РЕШЕНИЕ
№ 427
гр. Велико Търново, 01.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание
на втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 586 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба подадена от
„Скорпион инвестстрой“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
чрез управителя Т.К.К., срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 10277/ 08.08.2018 г., издадена от Ж.И.А.- началник на
отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София. В жалбата се сочи, че заповедта е
нищожна, като издадена от орган с недоказана материална компетентност,
алтернативно е незаконосъобразна като издадена при неспазване на изискванията
за форма, поради липса на мотиви, при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в нарушение на закона и несъобразяване
с неговата цел. Изтъква се, че в оспорения акт липсва посочване на
фактическите основания, наложили издаването му, не е обоснован и определеният
срок за запечатване на обекта, както и че мотивите като цяло са с бланкетен
характер, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Като процесуално нарушение
се сочи, че няма данни за издаване на наказателно постановление към момента на
налагането на ПАМ, което препятства ползването от данъчния субект на
предвидената в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС превилегия. Акцентира се и върху
обстоятелството, че определената със заповедта дата за запечатване не е
съобразена със срока за обжалване, като се навеждат и твърдения и че самата
заповед не е редовно връчена на лице, оправомощено да получава книжа от този
вид от името на дружеството. На последно място жалбоподателят
счита, че административният акт е издаден в нарушение на принципа на
съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК, доколкото засяга негови права и законни
интереси в степен, по-голяма от необходимото за преследваната от закона цел. От
съда се иска обявяване на нищожността, алтернативно отмяната на оспорената
заповед. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, чрез управителя и
пълномощника му по делото, поддържа жалбата с направените искания. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, като представя фактура за
заплатено адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от ответника разноски.
Ответникът по жалбата – началник на
отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, чрез пълномощника по делото, оспорва
жалбата като неоснователна. Твърди законосъобразност на оспорената заповед,
като издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и
установените процесуални правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби на закона. Намира за неоснователни възраженията, че оспореният акт
не е надлежно връчен, като изтъква, че упълномощаването не е обвързано с
физическото наличие на самото пълномощно като документ в упълномощеното лице и
представянето му от последното в хода на проверката. По същество счита, че е
налице безспорна доказаност на извършените от жалбоподателя нарушения, отразени
в оспорената заповед. Намира и че не е налице несъответствие на наложените ПАМ
с целта на закона, доколкото определеният срок за запечатване на обекта и
забрана на достъп до него е значително по-кратък от максимално предвидения по
закон, а броят на работниците, заети в запечатания обект е неотносим към
законосъобразността на наложената ПАМ. С тези съображения се иска жалбата на
„Скорпион инвестстрой“ ЕООД да бъде отхвърлена като неоснователна, претендира
се присъждане в полза на ответника на юрисконсултско възнаграждение в размер на
500,00 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, включително тези приложени към жалбата и съдържащите се в
представената от ответника административна преписка, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На
26.07.2018 г., в 13:45 часа от служители на дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, е извършена проверка в търговски обект – комплекс от заведение за
хранене и басейн, находящ се в с. Къпиново, обл. Велико Търново, местност
„Къпиновски манастир“, стопанисван от „Скорпион инвестстрой“ ЕООД – гр. В.
Търново. От служителите на НАП са извършени две контролни покупки - на стоки и
на услуги. За покупката на стоки на обща стойност 6,20 лв. е бил издаден
фискален касов бон от наличен и работещ касов апарат в обекта, а при
заплащането на услугата „ползване на басейн“ на стойност 8,00 лв. не е бил
издаден фискален касов бон или касова бележка от кочан. При проверката са били
представени документите на два броя намиращи се в обекта фискални устройства -
модел „TREMOL ZM-KL“
с ИН № ZK 095443 и номер на ФП 50104186 и модел „TREMOL“ с ИН № ZK 109633 и номер
на ФП 50126649, и двете регистрирани в НАП. За второто от посочените фискални
устройства не е представена книга за дневните финансови отчети, а от
изготвеното копие от контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ е
констатирано, че за определени дати /6 дати за периода от първи юни до двадесет
и шести юли/ са регистрирани продажби, като не са отпечатани пълни дневни
финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет. За датата на
проверката 26.07.2018 г., към 13:45 часа в процесния обект е установена
фактическа касова наличност от 374,33 лв., при отчетена от двете фискални
устройства касова наличност в размер общо на 689,40 лева. От служителите на НАП
е съставен Протокол за извършена проверка № 0362127/ 26.07.2018 г., с приложени
два броя описи на парични средства в каса /за всяко от наличните ФУ/, два броя
декларации за работа по трудово правоотношение от установените на място членове
на персонала – К.П.и Т.П.. Към протокола са били приложени още служебен бон от
26.07.2018 г. за служебно въведена сума от 100,00 лв. в едното ФУ на обекта,
фискални бонове от 26.07.2018 г. от двете фискални устройства, отчет от
ПОСтерминално устройство, дневни финансови отчети от ЕКАФП с ИН № ZK 109633 и номер на ФП 50126649, отчети от фискална
памет, изготвени на датата на проверката. В протокола са отразени посочените
по-горе обстоятелства, като от присъствалите при проверката служители е вписано
обяснение, че басейнът е бил ползван и от гости на къмпинга, при което в
таксата за къмпинг е включено и ползването на басейна, а относно неиздаването
на касова бележка на 26.07.2018 г. - че конкретният касов апарат не е бил
зареден. Констатираните неиздаване на касова бележка при извършена продажба,
нерегистриране на всяка промяна в касовата наличност и липса на пълни дневни
финансови отчети за определени дати са преценени като нарушения на разпоредбите
на чл. 3, ал. 1, чл. 33, ал. 1 и ал. 2,
и чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, съответно като
основания по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „в“ от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, за издаване на оспорената заповед. Със същата са
наложени принудителни административни мерки “Запечатване на обект” за срок от 5
дни, за търговски обект – басейн, находящ се в с. Къпиново, обл. Велико
Търново, местност „Къпиновски манастир“, за срок от 5 дни и „Забрана достъпа до
обекта” за същия търговски обект. Определено е запечатването да се извърши на
20.08.2018 година. Заповедта е връчена на Л.И.В., в качеството му на собственик
на капитала на „Скорпион инвестстрой“ ЕООД, на дата 08.08.2018 г., съгласно
съдържащата се в нея разписка. Жалбата срещу нея пред АСВТ е подадена чрез ТД
на НАП – гр. В. Търново на 08.08.2018 г., видно от дадения от ответната
администрация входящ номер. Към същата са приложени копие от молба от „Скорпион
инвестстрой“ ЕООД за своевременно издаване на наказателно постановление и
заверени преписи от трудови договори между дружеството и 9 души, работещи по
трудово правоотношение. Жалбата е изпратена с придружително писмо от ТД на НАП
– гр. В. Търново, като освен приложените от подателя документи, с писмото са
представени оспорената ЗНПАМ, пълномощно на Л.И.В.с нотариална заверка на
подписа от дата 30.03.2011 г., протокола за извършена проверка и приложенията
към него, Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП.
В съдебната фаза на производството На настоящия състав е служебно известно, че
след издаването на заповедта за налагане на ПАМ е нейното обжалване, по реда на
чл. 60 от АХК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, е било допуснато предварително
изпълнение, отменено с определение на АСВТ. В съдебната фаза на производството
по настоящото дело от ответника не са ангажирани доказателства извън тези,
представени при подаването на жалбата. Във връзка с твърденията, че заповедта
не е връчане на упълномощено за това лице, в съдебно заседание са изслушани
обясненията на Т.К.К.- управител на „Скорпион инвестстрой“ ЕООД и показанията
на свидетеля Л.И.В.. В обясненията си управителят на дружеството заявява, че пълномощното на Л.В.да
представлява дружеството се ползва само при невъзможност представителството да
се осъществи от самата К., като през останалото време пълномощното се намира в
нея. Твърди, че към момента на налагане на оспорената ПАМ въпросното пълномощно
се е намирало в нея, а никой друг от работещите през летния сезон в процесния
търговски обект около 35 души не е упълномощаван да контактува от името на
дружеството с НАП. В същия смисъл са и показанията на Л.И.В., разпитан като
свидетел също по искане на жалбоподателя. Същевременно В. заявява, че понякога
извършва оперативен контрол за работата на процесния обект, както и
организацията на работа, като персоналът контактува с него. В конкретния случай
след обаждане от персонала е отишъл на обекта при проверката от органите на
НАП, представил се е като собственик на капитала и след извършена проверка в
Търговския регистър те са се убедили във верността на твърденията му. Мотиви относно
събраните доказателства ще бъдат изложени по съществото на спора.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна и като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
легитимация – адресат на оспорения административен акт, стопанисващо търговския
обект за който е разпоредено запечатване, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС и от външна страна отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.
Предвид горното и липсата на някоя от останалите предпоставки по чл. 159 от АПК, подадената жалба се явява процесуално допустима за разглеждане по същество
в настоящото производство.
След извършена на основание чл. 168, ал.
1 от АПК проверка съдът установи, че Заповед № 10277/ 08.08.2018 г., издадена
от началник на отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София е издадена от оправомощен орган и в
рамките на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр.
с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за
Национална агенция по приходите и т. 1 от посочената по-горе Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Обратно на твърдяното
от жалбоподателя, издалото оспорения административен акт лице, е притежавало
необходимата за това материална компетентност. Не се установяват пороци във
формата, в проведената процедура, нарушения на материалноправни норми или
несъответствие с целта на закона, които по своята степен на тежест да обуславят
нищожност на обжалвания административен акт.
Частично основателни са
наведените от жалбоподателя възражения, че в оспорения административен акт не
са изложени мотиви, в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта за
налагане на ПАМ се съдържа словесно описание на приетите за установени от
административния орган факти, посочване на правни основания за налагането на
принудителната мярка. Като конкретни съображенията за налагане на процесните
мерки е посочено нарушаване от данъчния субект на реда осигуряващ
отчетностна на извършваните продажби чрез ФУ, както и за правилното отчитане на
реализираните обороти, когато това е задължително, които са от съществено
значение за охраната на държавния бюджет. Изтъкнато е, че в случая са налице две
нарушения на данъчното законодателство, водещи до неотчитане на приходи, като с
оглед вида на нарушенията и търговския потенциал на обекта се
налага заключение за нарушаване на съществен държавен фискален интерес,
обуславящо предприемане на мерки за защита на фиска. Посочено е и че спазването
на стриктна финансова и бюджетна дисциплина представлява важно условие за
защитата на обществения интерес и правилното функциониране на държавата. В
заповедта не е отграничено конкретно кои две от посочените чрез правната им
квалификация три установени нарушения са дали основание за засилената
необходимост от защита на бюджета. В случая това е от значение, доколкото двете
сочени от административния орган нарушения на чл. 33, ал. 1 и ал. 2, и чл. 39,
ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ се отнасят към една и съща
хипотеза за прилагане на ПАМ – тази по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗДДС. По
този начин е допусната неяснота кое от претендираните деяния в случая е
възприето като основание по посочената норма, с което се ограничава правото на
защита на адресата на административния акт. Съдът намира за неоснователни
доводите на оспорващото дружество относно липсата на мотиви относно определения
срок за прилагане на ПАМ. Вярно е,
че в оспорената заповед не са изложени конкретни съображения относно този срок,
но с оглед защитата на обществения интерес и съобразно това
дали действително са налице сочените в заповедта нарушения, мотивите на
административния орган относно фактическото установяване на нарушенията, могат
да бъдат възприети и като такива за определяне срока за налагане на ПАМ /в този
смисъл практиката на ВАС/. От друга страна определеният срок на
запечатване не е максималният такъв от 30 дни, а 5 дни, т.е. към определения от
закона минимум, а действителната му обоснованост с установените
от администрацията факти, е въпрос по същество на спора и не касае формалната
или процесуална законосъобразност на административния акт.
В хода на административното
производство органите по приходите са изпълнили задълженията си по чл. 26 и сл.
от АПК, като са извършили проверката си в присъствието на представители на
„Скорпион инвестстрой“ ЕООД. Същите са довели до знанието на данъчния субект
установените факти и предприетите въз основа на тях последващи действия. Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че към момента на издаване на заповедта не е
имало приключено административно наказателно производство във връзка със
сочените от административния орган нарушения, поради което е ограничена
възможността на субекта да се ползва от възможността за прекратяване на ПАМ,
установено в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
изрично предвижда, че ПАМ се прилага, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции. Съгласно трайно възприетото в съдебната практика
становище, образуването във връзка с извършеното нарушение
административнонаказателно производство, е ирелевантно за издаването на заповед
като процесната. Касае се за две различни производства, които се развиват
независимо едно от друго и които се провеждат по различен процесуален ред - АПК
и ЗАНН. Соченото от жалбоподателя несъобразяване на определения в заповедта
начален момент на запечатване на обекта, с продължителността на срока за
обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК, също е без значение за процесуалната
законосъобразност на акта, доколкото при липса на допуснато предварително
изпълнение или отменено такова, оспорването на общо основание поражда своя
суспензивен ефект. Неоснователни са и оплакванията за нередовно връчване на
заповедта за налагане на ПАМ на Л.И.В.. Поначало
надлежното връчване на административния акт е ирелевантно за
законосъобразността на развилото се производство по неговото издаване, а би
могло да бъде от значение единствено при упражняване правото на субекта да го
оспори. В случая делото се съдържа
пълномощно на В. да представлява „Скорпион инвестстрой“ ЕООД пред органите на
НАП, вкл. при проверки и ревизии, както и да подава и приема документи пред
тази администрация от името на дружеството. Няма данни цитираните пълномощия да
са били прекратени чрез оттегляне или отказ от тях /чл. 41, ал. 1 от ЗЗД/, т.е.
оспореният административен акт е връчен на дружеството чрез надлежно
оправомощен представител. Обясненията на управителя на „Скорпион инвестстрой“ ЕООД
и показанията на свидетеля Л.В.се кредитират с доверие от съда, но фактическото
местонахождение на документа, материализиращ волеизявлението на упълномощителя,
е без значение за факта на упълномощаването.
Независимо от изложеното по-горе,
се установява, че от контролните органи не са били проверени и изяснени
наведените още в хода на проверката твърдения, обясняващи разликата между
отчетена и фактическа и касова наличност /ползване на басейна от гости на
къмпинга, при което цената на тази услуга е включена в таксата за къмпинг/ и
относно неиздаването на касова бележка при конкретната контролна покупка на
26.07.2018 година. От своя страна в оспорената заповед административният орган
въобще не е упоменал въпросните твърдения, съответно липсва каквото и да било
обсъждане на същите, в нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. В случая нарушението е съществено, тъй като изясняването на сочените от
служители на проверяваното лице обстоятелства би могло да обуслови различни
крайни изводи у административния орган както относно наличието, броя и
характера на претендираните за установени нарушения, така и относно
необходимостта от налагане на ПАМ.
Заповедта за налагането на ПАМ е
издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
При преценка за материалната законосъобразност на административен акт, издаден в условията на обвързана компетентност, съдът е длъжен да се произнесе по същество на спора, като извърши преценка за наличието на законовите предпоставки за издаването му, включително и относно срока на наложените мерки.
По безспорен начин се установява, че в нарушение на изискванията на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, при извършените на 26.07.2018 г., в 13:45 часа, контролни покупки в обекта на жалбоподателя, една от тях – тази за ползване на басейн, не е била регистрирана и отчетена чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, въпреки че в обекта е имало действащо такова. Същевременно обаче, това е единствената неотчетена до този момент продажба, на стойност 8,00 лв., която не е особено висока, а във връзка с вписаните в протокола от проверката обяснения, следва да се държи сметка и за възможността неиздаването незабавно на касов бон, действително да е повлияно от липсата в момента на лента в съответния ЕКАФП, което не е изследвано от проверяващите.
По отношение на второто твърдяно от ответника нарушение, от протокола за извършена проверка и приложените към него описи на парични средства в каса се установява, че за дата 26.07.2018 г., до 13:45 часа в процесния обект, чрез фискалните устройства е отчетен общ оборот 589,40 лв. и документална наличност 689,40 лв. /служебно въведена сума от 100,00 лв./, при фактическа касова наличност от 374,33 лева. Тоест чрез ФУ са отчетени продажби на стойност по-голяма от действителната касова наличност, като направените твърдения за неотчетени през проверените ФУ такси за къмпинг не са били проверени от контролните органи. Поради това съдът не намира за безспорно установено второто посочено в оспорената заповед нарушение – това по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, но дори да се приеме, че действително е налице нерегистриране на извеждане на суми от касата на обекта, с това определено не е увреден някакъв фискален интерес.
Що се отнася до неотпечатването от единия ЕКАФП /отчитащ заплащане ползването на басейна/, на дневни фискални отчети с нулиране и запис във ФП на ФУ, тази констатация се позовава на данните от КЛЕН /контролни ленти на електронен носител/. КЛЕН от дата 26.07.2018 г. не се съдържат в представената административна преписка, независимо, че са посочени както в протокола за извършена проверка /л. 25 от делото/, така и в обжалваната заповед. В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания породили необходимостта от налагане на ПАМ в условията на пълно и главно доказване, което в случая не е извършено, при което съдът намира за недоказано и третото от посочените в заповедта нарушения – това по чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. Освен това следва да се отбележи, че в случая се претендира неотпечатване на дневните отчети от ЕКАФП, извършено в предхождащи проверката периоди /последно на 22.07.2018 година/. Или противоправното поведение на субекта, дори да се приеме, че го е имало, е било преустановено преди извършването на проверката, съответно преди издаването на заповедта за налагане на ПАМ.
Предвид изложеното, единственото безспорно установено нарушение е извършването от жалбоподателя на една неотчетена продажба, на стойност 8,00 лв., като няма данни освен едната от контролните покупки на проверяващите, да са били извършени други неотчетени продажби. Липсва информация за други случаи на нарушения от този вид, които да квалифицират търговското поведение на проверяваното лице като трайно нарушаващо законовите изисквания при отчитане на продажбите. Вярно е, че налагането
от административния орган на принудителните административни мерки от вида на процесните се извършва при условията на обвързана компетентност. Това обаче не освобождава административният орган от задължението да обоснове необходимост за налагането на ПАМ, предвид установените в чл. 22 от ЗАНН специфични цели на същите - предотвратяване, преустановяване и отстраняване на вредните последици от конкретно административно нарушение. Както се посочи, в случая не се доказва трайно установено поведение на субекта за ощетяване на фиска посредством неотчитане на продажби, налагащо налагане на мерки с цел предотвратяване на последващи нарушения от този вид. Не се установява необходимост от преустановяване на конкретното нарушение, при положение, че вече е изпълнен фактическия състав на същото, а липсват каквито и да било мотиви, касаещи евентуално целено с налагането на ПАМ отстраняване на последиците от неиздаването на касова бележка. В този смисъл, основателно е отбелязаното от жалбоподателя, че мотивите на административния орган за налагане на ПАМ са бланкетни и практически могат да бъдат изложени по отношение на всеки един случай на претендирано от органите по приходите нарушение на изискванията за регистриране и отчитане на продажби. Не става ясно по какъв начин нерегистрирането на една сделка на стойност от 8,00 лв. чрез фискален бон от ЕКАФП, засяга особено значим държавен или обществен интерес, нито как видът и потенциалът на търговския обект обуславят съществено нарушаване интересите на фиска - става въпрос за летен басейн в малко населено място. Обратно стойността на контролната покупка за която не е издаден касов бон, фактът, че за другата контролна покупка /тази на напитки/, е издаден такъв, местоположението и характера на дейността на търговския обект, наличието на редовно въведени и действащи два броя фискални устройства, не обосновават квалификация за значимост на засегнатия държавен интерес, налагаща преустановяване, макар и временно дейността на обекта. Действително, обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана, но в законово очертаните рамки /чл. 4, ал. 2 от АПК/. Същевременно тази охрана не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава /чл. 6, ал. 2 от АПК/. Ето защо налагането на принудителната административна мярка, следва да е насочено към и необходими за постигане на целта на закона, но и да са съразмерно по тежест с установените факти и преследваната цел.
В случая, както
се каза, не се установява необходимост от предотвратяване, преустановяване и отстраняване на
вредните последици от нерегистрирането на един брой продажба на стойност 8,00
лв., посредством запечатване на обекта и забрана за достъп до същия,
независимо от срока на ПАМ. Наличните в преписката доказателства не се
установява вероятност за соченото от органа по приходите нарушаване на
съществен държавен фискален интерес, налагащо предприемане на мерки за защита
на фиска, на обществения интерес и правилното функциониране на държавата. Не на
последно място следва да се държи сметка и че посредством налагането на
процесните ПАМ се засягат непомерно права и законни интереси както на самото
дружество, така и на 9 негови служители временно оставащи без работа като
източник на доходи.
По изложените
съображения, подадената жалба от „Скорпион инвестстрой“ ЕООД е основателна и
като такава следва да бъде уважена. Заповед № 10277/ 08.08.2018 г., издадена
от началник на отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, като незаконосъобразна, следва да
бъде отменена.
С оглед изхода на спора, и направеното в жалбата и в съдебно заседание
искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати от бюджета си в полза на
дружеството-жалбоподател съдебни разноски в размер на 410,00 лв.,
представляващи внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно Фактура № **********/02.10.2018 г. издадена от адв. А.Г.П..
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС съдът,
Р Е
Ш И :
Отменя
по жалба
на „Скорпион инвестстрой“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10277/ 08.08.2018
г., издадена от Ж.И.А.- началник на отдел „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр.
София.
Осъжда Национална
агенция за приходите – гр. София да заплати на „Скорпион инвестстрой“ ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в размер
на 410,00 /четиристотин и десет/ лева.
Решението може да се обжалва с пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :