Р Е Ш Е Н И Е
№230 / 08.04.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Цветомира Димитрова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №1109 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от И.К.Я. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адв.А.Г.Г., с посочен съдебен адрес: ***, срещу Решение №94/17.09.2021г., постановено по АНД №20215620200549/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №*****, издаден от ОД на МВР – Хасково.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Същото противоречало и на действащото правно положение. Твърди се, че в хода на административно-наказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Обосновава се становището, че удостоверението за одобрен тип средство за измерване по отношение на използваното АТС било с изтекъл срок на валидност към датата на заснемане на нарушението. От друга страна, от представените по делото клип №**** и снимка на лекия автомобил, в който се намирало АТС, заснело клипа, не можело да се установи местоизвършването на нарушението. Издаването на електронния фиш само чрез използването на GPS система и прието географско обозначение за местоположението, не било достатъчно за локализирането на мястото на нарушението. Също така, представената снимка на полицейския автомобил по никакъв начин не можело да се свърже с твърдяното в ЕФ нарушение, тъй като на същата липсвали дата и местоположение. В случая признаците на нарушението не били доказани откъм нарушител и изпълнително деяние.
Моли се обжалваното съдебно решение и потвърденият с него електронен фиш да бъдат отменени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции – РС Свиленград и АдмС Хасково.
Ответникът, ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника на същия е постъпила писмена молба, в която се ангажира становище по хода на делото, по същество на спора и се претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Предлага оставяне в сила на атакуваното съдебно решение.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №***** на ОДМВР – Хасково, с който за извършено на 03.01.2021г. нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на И.К.Я. е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50.00 лева.
За да постанови решението си районният съд приел, че електронния фиш отговаря на изискванията за съдържание по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Отхвърлил възражението на жалбоподателя, че използването АТС не било одобрен тип средство за измерване. В тази насока посочил, че били изпълнени изискванията на чл.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., тъй като мобилното средство за контрол било одобрен тип, притежавало надлежното Удостоверение №4835, издадено от Българския институт по метрология. От приетите доказателства от административнонаказателната преписка се установявало, че същото било в съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и преминало последваща проверка. За да отхвърли направеното възражение се позовал и на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, като цитирал текста на разпоредбата, според който когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат за одобрен тип, като съответно следва да са преминали последваща метрологична проверка, съгласно чл.43 от Закона за измерванията, което в настоящия случай било налице. Спазени били и изискванията на чл.6 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. На следващо място според съда, установеното с АТС нарушение било доказано. За установено приел, че на 03.01.2021г. в гр.С., на ул.“С. С.“ в кв.“И.“ И.К.Я. управлявала собствения си лек автомобил с регистрационен номер X **** КР със скорост 68 км./ч., при ограничение на скоростта, регламентирано в чл.21, ал.1 от ЗДвП, предвиждащо забрана за движение със скорост по-висока 50 км./ч. Липсвали доказателства, опровергаващи извършването на нарушението. Коректно било описано и мястото на извършването му, като същото се установявало от текстовото описание и координатите, и представените по делото доказателства, сред които и изготвения от полицейските служители протокол за използване на АТСС. В последния била посочена и посоката на движение, а така също датата и точния час, регистрационния номер на автомобила, и останалите реквизити на акта. Направено било и пълно описание на нарушението, като мястото на нарушението съвпадало с мястото на установяването му. Налице бил и субективният елемент от състава на нарушението – същото било извършено виновно, при пряк умисъл. Правилно бил определен и размерът на глобата за конкретното нарушение. Основания за определяне на случая за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН не били налице.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно.
Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТС) TFR1-M 656, което безспорно представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.
Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП предвижда, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65 от ДР на ЗДвП се определя, че “aвтоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.), с която се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
В следствие
анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към процесния
момент на нарушението на правилата за движение по пътищата е било изцяло
допустимо по закон да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен
фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл.9 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на “техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ. бр.19 от 2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна през 2015г., настоящият касационен състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението е установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., което в случая е било сторено.
Правилно съдът е достигнал до извода, че оспореният пред него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. В случая контролните органи изпълняват и изискванията на чл.4 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. – контролът да се осъществява с АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Към дата на нарушението мобилното средство за контрол е преминало задължителна техническа проверка, видно от приложения Протокол за последваща проверка №6-52-20 от 09.10.2020г., в който е обективирано заключението, че АТС, с което в случая е установено нарушението на правилата за движение съответства на одобрения тип средство за измерване. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл.43 от Закона за измерванията, последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка. Същата се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване, а периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № А-616 от 11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН, която е публично достъпна, като публикувана на електронната страница на ДАМТН и съдържанието, на която е общоизвестно обстоятелство, периодичността на проверките по отношение на скоростомерите е една година. В случая, видно от приложения протокол, последващата проверка на процесната система за видеоконтрол, измерваща скоростта на движение на м.п.с., е осъществена на 09.10.2020г., т.е. процесното средство за измерване е било годно за експлоатация до 09.10.2021г. Нарушението е заснето на 03.01.2021г., т.е. в едногодишния срок на действие на периодичната последваща проверка и следователно единственият извод, до който може да се достигне е, че нарушението е заснето с годно и технически изправно средство за измерване. В тази насока, настоящият касационен състав изцяло подкрепя изводите на въззивния съд. Действително, съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат за одобрен тип, като съответно следва да са преминали последваща метрологична проверка, съгласно чл.43 от Закона за измерванията, което безспорно е налице в настоящият случай.
Най-същественото за спора е, че в преписката се съдържа и задължителният протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, за дата на използване 03.01.2021г. (задължително изискване на чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.), на която дата е извършено и коментираното нарушение от страна на касационния жалбоподател. От него става ясно, че използваното АТС законосъобразно е било приведено в работен режим на твърдяното място и време, поради което административнонаказателната отговорност на нарушителя е била законосъобразно ангажирана. В коментирания протокол изчерпателно са посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван той, налице е идентификация на служебния автомобил, в който е било монтирано АТС, началото и края на работа на устройството и броя на установените нарушения.
При
съпоставка и анализ на представения по делото клип №15303 и снимката на
разположението на служебния автомобил на МВР, в който е било разположено АТС,
се установява, че не е налице несъответствие между мястото на контрол и мястото
на извършване на нарушението. Твърдението, че мястото на контрол не може да се
свърже с описаното в ЕФ нарушение, тъй като на снимката липсват дата и
местоположение, не се споделя, доколкото нормативните изисквания не вменяват на
административнонаказващия орган изискване за посочване на дата и местоположение
в снимката, удостоверяваща разположението на служебния автомобил. Данните в
протокола, ведно с приобщения снимков материал доказват, че нарушението е
установено в контролирания участък. Освен това следва да се отбележи, че при
използването на АТСС, контролният орган няма възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети
с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на
скоростта, както и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно
автоматично. В този смисъл координатите на мястото, където е измерена,
регистрирана и записана скорост на движение на м.п.с. не се вписват, а се
отпечатват автоматично с отпечатването на снимковия материал. Настоящата
инстанция намира, че със събраните доказателства от една страна се установява
съответствие между мястото на нарушението, посочено в приложената снимка и
мястото на нарушението, отразено в издадения електронен фиш, а от друга – с
местоположението на използваното АТС.
Настоящият състав на касационната инстанция приема, че в случая конкретното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е безсъмнено доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез приложения снимков материал от заснет клип от посоченото в ЕФ АТС. Превишаването на скоростта над общото ограничение от 50 км./ч., за движение в населено място, е било заснето с техническо средство и това се установява от доказателствения материал по делото. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушението, за което е издаден ЕФ, нито се сочат от касатора, нито се иска тяхното събиране пред въззивния съд, а срещу приетите и събрани от РС не е възразено. Същите са напълно достатъчни за да обосноват извод за доказаност на нарушението, като съобразявайки се с тях въззъвният съд е достигнал до правния извод за потвърждаване на електронния фиш.
Съобразявайки установените от РС факти, касационната инстанция намира, че при установяване на нарушението по цитирания по-горе текст от ЗДвП и провеждане на особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 50 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишаване на скоростта за движение в този пътен участък.
Като е потвърдил оспорения пред него електронен фиш Районен съд – Свиленград е постановил правилно и обосновано решение, при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение и такова следва да бъде присъдено в размер от 80.00 лева, съобразно чл.37 от ЗпрП, вр. с чл. 27е от Наредбата за правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №94/17.09.2021г., постановено по АНД №20215620200549/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №*****, издаден от ОД на МВР – Хасково.
ОСЪЖДА И.К.Я. ***, ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР - Хасково разноски по делото в размер на 80.00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.