
искала да се храни.
Определеният от СГС глобален размер на обезщетението е справедлив според
виждането на настоящата инстанция. Този размер обхваща и вредите от статиите от
14.04.2021 г. и 24.05.2021 г. относно здравето на ищцата, като се отчете, че за статията
от 05.09.2020 г., относно която е обжалвал ответникът, обезщетението следва да е по-
малко от определеното от СГС съобразно изложеното по-горе.
Неоснователни са въззивните доводи за занижен размер на обезщетението
относно статиите, за които е приета противоправност. Доводите в жалбата всъщност
повтарят мотивите на обжалваното решение, а тези мотиви обосновават именно
размера, определен от СГС. Въззивният съд счита този за размер за адекватен на
доказаните вреди. От една страна, негативните си изживявания ищцата свързва с
всички статии, но следва да бъде обезщетена само за тези, за които е приета
противоправност. От друга страна, предвид позицията, която заема – съпруга на
президента на България, засиленият интерес към поведението й на публични места е
обясним и оправдан за времето, през което съпругът й е президент. Не се установява
именно статиите да са предизвикали трайно влошаване на здравословното състояние
на ищцата, за което разказва св. И., включващо високо кръвно налягане, поставяне на
холтер и постоянно главоболие. Ежедневието на съпругата на президента е само по
себе си динамично и изпълнено с предизвикателства от всякакво естество и е
житейски логично да доведе до описаните симптоми. Свидетелите са разказали
впечатленията си от реакцията на г-жа Р. само за някои от публикациите. За тези от
тях, за които съдът приема противоправност, се дължи обезщетение в посочения от
СГС общ размер. Безспорно е, че в част от статиите се изразява отрицателна оценка за
г-жа Д. Р.. Отрицателната оценка обаче, дори и да е поднесена и по шокиращ начин,
провокативно или чрез преувеличаване в зависимост от журналистическа практика на
12
конкретния сайт, доколкото не съдържа унизителни и неприлични изявления по
отношение на критикуваното лице, не е неправомерно деяние. Не може да не се държи
сметка и за предпочитания модел за отразяване на събития и стилистичните
особености на изданието, в което са публикувани статиите.
По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено относно
присъждането на 25 500 лева – главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от клеветнически и обидни думи и изрази,
използвани в публикуваните на интернет страницата www.pik.bg, ведно със законната
лихва от дата на подаване на исковата молба – 12.06.2023 г. до окончателното
изплащане на претенцията. Следва да бъде посочено, че тази главница е формирана от
статиите, описани в диспозитива на СГС, като вместо 5000 лв. за публикация от
05.09.2020 г. със заглавие: “Д. Р., не Б. е новият Гьобелс – комисарят по идеологията на
метежа“, се включва обезщетение от 2000 лв. Решението следва да бъде отменено в
частта, в която е отхвърлен искът за публикация от 14.04.2021 г. със заглавие: „САМО
В ПИК! Претърпяла ли е операция Д. Р.-ето какво отговориха от болница „Св. Иван
Рилски“ и публикация от 24.05.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р.
пие вино след операцията (СНИМКА) – информационна агенция ПИК“, като вместо
това бъде определено обезщетение от 3000 (три хиляди) лева със законната лихва от
дата на подаване на исковата молба – 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която на основание чл. 86 ЗЗД е
присъдена лихва за забава за периода 05.09.2020 – 11.06.2023 г. за разликата от 573, 90
лева до 1434, 80 лева за обезщетението за статията от 05.09.2020 г., тъй като
дължимата главница е 2000 лева.
Предвид потвърждаване на решението като краен резултат разноски за
настоящата инстанция не следва да се присъждат.
С тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 783 от 07.02.2025 г. по гр.д. 6795/2023 г. СГС, Първо ГО,
12 състав в частта, в която е отхвърлен искът на основание чл. 45 вр. 49 ЗЗД за
неимуществени вреди от публикация от 14.04.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК!
Претърпяла ли е операция Д. Р.-ето какво отговориха от болница „Св. Иван Рилски“ и
от публикация от 24.05.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. пие вино
след операцията (СНИМКА) – информационна агенция ПИК“ за обща сума от 3000
(три хиляди) лева със законната лихва от дата на подаване на исковата молба –
12.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, в която на
основание чл. 86 ЗЗД е присъдена лихва за забава за периода 05.09.2020 – 11.06.2023 г.
за разликата от 573, 90 лева, изчислена върху сума от 2000 (две хиляди) лева
обезщетението за статията от 05.09.2020 г. до 1434, 80 лева, изчислена върху сума от
5000 (пет хиляди) лева обезщетението за същата статия и вместо това
ОТХВЪРЛЯ иска на основание чл. 86 ЗЗД за лихва за забава за периода 05.09.2020
– 11.06.2023 г. за 860,90 лева върху сума от 5000 (пет хиляди) лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 783 от 07.02.2025 г. по гр.д. 6795/2023 г. СГС,
Първо ГО, 12 състав в останалата обжалвана осъдителна и отхвърлителна части, като
уточнява, че главницата, дължима от „Пик нюз“ ЕООД на Д. К. Р. е формирана по
начина, определен от СГС, с изключение на сумата за публикация от 05.09.2020 г. със
заглавие: “Д. Р., не Б. е новият Гьобелс - комисарят по идеологията на метежа“, за
13
която въззивният съд определя 2000 (две хиляди) лева вместо 5000 (пет хиляди) лева,
както и за публикация от 14.04.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК! Претърпяла ли е
операция Д. Р.-ето какво отговориха от болница „Св. Иван Рилски“ и публикация от
24.05.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. пие вино след операцията
(СНИМКА) – информационна агенция ПИК“, за които въззивният съд приема
основание за уважаване на иска определя общо обезщетение от 3000 (три хиляди)
лева.
Разноските остават така, както са направени от страните.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14