Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
гр. София, 11.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-3 състав,
в публично съдебно заседание на седемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ :
ВЕНЕТА Ц.
при
секретаря Р.Аврамова, като разгледа докладваното от
съдията търговско дело N 1608 по
описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени от А.И С. ООД, ЕИК:*******срещу
К. АД, ЕИК: ******* искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на
взетите решения от 14.08.2019г. на общо събрание на акционерите на ответното
дружество, а именно: - решение по т. 1 от дневния ред - за освобождаване на
всички членове на СД поради изтекъл мандат; по т. 2 - за приемане на решение за
определяне на членствен състав на СД от 3 души и по т. 3 - за избор на нов
състав на Съвета на директорите.
Заявени са следните процесуални основания /съответно и единствените- предмет на разглеждане по
делото, съобразно възприетото в ТР № 1/6.12.2002 г.
на ОСГК – ВКС/ за незаконосъобразност на решенията: нарушения при свикване и
провеждане на ОСА /вземане на решенията/ – 1. поканата не съдържа конкретни
проекти за решения по обявения дневен ред, нито пък съдържа точно отразяване на
дневния ред, по който е било проведено ОСА – нарушение на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ; 2. Взетите решения не съответстват на проектите по поканата, както и са
взети решения по въпроси, които не са включени в дневния ред и при липса на
възможностите по чл. 223а и чл. 231 ТЗ; 3. Решенията не са взети с изискуемото
мнозинство съгласно Устав и ТЗ.
Ищецът поддържа, че на ОСА от 28.12.2018 година е приет
нов състав на СД, поради което обосновава незаконосъобразност на свикването на
процесното ОСА от стария СД, след избор на нов СД. Поддържа и нарушение на чл.
224, ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ.
Ответникът намира исковете за неоснователни. Счита, че не
са нарушени императивни норми на закона или устава, като излага подробни мотиви
в отговора. Намира за неотносимо обстоятелството за наличието на висящ спор
относно законосъобразността на взети решения на предходно ОСА към
законосъобразността на атакуваните в настоящото производство, както и намира,
че по силата на чл. 231, ал. 4 ТЗ, вписването на избора на членовете на СД в АД
има конститутивно действие за възникване на органното правоотношение между член
на СД и АД. Твърди, че решението за свикване на ОСА с посочения от ищеца дневен
ред е взето на събрание на СД от 04.04.2019 година, на което е присъствал и
гласувал и законният представител на самия ищец като член на СД /Съвета на
директорите/. Намира, че ОСА е свикано при законовите предпоставки и условия.
Намира, че не е налице нарушение на чл. 223, ал. 4 ТЗ, като ОСА е протекло при
спазване на обявения в поканата дневен ред, част от който не са предложенията
за решения по него на СД. Според ответника, част от дневния ред по процесната
покана е определяне броя на членове на СД, съобразно предвиденото в чл. 14, ал.
1 от Устава на дружеството. Счита и че в поканата се е съдържало и предложение
по т. 3 от дневния ред, като за членове на СД са избрани 3 от посочените в
поканата 5 лица или, и решението по т. 3
е законосъобразно. Намира, че няма законово или установено в устава
изискване за гласуване на членствения състав на СД само в цялост, а не
поотделно на всеки от членовете му. Намира, че са спазени изискванията и на чл.
224, ал. 2 ТЗ. В обобщение намира, че ОСА е взело решение единствено по въпросите,
включени в дневния ред по обявената в търговския регистър покана за свикване.
Намира за неоснователни и твърденията на ищеца относно броя поименни акции с
право на глас, които той притежава.
В тежест на ищеца е да докаже съдържанието на решенията,
за чиято отмяна са предявени исковете, както и че е акционер в ответното
дружество с твърдения от него брой акции.
В тежест на
ответника е да докаже, че решенията са взети при спазване на всички законови
изисквания и посоченото в устава за свикване и провеждане на ОСА.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на доказателствата по делото, приема следното от
фактическа и правна страна:
Като общо известни съдът приема за установени в процеса всички
вписани в ТР обстоятелства и документи. Страните не спорят и съответно, също се
явяват доказани и следните обстоятелства: проведено на посочената в исковата
молба дата - 14.08.2019 година общо
събрание на акционерите/ОСА/ /свикано по решение на СД от 04.04.2019 година и
поради липса на кворум на първата от определените от СД дати/ и приемане на
решенията, предмет на конститутивния иск по чл. 74 ТЗ, съдържанието на поканата
за ОСА, каквото е твърдяно от ищеца и с каквото е обявена в ТР /търговския
регистър/.
Искът е предявен при спазване на преклузивния срок по чл.
74, ал. 2 ТЗ. Между страните не е спорно, а това се
установява и от представените по делото доказателства, че ищецът има качеството
на акционер и е бил член на съвета на директорите
на К. АД.
Видно от неоспорения от ответника Протокол на л. 9 и сл.
от делото се установява, че на 14.08.2019 година /при условията на чл. 12 от
Устава и чл. 227 ТЗ/ е проведено общо събрание на акционерите и са обективирани
като взети атакуваните от ищеца решения, като в протокола е отразен и дневният
ред на събранието, идентичен с този по поканата.
Видно от протокол от ОСА от 28.12.2018 година, решенията
по който понастоящем не са отменени с влязъл в сила съдебен акт, е прието
изменение на чл. 10 от Устава, като е предвидено приложението на чл. 227 ТЗ при
липса на кворум и е взето решение СД да се състои от три члена – К.И., С.Н.и М.А..
От поканата, обявена в търговския регистър в срока по чл.
223, ал. 5 ТЗ, е видно, че същата съдържа като точки от дневния ред –
освобождаване на всички членове на СД, определяне на броя на членовете на СД по
чл. 14, ал. 1 Устава и избор на нови членове на СД. Предложенията за решения са
съответно – освобождаване на досегашния състав на СД, новият членствен състав
на СД да бъде от 5 лица и предложение за персоналния състав на 5-членен СД.
Решението за свикване на процесното ОСА е взето от СД
/Съвет на директорите/ на 04.04.2019 година, в състав – К.И., Е.У.и А.и с. ООД.
От представените доказателства се установява, че ищецът
притежава 110 704 броя акции с право на глас. Относно обстоятелството, че
ищецът е акционер с поне този брой акции страните не спорят. В този смисъл е и
вписването в Книгата на акционерите, вкл. към 28.12.2018 година, което
действително няма обвързваща съда доказателствена сила, но има декларативно по
отношение на дружеството действие. Същевременно, обаче, ищецът не доказа да е
притежател на по-голям брой акции от вписания в Книгата. В представени и от
двете страни писмени документи ищецът е вписан и участвал в ОСА именно като
притежател на този брой акции, както в към 2016 година, така и към 2018 и 2019
година. С Акт за дерегистрация, издаден от Централен депозитар на 28.12.2015
година /л. 118 и сл./, поради промяна на вида акции на дружеството от
безналични в налични, е дерегистрана емисията,
като дружеството е издало налични акции, временни удостоверения и акционерна книга
за наличните акции въз основа на данните от
акта за дерегистрация. Според акта, ищецът притежава именно 110 704
броя акции, с какъвто точно брой не оспорва да е участвал и в ОСА от 31.05.2016
година /списъкът на л. 145 не е оспорен относно неговата автентичност и съдържа
извънсъдебно писмено признание на ищеца за неизгоден нему факт/. Едва във
връзка с проведените и предмет на съдебни спорове ОСА от 2018 година и от 2019
година, ищецът оспорва броя на притежаваните от него акции, но същевременно
твърди да е придобил акциите, притежавани от Р.АД /заличен търговец/ във връзка
с ликвидацията му през 2016 година. Ищецът, обаче, не проведе пълно и главно
доказване, че заличеното дружество е притежавало през 2016 година акции от
капитала на ответника, като и в данните по Акта за дерегистрация то не фигурира
като акционер. В този смисъл, макар и ищецът да е бил с 2878 от общо 6175 броя
акции от капитала на Р.АД /заличен търговец/, по делото няма доказателства последното
да е притежавало акции от капитала на ответника към датата на приключване на
производството по ликвидация през 2016 година, които по реда на чл. 268, ал. 2
или чл. 271 ТЗ да са придобити от ищеца. Обстоятелствата относно притежаваните
от Р.АД /заличен търговец/ към предходен момент- 2014 година акции са
неотносими, при липса на доказателства за това към датата на издаване на Акта
за дерегистрация в последващ период и до заличаване на дружеството, ищецът да е
придобил такива.
В този смисъл, съдът приема възраженията на ищеца за броя притежавани от него акции и съответно за нарушения при гласуване, определяне кворума и мнозинството при взимане на решенията, недоказани в процеса. Следва за пълнота да се допълни и че, доколкото имената на акционерите не се вписват в търговския регистър и прехвърлянето на акции се извършва без знанието на акционерното дружество, то единственият начин последното да узнае кои са негови членове и колко акции от капитала му притежават, е книгата за акционерите, в която е необходимо да се впишат всички притежатели на поименни акции. Именно по този начин и на тази база се определя кворум и мнозинство /съобразно актуалните вписвания в книгата/ при провеждане на ОСА в АД. Или, обвързващото действие на вписването в книгата за акционерите при провеждане на общо събрание на акционерите се изразява в това, че до участие в събранието могат да бъдат допуснати само лицата, вписани в нея като акционери /така решение №204 от 06.06.2012г. – ВКС, II ТО, по т.д.№898/2010 г./. В този смисъл, макар и частен документ с формална доказателствена сила, вписването в книгата на акционерите, ведно с останалите доказателства, установява именно факта, че ищецът е притежател на 110 704 броя.
Въпреки горното, обаче, съдът намира предявените искове
за основателни, поради следните съображения.
Съгласно чл. 223 ТЗ, ОСА се свиква от СД. В случая, ОСА е свикано от СД в състав К.И., Е.У. и А.и с. ООД. Действително, считано от 2011 година и понастоящем това са вписаните в търговския регистър членове на СД на ответното АД. Видно, обаче, от взетите решения на ОСА от 28.12.2018 година, за отмяната на които по реда на чл. 74 ТЗ не е представен влязъл в сила преди провеждане на процесното ОСА /а и понастоящем/ съдебен акт, е приет състав на Съвета на директорите, както следва: К.И., С.Н. и М.А.. Това решение, съгласно трайната съдебна практика, която настоящият състав споделя /напр. решение № 39 от 15.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 526/2010 г. I Т.О., решение № 135 от 9.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 184/2009 г./, поражда незабавно действие във вътрешните отношения в дружеството /дори и при решенията с предвиден конститутивен ефект на вписването – той намира проявление само по отношение на трети за дружеството лица/. Тоест, действието на решението на общото събрание по отношение на дружеството, акционерите и органните му представители настъпва веднага. В случая, отношенията не касаят трети лица, а вътрешните отношения в дружеството и решението от 28.12.2018 е имало незабавно действие - чл. 231, ал. 2 от ТЗ. Или, процесното ОСА не е свикано законосъобразно от компетентния за това орган на управление.
От друга страна, с
изменението на чл. 223
ал. 4, т. 5 от ТЗ /ДВ бр. 61/2002 г./ законодателят изрично е въвел
изискването относно съдържанието на поканата за общото събрание,
което следва да включва и конкретни предложения за решения по
поставените за обсъждане въпроси. Което
означава, че изискването на закона е насочено към
максимална конкретизация и яснота на
предложенията за решения, особено в случаите, в които същите предпоставят
необходимост от запознаване с данни и информация. В този смисъл е трайно установената практика на ВКС след
изменението на чл.223 ал.4, т.5 от ТЗ /ДВ бр.61/2002г./ - Р. №1035/13.12.2007г.
на ВКС по т.д. №667/2007г., II т.о.; Р. №14/20.03.2008г. на ВКС по т.д.
№671/2007г., II т.о.; Р. №132/26.02.2008г. на ВКС по т.д. № 786/2007г., II
т.о.; Р. №216/20.01.2014г. по т. д. № 45/2013г., I т.о., постановено по реда на
чл.290 от ГПК, както и опр. №253/01.04.2010г. на ВКС по т.д. № 790/2009г., I
т.о.; опр. №15/10.11.2011г. на ВКС по т.д. №480/2010г., ІІ т.о. Изискванията са императивни и гарантиращи, с оглед
спецификата на акционерното дружество, предварителната рамка на очакваните
решения. Според решение № 216 от 20.01.2014 г.
по т. д. № 45/2013 г. на ВКС, І т. о.,
необходимата, според предмета на бъдещото решение, степен на конкретизация следва
да се преценява във всеки отделен случай. В настоящата хипотеза, се налага
изследване на степента на конкретизация, предвид предложения дневен ред на
събранието. С оглед съдържанието на обявената в ТР покана и решенията, по които
е проведено гласуване на ОСА може да се приеме, че последните са в рамките на
въпросите от обявения в срок дневен ред. Въпреки това обаче, основателно е възражението
на ищеца за незаконосъобразност на атакуваното решение по т. 2 и т. 3 от
дневния ред, тъй като при свикването на събранието е нарушена нормата на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ, с оглед липсата на конкретни в достатъчна степен предложения за решения по тази точка.
По точка втора от дневния ред при определяне броя на членовете на СД и при
изричното упоменаване на опциите по чл. 14 от Устава на дружеството, е
необходима конкретизация на възможните решения, поради причина, че, както и
самият ответник възразява, предложението на СД не обвързва ОСА. Предвид
характера, обаче и необходимостта от взимане на решение по тази точка от
дневния ред, предвиждането на единствена възможност за решение при наличието на
няколко установени в закона и устава, сочи на нарушение по чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ и липса на предвидимост за евентуалните решения. В още по-голяма степен това
важи и за предложението за решение по т. 3 от дневния ред, неделимо свързано с
предходното решение. Вероятността за определяне на различен числен състав на
СД, налага диференциация и относно кандидатурите на персоналния състав,
конкретизиране начина на гласуване /по отделно за всеки кандидат или накуп/ в
различните възможни варианти. Липсата на предложения, обхващащи всички
алтернативи и посочване на това кои лица за СД в какъв числен състав ще бъдат
избирани, в случая е нарушение по чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ, допуснато при
свикване на събранието и води до извод за незаконосъобразност на тези решения.
Или, именно спецификата в случая, е налагала допълнителна
конкретика на предложенията за решения, които в действителност не обвързват
ОСА, но при формулировката им в поканата не предоставят и възможност у
акционерите да възникнат ясни представи относно вероятните решения на
събранието по точките от дневния ред.
Следователно, поради изложените по-горе съображения,
всички атакувани решения са незакжоносъобразни и подлежат на отмяна като
последица от предявените конститутивни искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ.
Право на разноски при този изход от
спора имат ищците, но даказателства за заплатено адвокатско възнаграждения
няма, поради което следва да им се присъди само 240 лева – за ДТ.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ по предявените от А.И С. ООД, ЕИК:*******срещу К. АД,
ЕИК: ******* искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ взетите решения от общо
събрание на акционерите на ответното дружество, провезено на 14.08.2019 година,
а именно: решение по т. 1 от дневния ред - за освобождаване на всички членове
на СД поради изтекъл мандат; по т. 2 - за приемане на решение за определяне на
членски състав на СД от 3 души и по т. 3 - за избор на нов състав на Съвета на
директорите, състоящ се от М.А., С.Н.и К.И..
ОСЪЖДА
К. АД, ЕИК: ******* да заплати на А.И С. ООД, ЕИК:*******на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 240 лв.,
представляваща разноски за държавна такса
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: