О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№2190 17.11.2022г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІV състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело № 158 по описа за 2022 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.197 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано
по жалбите на К.К.Д. и Х.Б.Д. против Отказ с рег. №ДС-8/21.01.2022г. на Областен
управител на област Стара Загора да разгледа по същество искане с вх. №
ДС08/11.01.2022г за издаване на заповед с правно основание чл.192 от ЗУТ - учредяване
право на преминаване на основание чл.192 от Закона за устройство на територията
през имот с идентификатор по КККР № 55289.98.6, землище на село Памукчии,
област Стара Загора, с предназначение за стопански двор на Държавен поземлен
фонд, който граничи със собствения им имот с идентификатор 55289.98.8, землище
на село Памукчии.
За да постанови изричен
отказ за разглеждане по същество на искането от 2.01.2022г за издаване на
заповед за учредяване право на преминаване през поземлен имот, държавна
собственост, Областния управител се е позовал на съществуване на отрицателно
условие – липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и
страни, посочено в чл.27 ал.2 т.1 от АПК като обуславящо недопустимост на
заявеното за упражняване административно право. Фактите, които Областния
управител квалифицира правно като имащи признаците на основание по чл.27 ал.2
т.1 от АПК са следните: Заявление с вх.№ДС-8/11.01.2022г е идентично със
заявление с вх. №ДС-524-11/02.11.2021г, с предмет искане за издаване на заповед
за учредяване право на преминаване през имот с идентификатор 55289.98.6 по КККР
на село Памукчии, община Стара Загора –Държавен поземлен фонд, с цел достъп до
път на собствения на заявителите имот с идентификатор 55289.98.8, с
предназначение Стопански двор, на основание чл.192 от ЗУТ. Позовава се на влязло в сила Определение
№495/30.09.2021г, по адм.д.№30/21г по описа на АС Стара Загора / оставено в
сила с Определение №12644/10.12.2021г по адм.д.№11626/21г на ВАС на РБ/, с
което е оставена без разглеждане, поради просрочие, жалбата на заявителите
против мълчалив отказ на Областния управител да издаде заповед за учредяване
право на преминаване на основание чл.192 от ЗУТ през ПИ 09830, землище на село
Памукчии, формиран по тяхно заявление с вх. №ДС-524/19.11.2022г. На основание
влязлото в сила Определение №495/30.09.2021г по адм.д.№30/21г по описа на АС
Стара Загора за оставяне без разглеждане, поради просрочие на жалбата срещу
мълчалив отказ, формиран по заявление с най-ранна дата – ДС-524/19.11.2022г,
следващите две заявление от 02.11.2021г и от 11.01.2022г се оставят без
разглеждане.
С Определение №
9133/18.10.2022г по адм.д.№9047/2022г по
описа на ВАС на РБ е отменено Определение №291/03.05.2022г постановено
по настоящото дело №158/22г, с което са отхвърлени жалбите на Д. против
изричния отказ за разглеждане по същество на искане за издаване на
административен акт, постановен от Областния управител на основание чл.27 ал.2
т.1 от АПК на 21.01.2022г. с указания да се съберат доказателства за
идентичност в предмета на всички подадени заявления от Д. до Областния
управител с искане за издаване на заповед с правно основание чл.192 от ЗУТ.
В изпълнение на съдебно
разпореждане, Областния управител представя под опис писмените документи,
съдържащи фактите, на които се е позовал в обжалвания изричен отказ да разгледа
по същество искането от 11.01.2022г.
Със Заявление №ДС- 524/19.11.2020г, Д. искат
да бъде издадена заповед за право на преминаване през имот №098030,
землище на село Памукчии, община Стара
Загора, ЕКАТТЕ 55289, Стопански двор на ДПФ-МЗГ, защото този ПИ 098030 граничи
със собствения им поземлен имот №098008 с НТП Стопански двор, в землището на
същото село. Със заявленията от 02.11.2021г и от 11.01.2022г искането е
идентично по своя предмет, като разликата се състои само в посочване на
идентификатора на ПИ със номер по стар план 098030, съгласно влязлата в сила КК
за землище на село Памукчии – 55289.98.6., но номера по предходен план /КВС/ и
идентификатора по КК се отнасят за един и същи поземлен имот, актувания с акта
за частна държавна собственост като земя, принадлежаща на държавен поземлен
фонд. Приложени към искането от 19.11.2020 са следните документи: договор от
2011г за доброволна делба на ПИ 098007 и построената в него сграда – Овчарник,
с предназначение за стопански двор. В резултат на договора за делба на ПИ
098007 възникват два нови поземлени
имота – ПИ 098008 на Д. и ПИ 098010 на съделителя Донка Загорска. Видно от скица
към договора за делба /2012г/ и от скица от КК от 15.10.21г, новообразувания ПИ
098008 е обособен без достъп до път, който разделения ПИ 098007 е имал от
юг. Кадастралната карта за землището на
село Памукчии е одобрена със Заповед №РД-18-855/07.12.2017г на Изпълнителния
директор на АГКК, съгласно удостоверяване на този факт от съдържанието на Скица
№15-1121243/15.10.2021г за ПИ с идентификатор 55289.98.8 на Д.. ПИ на Д. има
стар номер 098008 и граничи с ПИ идентификатор 55289.98.6, за който е съставен
Акт за държавна собственост –частна, №9963, вписан на 20.08.2020г в Службата по
вписванията, с номер по предходен план 098030. Установява се от официалните
удостоверителни документи, че ПИ 098030 – Стопански двор на ДПФ в село Памукчии
има нов идентификатор по КККР 55289.98.6 и е налице идентичност между ПИ 09830
и имот с идентификатор 55289.98.6.
По заявление
№ДС-524/19.11.2020г на Д. за издаване на заповед за учредяване право на
преминаване през ПИ 098030/КККР идентификатор 55289.98.6 е формиран мълчалив
отказ, с пропускане на срока за обжалването му пред съд, и предвид разрешените с
определението по адм.д.№30/21г по описа на АС Стара Загора въпроси за
компетентност на Областния управител да издаде искания административен акт.
Мълчалив отказ се формира само, когато актът се издава по искане на
заинтересовано лице, за упражняване, признаване или възникване на претендирани
материални административни права, подадено до компетентния административен
орган, и при изтичане на срока за разглеждане на искането по същество с
постановяването на изричен акт. Посочените
условия, представляват състав от факти, формиращи основанието за прилагане на
правната фикция за мълчалив отказ, имащи значение за отговор на поставения с
жалбата правен въпрос относно съдържанието на правната норма по чл.27 ал.2 т.1
от АПК и по-специално основава ли се тя на силата на присъдено нещо – има ли
сила на присъдено нещо влезлия в сила административен акт.
Следващите две заявления от 02.11.2021г и от
11.01.2022г имат идентичен предмет, тъй като с тях се иска издаване на заповед
за учредяване право на преминаване, по
реда и на основание чл.192 от ЗУТ, през ПИ 55289.98.6 с номер по стар план
098030, който номер е посочен в първото по ред искане от 2020г, по което именно
се е формирал мълчалив отказ. По заявлението от 02.11.2021г, което е подадено в
периода след постановяване на Определение №495/30.09.2021г, по адм.д.№30/21г по
описа на АС Стара Загора и преди постановяване на Определение
№12644/10.12.2021г по адм.д.№11626/21г на ВАС на РБ, за оставянето му в сила,
липсва произнасяне на административния орган, но и не е следвало, тъй като
идентичността на предмета по двете искания за издаване на административен акт,
сочи на прилагане на забраната за изземване разрешаването на въпрос, който се
разглежда от съд.
В жалбата си до съда, по
която е образувано настоящото производство, Д. не сочат да са искали учредяване
право на преминаване през друг имот, а уточняват, че ПИ 55289.98.6 граничи с
техния имот от запад и искат именно през него, а не през друг съседен имот, да
им се учреди право на преминаване по административен ред. Не оспорват
идентичността на предмета на трите поредни искания, като считат, че не е
приложимо основанието по чл.27 ал.2 т.1 от АПК, тъй като не може да бъде
формирана сила на присъдено нещо, докато имотът им е в обективна ситуация без
достъп до път, и с влизане в сила на мълчалив отказ. Това са фактическите и
правните им аргументи да искат отмяна на изричния отказ на Областния управител
да разгледа по същество отправеното на 11.01.2022г, трето поред, за учредяване
по административен ред на право на преминаване през ПИ с идентификатор
55289.98.6, ДПФ, актуван като частна държавна собственост, в компетентност за
действия по разпореждане с ограничени вещни права на Областния управител.
Настоящия състав на АС Стара Загора счита
жалбата за допустима.
В обжалвания отказ липсват указания за реда и
срока, по който може да бъде обжалван, което влече приложение на чл. 140 ал.1
от АПК, поради предвидените в тази правна норма последици от не указване на
срока и органа, пред който адресатите могат да упражнят правото си на
оспорване. Ето защо към 07.03.2022г, съгласно датата на редовно връчване,
извършено на 21.02.2022г лично на К.Д., удостоверено
с подписа му под известие за доставяне, представено от Областния управител, не
е изтекъл срокът от два месеца по чл.140 ал.1 от АПК. Областния управител е
представил доказателства за връчване по реда на чл.18а ал.10 от АПК, извършено
на 17.02.2022г, но същото е нередовно. Редът по чл.18а ал.10 от АПК е приложен преди
удостоверяване, че е следвана поредността по чл.18а ал.8 и ал.9 от АПК и в
резултат е установена липсата на адрес – посочен от страната, или регистрирани
настоящ/ постоянен, които адресата е напуснал трайно, и няма друго лице, което
е съгласно да получи съобщението.
Разгледана по същество е
неоснователна на основание съществуване на фактите, имащи признаците посочени в
чл.27 ал.1 т.2 от АПК.
Установява се идентичност
между предмета на искането от 11.2020г, първо по ред, и предмета на следващите
две, включително процесното, тъй като се иска разпореждане за учредяване по
административен ред на право на преминаване върху ПИ с идентификатор по
КККР 55289.98.6, номер по стар план
098030, актуван като частна държавна собственост.
Правото да се иска от
административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за
издаване на административен акт съществува, ако не са налице отрицателните
предпоставки на чл.27 ал.2 т.1 и т.2, и кумулативно съществуват положителните
по т.3 до т. 6 от чл.27 АПК. Правния интерес на заявителя, съответно на
встъпилите или привлечени лица, определен от това в чия правна сфера ще настъпи положителна или негативна промяна,
като последица от действието на административния акт, е само едно от
кумулативните положителни условия, за които се проверява, но след констатация,
че отсъстват отрицателните.
Административния орган проверява предпоставките за допустимост на искането за
издаване на административен акт/ публично, процесуално и потестативно право/ в
поредността, установена от чл.27 ал.2 от АПК. Понятието „предмет на искането“ е
материално правно по аргумент от определението за административен акт,
установено в чл.21 от АПК. По силата на чл.21 ал.1 от АПК административен акт е
изричното волеизявление или отказ на административния орган за създаването на
права и задължения. Предмет на акта са заявените за
създаване/признаване/удостоверяване права или задължения, когато той се издава
по искане на лицето. Следователно предмета на искането, определя предмета на
акта, като в тази връзка отказът, изричен или мълчалив, се формира само, когато
актът се издава по искане на заинтересовано лице. Влизането му в сила, в
резултат на бездействие да бъде оспорен, е възложено в тежест на заявителите, в
чиято полза е създадена правната фикция, за осигуряване на равнопоставено право
на защита срещу различното възможно поведение на власт имащия орган. По същата
причина и на основание принципа за правна сигурност, правните последици от
влизането в сила на административния акт са едни и същи, независимо дали той е
изрично волеизявление за създаване/признаване/упражняване на права, изричен или
мълчалив отказ.
Правата се реализират в рамките на административното правоотношение,
характеризиращо се със субекти и обект / като всяко друго/, поради което с
издаването на административния акт и от
този момент настъпва правна промяна или се отрича правото да бъде разпоредена. Ето
защо незаконосъобразните актове подлежат
на унищожаване-създадените с тяхното издаване правоотношения, съответно отказът
да възникнат с исканото от заинтересованите лица съдържание, могат да се
отменят по тяхна жалба. Упражненото право на оспорване препятства влизането в
сила на административните актове / важи само за валидните – законо и
незаконосъобразни, но не и за нищожните, които не влизат в сила и поради това
нямат срок за оспорване/, като е условие за преразглеждане на акта, съответно
за оттеглянето му в зависимост от това дали правото на отмяна е заявено пред
горестоящия орган, или пред съд. С
изтичане на преклузивния срок за обжалване, съответно с окончателно отхвърляне
на жалбата против него, административния акт влиза в сила и последиците се
състоят в забраната да бъде преразглеждан / чл.27 ал.1 т.2 от АПК/, освен по реда
за възобновяване на производство, но при
условие, че не е оспорван пред съд. В случай, че е оспорен пред съд, възобновяване като ред за преразглеждане на
влязъл в сила административен акт не е допустимо, поради силата на присъдено
нещо, която има различно съдържание на правопораждащия състав- различни са нейните обективни предели. Силата
на присъдено нещо преклудира към момента на устните състезания и всички факти,
които са основание на правото, предмет на искането, и тази е причината да не се
допуска възобновяване на административното производство по издаване на оспорен
пред съд административен акт. Аргумент се съдържа ясно в нормата на чл.177 ал.2
от АПК, според която всички актове и действия извършени в противоречие с влязло
в сила решение на съда са нищожни.
Следователно обективните предели на силата на присъдено нещо, в които се
включват и възникналите основания / факти/ в посочените времеви предели, имат
различен обхват от стабилитета на административния акт. Съгласно чл.27 ал.2 т.1
от АПК влизането в сила на административния акт е пречка да се разглежда искане
за създаване на същите права, индивидуализирани с техния обект и субекти, а
правното и фактическо основание ще бъде обхванато само от силата на присъдено
нещо, присъща като действие на влязло в сила съдебно решение. Ето защо и
указанията на ВАС на РБ са в смисъл, че за да се установи идентичност между
предмета на мълчаливия отказ и предмета на искането, оставено без разглеждане
по чл.27 ал.1 т.2 от АПК, следва да е доказано по делото, че правото на
учредяване по административен ред / административно материално по чл.192 от ЗУТ/ на право на преминаване има за обект на обременяване един и същи поземлен
имот. Този факт на идентичност на поземления имот сочи, че с третото по ред
искане Д. заявяват същия предмет, по който се е формирал и влязъл в сила
мълчалив отказ. Разпоредбата на чл.27 ал.2 т.1 от ЗУТ следва да се разбира в
смисъл, че правото на административно производство е недопустимо, когато същите
субекти заявяват за упражняване права със същия обект и съдържание, които са
признати или отречени с влязъл в сила административен акт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.200 от АПК, Административен
съд Стара Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.Д.
и Х.Б.Д. против Отказ №ДС-8/21.01.2022г на Областния управител на област Стара
Загора да разгледа по същество заявление №ДС-8/11.01.2022г за учредяване право
на преминаване през ПИ с идентификатор 55289.98.8 по КККР на село Памукчии, област
Стара Загора.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му.
СЪДИЯ: