Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 06.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на шести
октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 14374 по описа на съда за
2010 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от „Д.А.0.“ ООД срещу „Г.“ ЕООД, Д.Й.Б. и Л.Д.Б.
отрицателен установителен иск, че ответниците не са
собственици на 31.13% ид.ч. от „Автосервиз Д.“, представляващ
производствено-административна сграда с обща площ от 4 400 кв.м.,
построена върху дворно място, представляващо УПИ ХVІІІ от кв. 1 по плана на гр.
София, м. „Продължение на тр. № 4 и НПЗ Искър“.
Ищецът
твърди, че е собственик на идеални части от недвижим имот, които придобил от
физически лица, закупили обособена част от имуществото на ДФ „Д.-Авто София“ като колектив от работници. През 2007 г. съсобствениците
Л.Б. и Д.Б. сключили договор за замяна с „Г.“ ЕООД, като срещу своите 31.13%
ид.ч. от „Автосервиз Д.“ получили в собственост движима вещ. Задължението си по
договора за замяна за предаване на владението върху идеалните части Б.не
изпълнили, поради което „Г.“ ЕООД се снабдил с изпълнителен лист въз основа на
несъдебно изпълнително основание (чл. 237, б. „ж“ от ГПК (отм.)). По молба на „Г.“
ЕООД било образувано изп.д. № 20088380401404 и на 04.08.2009 г. съдебният
изпълнител въвел взискателя във владение на 31% ид.ч. от „Автосервиз Д.“, като
му предоставил достъп до производствено хале с чиста застроена площ от 744
кв.м., застроен обем от 7812 куб.м. с правилна правоъгълна форма с размер на
стените 31 м и ширина 24 м, представляващо част от производствена и
административна сграда с обща застроена площ от 4 400 кв.м. При въвода в имота бил намерен ищеца „Д.А.0.“ ООД, но тъй като
не представил документи за собственост ЧСИ изпълнил въвода.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът „Г.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, в
който твърди, че преди да прехвърлят своите идеални части от имота физическите
лица продали част от идеалните си части на трети лица на 16.06.2003 г., като се
легитимирали като собственици на 4630/12100 ид.ч. от поземлен имот 495, кв. 1 и
се разпоредили с 2833.56 части от тях.
Излага
съображения за липса на правен интерес у ищеца и следователно за недопустимост
на предявения от него отрицателен установителен иск.
Оспорва и
неговата основателност с твърдения, че преди сключването на договора за замяна праводателите Л.Б. и Д.Б. притежавали 31.13% ид.ч. от сградата, находяща се в парцел V, кв. 1 по плана
на гр. София, м. „Гара Искър“. След влизане в сила на регулационните промени по
отношение на парцел V се създали два нови имота – УПИ V и УПИ ХVІІІ, а
административно-производствената сграда попадала и в двата имота.
Договорът
за делба, от който ищецът черпел правото си на собственост върху производственото
хале бил обявен за нищожен, поради което ищецът не е придобил собственически
права върху имота.
Липса на
правен интерес у ищеца за предявяване на отрицателен установителен иск заявяват
и ответниците Л.Б. и Д.Б.. Договорът за доброволна
делба с останалите съсобственици бил нищожен, поради което ответниците
притежавали 31.13% ид.ч. от административно-производствената сграда и тези свои
идеални части заменили по договор с „Г.“ ЕООД от 28.06.2007 г. При описание на
имота нотариусът допуснал грешка в описанието на имота, в който била
разположена процесната сграда, поради което нотариалният акт за замяната бил
поправен с нотариален акт № 88/07.11.2011 г. Признават, че част от сградата
попадала в УПИ V. Преди сключване на договора за замяна 31.13% ид.ч. от
сградата съответствали на 1 369.72 кв.м. от сградата и 3 766.73 кв.м.
от мястото, в което била построена. Автосервиз Д. бил разположен в УПИ V и УПИ
ХVІІІ. В УПИ ХVІІІ попадали 700 кв.м. от сградата, а останалата част попадала в
УПИ V.
В
съдебно заседание на 16.06.2017 г. ответниците Л.Б. и
Д. Б.са заявили, че не оспорват правата на „Г.“ ЕООД, като техен правоприемник.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
С
определение от 29.02.2016 г. по ч.гр.д. № 4991/2015 г. по описа на САС е
отменено определение от 11.09.2015 г., с което настоящият съдебен състав е
обосновал недопустимост на предявените от ищеца искове с правно основание чл.
440 от ГПК.
В
определението на САС от 29.02.2016 г. е указана необходимостта от точна и прецизна индивидуализация
и конкретно описание на недвижимия имот, предмет на иска; за уточняване на
конкретните обстоятелства, относими към предпоставките за допустимост на иска, които
уточнения да бъдат в рамките на заявените петитум и обстоятелства като
основание на предявения иск.
С
разпореждане от 09.12.2016 г. на ищеца е указано да индивидуализира имота,
обект на спора и в молба от 16.02.2017 г. са изложени твърдения, идентични с
тези по исковата молба. Освен че отново се обосновава претенция, насочена към
отричане правата на ответниците върху идеални части от „Автосервиз Д.“,
посочена е и реална част, по отношение на която съдебният изпълнител е извършил
въвода - производствено хале с чиста застроена площ от 744 кв.м.,
част от производствена и административна сграда с обща застроена площ от
4 400 кв.м.
След
многобройни указания и уточнения и предвид настоятелните молби за произнасяне
на съда с окончателен съдебен акт, въпреки неяснотата относно обекта на спора –
дали се касае за идеална част от „Автосервиз Д.“ (31.13% ид.ч.)
или за реална част от сграда – помещение с площ от 744 кв.м., делото е
насрочено в открито съдебно заседание и след събиране на допуснатите
доказателства и провеждане на устните състезания е обявено за решаване.
След постановяване на определението
от 29.02.2016 г. е прието ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК
на ВКС, като в т. 4 са дадени разяснения във връзка с допустимостта на иска по
чл. 440 от ГПК. Последният е предвиден като защита на третите лица в
случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено
върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат
правата на тези лица.
В случая принудителното
изпълнение по изп.д. № 20088380401404 на ЧСИ, рег. № 838 е за непарично задължение
– предаване на владение на идеална част от имот, в който взискателят следва да
бъде въведен, за да се постигне целта на образуваното изпълнително производство
по представения титул – изпълнителен лист от 18.01.2008 г. по гр.д. №
29714/2007 г. по описа на СРС, 63 състав.
Въпреки явната недопустимост на
иск с правно основание чл. 440 от ГПК, но и предвид дадените задължителни
указания на състав на САС относно правния интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск, съдът намира, че дължи произнасяне по предявената от ищеца претенция.
Относно обекта на спора, съдът
преценява обстоятелството, че в протокол за принудително предаване на владение
от 04.08.2009 г. съдебният изпълнител е изпълнил върху идеални части от
„Автосервиз Д.“. Същевременно, по изпълнителното дело е изготвена
съдебно-техническа експертиза, която е описала част от сградата – промишлено хале
с площ от 744 кв.м. и тя е посочена в молбата като обект на изпълнението. При
така констатираните факти, съдът намира, че следва да се произнесе относно
правата на ответниците върху 31.13% ид.ч. от „Автосервиз Д.“, представляващ
производствено-административна сграда с обща площ от 4 400 кв.м.,
построена върху дворно място, представляващо УПИ ХVІІІ от кв. 1 по плана на гр.
София, м. „Продължение на тр. № 4 и НПЗ Искър“. Това
е така, защото липсата на собственост върху каквато и да било идеална част от
имота би довело до извод за отсъствие на противопоставими на ищеца права по
отношение и на която и да било реална част от обекта на спора.
Съгласно дадените в ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк.д.
№ 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС указания правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и
други вещни права е налице, когато ищецът се позовава на самостоятелно право,
оспорено от ответника. Интерес от отрицателния установителен иск за ищеца е
налице когато заявява самостоятелни права върху вещта, изключващи
претендираните от ответника права върху същия имот.
В производството по отрицателен установителен иск
ищецът следва да докаже твърденията си, обосноваващи правния му интерес –
правото си, засегнато от спора и фактите, от които то произтича. Съдът намира, че в случая не е
налице интерес от предявения отрицателен установителен
иск срещу Л.Б. и Д.Б..
На първо
място, оспорването на иска не е основано на права, които Б.твърдят да
притежават върху каквато и да било част, било то реална или идеална такава от
процесната сграда и мястото, в което е построена. Установява се от изразеното
от тях становище в съдебното заседание на 16.06.2017 г., както и от приетото по
делото заверено копие на нотариален акт за замяна на недвижим имот с движима
вещ № 58, том ІІІ, рег. № 28656, дело № 458 от 2007 г. на нотариус рег. № 310
на НК, че на 28.06.2007 г. Д.Й.Б. и Л.Д.Б. са се разпоредили със своите 31.13%
ид.ч. от „Автосервиз Д.“, представляващ производствено-административна сграда с
обща застроена площ от 4 400 кв.м., построена върху дворно място,
представляващо УПИ ХVІІІ от кв. 1 по плана на гр. София, м. „Продължение – тр. № 4 и НПЗ Искър“, част от която е процесното
производствено хале. Поради това и не е налице спор между „Д.А.0.“ ООД и ответниците физически лица, който да налага разрешаване със
сила на пресъдено нещо кому принадлежи спорно право.
На второ
място, установяване на собственически права към минал момент е допустимо само в
изрично предвидени в закон случаи – чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Дали Л.Б. и Л.Б.са притежавали право на собственост е обстоятелство,
относимо единствено към доводите на ищеца, че правоприемникът им „Г.“ ЕООД не е
собственик на процесния имот, но не и като факт, от който произтича интереса на
„Д.А.0.“ ООД да предяви отрицателен установителен иск срещу ответниците
физически лица.
При
установена липса на правен интерес у ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск срещу Л.Б. и Д.Б., в съответствие с
дадените в т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк.д. №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС указания, производството по делото в тази част
подлежи на прекратяване, без произнасяне по основателността на
претенцията – дали ответниците физически лица притежават или не право, което,
освен другото, и не претендират.
Що се
отнася до правата на ответника „Г.“ ЕООД, съдът намира за установено следното:
Не се спори, че с договор за продажба
чрез конкурс на Автосервиз „Д.“ от 03.12.1993 г. между министъра на търговията,
в рамките на компетентността му по чл. 3, ал. 2 от ЗППДОП (отм.) вр. чл. 2 от
ПМС № 155/14.08.1992 г. и Н.Ц.П., действащ лично и като пълномощник на други 64
физически лица е постигнато съгласие за прехвърляне на собствеността върху
Автосервиз „Д.“, обособена част от имуществото на ДФ „Д.-Авто“
– гр. София и представляваща дворно място с площ от 12 100 кв.м., находящо
се в кв. 1, парцел V, м. „Гара Искър“ по плана на гр. София и
производствено-административна сграда с площ от 4 400 кв.м., машини,
съоръжения, инвентар, транспортни средства и резервни части в съответна част,
припадаща са на Автосервиз „Д.“, съгласно приложения опис (табл. 1 на конкурсната
документация).
Част от физическите
лица, приобретатели на обособената част от
предприятието по договора от 03.12.1993 г., са праводатели
на Л.Б. и Л.Б., придобили в периода 1999 г. – 2000 г. общо 20.235 ид.ч. от
дворно място с площ 12 100 кв.м., представляващо парцел V от кв. 1, м.
„Гара Искър“ по плана на гр. София и на построената в него
производствено-административна сграда с площ от 4 400 кв.м., както следва:
С
нотариален акт № 131, том І, рег. № 3334, дело № 154/18.05.1999 г. на нотариус
рег. № 310 М.М.К.е прехвърлили по договор за замяна
на Д.Й.Б. и Л.Д.Б. своята 1/65 ид.ч. от дворно място
от 12 100 кв.м., представляващо парцел V по плана на гр. София, м. „Гара
Искър“, заедно с построения в мястото Автосервиз „Д.“, представляващ
административно-производствена сграда с обща площ от 4 400 кв.м.
С
нотариален акт № 173, том І, рег. № 4942, дело № 192/09.09.1999
г. на нотариус рег. № 311 55 физически лица, като собственици на 59/65 ид.ч.,
чрез пълномощника си Р.Н.М.са продали на Д.Й.Б. и Л.Д.Б. своите 15/65 ид.ч. от дворно място от 12 100 кв.м., представляващо
парцел V по плана на гр. София, м. „Гара Искър“, заедно с построения в мястото
Автосервиз „Д.“, представляващ административно-производствена сграда с обща
площ от 4 400 кв.м.
С
нотариален акт № 86, том ІІІ, рег. № 8675, дело № 526/23.11.1999 г. на нотариус
рег. № 310 В.Д.В., С.Н.П.и Н.Ц.П. са продали на Л.Д.Б. своите 2/65 ид.ч. от дворно място от 12 100 кв.м., представляващо
парцел V по плана на гр. София, м. „Гара Искър“, заедно с построения в мястото
Автосервиз „Д.“, представляващ административно-производствена сграда с обща
площ от 4 400 кв.м.
С
нотариален акт № 87, том ІІІ, рег. № 8676, дело № 527/23.11.1999 г. на нотариус
рег. № 310 К.М.К.и Р.К.К.са продали на Л.Д.Б. своите
0.745/65 ид.ч. от дворно място от 12 100 кв.м.,
представляващо парцел V по плана на гр. София, м. „Гара Искър“, заедно с
построения в мястото Автосервиз „Д.“, представляващ административно-производствена
сграда с обща площ от 4 400 кв.м.
С
нотариален акт № 172, том ІІІ, рег. № 9726, дело № 624/23.12.1999 г. на
нотариус рег. № 310 на НК Л.Б.Н.е прехвърлил на Л.Д.Б. правото на собственост
върху своите 0.745/65 ид.ч. от дворно място от 12 100 кв.м.,
представляващо парцел V от кв. 1 по плана на гр. София, м. „Гара Искър“, заедно
с построения в мястото Автосервиз „Д.“, представляващ
административно-производствена сграда с обща площ от 4 400 кв.м.
С
нотариален акт № 100, том І, рег. № 2977, дело № 112/15.03.2000 г. на нотариус
рег. № 310 М.Р.А.и И.В.А.са продали на Л.Д.Б. своите 0.745/65 ид.ч. от дворно място от 12 100 кв.м., представляващо
парцел V по плана на гр. София, м. „Гара Искър“, заедно с построения в мястото
Автосервиз „Д.“, представляващ административно-производствена сграда с обща
площ от 4 400 кв.м.
Така
придобитите от Л.Б. и Л.Б.31.13% ид.ч. от правото на
собственост върху дворното място и построената в него сграда са прехвърлени на
„Г.“ ЕООД по договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, за което е
съставен гореописания нотариален акт № 58/28.06.2007 г. на нотариус рег. № 310
на НК.
Към
14.08.2000 г., когато е сключен договор за доброволна делба, физическите лица,
неразпоредили се с пълния обем от притежаваните от тях идеални части от
дворното място и сградата са притежавали 68.87% ид.ч., а Л. и Д. Б.– 31.13% ид.ч. С влязло в сила на 24.03.2015 г. решение №
2878/17.05.2011 г. по гр.д. 2563/2008 г. по описа на СГС, І-7 състав е
прогласена нищожността на договор за делба от 14.08.2000 г. на дворно място от
12 000 кв.м., а с придадените от СО площи – 14 090 кв.м.,
съставляващо парцел V, парцел ХVІІІ, парцел ХІХ и парцел ХХ от кв. 1, м. „Гара
Искър“ по плана на гр. София и на построената в него
административно-производствена сграда с обща площ от 4 400 кв.м.
По
делото са представени заповеди за изменение на застроителния
и регулационен план на кв. 1, м. „Продължение на трамвай № 4“. От писмо на СО,
район „Искър“ рег. № 70-00-1116/09.11.2007 г. се установява, че към датата на
договора за продажба на обособена част от ДФ „Д.-Авто“
– гр. София – 03.12.1993 г. УПИ V е с площ от 12100 кв.м., като при следващо
изменение е придаден общински имот. След изменение на регулацията със заповед №
РД-09-50-421/11.09.2001 г. от УПИ V са създадени УПИ V и УПИ ХVІІІ, като 700
кв.м. от построената масивна сграда – автосервиз попадат в УПИ ХVІІІ, а
3 700 кв.м. – в УПИ V (съгласно удостоверение рег. № 9400-55/04.02.2010 г.
)
В хода
на производството е одобрено ново изменение на КККР, съгласно заповед №
РД-18-27/03.04.2012 г. и е обособен УПИ V с идентификатор 68134.1501.887 с площ
от 8 680 кв.м., идентичен с парцел V по предходен план. (скица на поземлен
имот № 67340/12.11.2013 г.) В имота попада част от сградата, видно от скица №
15-246734/30.05.2017 г.
При условията
на съществуваща съсобственост върху дворното място и сградата, последващото изменение на ЗРП, в резултат на което
възникват два нови УПИ, във всеки от които попада част от сградата, не води до
ликвидиране на съсобствеността. Всеки от съпритежателите на правото на
собственост става собственик на толкова идеални части от всеки от
новосъздадените УПИ, колкото е имал върху имота, от който те са образувани.
Това се отнася и до построеното в имота, независимо дали то попада изцяло или
само с някои свои части в новообразуваните УПИ. В този смисъл ирелевантен е
въведения в процеса спор относно местоположението на процесното производствено
хале, част от производствено-административната сграда от 4 400 кв.м.
Всеки от
съсобствениците е легитимиран да ползва общия имот, като израз на правомощието
му, включено в състава на сложното право на собственост, в обем, съответстващ
на размера на идеалните части в съсобствеността. Докато не се ликвидира
съсобствеността чрез доброволна делба или успешно проведено производство по чл.
34 от ЗС, засегнатият от действията на останалите съсобственици или лишеният по
една или друга причина от фактическото упражняване на собственическите си права
разполага с процесуалната възможност да предяви иск по чл. 32, ал. 1 ЗС или чл.
32, ал. 2 ЗС. Изключено е обаче разпореждане с реална част от имот, която не
представлява самостоятелен обект на собственост, поради нищожност на основание
чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, (за поземлени имоти – и ако не са налице
изискванията на чл. 200 вр. чл. 19 от ЗУТ). Обстоятелството, че във възложената
и приета по изп.д. № 20088380401404 съдебно-техническа експертиза е описано
производствено помещение с площ от 744 кв.м. и е заключено, че същото може да
се използва като самостоятелен обект не го превръща в годен предмет на
разпоредителна сделка, нито в обект на правото. По тази причина и договорът за
доброволна делба от 14.08.2000 г., сключен между някои от праводателите
на ищеца и ответниците Л.Б. и Д.Б. е нищожен. Нито
доброволна, нито съдебна делба е допустима при липса на предварително проведена
процедура по чл. 201 – 203 от ЗУТ.
Материално
правната легитимация на „Г.“ ЕООД като собственик на 31.13% ид.ч. от УПИ V, УПИ
ХVІІІ и построената в тях сграда произтича от валидно сключен договор за замяна
от 28.06.2007 г.
В
настоящото производство ищецът не е предявил иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Обстоятелството, че Л.Б. и управителят и едноличен собственик на капитала
на „Г.“ ЕООД са свързани лица само по себе си е без значение в производството
по отрицателен установителен иск. Дори и обаче да бъде предявен иск за относителна
недействителност на сделка, успешното му провеждане би довело единствено до непротивопоставимостта й на кредитор на разпоредила се с
имуществото си страна, който да насочи принудително изпълнение към този обект
за събиране на свое парично вземане. Транслативният
ефект на сделката обаче се запазва и в отношенията между страните по нея
действителен собственик е приобретателят на правото.
Липсват
твърдения, искане и доказателства за прогласяване нищожността на договора за
замяна от 28.06.2007 г. на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД.
Освен че
ответникът „Г.“ ЕООД доказа по безспорен начин правата си и предявеният иск
подлежи на отхвърляне, следва да се отбележи, че целеният „обратен въвод“ от
ищеца не би бил последица от позитивно за него решение в настоящото
производство. Това е така, защото т.нар. „обратен въвод“ се извършва въз основа
на изпълнителен лист, издаден при наличие на предпоставките по чл. 245, ал. 3
от ГПК. Това предполага отпадане на основанието, на което е проведено изпълнително
производство за въвеждане на взискателя във владение. Активно легитимирана
страна по „обратен въвод“ би било лицето, срещу което е издаден изпълнителен
лист, в случая – Л.Б. и Д.Б. и то в хипотеза на предявен от тях срещу „Г.“ ЕООД
ревандикационен иск в защита на право, идентично с
това, за което дружеството взискател е разполагало с изпълнителен титул.
„Обратен въвод“ за третото лице не може да бъде постигнато в проведеното
изпълнение по изп.д. № 20088380401404 с взискател „Г.“
ЕООД и длъжници Л.Б. и Д.Б..
Въпреки
че предмет на настоящото производство не са действията на ЧСИ по изп.д. №
20088380401404 по извършване на въвода, изпълнението
на съдебен акт за предаване на владението върху идеална част от имот се
извършва чрез съставяне на протокол от съдебния изпълнител за въвода, като се осигурява достъп на съсобственика до целия
имот. С оглед твърденията на ищеца за съсобственически
права, тяхната реализация следва да бъде търсена по реда на осъдителните искове
– чл. 31, ал. 2 от ЗС или чл. 108 от ЗС, взависимост
от конкретните отношения със съсобствениците; или чрез конститутивен
иск по чл. 34 от ЗС; или чрез съдебна намеса в производство по спорна
администрация (чл. 32, ал. 2 от ЗС).
Предявяването
на отрицателен установителен иск обаче е неадекватна на правното положение и
интересите на ищеца съдебна защита. Решение, с което се отричат правата на
ответниците не би се отразило по целения от „Д.А.0.“ ООД благоприятен начин на
правната му сфера.
С оглед
изхода на спора ищецът дължи да заплати на ответниците сторените от тях
разноски за производството.
Такива
са направени само от ответника „Г.“ ЕООД и се изразяват в заплатените такси за
издаване на удостоверения и за адвокатско възнаграждение. Неоснователни са
възраженията на представителя на ищеца, че претендираният размер на
възнаграждението от 2 600 лева е прекомерен. Цената на иска обосновава
адекватност на договорения между адв. Д. и заплатен от „Г.“ ЕООД адвокатски хонорар
от 2 600 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „Д.А.0.“ ООД,
ЕИК ********срещу Л.Д.Б., ЕГН ********** и Д.Й.Б., ЕГН ********** отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици на 31.13%
ид.ч. от „Автосервиз Д.“, представляващ производствено административна сграда с
обща площ от 4 000 кв.м., построена в УПИ V и ХVІІІ, кв. 1 по плана на гр.
София, м. „Продължение на трамвай № 4 и НПЗ Искър“.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.А.0.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** срещу „Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** 27а отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик на 31.13%
ид.ч. от „Автосервиз Д.“, представляващ производствено административна сграда с
обща площ от 4 000 кв.м., построена в УПИ V и ХVІІІ, кв. 1 по плана на гр.
София, м. „Продължение на трамвай № 4 и НПЗ Искър“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Д.А.0.“ ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Г.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
27а сумата от 2 615 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: