Определение по дело №8/2020 на Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 08.01.2020 г.

Административен съд Кърджали в закрито съдебно заседание на осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                 СЪДИЯ: Айгюл Шефки

разгледа докладваното от съдия Шефки адм.д. № 8 по описа на КАС за 2020 г. и  за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 60, ал. 5 от АПК, във вр. чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба от ЕТ „Бехи-Б. Ч.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез управителя Б. М. Ч., против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-949-0043807/19.12.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП. В жалбата са изложени съображения за липса на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. Твърди се, че отразеното в съставения протокол за извършена проверка сер. *** №***/*** г., не отразява действителното фактическо положение. Изложени са и доводи за противоречие на допуснатото предварително изпълнение с целта на закона, както и за нарушение на принципа на съразмерност. Иска се отмяна на оспореното разпореждане.

Ответната страна, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че констатираното нарушение води до ощетяване на бюджета, а предварителното изпълнение на наложената мярка е в защита на интереса на фиска. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за установени следните факти:

          Съгласно представения протокол за извършена проверка серия *** №***/*** г., в 14:00 часа на 08.10.2019 г., служители на „ГДФК“, отдел „ОД“ - Пловдив, при НАП, са извършили проверка в търговски обект – книжарница „***“, находящ се в ***, стопанисван от ЕТ „Бехи-Б. Ч.“. В проверявания обект била извършена контролна покупка на стойност 1,30 лв., платени в брой, за която покупка не бил издаден касов бон от продавача Ф. Ф. Б.

Въз основа на отразеното в горния протокол е издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-949-0043807/19.12.2019 г., с която, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС, е постановена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – книжарница, находящ се в ***, стопанисван от ЕТ „Бехи-Б. Ч.“, *** и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни, като е разпоредено и предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка /ПАМ/. В заповедта е прието, че търговецът, като задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не регистрирал и отчитал всяка извършена продажба в търговския обект, чрез издаване на касови бележки от въведеното в експлоатация фискално устройство, с което нарушил разпоредбата на чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като относими към настоящото производство са само мотивите, касаещи разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК, за предварително изпълнение на наложената ПАМ. В тази връзка, в оспорения акт е прието, че от закъснението на изпълнението могат да последват труднопоправими вреди за бюджета, тъй като неотчитането на реализирания доход нарушава установения данъчен ред и води до масова практика, другите търговци също да укриват своите доходи. Посочена е също възможността за извършване на ново нарушение  и непосредствена опасност за фискалния ред, поради констатирана практика, водеща до отклонение от данъчно облагане. Също така, неотчитането на приходите препятствало контролната дейност, причинявайки труднопоправими вреди на бюджета, поради невъзможността да се установи реализирания оборот, респ., дължимите данъци. Предвид неспазване на реда за издаване на касова бележка, вида, характера и местоположението на търговския обект, установеното работно време, констатираната положителна касова разлика и съставените актове за установяване на административни нарушения, е прието, че е налице практика за избирателно неотчитане на продажби, а поведението на проверяваното лице накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата, тъй като е свързано с укриване на търговския оборот. Необходимостта от предварително изпълнение е мотивирана и със създадената организация в търговския обект, имаща за цел отклонение от данъчно облагане и налагаща предприемането на незабавни мерки, които да предотвратят възможността за неотчитане на приходите.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави  следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от заинтересовано лице – адресат на оспореното разпореждане, в рамките на  преклузивния 3-дневен срок по чл. 60, ал.4 АПК, и отговаряща на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. От приложената преписка се установява, че оспореният акт е съобщен на  жалбоподателя на 06.01.2020 г., а жалбата е депозирана в АС-Кърджали на 07.01.2020 г.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

От приложените доказателства се установява, че при извършената на 08.10.2019 г. проверка, в процесния търговски обект-книжарница, не е бил издаден фискален бон за покупка на стойност 1,30 лв.

Съгласно чл. 188 от ЗДДС принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.

Според чл. 60, ал. 1 от АПК, в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

От анализа на горните разпоредби е видно, че законодателят не предполага наличие на особено важен държавен интерес при всеки случай на констатирано нарушение по регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство и налагане на ПАМ по чл. 186 ЗДДС, изискваща незабавното изпълнение на мярката, тъй като не е предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на закона. Т.е, в общия случай целта, за която се налага мярката по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, ефективно може да бъде постигната и без да се налага предварителното изпълнение на тази мярка. Предвидената в чл. 60 ал. 1 от АПК възможност за допускане на предварително изпълнение е изключение от общия принцип за суспензивния ефект на жалбата, въведен с чл.166, ал.1 АПК, поради което е приложима само при наличие на една или няколко от предпоставките на горната разпоредба, като тежестта да докаже наличието им е в тежест на административния орган, постановил акта. 

Съдът намира, че в случая не са налице визираните от  административния орган предпоставки за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ. Изложените от органа мотиви и цели на разпореденото предварително изпълнение съвпадат с целта на самата принудителна административна мярка и са относими към законосъобразността на наложената ПАМ. Самата мярка се състои в запечатването, за определен срок, на обекта, в който е констатирано нарушението, като целта е  преустановяване и предотвратяване на административни нарушения. Предварителното изпълнение означава единствено, че административният акт ще бъде изпълнен преди да е влязъл в сила. Целта на това предварително изпълнение обаче, е различна и произтича от необходимостта да се промени незабавно досегашното фактическо положение. По тази причина е недопустимо мотивиране на разпореждането за предварително изпълнение, с постигане на целите на ПАМ - охрана интересите на държавния бюджет, свързани с правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения и предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид. В тази връзка, последиците от изпълнението на процесната мярка не биха били по-различни, ако тя се изпълни след влизане в сила на ЗНПАМ.

На следващо място, констатацията на органа, че създадената в обекта организация няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти, също не обосновава конкретна необходимост от незабавно изпълнение на мярката по чл.186 ЗДДС, тъй като липсата на такава организация, както и на изпълнението на установените правила е условие за налагане на административни наказания и прилагане на ПАМ, каквато е приложена в случая.

На следващо място, предвид липсата на установени по надлежния ред, други подобни нарушения, водещи до неотчитане на приходи, в т.ч. и като взе предвид и представените АУАН, съдът намира за необосновано и приетото в оспорения акт, че постановеното предварително изпълнението на мярката ще предотврати причиняване на значителна или трудно поправима за фиска вреда. Още повече, че според данните по делото, заповедта за налагане на ПАМ, съдържаща процесното разпореждане, е била издадена на 19.12.2019 г., или, след повече от два месеца от констатиране на нарушението, което от своя страна опровергава твърдението на органа за необходимостта от предприемане на незабавни действия по изпълнение на наложената ПАМ. 

По изложените съображения, обжалваното разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-949-0043807/19.12.2019 г., следва да бъде отменено, поради липса на предпоставките на чл.60, ал.1 АПК, респ. несъответствието му с материалния закон.

Мотивиран от горното и на основание чл. 60, ал. 5 и ал.6 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:  

 

ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-949-0043807/19.12.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП.

Определението, на основание чл.188, ал. 2 от ЗДДС, не подлежи на обжалване. 

 

 

 

СЪДИЯ: