Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета
година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Албена
Шишманова
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 3427 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 538 ал. 1 ТЗ.
Ищецът излага твърдения, че на 23.02.2018г. ответникът
е издал в негова полза запис на заповед за сумата от 1309 лв., която последният
се е задължил да заплати безусловно и неотменимо на падежа. Посочва, че падежа
на записа на заповед е на предявяване и че ценната книга е била предявена на
ответника на 05.04.2018г. Твърди, че неплатената сума по записа на заповед е в
размер на 1161 лв., за която се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение
срещу длъжника по ч.гр.д. № 729/2019г. на ВТРС. Ищецът твърди, че за него е
налице правен интерес от завеждане на иска, тъй като длъжникът е депозирал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.
По изложените съображения ищецът отправя искане до съда да приеме за
установено, че ответникът му дължи сумата от 1161 лв. – главница по запис на
заповед от 23.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Претендира
разноски за исковото и заповедното производство.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е
подал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени доказателства по
делото и доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от представения в оригинал /лист 5 от ч.гр.д. №
729/2019г. на ВТРС/ запис на заповед от 23.02.2018г., ответникът по делото като
негов издател се е задължил неотменимо и безусловно да плати на ищеца или на
негова заповед сумата от 1309 лв. Посочено е, че мястото на издаване на ценната
книга е гр. ***, а падежа на задължението е на предявяване. Същата е подписана
от издателя си и му е предявена за плащане на 05.04.2018г., видно от отразено
върху документа на менителничния ефект.
От приложеното
ч.гр.д. № 729/2019г. по описа на ВТРС се установява, че въз основа на процесния
запис на заповед ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение № 281/11.03.2019г.
и изпълнителен лист срещу ответника за сумата от 1161 лв., представляваща
дължим остатък от вземането по ценната книга. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т.
10 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.
При предявен установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415
ал. 1 ГПК, в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа
на запис на заповед, делото има за предмет вземането на поемателя по редовен от
външна страна менителничен ефект /т. 17 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. дело №
4/2013г. на ОСГТК, ВКС/. При липса на релативно възражение, към което се
приравнява и общото възражение за безпаричност на ценната книга, кредиторът не
е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане по каузално
правоотношение. Негова е тежестта да докаже единствено наличието на редовен от
външна страна запис на заповед. В случая нито ищецът е навел твърдения за
обезпечителна функция на менителничния ефект спрямо конкретно каузално
правоотношение, нито ответникът е релевирал относителни възражения, обуславящи
несъществуването на вземането по ценната книга. Следователно в настоящото
производство в тежест на ищеца е да установи единствено и само, че процесния
запис на заповед съдържа предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити,
които в своята кумулативност обуславят неговата действителност.
В случая представения по делото запис на заповед съдържа
всички реквизитите по чл. 535 ТЗ, като наименованието "запис на
заповед" се съдържа, както в заглавието на документа, така и в текста на
същия, като е изписано на езика, на който е написана ценната книга /ТР №
1/28.12.2005г. по тълк. д. № 1/2004г. на ОСТК, ВКС/. Записа на заповед съдържа
изявления, които съставляват безусловно обещание да се плати определена сума
пари – 1309 лв. Посочени са дата и място на издаване /23.02.2018г., гр. ***/,
място на плащане – седалището на поемателя в гр. София, падеж – на предявяване,
посочено е името на лицето, на което трябва да се плати – ищецът по делото и
записът на заповед е подписан от лицето, посочено като негов издател.
Последният не е оспорил подписа си върху ценната книга, поради което безспорно
се счита за неин издател. При това положение съдът намира, че процесният запис
на заповед е действителен, тъй като съдържа всички предвидени в закона
реквизити относими към неговата валидност.
По правната си същност записа на заповед е абстрактна
ценна книга на заповед, която едновременно представлява основание и
доказателство за пораждане на парично вземане в полза на ремитента /поемателя/,
което е материализирано в менителничния ефект. В случая редовния по смисъла на
чл. 535 ТЗ запис на заповед сочи като поемател ищеца по делото, с оглед на
което същият е материалноправно легитимиран по вземането предмет на процесната
ценна книга. Последното е в размер на 1309 лв., но в настоящия процес ищецът
претендира част от него – сумата от 1161 лв. Липсва законова пречка вземането
по запис на заповед да се претендира частично /Определение № 243/02.04.2012г.
по ч.т.д. № 864/2010г. на II т.о./, а и по
аргумент от чл. 6 ал. 2 ГПК ищецът е този, който определя рамките на процеса и
сам решава дали да заяви претенцията си в пълен или частичен размер. Падежът на
процесната ценна книга е на предявяване, поради което с предявяването й на
издателя на 05.04.2018г., вземането по нея е станало изискуемо, тъй като е
настъпил падежа му. Следователно към датата на подаване на заявлението по чл.
417 т. 10 ГПК ищецът е бил носител на ликвидно и изискуемо вземане, което
следва да се удовлетвори от ответника. В тежест на последния като издател по
записа на заповед е да установи факта на плащане, но по делото нито се твърди,
нито се ангажираха доказателства в тази насока.
Мотивиран от
всичко изложено съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 вр.
чл. 415 ал. 1 ГПК следва да се уважи изцяло, като се приеме за установено, че
ответникът по делото дължи на ищеца сумата от 1161 лв., представляваща част от
вземането по запис на заповед, издаден на 23.02.2018г. за сумата от 1309 лв.,
който е предявен за плащане на 05.04.2018г. Върху главницата като законна
последица следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 05.03.2019г. до окончателното й изплащане.
При този изход
на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото,
така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №
4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото производство ищецът
е доказал извършването на разноски за държавна такса в размер на 25 лв. В
процеса ищецът е представляван от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 ал. 1 НЗПП му се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. По правилото на чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 125
лв. респ. за заповедното производство разноски в размер на 75 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношение между страните, че Г.К.В., ЕГН: **********, с адрес: ***
ДЪЛЖИ на „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Изгрев”, ул. "Незабравка" № 25, ет. 5, на
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 538 ал. 1 ТЗ СУМАТА от 1161 лв.
/хиляда сто шестдесет и един лева/ - главница, представляваща част от вземането
по запис на заповед издадена на 23.02.2018г. за сумата от 1309 лв., с падеж на
предявяване, предявен на 05.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2019г. до окончателното й
изплащане, за което вземане има издадена заповед за незабавно изпълнение № 281/11.03.2019г.
по ч.гр.д. № 729/2019г. на ВТРС.
ОСЪЖДА Г.К.В., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Изгрев”, ул. "Незабравка" № 25, ет. 5 СУМАТА
от 125 лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща направените в исковото
производство съдебни разноски, както и СУМАТА от 75 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща направените в заповедното производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по частно гражданско дело № 729/2019г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: