Р Е Ш Е Н И Е
№ 373
град Пловдив, 12.01.2024
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито
заседание на тринадесети декември през
две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА с участието на
прокурора БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов
касационно АНД № 2626 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
Обжалвано е
Решение № 1330 от 27.07.2023 г., постановено по АНД № 7406/2022г. по описа на Районен
съд Пловдив, с което е изменено Наказателно постановление № 16-2200225/08.12.2022г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на
основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на „ПИМК“ ООД, с ЕИК *********, за
нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) е наложена имуществена
санкция в размер на 1800лв. като размерът на наложената санкция е намален на
1500 лева.
Касационният жалбоподател моли да се отмени
решението като незаконосъобразно и да се отмени обжалваното НП. Развива
подробни съображения относно наличието на допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на производството пред районен съд.
Ответникът по
касация- директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив чрез
процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура Пловдив, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, въз основа на доказателствата по делото, намери
жалбата за допустима, а по същество за основателна.
За да
постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства, районният съд е приел за установено, че на
19.10.2022 г. около 11,30ч. била извършена проверка за спазване на трудовото
законодателство от служители на Дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив, като бил
посетен строителен обект, находящ се в гр.Пловдив, УПИ-ІI–513.391 отреден за жилищно застрояване, кв. 4
по плана ПУП-ПУР с устройствени зони кв. Христо Смирненски ІІІ, където
дружеството-касатор, извършвало строително-монтажни дейности по новострояща се
многофамилна жилищна сграда.
В изпълнение
на това, на посоченото място труд полагали работници на същото дружество, сред
които и лицето С.С.Д., ЕГН **********.
Проверяващите
приели, че на същия ден Д. и други негови колеги извършвали строителни /зидарски/
работи, като подзиждали една от стените на етажа. Лицето било поканено да
попълни декларация по чл. 402, ал. 2 от КТ, но поради неграмотност,
декларацията била попълнена от друго лице – С.И., под диктовка на С.Д.. Последният
посочил, че работи от 19.10.2022 г., с работно време от 8 до 12 ч., че получава
възнаграждение на две седмици в размер на минималната заплата и че няма сключен
трудов или граждански договор с „ПИМК“ ООД.
По-късно на
19.10.2022 г. Д. сключил трудов договор № 789 от 19.10.2022 г. с „ПИМК“ ООД и
същият бил деклариран в ТД на НАП, чрез уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.
На 28.10.2022
г. бил съставен АУАН № 16-2200225, против "Пимк" ООД, а въз основа на
така съставения АУАН, на 08.12.2022 г. било издадено наказателно постановление
№ 16-2200225 от директора на Дирекция "Инспекция по труда" – град
Пловдив, като нарушението било квалифицирано по чл. 61, ал. 1 от КТ и със
същото, на касатора в настоящото производство, на основание чл. 416, ал. 5, във
вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, била наложена имуществена санкция в размер на 1800
лева.
При проверка
на приложените към преписката АУАН и НП районният съд е констатирал, че както
АУАН, така и НП, са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по
чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Съдът е намерил, че наложената санкция следва да се измени до
минималния размер, предвиден в законовата норма.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2
от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната
разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на районния съд също така е
допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в
законоустановения срок жалба, т. е. не са налице процесуални пречки, изключващи
допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице
основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящият
състав на касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд,
като счита, че същите са неправилни, което преви решението постановено в
противоречие с материалния закон.
Материалноправната
норма, която императивно изисква да се сключи трудов договор между работника
или служителя и работодателя преди постъпването на работа, е тази на чл. 61, ал. 1 от КТ, според която, трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа.
Така, предвид
изложеното, за да е налице съставомерно деяние, следва да бъде установено, че
на посочената дата и място, посоченото лице С.С.Д. е престирал работната си
сила в полза на дружеството „Пимк“ ООД, т. е. че е бил допуснат до работа и е
осъществявал трудови функции, доколкото липсата към този момент на сключен с
него писмен трудов договор не е спорна. Районният съд е направил преценка на
събраните в хода на производството доказателства в тази насока и e приел, че посоченото лице е осъществявало
такива трудови функции, респ., към посочената в НП дата то не е било в трудово
правоотношение с дружеството, и за последното е било налице задължение преди
това да е сключен трудов договор в писмена форма. Настоящият състав не споделя
тези изводи. Не е достатъчно само присъствието на това лице на строителен
обект, находящ се в гр.Пловдив, УПИ - ІІ – 513.391 отреден за жилищно
застрояване, кв. 4 по плана ПУП-ПУР с устройствени зони кв. Христо Смирненски
ІІІ, за да е достатъчно да обоснове безспорен извод, че С.Д. е престирал
работната си сила в полза на дружеството „Пимк“ ООД. В наказателното
постановление се твърди, че на датата 19.10.2022 г., в посоченото време, Д. е
работил като работник строителство, но по делото няма доказателства, това лице
да е извършвало фактически каквато и да е трудова дейност, присъща или свързана
със строително-монтажни дейности – няма данни или доказателства същият да е
приемал материали, да ги е пренасял до работното място, да ги е подреждал, да е
разтоварвал или да ги е предавал на други работници, както и няма никакви или
дори твърдения, данни същият да е оформял документи, свързани с предаването или
получаването на работата. Следва да се посочи, че данни за осъществяването на
такава трудова дейност не се съдържат и в показанията на актосъставителя – Р.М.,
който в същите е посочил, че на 19.10.2022 г., в гр.Пловдив извършил проверка
на посочения строителен обект и заварил С.Д. да зида тухли и нищо повече.
По-нататък в показанията същият обяснява обстоятелства относно попълването на
декларацията от Д., вписаното в тази декларация и извършената впоследствие
проверка по документи, но не и за извършвана фактически трудова дейност от
лицето.
От изложеното
по-горе се налага изводът, че актосъставителят, а впоследствие и наказващият
орган, са приели за безспорно установено твърдяното нарушение само на база на
попълнената декларация от С.Д., но това, само по себе си не е достатъчно да се
приеме, че лицето е било в трудово-правни отношения с дружеството-касатор в
настоящото производство, доколкото липсват безспорни и категорични
доказателства, които да установят, че същият, на посочената в наказателното
постановление дата на извършване на проверката – 19.10.2022 г., е престирал
труд в полза на дружеството, а от това следва и извод, че същият към тази дата
не е бил допуснат до работа като работник строителство, за да е било необходимо
преди това с него да е сключен трудов договор с писмена форма.
Ето защо,
настоящият касационен състав намира, че не е осъществен съставът на
административно нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ.
Така, с оглед
всичко изложеното по-горе, настоящият състав на касационната инстанция,
извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната
съдебна инстанция факти и обстоятелства, намира, че изводите на Пловдивския
районен съд са неправилни и така е формирал необоснован и неправилен извод,
като е приел, че административното нарушение на трудовото законодателство,
вменено на търговското дружество – касатор в настоящото производство, е
извършено. Ето защо и на основание чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен
състав намира, че твърдяните от касационния жалбоподател пороци на решението на
Районен съд - Пловдив са налице и съответно са налице твърдяните касационни
основания за отмяната му.
Обжалваното
решение на Районен съд – Пловдив е валидно, допустимо, но постановено при
неправилна преценка на събраните доказателства и в противоречие с материалния
закон, поради което и като такова, с решението по настоящото дело, същото
следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и следва
въпросът да се реши по същество като се отмени наказателното
постановление.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК,
Административен съд-Пловдив, ХХI
к.състав,
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 1330 от 27.07.2023 г., постановено
по АНД № 7406/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 16-2200225/08.12.2022г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на основание чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда на „ПИМК“ ООД, ЕИК: *********, за нарушение на чл. 61, ал. 1
от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1800лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: